Св. безсребреник и чудотворец Кир бил египтянин. Родил се през

...
Св. безсребреник и чудотворец Кир бил египтянин. Родил се през
Коментари Харесай

Пренасяне мощите на свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан

Св. безсребреник и вълшебник Кир бил египтянин. Родил се през втората половина на ІІІ в. в Канопа и се прочул като популярен доктор в славния гр. Александрия. Той бил надълбоко набожен християнин и като лекувал с голям триумф разнообразни заболявания, от никого не приемал никаква премия за своите писания. Малко се употребил от рецептите на Хипократ и Гален, а въодушевено разказвал за учението на апостолите и пророците и внушавал на всички, че главната причина за всички заболявания са греховете, които провокират тежки премеждия на тялото и още по-тежки старадания на душата. Лекувал повече с чудотворна молитва, в сравнение с с тогавашната медицина. Благодарни за своето изцеление и удивени от истините на неговата евангелска религия, мнозина от жителите на този център на елинистичната просвета ставали възторжени изповедници на християнската религия.
Когато пламнало по всички краища на Римската империя десетото гонение (при император Диоклетиан), александрийският доктор Кир избягал в Аравийската пустиня. Не боязън подгонил св. безсребреник. Той помнил наставлението на своя възвишен Учител: " Кога ви пъдят от един град, бягайте в различен " (Мaт. 10:23). Предали го на шефа, че е християнин и християнски мисионер и било обещано разпореждане да бъде арестуван под стража, а той имал предпочитание да помогне на други за тяхното избавление от заболяванията и от езическите заблуждения. Но също по този начин имал предпочитание и да се приготви още по-достойно за близкото страдалчество. Голямо било неговото увлечение към ангелския облик на монашеското житие.
Като можал да получи монашеско пострижение в Арабия и да избави мнозина от идолската разсипия, св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и огромни множества народ всеобщо приемали християнството.
Тази популярност достигнала Йерусалим, където бил дошъл от Едеса младият боец Йоан. Като чул за александрийския доктор Кир и за неговите чудни каузи, вярващият в Иисуса Христа едески боец издирил великия Божи ласкател и станал негов неразлъчен сателит и най-усърден имитатор.
По това време в неговия роден град Каноп била затворена поради християнската си религия една благородна жена Атанасия дружно с трите си дъщери: Теоксита на 15 години, Теодотия - на 13 и Евдоксия - на 11. Предстоящите тествания на това християнско семейство смутили правилния Христов чиновник. Плашила го младостта на трите девици. Тревожила го заплахата да не би тези три неразцъфнали още цветя да се пречупят в огъня на заканите и мъченията и да се върнат към езичеството. Още повече се боял той за устойчивостта на Атанасия. Опитният доктор доста пъти бил виждал към този момент смъртния смут в очите на доста майки, надвесени над болните им чеда. Ще издържи ли нейното майчино сърце, когато види прелестните си дъщери обезобразявани от мъченията на палачите и застрашени от надвисналия над главите им гибелен меч? Кир и Йоан скоро пристигнали в град Каноп. Техните въодушевени и богомъдри слова по този начин укрепили твърдостта на Христовите изповеднички, че те изцяло се успокоили за тяхната бъдеща орис.
Градоначалникът обаче скоро схванал за пристигналите в Каноп двама чужденци, единият в монашеско, а другият във воинско облекло, които подтикнали трите християнски девици и майка им да не се подчиняват на императорската разпоредба и да не принасят жертва на идолите. Разяреният шеф Сириан незабавно заповядал да доведат непознатите смелчаци, които дръзнали и в тъмницата да проповядват галилейската си религия.
Не трепнали двамата изповедници пред заканите на Сириановия разпит. Никакви увещания и обещания не поколебали уверената и непоколебима увереност на Кир и Йоан. Безпомощният градоначалник решил освен грубо да се разправи с тях, само че да употребява тяхното мъчение за заплашване и вразумяване на четирите християнки, които били доведени да видят по какъв начин се постъпва с непокорните на Диоклетиановите заповеди.
С озверено и безмилостно озлобление мъчителите неуморно сменявали все по-жестоките изтезания. Месата били раздрани от бичовете, костите се чупели под тоягите, раните били горени с восъчни факли и поливани с разтвор от оцет и сол. Опитали всички средства на познатите по целия свят Диоклетианови мъчения. Сириан желал да отмъсти за дързостта на незнайните странници и да пречупи всякаква непримиримост у християнките, които следили по негова заповед великото страдалчество и свръхчовешката устойчивост на Христовите мъченици. Но жестокият градоначалник не постигнал задачата си. Когато свалил оковите от Атанасия и от рожбите й и почнали да изтезават с продължителни изтезания и тях, Сириан се убедил, че тези нежни създания с нищо не се разграничават от героичните мъже. Те страдали като че ли в непознати тела и техните чисти и възторжени очи били устремени към небето. Засрамен и беззащитен, шефът наредил неотложно да обезглавят светата майка и нейните почтени за Бога и за нея дъщери. За да си отмъсти за това ненадейно проваляне от подвига на християнките, той подложил на нови най-ужасни страдания светите безсребреници чудотворци Кир и Йоан и по-късно обезглавил и тях на същото място на 31 януари.
Тайни християни взели техните свещени остатъци и ги погребали в два обособени гроба – двамата мъже в единия, четирите дами в другия.
За да ограничи езическия фетиш на египеската богиня Изида в Каноп, родното място на св. Кир, архиепископ Кирил Александрийски пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в постоената още от вуйчо му Теофил Александрийски черква в Каноп. Оттогава славата на великите безсребреници и чудотворци се разнесла по света и привличала безбройни поклонници в техния храм, където продължавали да стават дивни чудеса и изцеления.
Житието на тия мъченици води началото си от три дребни речи на св. Кирил Александрийски. То било разширено от св. Софроний Йерусалимски, който го допълнил със 70 свидетелства за станали чудеса, едно от които станало със сами него. Той бил оздравял от очна болест.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР