Св. ап. Карп; Св. мчк Георги Софийски
Св. деятел Карп, един от седемдесетте апостоли
Св. Карп се числи към 70-те апостоли на Иисуса Христа. Той бил помощник на св. деятел Павел. Първовърховният деятел написа във второто си обръщение до своя възпитаник Тимотей: " Когато дойдеш, донеси фелона, който оставих в Троада, при Карпа, и книгите, изключително кожените " (2 Тим. 4:13).
За Карп се знае, че отнасял посланията на деятел Павел до тяхното предопределение, както загатва самият деятел. Карп бил свещеник в македонския град Бер и ревниво се грижел за разпространяване на Христовата религия. Проповядвал Евангелието и на остров Крит, където приел в къщата си свети Дионисий Ареопагит. Този апостолски мъж свидетелствува за св. ап. Карп, че бил човек с неизмеримо бездънен разум, благост и безобидност, че във привидение му се явил Сам Господ Иисус със Своите ангели и че в никакъв случай не правил света литургия, без да получи авансово небесно привидение.
Свети деятел Карп претърпял доста премеждия за Христовото име и най-сетне бил погубен от враждебно настроени против християнската религия евреи.
В памет на свети деятел Карп, един от седемдесетте апостоли
Свети Карп се числи към седемдесетте апостоли на Господ Иисус Христос. Той бил помощник на свети деятел Павел, чиито послания отнасял до местата, за които били предопределени. Така много време Карп се трудил дружно с деятел Павел, благовестейки на всички места Христовото слово. Заради това той претърпял значително беди и скърби. След това свети Карп бил подложен от деятел Павел за свещеник на град Берия в Тракия.
Свети деятел Карп проповядвал Христовото евангелие и на остров Крит, където приел в своя дом свети Дионисий Ареопагит. Там Господ му се явил във привидение, до момента в който Карп Му се молел да накаже двама грешници. Господ споделил на Карп:
- Мъчи Ме още, тъй като Аз съм подготвен още един път да пострадам и да бъда разпънат поради спасението на индивидите!
Свети Дионисий Ареопагит свидетелства още за свети Карп, че той в никакъв случай не започвал да служи света Литургия, без да получи преди този момент небесно привидение.
Докато светителствал в Берия, Карп обърнал към Христа доста елини езичници. Изобличавайки иудеите, той им говорел, че разпнатият от тях Христос е същинският Бог и Творецът на всичко съществуващо. По-късно той бил грубо погубен от иудеите и по този начин предал душата си в ръцете на Господа. Неговите почтени мощи били положени от правилни и богобоязливи хора в града, в който той светителствал и посредством тях мнозина заболели се излекували, за популярност на Христа, нашия Бог. Амин.
Житие на св. страдалец Георги Софийски Най-нови
Събор на вси светии софийски. Икона в храма на Софийската семинариа " Св. Йоан Рилски ", рисувана от П. Гайдарова. ПрототипСв. страдалец Георги Софийски Най-нови се родил в София от знатни родители българи Иван и Мария. Нариче се " Най-нов " за разлика от другия страдалец Георги Софийски Нови, чиято памет се чества на 11 февруари.
Юношата Георги се научил да чете и написа и обичано негово занятие било да чете Светото Писание.
На 25 години той осиротял от татко си. Понеже момъкът се славел с невероятна хубост и нравственост, турците - както нормално постъпвали в такива случаи - поискали да го привлекат към мохамеданската религия. Като не съумели да реализират това с лицемерна доброта, те принудително навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
Тогава озлобената мохамеданска навалица го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно състояние, нито жестоките мъчения не могли да пречупят непоклатната неотстъпчивост на неговата християнска религия. Съдията заповядал да режат тялото му на линии от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със цапалени свещи, от което тялото на мъченика по този начин пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички старания се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на основната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за размразяване на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, с цел да стартира то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче отпаднал от дотогавашни премеждия, страдалецът починал в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, с цел да изпълнят присъдата.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разложение, а в противен случай - по стъгдата се носело неизмеримо благовоние от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.
Подир приключването на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде заровено по християнски, и погребението било осъществено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата " Св. великомъченик Георги Победоносец ". Сега тези мощи се намират в неопределеност. Майката на мъченика умряла на 40-я ден от гибелта на Георги и била заровена при нозете на сина си.
Страдание на свети страдалец Георги Нови
Свети Георги бил наследник на благочестиви родители. Неговият татко Йоан и майка му Мария били измежду най-знатните хора в град Средец. Георги бил дарен на родителите си от Бога, в отговор на техните горещи молебствия, защото до напреднала възраст те нямали деца, сходно на Авраам и Сара в античност. По тази причина Йоан и Мария старателно се молили на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на светия великомъченик Георги Кападокийски. Те всеки ден ходели в църквата, която била отдадена на този Божи ласкател, раздавали лепта и горещо молели Господа да ги освободи от тяхното неплодородие. И Господ не презрял молитвите им, само че в тяхната напреднала възраст дарил утробите им с рожба от мъжки пол. Йоан и Мария донесли младенеца в храма на свети великомъченик Георги и го кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, като в светото Кръщение му дали името Георги.
Детето било възпитавано в боязън Божий. Георги се научил да чете и скоро толкоз добре изучил Свещеното Писание, че превъзхождал със знанията си всички свои връстници. Като пораснал и станал младеж, той прекалено много замязял - с хубостта на лицето си и със своето непорочие - на античния Йосиф.
В това време България се владеела от турците. Когато Георги станал на двадесет и пет години (в това време родителите му към този момент били починали), турците почнали да се пробват да го привлекат към своето нечестие. Те му говорели:
- Георги! Остави християнството и приеми нашата религия. Приеми Божия делегат Мохамед и нашия закон.
При това турците принудително слагали на неговата почтена глава чалма, каквато те всекидневно носели и с която влизали в своите молитвени домове. Но светият им отговарял по този начин:
- Не прилича на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви традиции и да носим на главите си чалми. Не ни прилича на нас да се отхвърляме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да имам вяра на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил единствено един пълководец, и то пълководец на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, даже и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от същинския път.
Изобличавайки по този начин турците, свети Георги почнал дръзновено да изповядва Христа като същински Бог, Създател и Творец на всичко съществуващо - очевидно и невидимо, земно и небесно.
А по-късно, като заплюл в лицето нечестивците и ги нарекъл безбожници, светият хвърлил чалмата на земята и почнал да я тъпче с нозете си, говорейки самичък на себе си:
- О, Георги! Защо се бавиш? Христос те приканва при Себе Си!
Турците, като се разгневили, хванали светеца и нанасяйки му нечовечен побой и обсипвайки го с хули, го повлекли към техния арбитър. Изправили го пред съдията и му споделили:
- Ето тоя ругатни и се подиграва с нашата религия.
А съдията, изумен от хубостта на лицето му и от неговия неустрашим тип, изначало се опитал да го прелъсти с обещания:
- Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и в случай че се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим и изпълниш неговата воля (защото на този Селим доста царства се подчиняват), ти ще получиш за това доста блага и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш подложен за шеф на всички воеводи във великия град Средец.
Но Христовият страдалец още веднъж изповядал Господ Иисус Христос и изобличил турската религия пред многочислената навалица, която се била събрала. Тогава мъчителят се разярил и наредил безмилостно да бият светията с тояги. Георги бил непреодолим грубо, тъй че цялата му плът била раздрана от тоягите, а от многочислените му рани щедро се леела кръв. Но без да обръща внимание на това, той не посочил ни минимум желание да се подчини на нечестивата царска заръка.
Тогава съдията заповядал да режат кожата му на линии от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика по този начин пламнало, че не се виждало лицето му, а плътта му се топяла, както восъкът се топи от огъня. Но Христовият страдалец доблестно понасял страданията, призовавайки и изповядвайки името на Господа Иисуса Христа.
След това мъчителят заповядал на бойците да развеждат мъченика из града, при което да бият барабани и да крещят:
- Не ругатни Божия делегат Мохамед и не се подигравай с мюсюлманската религия, която той ни съобщи!
А светията се молел на Христа Господа и увещавал турците да повярват в Христа.
След това нечестивците натрупали огромна клада посред града, като възнамерявали да изгорят светеца. Христовият страдалец Георги бил заведен на мястото, приготвено за неговото изгаряне.
Но изнемогвайки от раните си, той паднал на земята, без да може да издаде глас, единствено устните му се движели, призовавайки помощта на Господа. А турците, като взели светията, още жив, го хвърлили в огъня. Така приключил своя мъченически героизъм Христовият страдалец Георги. Нечестивците изгорили в огъня и доста кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог популяризирал Своя ласкател: ненадейно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял пороен дъжд, който загасил огъня, тъй че от кладата не излизал към този момент и пушек. Турците, изплашени от това толкоз дивно знамение, се разбягали. А дъждът траял да вали до рухването на нощта.
Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила голяма ярка светлина, която озарявала всичко в близост. Тогава протойереят на съборната черква, отдадена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил дружно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното позволение да вземе честните мощи на светия страдалец и да ги погребе, съгласно християнските обреди. След като съдиите дали единодушието си, свещеникът отишъл при митрополит Иеремия и му разказал всичко за светия страдалец. Митрополитът, бързо и с огромна религия, съпроводен от целия заветен клир и от доста христолюбиви индивиди, с псалмопения и със запалени свещи и кандила, се отправил към мощите на светия страдалец. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия страдалец Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били трансформирали в пепел.
По местата, където Христовият страдалец бил развеждай из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, сходна на светлината от запалена свещ; и това било забелязано от всички християни.
Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията берекет, те подавали излекуване на всички, които с религия пристъпвали към тях. Днес не е известно къде се намират те.
А Христовият страдалец Георги потърпевш в българския град Средец, където бил и израснал и учтив. Мъченическия си героизъм той приел в 7022 година от сътворението на света, а от Рождението на Бог Слово - 1514 година, в 26-ия ден на месец май, в царуването на Владетеля на всички - нашия Господ Иисус Христос, Когото славим, дружно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.
Св. Карп се числи към 70-те апостоли на Иисуса Христа. Той бил помощник на св. деятел Павел. Първовърховният деятел написа във второто си обръщение до своя възпитаник Тимотей: " Когато дойдеш, донеси фелона, който оставих в Троада, при Карпа, и книгите, изключително кожените " (2 Тим. 4:13).
За Карп се знае, че отнасял посланията на деятел Павел до тяхното предопределение, както загатва самият деятел. Карп бил свещеник в македонския град Бер и ревниво се грижел за разпространяване на Христовата религия. Проповядвал Евангелието и на остров Крит, където приел в къщата си свети Дионисий Ареопагит. Този апостолски мъж свидетелствува за св. ап. Карп, че бил човек с неизмеримо бездънен разум, благост и безобидност, че във привидение му се явил Сам Господ Иисус със Своите ангели и че в никакъв случай не правил света литургия, без да получи авансово небесно привидение.
Свети деятел Карп претърпял доста премеждия за Христовото име и най-сетне бил погубен от враждебно настроени против християнската религия евреи.
В памет на свети деятел Карп, един от седемдесетте апостоли
Свети Карп се числи към седемдесетте апостоли на Господ Иисус Христос. Той бил помощник на свети деятел Павел, чиито послания отнасял до местата, за които били предопределени. Така много време Карп се трудил дружно с деятел Павел, благовестейки на всички места Христовото слово. Заради това той претърпял значително беди и скърби. След това свети Карп бил подложен от деятел Павел за свещеник на град Берия в Тракия.
Свети деятел Карп проповядвал Христовото евангелие и на остров Крит, където приел в своя дом свети Дионисий Ареопагит. Там Господ му се явил във привидение, до момента в който Карп Му се молел да накаже двама грешници. Господ споделил на Карп:
- Мъчи Ме още, тъй като Аз съм подготвен още един път да пострадам и да бъда разпънат поради спасението на индивидите!
Свети Дионисий Ареопагит свидетелства още за свети Карп, че той в никакъв случай не започвал да служи света Литургия, без да получи преди този момент небесно привидение.
Докато светителствал в Берия, Карп обърнал към Христа доста елини езичници. Изобличавайки иудеите, той им говорел, че разпнатият от тях Христос е същинският Бог и Творецът на всичко съществуващо. По-късно той бил грубо погубен от иудеите и по този начин предал душата си в ръцете на Господа. Неговите почтени мощи били положени от правилни и богобоязливи хора в града, в който той светителствал и посредством тях мнозина заболели се излекували, за популярност на Христа, нашия Бог. Амин.
Житие на св. страдалец Георги Софийски Най-нови
Събор на вси светии софийски. Икона в храма на Софийската семинариа " Св. Йоан Рилски ", рисувана от П. Гайдарова. ПрототипСв. страдалец Георги Софийски Най-нови се родил в София от знатни родители българи Иван и Мария. Нариче се " Най-нов " за разлика от другия страдалец Георги Софийски Нови, чиято памет се чества на 11 февруари.
Юношата Георги се научил да чете и написа и обичано негово занятие било да чете Светото Писание.
На 25 години той осиротял от татко си. Понеже момъкът се славел с невероятна хубост и нравственост, турците - както нормално постъпвали в такива случаи - поискали да го привлекат към мохамеданската религия. Като не съумели да реализират това с лицемерна доброта, те принудително навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
Тогава озлобената мохамеданска навалица го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно състояние, нито жестоките мъчения не могли да пречупят непоклатната неотстъпчивост на неговата християнска религия. Съдията заповядал да режат тялото му на линии от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със цапалени свещи, от което тялото на мъченика по този начин пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички старания се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на основната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за размразяване на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, с цел да стартира то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче отпаднал от дотогавашни премеждия, страдалецът починал в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, с цел да изпълнят присъдата.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разложение, а в противен случай - по стъгдата се носело неизмеримо благовоние от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.
Подир приключването на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде заровено по християнски, и погребението било осъществено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата " Св. великомъченик Георги Победоносец ". Сега тези мощи се намират в неопределеност. Майката на мъченика умряла на 40-я ден от гибелта на Георги и била заровена при нозете на сина си.
Страдание на свети страдалец Георги Нови
Свети Георги бил наследник на благочестиви родители. Неговият татко Йоан и майка му Мария били измежду най-знатните хора в град Средец. Георги бил дарен на родителите си от Бога, в отговор на техните горещи молебствия, защото до напреднала възраст те нямали деца, сходно на Авраам и Сара в античност. По тази причина Йоан и Мария старателно се молили на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на светия великомъченик Георги Кападокийски. Те всеки ден ходели в църквата, която била отдадена на този Божи ласкател, раздавали лепта и горещо молели Господа да ги освободи от тяхното неплодородие. И Господ не презрял молитвите им, само че в тяхната напреднала възраст дарил утробите им с рожба от мъжки пол. Йоан и Мария донесли младенеца в храма на свети великомъченик Георги и го кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, като в светото Кръщение му дали името Георги.
Детето било възпитавано в боязън Божий. Георги се научил да чете и скоро толкоз добре изучил Свещеното Писание, че превъзхождал със знанията си всички свои връстници. Като пораснал и станал младеж, той прекалено много замязял - с хубостта на лицето си и със своето непорочие - на античния Йосиф.
В това време България се владеела от турците. Когато Георги станал на двадесет и пет години (в това време родителите му към този момент били починали), турците почнали да се пробват да го привлекат към своето нечестие. Те му говорели:
- Георги! Остави християнството и приеми нашата религия. Приеми Божия делегат Мохамед и нашия закон.
При това турците принудително слагали на неговата почтена глава чалма, каквато те всекидневно носели и с която влизали в своите молитвени домове. Но светият им отговарял по този начин:
- Не прилича на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви традиции и да носим на главите си чалми. Не ни прилича на нас да се отхвърляме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да имам вяра на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил единствено един пълководец, и то пълководец на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, даже и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от същинския път.
Изобличавайки по този начин турците, свети Георги почнал дръзновено да изповядва Христа като същински Бог, Създател и Творец на всичко съществуващо - очевидно и невидимо, земно и небесно.
А по-късно, като заплюл в лицето нечестивците и ги нарекъл безбожници, светият хвърлил чалмата на земята и почнал да я тъпче с нозете си, говорейки самичък на себе си:
- О, Георги! Защо се бавиш? Христос те приканва при Себе Си!
Турците, като се разгневили, хванали светеца и нанасяйки му нечовечен побой и обсипвайки го с хули, го повлекли към техния арбитър. Изправили го пред съдията и му споделили:
- Ето тоя ругатни и се подиграва с нашата религия.
А съдията, изумен от хубостта на лицето му и от неговия неустрашим тип, изначало се опитал да го прелъсти с обещания:
- Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и в случай че се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим и изпълниш неговата воля (защото на този Селим доста царства се подчиняват), ти ще получиш за това доста блага и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш подложен за шеф на всички воеводи във великия град Средец.
Но Христовият страдалец още веднъж изповядал Господ Иисус Христос и изобличил турската религия пред многочислената навалица, която се била събрала. Тогава мъчителят се разярил и наредил безмилостно да бият светията с тояги. Георги бил непреодолим грубо, тъй че цялата му плът била раздрана от тоягите, а от многочислените му рани щедро се леела кръв. Но без да обръща внимание на това, той не посочил ни минимум желание да се подчини на нечестивата царска заръка.
Тогава съдията заповядал да режат кожата му на линии от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика по този начин пламнало, че не се виждало лицето му, а плътта му се топяла, както восъкът се топи от огъня. Но Христовият страдалец доблестно понасял страданията, призовавайки и изповядвайки името на Господа Иисуса Христа.
След това мъчителят заповядал на бойците да развеждат мъченика из града, при което да бият барабани и да крещят:
- Не ругатни Божия делегат Мохамед и не се подигравай с мюсюлманската религия, която той ни съобщи!
А светията се молел на Христа Господа и увещавал турците да повярват в Христа.
След това нечестивците натрупали огромна клада посред града, като възнамерявали да изгорят светеца. Христовият страдалец Георги бил заведен на мястото, приготвено за неговото изгаряне.
Но изнемогвайки от раните си, той паднал на земята, без да може да издаде глас, единствено устните му се движели, призовавайки помощта на Господа. А турците, като взели светията, още жив, го хвърлили в огъня. Така приключил своя мъченически героизъм Христовият страдалец Георги. Нечестивците изгорили в огъня и доста кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог популяризирал Своя ласкател: ненадейно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял пороен дъжд, който загасил огъня, тъй че от кладата не излизал към този момент и пушек. Турците, изплашени от това толкоз дивно знамение, се разбягали. А дъждът траял да вали до рухването на нощта.
Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила голяма ярка светлина, която озарявала всичко в близост. Тогава протойереят на съборната черква, отдадена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил дружно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното позволение да вземе честните мощи на светия страдалец и да ги погребе, съгласно християнските обреди. След като съдиите дали единодушието си, свещеникът отишъл при митрополит Иеремия и му разказал всичко за светия страдалец. Митрополитът, бързо и с огромна религия, съпроводен от целия заветен клир и от доста христолюбиви индивиди, с псалмопения и със запалени свещи и кандила, се отправил към мощите на светия страдалец. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия страдалец Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били трансформирали в пепел.
По местата, където Христовият страдалец бил развеждай из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, сходна на светлината от запалена свещ; и това било забелязано от всички християни.
Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията берекет, те подавали излекуване на всички, които с религия пристъпвали към тях. Днес не е известно къде се намират те.
А Христовият страдалец Георги потърпевш в българския град Средец, където бил и израснал и учтив. Мъченическия си героизъм той приел в 7022 година от сътворението на света, а от Рождението на Бог Слово - 1514 година, в 26-ия ден на месец май, в царуването на Владетеля на всички - нашия Господ Иисус Христос, Когото славим, дружно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ