Св. апостол Тит, епископ Критски от Седемдесетте апостоли
Св. ап. Тит бил богохулник, родом от остров Крит. Получил високо обучение и от млади години обичал да чете елинските философи и поети. Макар и богохулник, той водел почтен живот, откровено желаел да знае истината и я търсел в книгите на гръцките мъдреци. На милосърдния Бог било угодно да му уточни същинския път към избавление. Веднъж младият Тит чул насън думите: " Тите, ти би трябвало да заминеш отсам и да спасиш душата си! А елинското обучение няма да те докара до избавление. " Друг път чул същия глас, който му заповядвал да чете еврейски книги. И Тит изучил еврейския език и почнал да чете пророчествата. Силно му подействала книгата на оракул Исаия. Той схванал суетата на езичеството и се убедил, че има единствено един Бог, Творец на вселената.
В това време на остров Крит взел да се популяризира слух за Иисус Христос, Който се явил в Юдея. Мнозина почнали да приказват за чудесата, които Христос правил, и за новото обучение, което проповядвал. Управителят на острова желаел да се увери в истината на тия дивни разкази, по тази причина изпратил в Йерусалим своя племенник Тит. Там Тит видял Спасителя и бил очевидец на Неговите чудеса и избавителни премеждия. След кръстната гибел на Иисус Христос той останал в Йерусалим и повярвал в Спасителното възкресение. А в деня на Петдесетница, когато Дух Свети слязъл над апостолите, чул ги да проповядват на разнообразни езици великите Божи каузи.
Повярвал откровено, Тит се намирал непрекъснато при апостолите и по-късно приел кръщение от св. деятел Павел. В книгата Деяния апостолски не се загатва нищо за него. Но от някои послания на ап. Павел виждаме, че Тит постоянно го съпътствал и споделял неговите писания и че Павел откровено го обичал. Той го пращал да проповядва в Далмация, служел му за връзка с коринтяни и постоянно споменавал за него като за обичан брат, който ревниво изпълнявал своето служение. Когато апостолът посетил Крит и обърнал мнозина към Христа, той оставил там Тит за свещеник. От македонския град Никопол св. ап. Павел написал до Тит обръщение, което съдържа напътствие за неговите длъжности:
" Затова те оставих в Крит, да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както ти бях поръчал. "
След това ап. Павел приказва за добродетелите, с които би трябвало да се отличава пастирът на Църквата. Той убеждава Тит да не се впуща в празни разногласия и словопрения, а да учи на крепко обучение и да дава образец за положителни каузи. В това обръщение св. ап. Павел приказва за длъжностите на християните като въобще. Той желае " старците да бъдат трезвени, честни, целомъдрени, здрави във вярата, в любовта, в търпението; стариците да вразумяват невестите да обичат мъжете си и децата си, да бъдат целомъдрени, чисти, къщовници, положителни, покорни на мъжете си, та да не се ругатни словото Божие; прислужниците да се покоряват на господарите си и да им служат правилно и почтено, та във всичко да украсяват учението на нашия Спасител ".
Нататък в същото обръщение ап. Павел приказва на Тит да внушава на новообърнатите да правят положителни каузи, тъй като посредством такива каузи ще потвърдят своята религия в Господа, Който зарад нас предал Себе Си на премеждия и гибел.
" Когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител Бога – написа апостолът, - Той ни избави не заради делата на праведност, които ние извършихме, а по Своята благосклонност, посредством банята на възраждането и обновата от Св. Дух, Когото несметно изля върху нас посредством Иисус Христос, нашия Спасител, та оправдани с Неговата берекет, да станем по вяра наследници на безконечния живот. Верни са тия думи и аз искам да удостоверявам това, та които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към положителни каузи: това е положително и потребно за индивидите ".
Когато св. ап. Павел дошъл повторно в Рим, Тит го посетил и след мъченическата му гибел погребал тялото на великия деятел. След това той се върнал в Крит и неуморно се трудил да проповядва словото Божие по градове и села и на всички места обяснявал Христовия закон.
Св. ап. Тит обърнал огромен брой люде към Христа, разрушил идолите и следвал във всичко наставленията на своя преподавател. Доживял дълбока напреднала възраст и пред гибелта си видял св. ангели, които пристигнали за душата му. Лицето му се озарило от чудна светлина и той безшумно и радостно предал Богу душата си.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
В това време на остров Крит взел да се популяризира слух за Иисус Христос, Който се явил в Юдея. Мнозина почнали да приказват за чудесата, които Христос правил, и за новото обучение, което проповядвал. Управителят на острова желаел да се увери в истината на тия дивни разкази, по тази причина изпратил в Йерусалим своя племенник Тит. Там Тит видял Спасителя и бил очевидец на Неговите чудеса и избавителни премеждия. След кръстната гибел на Иисус Христос той останал в Йерусалим и повярвал в Спасителното възкресение. А в деня на Петдесетница, когато Дух Свети слязъл над апостолите, чул ги да проповядват на разнообразни езици великите Божи каузи.
Повярвал откровено, Тит се намирал непрекъснато при апостолите и по-късно приел кръщение от св. деятел Павел. В книгата Деяния апостолски не се загатва нищо за него. Но от някои послания на ап. Павел виждаме, че Тит постоянно го съпътствал и споделял неговите писания и че Павел откровено го обичал. Той го пращал да проповядва в Далмация, служел му за връзка с коринтяни и постоянно споменавал за него като за обичан брат, който ревниво изпълнявал своето служение. Когато апостолът посетил Крит и обърнал мнозина към Христа, той оставил там Тит за свещеник. От македонския град Никопол св. ап. Павел написал до Тит обръщение, което съдържа напътствие за неговите длъжности:
" Затова те оставих в Крит, да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както ти бях поръчал. "
След това ап. Павел приказва за добродетелите, с които би трябвало да се отличава пастирът на Църквата. Той убеждава Тит да не се впуща в празни разногласия и словопрения, а да учи на крепко обучение и да дава образец за положителни каузи. В това обръщение св. ап. Павел приказва за длъжностите на християните като въобще. Той желае " старците да бъдат трезвени, честни, целомъдрени, здрави във вярата, в любовта, в търпението; стариците да вразумяват невестите да обичат мъжете си и децата си, да бъдат целомъдрени, чисти, къщовници, положителни, покорни на мъжете си, та да не се ругатни словото Божие; прислужниците да се покоряват на господарите си и да им служат правилно и почтено, та във всичко да украсяват учението на нашия Спасител ".
Нататък в същото обръщение ап. Павел приказва на Тит да внушава на новообърнатите да правят положителни каузи, тъй като посредством такива каузи ще потвърдят своята религия в Господа, Който зарад нас предал Себе Си на премеждия и гибел.
" Когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител Бога – написа апостолът, - Той ни избави не заради делата на праведност, които ние извършихме, а по Своята благосклонност, посредством банята на възраждането и обновата от Св. Дух, Когото несметно изля върху нас посредством Иисус Христос, нашия Спасител, та оправдани с Неговата берекет, да станем по вяра наследници на безконечния живот. Верни са тия думи и аз искам да удостоверявам това, та които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към положителни каузи: това е положително и потребно за индивидите ".
Когато св. ап. Павел дошъл повторно в Рим, Тит го посетил и след мъченическата му гибел погребал тялото на великия деятел. След това той се върнал в Крит и неуморно се трудил да проповядва словото Божие по градове и села и на всички места обяснявал Христовия закон.
Св. ап. Тит обърнал огромен брой люде към Христа, разрушил идолите и следвал във всичко наставленията на своя преподавател. Доживял дълбока напреднала възраст и пред гибелта си видял св. ангели, които пристигнали за душата му. Лицето му се озарило от чудна светлина и той безшумно и радостно предал Богу душата си.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ