Почитаме Св. славни и всехвални апостол Филип
Св. ап. Филип бил родом от Витсаида, откъдето били и апостолите Петър и Андрей. Спасителят, като го видял, заповядал му да върви след Него. Филип съобщил на приятеля си Натанаил, че намерил Месия: " Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писал Мойсей в Закона и приказваха пророците " (Йоан 1:45). Назарет бил презиран от юдеите, тъй като в него живеели доста езичници и Натанаил дал отговор на Филипа: " От Назарет може ли да излезе нещо положително? " - " Дойди и виж " - възразил му Филип. Натанаил, като видял Спасителя и бидейки изумен от божественото Му всеослушание, извикал: " Рави (учителю)! Ти си Син Божи, ти си Царят Израилев " (Йоан 1:46-51).
Филип тръгнал след Христа и бил очевидец на доста Негови чудеса. Името на той деятел се загатва в евангелския роман за засищане на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След Тайната вечеря, когато Иисус в беседата с учениците Си ги съветвал и укрепявал във вярата, Филип споделил: " Господи покажи ни Отца, и стига ни " (Йоан 14:8).
- Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? - дал отговор Спасителят - Който е видял Мене, видял е Отца. И по какъв начин ти казваш: " Покажи ни Отца! " (Йоан 14:8-9) С тия думи св. отци опровергали лъжеучението на Арий, който не признавал божественото естество в Иисуса Христа и единосъщието Му с Бога Отца.
След слизане на Св. Дух върху апостолите Филип проповядвал Евангелието изначало в Самария, където посредством името Божие направил доста чудеса (Деян. 8:5-7) и в Юдея, където кръстил велможата на Етиопската кралица Кандакия (Деян. 8:26-40), а по-късно в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали голям брой хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога.
Като видели това юдеите, които се намирали в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците: " Някакъв си човек, пристигнал от вас, проповядва тук разпнатия Христа, изцерява заболели, възкресява мъртви, и към този момент мнозина повярваха по неговите думи ". От Йерусалим изпратили един шеф да проверява случая. Той повикал Филипа на съд и с яд му споделил: " Не беше ли задоволително това, че ти прелъсти елементарни и неучени люде в Галилея и Самария? А още си пристигнал при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо обучение. Нали и самият твой преподавател Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че сякаш бил възкръснал ".
Като чул това, стоящият тук народ взел да желае смъртно наказване за Филип. Апостолът самоуверено споделил на началника:
" Защо сърцето ти се е ожесточило и не желае да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че сякаш учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетества за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението ".
Началникът гневно се спуснал против Филип, само че незабавно ослепял. Също такова наказване постигнало и другите, които желали гибелта на Филип, като на магьосник. Тогава единствено те познали истината Христова. Филип, като се помолил за тях, повърнал зрението на ослепените, и всички приели Кръщение, с изключение на юдейският шеф, който бил осъден със гибел за своето жестокосърдие.
Филип, откакто поживял известно време с повярвалите и им сложил свещеник, напуснал Гърция и отишъл да проповядва в други страни. Господ му оказвал Своята помощ и го подкрепял посредством чудесни прояви на Своята непосредственост. Филип проповядвал в Арабия, в Етиопия и на всички места обърнал доста езичници към Христа. Отправяйки се на транспортен съд в град Азот, един път нощем той бил застигнат от страшна стихия, само че по негова молитва незабавно на небето се явил блестящ кръст, който озарил нощната мрачевина и бурята ненадейно утихнала. В Азот Филип посредством Божия мощ излекувал една девственица и сполучливо проповядвал Евангелието. В град Йерапол, като чул, че Филип проповядва ново обучение, желали да го убият с камъни, само че един дъртак на име Ир удържал съгражданите си, като им споделил: " Изслушайте го първом и, в случай че се окаже, че учението му е лъжливо, ще го убием! " След това Ир взел Филип вкъщи си и скоро, като се убедил, че учението му е същинско, повярвал в Господа с цялото си семейство. Останалите поданици и началниците на града още дълго упорствали в неверието. Те повикали Филип в съда и желали да го погубят. Но чудесата, осъществени от св. деятел, който пред целия народ възкресил един труп, най-сетне убедили езичниците и мнозина от тях приели св. кръщение.
Филип обиколил доста области в Мала Азия, самоуверено проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и премеждия. Придружавала го сестра му - девойката Мариамна. Тук, по Божия заръка, се включил към тях и св. деятел Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов, който също проповядвал в Мала Азия и с него дружно пристигнали в другия Йеропол - Фригийски. Там Йоан ги оставил и отишъл по-нататък.
Град Йеропол бил цялостен с идоли и идолски капища. Том сред другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гад локалните поданици считали за някакво провидение, многочислени жреци й чиновници, суеверните поданици й принасяли блага и жертви. Апостолите изобличили лъжата и суетата на това поклонение и погубили ехидната, а храмът й пуст, тъй като голям брой езичници повярвали в Господа. Между последните се намирал един прочут в града човек, на име Стахий, който към този момент 40 години бил кьорав. Св. апостоли му възвърнали зрението и признателният Стахий, като повярвал и приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. Тук се събирали всички, които желаели да чуят избавителното обучение, което проповядвали чужденците, които живеят у Стахий. Началникът, в пристъп от яд, заповядал незабавно да заловен проповедниците Христови. Уловил Филип, Вартоломей и Мариамна, били ги, влачили ги по улиците и най-сетне ги затворили в тюрма.
След няколко време ги извели на съд. Събрал се доста народ, пристигнали и идолските жреци, които мощно негодували срещу апостолите и се стараели от ден на ден и повече да възбудят срещу тях гнева на началника.
" Отмъсти за нашите богове, казвали му те. Откакто тия люде влязоха в града ни, нашите храмове, опустяха и народът престана да принася на боговете подобаващите им се жертви. Смъртно накажи тия магесници! "
Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна гибел. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво против капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но ненадейно се явило ужасно земетресение. Развълнуваният народ почнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, само че той към този момент бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погребал тялото му.
Много поданици от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие. След това св. Вартоломей им сложил за свещеник благочестивия дъртак Стахий.
Впоследствие Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна гибел, а Мариамна, чиято помет се чества на 17 февруари, отишла в Ликаония. Там тя обърнала мнозина към Христа и умряла в дълбока напреднала възраст.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Филип тръгнал след Христа и бил очевидец на доста Негови чудеса. Името на той деятел се загатва в евангелския роман за засищане на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След Тайната вечеря, когато Иисус в беседата с учениците Си ги съветвал и укрепявал във вярата, Филип споделил: " Господи покажи ни Отца, и стига ни " (Йоан 14:8).
- Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? - дал отговор Спасителят - Който е видял Мене, видял е Отца. И по какъв начин ти казваш: " Покажи ни Отца! " (Йоан 14:8-9) С тия думи св. отци опровергали лъжеучението на Арий, който не признавал божественото естество в Иисуса Христа и единосъщието Му с Бога Отца.
След слизане на Св. Дух върху апостолите Филип проповядвал Евангелието изначало в Самария, където посредством името Божие направил доста чудеса (Деян. 8:5-7) и в Юдея, където кръстил велможата на Етиопската кралица Кандакия (Деян. 8:26-40), а по-късно в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали голям брой хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога.
Като видели това юдеите, които се намирали в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците: " Някакъв си човек, пристигнал от вас, проповядва тук разпнатия Христа, изцерява заболели, възкресява мъртви, и към този момент мнозина повярваха по неговите думи ". От Йерусалим изпратили един шеф да проверява случая. Той повикал Филипа на съд и с яд му споделил: " Не беше ли задоволително това, че ти прелъсти елементарни и неучени люде в Галилея и Самария? А още си пристигнал при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо обучение. Нали и самият твой преподавател Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че сякаш бил възкръснал ".
Като чул това, стоящият тук народ взел да желае смъртно наказване за Филип. Апостолът самоуверено споделил на началника:
" Защо сърцето ти се е ожесточило и не желае да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че сякаш учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетества за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението ".
Началникът гневно се спуснал против Филип, само че незабавно ослепял. Също такова наказване постигнало и другите, които желали гибелта на Филип, като на магьосник. Тогава единствено те познали истината Христова. Филип, като се помолил за тях, повърнал зрението на ослепените, и всички приели Кръщение, с изключение на юдейският шеф, който бил осъден със гибел за своето жестокосърдие.
Филип, откакто поживял известно време с повярвалите и им сложил свещеник, напуснал Гърция и отишъл да проповядва в други страни. Господ му оказвал Своята помощ и го подкрепял посредством чудесни прояви на Своята непосредственост. Филип проповядвал в Арабия, в Етиопия и на всички места обърнал доста езичници към Христа. Отправяйки се на транспортен съд в град Азот, един път нощем той бил застигнат от страшна стихия, само че по негова молитва незабавно на небето се явил блестящ кръст, който озарил нощната мрачевина и бурята ненадейно утихнала. В Азот Филип посредством Божия мощ излекувал една девственица и сполучливо проповядвал Евангелието. В град Йерапол, като чул, че Филип проповядва ново обучение, желали да го убият с камъни, само че един дъртак на име Ир удържал съгражданите си, като им споделил: " Изслушайте го първом и, в случай че се окаже, че учението му е лъжливо, ще го убием! " След това Ир взел Филип вкъщи си и скоро, като се убедил, че учението му е същинско, повярвал в Господа с цялото си семейство. Останалите поданици и началниците на града още дълго упорствали в неверието. Те повикали Филип в съда и желали да го погубят. Но чудесата, осъществени от св. деятел, който пред целия народ възкресил един труп, най-сетне убедили езичниците и мнозина от тях приели св. кръщение.
Филип обиколил доста области в Мала Азия, самоуверено проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и премеждия. Придружавала го сестра му - девойката Мариамна. Тук, по Божия заръка, се включил към тях и св. деятел Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов, който също проповядвал в Мала Азия и с него дружно пристигнали в другия Йеропол - Фригийски. Там Йоан ги оставил и отишъл по-нататък.
Град Йеропол бил цялостен с идоли и идолски капища. Том сред другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гад локалните поданици считали за някакво провидение, многочислени жреци й чиновници, суеверните поданици й принасяли блага и жертви. Апостолите изобличили лъжата и суетата на това поклонение и погубили ехидната, а храмът й пуст, тъй като голям брой езичници повярвали в Господа. Между последните се намирал един прочут в града човек, на име Стахий, който към този момент 40 години бил кьорав. Св. апостоли му възвърнали зрението и признателният Стахий, като повярвал и приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. Тук се събирали всички, които желаели да чуят избавителното обучение, което проповядвали чужденците, които живеят у Стахий. Началникът, в пристъп от яд, заповядал незабавно да заловен проповедниците Христови. Уловил Филип, Вартоломей и Мариамна, били ги, влачили ги по улиците и най-сетне ги затворили в тюрма.
След няколко време ги извели на съд. Събрал се доста народ, пристигнали и идолските жреци, които мощно негодували срещу апостолите и се стараели от ден на ден и повече да възбудят срещу тях гнева на началника.
" Отмъсти за нашите богове, казвали му те. Откакто тия люде влязоха в града ни, нашите храмове, опустяха и народът престана да принася на боговете подобаващите им се жертви. Смъртно накажи тия магесници! "
Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна гибел. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво против капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но ненадейно се явило ужасно земетресение. Развълнуваният народ почнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, само че той към този момент бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погребал тялото му.
Много поданици от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие. След това св. Вартоломей им сложил за свещеник благочестивия дъртак Стахий.
Впоследствие Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна гибел, а Мариамна, чиято помет се чества на 17 февруари, отишла в Ликаония. Там тя обърнала мнозина към Христа и умряла в дълбока напреднала възраст.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ