Св. Александър, патр. Александрийски, мчца Теодосия девица
Св. Александър, патр. Александрийски, мчца Теодосия девственица
Украсеният с добродетели свети Александър бил архиерей (хорепископ) (1) при светейшия Митрофан, първия Константинополски патриарх (2). Като ревнив поборник на благочестието, той бил изпратен на Първия космополитен събор в Никея, тъй като патриарх Митрофан не могъл да участва на него заради преклонната си възраст и телесни недъзи. Като негов представител и заместител на този събор, Александър ревниво защитавал православната религия от злочестивия Арий. Когато съвещанията на събора завършили и Александър поел пътя си към Константинопол, на блажения Митрофан се явил ангел Господен и му възвестил близката кончина. Ангелът му наредил да назначи Александър за собствен правоприемник и споделил:
- След 10 дни ще приемеш венец от Бога. А патриаршеският трон дано след теб поеме твоят съслужител Александър.
Благочестивият цар Константин (*) дружно с доста отци отишъл при светейшия патриарх Митрофан, който към този момент бил на смъртен одър. Когато го попитал кого ще благослови за патриаршеския трон след гибелта си, Митрофан споделил:
- Господ ми откри, че след мен престолът ще одобри съслужителят ми Александър, който в действителност е заслужен за него и за Светия Дух.Така и станало.
(*) Александър заемал патриаршеския трон от 325 до 340 година
След като светейшият патриарх Митрофан се преставил в Господа, за патриарх на Константинопол бил подложен Александър, който старателно се грижел за словесното Христово стадо (*), като прогонвал вълците - еретиците и елините, тъй като трябвало да води битка освен с арианите, само че и с елинските философи.
Веднъж няколко елински философи се осмелили да идат при царя и да го укорят, че е отхвърлил античната религия на дедите си, римските и гръцките закони, и е приел нова религия и нови закони, което водело - както казвали те - не до подсилване, а до съсипия на царството. Философите молели царя да разреши да встъпят в спор за вярата с свещеник Александър. Царят им разрешил. Божият светител Александър, въпреки и да не бил подготвен в елинската философия, само че надвишаващ със Светия Дух, не се отказал от разискванията.
Събрали се доста философи и изявили предпочитание всички по едно и също време да влязат в спор с християнския свещеник. Но светителят им предложил да изберат един най-мъдър и сладкодумен мъдрец и да му поръчат да води разногласието, а останалите да слушат.
- Невъзможно е - разсъждавал свети Александър - един човек да надприказва всички вас, които викате и възклицавате.
Философите избрали един, който считали за най-мъдър, и го показали на светителя, а самите те се приготвили с внимание да го слушат. Започвайки разногласието, светейшият патриарх Александър се обърнал км него с думите:
- В името на Господа Иисуса Христа, заповядвам ти да замлъкнеш!
И философът незабавно изгубил подарък слово и мълчалив, тъй че не могъл да изрече нито една дума.
Тогава цялото заседание от философи изпитало боязън и позор и едни от тях позорно избягали, а другите повярвали в Христа. А онемелият със знаци дал да се разбере, че той признава както своята илюзия, по този начин и правотата на християнската религия. После паднал в нозете на светителя и езикът му незабавно се развързал, а той почнал високо да популяризира нашия Господ Иисус Христос и бил кръстен с останалите си приятели.
По този случай царят и всички вярващи се възрадвали и популяризирали Бога, дарувал такава чудна мощ на Своя ласкател.
По-късно свети Александър с молитвата си умъртвил и злочестивия Арий.
Няколко години след Първия космополитен събор, еретикът Арий бил извикан в Константинопол. Тук той измамил с лукавството си благочестивия цар Константин. Царят го запитал дали има вяра по този начин, както са заповядали светите отци на Никейския събор. А Арий скрил под дреха на гърдите си писанието на своето зловерие, блъснал се с ръка по гърдите и възкликнал:
- Така имам вяра!
По този метод еретикът привидно изразявал единодушие с одобреното в Никея вероизповедание, а в мозъка си потвърждавал, че има вяра в това, което записал със своята ръка и скрил на гърдите си. Нечестивецът се кълнял пред царя, казвайки: " Така имам вяра! "
Без да подозира за това коварство, царят повярвал на думите му, изпратил го при светейшия патриарх Александър и заповядал той да бъде признат в църковно общение като православен. Насрочен бил неделен ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в храма за общение с правилните.
Обаче свети Александър отказвал да одобри в общение Арий, създателя на разкол.
Междувременно изтичала събота и приближавал неделният ден. През нощта Божият архиерей паднал в олтара пред престола за молитва. Той със сълзи молел Бога да вземе душата му, единствено да не види деня, в който еретикът ще встъпи в църковно общение и ще се причасти със светите Тайни, или от състрадание към Своята Църква да изтреби Арий всред живите.
Свети Александър се молел по този начин цяла нощ. Настъпило утрото и наближило времето за литургия. Арий, надвишаващ с горделивост, тръгнал от царските покои към храма, обграден от голям брой оръженосци и царски сановници, които съчувствали на ереста му.
Когато стигнал до " Константиновото пазарище ", наречено по този начин, тъй като там се издигал мраморен дирек с изваяние на царя, той бил налегнат от преголям боязън заради скрупули на съвестта. По тази причина усетил потребност да удовлетвори телесната си нужда и почнал да търси някое скришно място. Недалеч се намирало едно такова публично място и като влезнал там, Арий бил ненадейно изумен от страшна болест. Утробата на нечестивеца се разтворила, както на Иуда (Деян. 1:18), и вътрешностите му се изсипали.
Така извънредно погинал еретикът.
Ония, които стояли наоколо и го очаквали да излезе, като видели, че се бави, сами влезнали при него и го намерили да лежи мъртъв, в кръв и гной. В града незабавно се разнесла новината за страшната непредвидена гибел на Арий. Еретиците били посрамени, а православните се радвали, че Христос, същинският Бог, е отмъстил на Своя зложелател и клеветник. А най-вече въздавал с помощта на Христа Бога светейшият патриарх Александър, за това, че Той явил благосклонност към Своята Църква и я избавил от лютия звяр.
Когато научил за гибелта на Арий, благочестивият цар Константин още повече се укрепил в благочестивата религия и до самата си кончина защитавал догматите на Никейския събор.
Такава мощ имала пред Бога праведната молитва на великия Божий архиерей Александър. Подобно на остро оръжие тя умъртвила Божия зложелател и доставила празненство на православната Църква. За това след това припомня свети Григорий Богослов (*) в словото си към цариградците, като с утвърждение и хвалба се отзовава за свети Александър:
- Истина ви споделям, вие сте възпитаници на славния Александър, ревностния поборник и просветител на Света Троица, който и със слово, и с дело се въоръжи срещу еретическото подвеждане. Вие помните равноапостолската му молитва, с която унищожи началника и ръководителя на еретиците на място, за което е заслужен най-нечестивият език, с цел да въздаде с срам за позора и с безчестната гибел, пратена справедливо, да бъде изобличено завинаги смъртоносното зло на ереста, погубила доста души.
Това слово свети Григорий произнасял за хвалба на свети Александър и за посрамване на нечестивия Арий, по тази причина загатва и Ариевата гибел на позорно място по молитвите на Александър. Защото както оскърбявал Божия Син, като похулвал Неговото Божество, еднакво и съвечно на Бог Отец, по този начин и самичък той приел безчестна гибел, и по този метод за оскърблението било отмъстено с огорчение.
Свети Александър водел Христовата Църква дълги години, до момента в който не достигнал дълбоки старини. Когато към този момент бил на смъртен одър, неговите словесни овци го наобиколили и запитали:
- На кого оставяш твоите рожби, отче? Кого ще поставиш за наш овчар вместо себе си? Кой би могъл да върви по стъпките ти и твърдо да ръководи Църквата?
Александър показал двама почтени мъже - презвитера Павел и дякона Македоний, и споделил:
- Ако желаете да имате рационален и преукрасен с добродетели овчар, изберете Павел. А в случай че желаете пастирът ви да е единствено благовиден, да сияе с външна хубост, изберете Македоний.
Като споделил това, светейшият патриарх Александър се преставил в Господа на деветдесет и осем годишна възраст. След него престолът заел свети Павел, първият Константинополски патриарх с това име(*) (паметта му се уважава на шестия ден от месец ноември).Свети Иоан, наименуван Кападокс, тъй като бил родом от Кападокия, приел престола на Константинополската патриаршия след неправоверния Тимотей (1), в края на царуването на еретика Анастасий (2). Той бил определен срещу волята си, тъй като не желал да одобри този висок ранг, и бил подложен на престола по-скоро от правоверния народ, в сравнение с от царската власт. Иоан нямал покой до гибелта на нечестивия цар, който го ненавиждал и преследвал.
Анастасий защитавал ереста на Север - антиохийския лъжепатриарх (3) и съперник на IV Вселенски съборРечник на светите отци в Халкидон (през 451 г.). Следвайки учението на Диоскор и Евтихий, отлъчени и анатемосани на този събор, Север признавал единствено едно естество в Лицето на Господ Иисус Христос. Той твърдял, че Словото и плътта във въплъщението са се слели в едно естество и не признавал в едното Христово лице две естества, както учат да имаме вяра светите отци и както през днешния ден богословства Църквата, възпявайки:
" по естество си бил Бог и по естество си станал човек поради нас: не в две лица разделяем, само че в две естества неслитно различим " (Догматик на 6-ия глас., бел.ред.).
Този суетлив съперник на православието неправилно твърдял, че Божеството на Света Троица страдало на кръста дружно с човешкото естество на Христа. По тази причина той прибавял към пеенето на Трисветата ария думите: " разпнал се за нас, помилуй нас ".
От този плачевен Север зародила ереста на акефалите, т.е. безглавите, наречени по този начин, тъй като не признавали властта на православните епископи над подчинените им църкви, както главата господства над останалите членове, а всеки считал себе си за шеф и преподавател, съгласно личното си умуване. След гибелта на неправоверните епископи и презвитери, защитаващи това лъжеучение, еретиците не правили нито кръщение, нито божествена литургия по нормалния църковен чин. Те се причастявали с подготвен авансово и дълго съхраняван агнец, като се събирали в дните на светата Пасха и го раздробявали на дребни частици. Тогава всеки от тях си избирал каквато си желае вяра; своеволно приели властта на учителството, те учели и други, проповядвайки им своето лъжеучение. Затова от тях се породили доста и противоречащи една на друга ереси. За тях загатва и гръцкият църковен историк Никифор Калист в осемнадесета книга, глава 45:
" Към тези еретици принадлежеше и злочестивият цар Анастасий, който доста навреди на Божията Църква, като прогони православните архиереи от престолите им. Този цар пожела да прогони и свети Иоан, Константинополския патриарх, само че Божият съд застигна еретика и гибелта прекъсна живота му. "
Няколко дни преди кончината си, царят видял насън един заплашителен мъж, Който сходно на Съдия седял със популярност на висок трон и пред Него предстояли мнозина. Съдията държал в ръката Си книга. Като я разтворил, намерил в нея името на Анастасий и като я посочил на царя, споделил:
- Исках да ти разреша по-дълго да живееш, само че заради твоето нечестие ще изтрия четиринадесет години от живота ти.
И Съдията изтрил записаното в книгата. А царят, налегнат от боязън и боязън, станал угрижен от сън, извикал един от най-близките си съветници, наименуван Амант, който във всичко бил склонен с него, даже и с еретическото му умуване, и тъжен му преразказал сънното си привидение. Амант изслушал царя и се ужасил от неговия роман.
- Тази нощ - споделил той - и аз имах ужасно привидение. Видях се да заставам до твоята царска персона като прислужник, само че пристигна една огромна свиня, хвана ме за дрехата, хвърли ме на земята и ме изяде.
Като си разказали страшните си видения и изпаднали в смут, те призовали един мъдрец на име Прокъл и му разказали сънищата си, с цел да ги изтълкува. А той им споделил, че и двамата скоро ще умрат.
И в действителност, скоро дворецът бил изумен от гръмотевица и нечестивият цар погинал от зла гибел.
(*) Юстин I царувал от 518 до 527 година
След кончината на Анастасий на царския трон бил определен Юстин (*), мъж правоверен и благоверен. Амант и другите нечестивци, които помагали на Анастасий в злите му каузи и тормозили правилните, били наказани от обективен съд на гибел.
Така се сбъднали сънните видения на Анастасий и Амант.
След гибелта на тези врагове настъпили мир и успокоение в Христовата Църква и измежду нейните пастири. Светейшият патриарх Иоан дружно с новоизбрания благоверен цар Юстин и целия ортодоксален народ се възрадвали на освобождението на светата Църква от игото на мъчителите и възпели в храма благодарствени химни. Скоро по-късно царят и патриархът свикали най-близките четиридесет души епископи на поместен събор и предали на анатема антиохийския лъжепатриарх Север и всичките му единомишленици, а наред с това утвърдили и възхвалили Четвъртия космополитен събор в Халкидон.
(*) Иоан бил патриарх от 518 до 520 година
Останалите дни от живота си свети Иоан прекарал в църковен мир, старателно ръководейки повереното му стадо и угаждайки на Бога. След три години на патриаршеския трон свети Иоан смиром се преставил в Господа (*).
* Освен Св. Йоан II Кападокийски Църквата уважава като светители и други Константинополски патриарси с името Йоан, Това са:
Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350-407)
Св. Йоан III Схоластик - Авторът на " Номоканон " (Велик требник) и патриарх от 565 до 577 година, уважаван на 21 февруари и
Св. Йоан IV Постник († 595) бил четвърти по ред византийски патриарх, който носелСвети Павел, който почитаме през днешния ден, бил четвъртият Константинополски патриарх с това име. Той бил родом от Кипър и заел престола след еретика иконоборец (1) Никита (2), при царуването на Лъв (3), сина на Копроним. За този свети Павел се загатва в животоописанието на свети Тарасий (4).
Павел бил благодетелен и благоверен мъж, само че прекомерно слабоволен и страхлив, тъй като като гледал огромните мъчения, на които нечестивият цар подлагал православните поради светите икони, той скривал благочестието си и встъпил в общение с еретиците, въпреки и да не желаел това. След гибелта на царя той изискал да възвърне благочестивия бит на поклонение на светите икони, само че не съумял да стори това, тъй като нямал асистент.
Междувременно иконоборствотоРечник се укрепило доста в града, а също и в прилежащите страни. Павел бил мощно наскърбен и като виждал, че няма вяра за триумф, решил да остави патриаршеския трон, който заемал не повече от четири години. Той се разболял, скрито напуснал патриаршеския дом и отишъл в манастира на свети Флор, където приел света схима. Скоро всички научили за това и били доста удивени.
Царица Ирина (царувала от 797 до 802 година, бел.ред.) доста се натъжила, като научила, че патриархът се отдръпнал, без да каже никому нищо. Тя отишла при него със сина си, цар Константин, и го запитала:
- Отче, какво направи и за какво постъпи по този начин?
Павел й дал отговор:- Болестта и упованието на скорошната гибел ме подтикнаха да приема светия схимнически облик, а да оставя престола ме накараха най-много църковните безредици и раздори, тъй като Църквата страда, смущавана от иконоборческата разкол. Дългото нечестиво умуване на еретиците й нанесе огромна рана и аз, окаяният, три пъти към този момент одобрявах ереста с ръката и подписа си. Аз освен не избягнах мрежите на зловерието, само че потънах в тях с езика и ръката си, за което в този момент пребогато оплаквам. Но най-вече ме наранява и тежи на душата ми това, че виждам по какъв начин всички страни, подчинени на вашата власт, които твърдо пазят православното вероизповедание и обитават в православното обучение, странят от нашата черква и ни гонят като непознати овци от себе си - Христовото стадо. По тази причина не искам да бъда овчар на еретическото заседание и избирам да лежа в гроба, в сравнение с да подлежа на анатема от светата четворица апостолски престоли (*). Но защото Бог е дал във ваши ръце скиптъра, с цел да се грижите с царската си власт за разпръснатото по поднебесната християнско стадо, обърнете вниманието си съм скръбта на вашата майка - Църквата, и не допускайте да обитава повече в неутешима тъга, а по всякакъв начин се погрижете още веднъж да схване предходното си благолепие. Не позволявайте повече мерзката разкол, сходно на глиган, да опустошава и разорява Христовото лозе при вашето благоверно царуване. При вас има един, който може изобретателно да отгледа гроздето на същинското вероизповедание и да го преработи в божествения лин на единната Църква. Той ще изпълни чашата на премъдростта и ще подготви за благочестивия народ питието на православното обучение.
Попитали го:
- Отче, за кого приказваш?
* Тарасий бил Константинополски патриарх след Павел IV, от 784. до 806 година
- Говоря за Тарасий* - споделил, - първия царски консултант. Зная, че той е заслужен да ръководи Църквата, тъй като може с жезъла на разсъдъка си да прогони еретическото празнодумство и да води рационално словесното стадо Христово, като го събере зад оградата на правоверието.
Като чули тези слова на патриарх Павел, благочестивата кралица Ирина и синът й цар Константин си отишли, обзети от тъга. А Павел се обърнал към неколцината велможи, които останали при него:
- О, по какъв начин ми се желае да не бях на този трон по времето, когато Църквата пребиваваше в разстройване от еретиците, наказани от вселенските престоли. Ако не бъде призован Седми космополитен събор и в случай че не бъде наказана иконоборческата разкол, няма да се спасите.
Велможите му споделили:
- Защо, когато бе подложен за патриарх, даде документално утвърждение на иконоборството?
- Тогава сложих подписа си - дал отговор той, - а в този момент се разкайвам и се багра от Божието наказване, задето тогава мълчах от боязън и не ви споделях истината. Сега се разкайвам и ви споделям, че не можете да се надявате на избавление, в случай че пребъдете в еретическото умуване.След няколко дни патриархът умрял в мир (1). Оттогава жителите на Константинопол почнали свободно и без боязън да беседват и спорят с еретиците за светите икони, в отбрана на които от времето на Лъв Исавър (2) никой не дръзвал да отвори уста.
Като научихме всичко това за тримата светители - Александър, Иоан и Павел, които честваме през днешния ден, да прославим Единия в Троица Бог, Отец Син и Свети Дух. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Украсеният с добродетели свети Александър бил архиерей (хорепископ) (1) при светейшия Митрофан, първия Константинополски патриарх (2). Като ревнив поборник на благочестието, той бил изпратен на Първия космополитен събор в Никея, тъй като патриарх Митрофан не могъл да участва на него заради преклонната си възраст и телесни недъзи. Като негов представител и заместител на този събор, Александър ревниво защитавал православната религия от злочестивия Арий. Когато съвещанията на събора завършили и Александър поел пътя си към Константинопол, на блажения Митрофан се явил ангел Господен и му възвестил близката кончина. Ангелът му наредил да назначи Александър за собствен правоприемник и споделил:
- След 10 дни ще приемеш венец от Бога. А патриаршеският трон дано след теб поеме твоят съслужител Александър.
Благочестивият цар Константин (*) дружно с доста отци отишъл при светейшия патриарх Митрофан, който към този момент бил на смъртен одър. Когато го попитал кого ще благослови за патриаршеския трон след гибелта си, Митрофан споделил:
- Господ ми откри, че след мен престолът ще одобри съслужителят ми Александър, който в действителност е заслужен за него и за Светия Дух.Така и станало.
(*) Александър заемал патриаршеския трон от 325 до 340 година
След като светейшият патриарх Митрофан се преставил в Господа, за патриарх на Константинопол бил подложен Александър, който старателно се грижел за словесното Христово стадо (*), като прогонвал вълците - еретиците и елините, тъй като трябвало да води битка освен с арианите, само че и с елинските философи.
Веднъж няколко елински философи се осмелили да идат при царя и да го укорят, че е отхвърлил античната религия на дедите си, римските и гръцките закони, и е приел нова религия и нови закони, което водело - както казвали те - не до подсилване, а до съсипия на царството. Философите молели царя да разреши да встъпят в спор за вярата с свещеник Александър. Царят им разрешил. Божият светител Александър, въпреки и да не бил подготвен в елинската философия, само че надвишаващ със Светия Дух, не се отказал от разискванията.
Събрали се доста философи и изявили предпочитание всички по едно и също време да влязат в спор с християнския свещеник. Но светителят им предложил да изберат един най-мъдър и сладкодумен мъдрец и да му поръчат да води разногласието, а останалите да слушат.
- Невъзможно е - разсъждавал свети Александър - един човек да надприказва всички вас, които викате и възклицавате.
Философите избрали един, който считали за най-мъдър, и го показали на светителя, а самите те се приготвили с внимание да го слушат. Започвайки разногласието, светейшият патриарх Александър се обърнал км него с думите:
- В името на Господа Иисуса Христа, заповядвам ти да замлъкнеш!
И философът незабавно изгубил подарък слово и мълчалив, тъй че не могъл да изрече нито една дума.
Тогава цялото заседание от философи изпитало боязън и позор и едни от тях позорно избягали, а другите повярвали в Христа. А онемелият със знаци дал да се разбере, че той признава както своята илюзия, по този начин и правотата на християнската религия. После паднал в нозете на светителя и езикът му незабавно се развързал, а той почнал високо да популяризира нашия Господ Иисус Христос и бил кръстен с останалите си приятели.
По този случай царят и всички вярващи се възрадвали и популяризирали Бога, дарувал такава чудна мощ на Своя ласкател.
По-късно свети Александър с молитвата си умъртвил и злочестивия Арий.
Няколко години след Първия космополитен събор, еретикът Арий бил извикан в Константинопол. Тук той измамил с лукавството си благочестивия цар Константин. Царят го запитал дали има вяра по този начин, както са заповядали светите отци на Никейския събор. А Арий скрил под дреха на гърдите си писанието на своето зловерие, блъснал се с ръка по гърдите и възкликнал:
- Така имам вяра!
По този метод еретикът привидно изразявал единодушие с одобреното в Никея вероизповедание, а в мозъка си потвърждавал, че има вяра в това, което записал със своята ръка и скрил на гърдите си. Нечестивецът се кълнял пред царя, казвайки: " Така имам вяра! "
Без да подозира за това коварство, царят повярвал на думите му, изпратил го при светейшия патриарх Александър и заповядал той да бъде признат в църковно общение като православен. Насрочен бил неделен ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в храма за общение с правилните.
Обаче свети Александър отказвал да одобри в общение Арий, създателя на разкол.
Междувременно изтичала събота и приближавал неделният ден. През нощта Божият архиерей паднал в олтара пред престола за молитва. Той със сълзи молел Бога да вземе душата му, единствено да не види деня, в който еретикът ще встъпи в църковно общение и ще се причасти със светите Тайни, или от състрадание към Своята Църква да изтреби Арий всред живите.
Свети Александър се молел по този начин цяла нощ. Настъпило утрото и наближило времето за литургия. Арий, надвишаващ с горделивост, тръгнал от царските покои към храма, обграден от голям брой оръженосци и царски сановници, които съчувствали на ереста му.
Когато стигнал до " Константиновото пазарище ", наречено по този начин, тъй като там се издигал мраморен дирек с изваяние на царя, той бил налегнат от преголям боязън заради скрупули на съвестта. По тази причина усетил потребност да удовлетвори телесната си нужда и почнал да търси някое скришно място. Недалеч се намирало едно такова публично място и като влезнал там, Арий бил ненадейно изумен от страшна болест. Утробата на нечестивеца се разтворила, както на Иуда (Деян. 1:18), и вътрешностите му се изсипали.
Така извънредно погинал еретикът.
Ония, които стояли наоколо и го очаквали да излезе, като видели, че се бави, сами влезнали при него и го намерили да лежи мъртъв, в кръв и гной. В града незабавно се разнесла новината за страшната непредвидена гибел на Арий. Еретиците били посрамени, а православните се радвали, че Христос, същинският Бог, е отмъстил на Своя зложелател и клеветник. А най-вече въздавал с помощта на Христа Бога светейшият патриарх Александър, за това, че Той явил благосклонност към Своята Църква и я избавил от лютия звяр.
Когато научил за гибелта на Арий, благочестивият цар Константин още повече се укрепил в благочестивата религия и до самата си кончина защитавал догматите на Никейския събор.
Такава мощ имала пред Бога праведната молитва на великия Божий архиерей Александър. Подобно на остро оръжие тя умъртвила Божия зложелател и доставила празненство на православната Църква. За това след това припомня свети Григорий Богослов (*) в словото си към цариградците, като с утвърждение и хвалба се отзовава за свети Александър:
- Истина ви споделям, вие сте възпитаници на славния Александър, ревностния поборник и просветител на Света Троица, който и със слово, и с дело се въоръжи срещу еретическото подвеждане. Вие помните равноапостолската му молитва, с която унищожи началника и ръководителя на еретиците на място, за което е заслужен най-нечестивият език, с цел да въздаде с срам за позора и с безчестната гибел, пратена справедливо, да бъде изобличено завинаги смъртоносното зло на ереста, погубила доста души.
Това слово свети Григорий произнасял за хвалба на свети Александър и за посрамване на нечестивия Арий, по тази причина загатва и Ариевата гибел на позорно място по молитвите на Александър. Защото както оскърбявал Божия Син, като похулвал Неговото Божество, еднакво и съвечно на Бог Отец, по този начин и самичък той приел безчестна гибел, и по този метод за оскърблението било отмъстено с огорчение.
Свети Александър водел Христовата Църква дълги години, до момента в който не достигнал дълбоки старини. Когато към този момент бил на смъртен одър, неговите словесни овци го наобиколили и запитали:
- На кого оставяш твоите рожби, отче? Кого ще поставиш за наш овчар вместо себе си? Кой би могъл да върви по стъпките ти и твърдо да ръководи Църквата?
Александър показал двама почтени мъже - презвитера Павел и дякона Македоний, и споделил:
- Ако желаете да имате рационален и преукрасен с добродетели овчар, изберете Павел. А в случай че желаете пастирът ви да е единствено благовиден, да сияе с външна хубост, изберете Македоний.
Като споделил това, светейшият патриарх Александър се преставил в Господа на деветдесет и осем годишна възраст. След него престолът заел свети Павел, първият Константинополски патриарх с това име(*) (паметта му се уважава на шестия ден от месец ноември).Свети Иоан, наименуван Кападокс, тъй като бил родом от Кападокия, приел престола на Константинополската патриаршия след неправоверния Тимотей (1), в края на царуването на еретика Анастасий (2). Той бил определен срещу волята си, тъй като не желал да одобри този висок ранг, и бил подложен на престола по-скоро от правоверния народ, в сравнение с от царската власт. Иоан нямал покой до гибелта на нечестивия цар, който го ненавиждал и преследвал.
Анастасий защитавал ереста на Север - антиохийския лъжепатриарх (3) и съперник на IV Вселенски съборРечник на светите отци в Халкидон (през 451 г.). Следвайки учението на Диоскор и Евтихий, отлъчени и анатемосани на този събор, Север признавал единствено едно естество в Лицето на Господ Иисус Христос. Той твърдял, че Словото и плътта във въплъщението са се слели в едно естество и не признавал в едното Христово лице две естества, както учат да имаме вяра светите отци и както през днешния ден богословства Църквата, възпявайки:
" по естество си бил Бог и по естество си станал човек поради нас: не в две лица разделяем, само че в две естества неслитно различим " (Догматик на 6-ия глас., бел.ред.).
Този суетлив съперник на православието неправилно твърдял, че Божеството на Света Троица страдало на кръста дружно с човешкото естество на Христа. По тази причина той прибавял към пеенето на Трисветата ария думите: " разпнал се за нас, помилуй нас ".
От този плачевен Север зародила ереста на акефалите, т.е. безглавите, наречени по този начин, тъй като не признавали властта на православните епископи над подчинените им църкви, както главата господства над останалите членове, а всеки считал себе си за шеф и преподавател, съгласно личното си умуване. След гибелта на неправоверните епископи и презвитери, защитаващи това лъжеучение, еретиците не правили нито кръщение, нито божествена литургия по нормалния църковен чин. Те се причастявали с подготвен авансово и дълго съхраняван агнец, като се събирали в дните на светата Пасха и го раздробявали на дребни частици. Тогава всеки от тях си избирал каквато си желае вяра; своеволно приели властта на учителството, те учели и други, проповядвайки им своето лъжеучение. Затова от тях се породили доста и противоречащи една на друга ереси. За тях загатва и гръцкият църковен историк Никифор Калист в осемнадесета книга, глава 45:
" Към тези еретици принадлежеше и злочестивият цар Анастасий, който доста навреди на Божията Църква, като прогони православните архиереи от престолите им. Този цар пожела да прогони и свети Иоан, Константинополския патриарх, само че Божият съд застигна еретика и гибелта прекъсна живота му. "
Няколко дни преди кончината си, царят видял насън един заплашителен мъж, Който сходно на Съдия седял със популярност на висок трон и пред Него предстояли мнозина. Съдията държал в ръката Си книга. Като я разтворил, намерил в нея името на Анастасий и като я посочил на царя, споделил:
- Исках да ти разреша по-дълго да живееш, само че заради твоето нечестие ще изтрия четиринадесет години от живота ти.
И Съдията изтрил записаното в книгата. А царят, налегнат от боязън и боязън, станал угрижен от сън, извикал един от най-близките си съветници, наименуван Амант, който във всичко бил склонен с него, даже и с еретическото му умуване, и тъжен му преразказал сънното си привидение. Амант изслушал царя и се ужасил от неговия роман.
- Тази нощ - споделил той - и аз имах ужасно привидение. Видях се да заставам до твоята царска персона като прислужник, само че пристигна една огромна свиня, хвана ме за дрехата, хвърли ме на земята и ме изяде.
Като си разказали страшните си видения и изпаднали в смут, те призовали един мъдрец на име Прокъл и му разказали сънищата си, с цел да ги изтълкува. А той им споделил, че и двамата скоро ще умрат.
И в действителност, скоро дворецът бил изумен от гръмотевица и нечестивият цар погинал от зла гибел.
(*) Юстин I царувал от 518 до 527 година
След кончината на Анастасий на царския трон бил определен Юстин (*), мъж правоверен и благоверен. Амант и другите нечестивци, които помагали на Анастасий в злите му каузи и тормозили правилните, били наказани от обективен съд на гибел.
Така се сбъднали сънните видения на Анастасий и Амант.
След гибелта на тези врагове настъпили мир и успокоение в Христовата Църква и измежду нейните пастири. Светейшият патриарх Иоан дружно с новоизбрания благоверен цар Юстин и целия ортодоксален народ се възрадвали на освобождението на светата Църква от игото на мъчителите и възпели в храма благодарствени химни. Скоро по-късно царят и патриархът свикали най-близките четиридесет души епископи на поместен събор и предали на анатема антиохийския лъжепатриарх Север и всичките му единомишленици, а наред с това утвърдили и възхвалили Четвъртия космополитен събор в Халкидон.
(*) Иоан бил патриарх от 518 до 520 година
Останалите дни от живота си свети Иоан прекарал в църковен мир, старателно ръководейки повереното му стадо и угаждайки на Бога. След три години на патриаршеския трон свети Иоан смиром се преставил в Господа (*).
* Освен Св. Йоан II Кападокийски Църквата уважава като светители и други Константинополски патриарси с името Йоан, Това са:
Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350-407)
Св. Йоан III Схоластик - Авторът на " Номоканон " (Велик требник) и патриарх от 565 до 577 година, уважаван на 21 февруари и
Св. Йоан IV Постник († 595) бил четвърти по ред византийски патриарх, който носелСвети Павел, който почитаме през днешния ден, бил четвъртият Константинополски патриарх с това име. Той бил родом от Кипър и заел престола след еретика иконоборец (1) Никита (2), при царуването на Лъв (3), сина на Копроним. За този свети Павел се загатва в животоописанието на свети Тарасий (4).
Павел бил благодетелен и благоверен мъж, само че прекомерно слабоволен и страхлив, тъй като като гледал огромните мъчения, на които нечестивият цар подлагал православните поради светите икони, той скривал благочестието си и встъпил в общение с еретиците, въпреки и да не желаел това. След гибелта на царя той изискал да възвърне благочестивия бит на поклонение на светите икони, само че не съумял да стори това, тъй като нямал асистент.
Междувременно иконоборствотоРечник се укрепило доста в града, а също и в прилежащите страни. Павел бил мощно наскърбен и като виждал, че няма вяра за триумф, решил да остави патриаршеския трон, който заемал не повече от четири години. Той се разболял, скрито напуснал патриаршеския дом и отишъл в манастира на свети Флор, където приел света схима. Скоро всички научили за това и били доста удивени.
Царица Ирина (царувала от 797 до 802 година, бел.ред.) доста се натъжила, като научила, че патриархът се отдръпнал, без да каже никому нищо. Тя отишла при него със сина си, цар Константин, и го запитала:
- Отче, какво направи и за какво постъпи по този начин?
Павел й дал отговор:- Болестта и упованието на скорошната гибел ме подтикнаха да приема светия схимнически облик, а да оставя престола ме накараха най-много църковните безредици и раздори, тъй като Църквата страда, смущавана от иконоборческата разкол. Дългото нечестиво умуване на еретиците й нанесе огромна рана и аз, окаяният, три пъти към този момент одобрявах ереста с ръката и подписа си. Аз освен не избягнах мрежите на зловерието, само че потънах в тях с езика и ръката си, за което в този момент пребогато оплаквам. Но най-вече ме наранява и тежи на душата ми това, че виждам по какъв начин всички страни, подчинени на вашата власт, които твърдо пазят православното вероизповедание и обитават в православното обучение, странят от нашата черква и ни гонят като непознати овци от себе си - Христовото стадо. По тази причина не искам да бъда овчар на еретическото заседание и избирам да лежа в гроба, в сравнение с да подлежа на анатема от светата четворица апостолски престоли (*). Но защото Бог е дал във ваши ръце скиптъра, с цел да се грижите с царската си власт за разпръснатото по поднебесната християнско стадо, обърнете вниманието си съм скръбта на вашата майка - Църквата, и не допускайте да обитава повече в неутешима тъга, а по всякакъв начин се погрижете още веднъж да схване предходното си благолепие. Не позволявайте повече мерзката разкол, сходно на глиган, да опустошава и разорява Христовото лозе при вашето благоверно царуване. При вас има един, който може изобретателно да отгледа гроздето на същинското вероизповедание и да го преработи в божествения лин на единната Църква. Той ще изпълни чашата на премъдростта и ще подготви за благочестивия народ питието на православното обучение.
Попитали го:
- Отче, за кого приказваш?
* Тарасий бил Константинополски патриарх след Павел IV, от 784. до 806 година
- Говоря за Тарасий* - споделил, - първия царски консултант. Зная, че той е заслужен да ръководи Църквата, тъй като може с жезъла на разсъдъка си да прогони еретическото празнодумство и да води рационално словесното стадо Христово, като го събере зад оградата на правоверието.
Като чули тези слова на патриарх Павел, благочестивата кралица Ирина и синът й цар Константин си отишли, обзети от тъга. А Павел се обърнал към неколцината велможи, които останали при него:
- О, по какъв начин ми се желае да не бях на този трон по времето, когато Църквата пребиваваше в разстройване от еретиците, наказани от вселенските престоли. Ако не бъде призован Седми космополитен събор и в случай че не бъде наказана иконоборческата разкол, няма да се спасите.
Велможите му споделили:
- Защо, когато бе подложен за патриарх, даде документално утвърждение на иконоборството?
- Тогава сложих подписа си - дал отговор той, - а в този момент се разкайвам и се багра от Божието наказване, задето тогава мълчах от боязън и не ви споделях истината. Сега се разкайвам и ви споделям, че не можете да се надявате на избавление, в случай че пребъдете в еретическото умуване.След няколко дни патриархът умрял в мир (1). Оттогава жителите на Константинопол почнали свободно и без боязън да беседват и спорят с еретиците за светите икони, в отбрана на които от времето на Лъв Исавър (2) никой не дръзвал да отвори уста.
Като научихме всичко това за тримата светители - Александър, Иоан и Павел, които честваме през днешния ден, да прославим Единия в Троица Бог, Отец Син и Свети Дух. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ