Почитаме Св. Александър
Св. Александър живял в царуването на Константин Велики. Участвал е в Първия космополитен събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято гибел бил възведен в ранг патриарх и управлявал Цариградската черква от 325 до 340 година Той бил ревнив бранител на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.
Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния свещеник. Александър се обърнал към оня, който бил определен за надпреварата, и с неотстъпчивост му споделил: “В името на Господа Иисуса Христа повелявам ти да мълчиш! ” И философът незабавно мълчалив. Това знамение обърнало самия мъдрец и мнозина други към Христовата религия.
За друго едно знамение – неочакваната гибел на Арий в резултат на молитвата на св. Александър – сведетелства неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до свещеник Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил наказан на Първия космополитен събор и предаден на отделяне от Църквата. По-късно той показал лицемерно разкайване и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил непоколебим ревнител на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде реализатор на царската заръка.
Изпаднал в трудно неразбиране, Александър от все душа се обърнал към Бога и с пламенна молитва, щото самичък Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият нейн зложелател. И Бог извършил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съидейници, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя ненадейно почувствал мощни стомашни болки, паднал и починал. Всички били изумени от неочакваната гибел на еретика и то в минутата, когато той към този момент тържествувал от своя кощунствен триумф. В това събитие всички признали чудното Божие покровителство за запазване чистотата на светата православна религия.
Св. Александър умрял в 340 година на 98-годишна възраст.
Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния свещеник. Александър се обърнал към оня, който бил определен за надпреварата, и с неотстъпчивост му споделил: “В името на Господа Иисуса Христа повелявам ти да мълчиш! ” И философът незабавно мълчалив. Това знамение обърнало самия мъдрец и мнозина други към Христовата религия.
За друго едно знамение – неочакваната гибел на Арий в резултат на молитвата на св. Александър – сведетелства неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до свещеник Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил наказан на Първия космополитен събор и предаден на отделяне от Църквата. По-късно той показал лицемерно разкайване и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил непоколебим ревнител на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде реализатор на царската заръка.
Изпаднал в трудно неразбиране, Александър от все душа се обърнал към Бога и с пламенна молитва, щото самичък Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият нейн зложелател. И Бог извършил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съидейници, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя ненадейно почувствал мощни стомашни болки, паднал и починал. Всички били изумени от неочакваната гибел на еретика и то в минутата, когато той към този момент тържествувал от своя кощунствен триумф. В това събитие всички признали чудното Божие покровителство за запазване чистотата на светата православна религия.
Св. Александър умрял в 340 година на 98-годишна възраст.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ