Християнството е най-преследваната религия по света
Сутринта на Великден се разсъниха преди изгрев слънце, с цел да се приготвя за първата работа за празника. Това значи, че по същото време, когато бомбите са избухвали в Шри Ланка, аз съм чел откъс от книгата на Езекил пред своето паство. Пасажът приказва за мъртви кости, които се съединяват още веднъж, за тела, които се обгръщат още веднъж с плът, и за живот, който е вдъхнат още веднъж в тях. В същото време в Шри Ланка костите са били разкъсвани една от друга, а плътта раздирана от тялото. Тези хора са се събудили сутринта, цялостни с вяра, въодушевени от упованието да чуят историята за възкръсването на Иисус. Те са облекли най-хубавите си облекла и са лъснали обувките си. А в този момент бършат кръвта им с парцал от пода на светилището.
Онзи ден разговарях с специалиста Мери Биърд за преследването на християните в Римската империя – за хвърлянето им на лъвовете в Колизея и така нататък Тя ми показа, че съгласно нея нещата не били чак толкоз неприятни, колкото ги изкарват християните в по-късни времена. Без подозрение, няма нищо по-добро от няколко пресилени истории за гротескни мъченичества, които да задълбочат чувството за взаимност измежду религиозната общественост. Е, аз се преклонявам пред големите знания на Мери за античния Рим. Макар да е правилно, че прекалено много от историите за римско гонене на християните да са небивалица, тъкмо противоположното се случва през днешния ден. Живеем във времето на едно от най-сериозните преследвания на християнството в историята, а множеството хора отхвърлят да повярват.
През последния век християнството съвсем е изкоренено от Близкия изток, от мястото на неговото раждане. По това време предходната година аз бях в Дамаск на посещаване на християнската общественост там. На входа на църквата, където отидох неделя сутринта, имаше голяма фреска на Арменския геноцид. Тези християни в началото са били бежанци от Турция, избягали от най-жестокото допустимо гонене. Колко тъкмо обаче знаем от историята им? Тази седмица израелските историци Бени Морис и Дрор Зе‘еви ще разгласяват дълго чакания си труд към интервала. „ 30-годишния геноцид: Турското заличаване на християнските малцинства “ твърди, че сред 1894 и 1924 година турските управляващи систематично са избили 2,5 милиона християни. В началото на този интервал по места като Анадола християните са били към 20% от популацията. Към края му там е имало едвам 2% християни. През целия 20-и век и последвалия 21-и християните са изгонени от Близкия изток с бомби и патрони, само че без нито мъцване от страна на светския Запад.
Къде е гневът? Да, ужасните убийства ще влязат във вестниците за ден-два, само че като цяло на нас ни пука доста повече за пожара в известна катедрала в сравнение с за хората, чиито тела са разкъсвани на късчета посред архитектурно по-незначителни места за поклонение.
Защо оставаме слепи за страданието им, изключително що се отнася до това, че ни пука толкоз доста за всевъзможни други форми на подтисничество. Все отново се чудя дали на едно подсъзнателно равнище светският и като цяло напредничав Запад не си мисли, че християнството си го заслужава. Те свързват християнството с папите и техните армии, с кръстоносни походи и инквизиции, с антисемитизъм, с английския империализъм, с поддръжниците на Тръмп и протестиращите против абортите.
Християните на Запад също не оказват помощ. Окачествявайки думата „ гонене “ с нищожните конфликти на християнството със закона на Запад – като това да вършат торти за гей двойки и възбраната на улични проповедници – християните там обезцениха същинското значение на „ гонене “ и го направиха да звучи като операция, имаща за цел да си върне изгубеното място в културата. Още повече, червендалестите и угоени епископи в Камарата на лордовете не наподобяват да са изключително преследван скотски тип, тъй че когато те приказват за гонене на християните, наподобява съвсем неуместно.
А може би съществуват и тези, които не желаят да приказват за преследването на християните, защото се опасяват, че това може да бъде употребявано – и от време на време в действителност е – като оправдание на ислямофобията. На тях им е по-лесно да си мълчат за убийствата на християни в сравнение с да бъдат поставени в един кюп с расистите, които винят мюсюлманите за всичко. Разбирам този им претекст, само че все пак не го одобрявам.
Според широкоуважавания отчет на изследователския център Пюл, християнството е най-преследваната вяра на света. Единствената причина, заради която го загатвам в един тип ранглиста на страданието, е, с цел да подчертая оглушителното безмълвие към него. От Северна Корея (добре, там е разбираемо) през Китай и от ден на ден Индия – по целия свят християните са подложени на принуждение единствено поради своята религия, която ние толкоз горещо сякаш декламираме. Заради която бръщолевим, че животът е по-силен от гибелта. Че любовта в последна сметка ще победи над омразата.
И това значи, че ние имаме вяра, че тероризмът в никакъв случай не ще стъпче възвестяването на положителните вести за Великден. По Великден мракът не ще има последната дума. Затова хората са отишли на черква в оня ден, в това число в Шри Ланка, с цел да чуят още веднъж и още веднъж тази новина: Христос воскресе. Алилуя.
Текстът на Джилс Фрейзър, духовник в черква в южен Лондон, е оповестен в английския вестник " Гардиън ". Заглавието е на OFFNews.
Онзи ден разговарях с специалиста Мери Биърд за преследването на християните в Римската империя – за хвърлянето им на лъвовете в Колизея и така нататък Тя ми показа, че съгласно нея нещата не били чак толкоз неприятни, колкото ги изкарват християните в по-късни времена. Без подозрение, няма нищо по-добро от няколко пресилени истории за гротескни мъченичества, които да задълбочат чувството за взаимност измежду религиозната общественост. Е, аз се преклонявам пред големите знания на Мери за античния Рим. Макар да е правилно, че прекалено много от историите за римско гонене на християните да са небивалица, тъкмо противоположното се случва през днешния ден. Живеем във времето на едно от най-сериозните преследвания на християнството в историята, а множеството хора отхвърлят да повярват.
През последния век християнството съвсем е изкоренено от Близкия изток, от мястото на неговото раждане. По това време предходната година аз бях в Дамаск на посещаване на християнската общественост там. На входа на църквата, където отидох неделя сутринта, имаше голяма фреска на Арменския геноцид. Тези християни в началото са били бежанци от Турция, избягали от най-жестокото допустимо гонене. Колко тъкмо обаче знаем от историята им? Тази седмица израелските историци Бени Морис и Дрор Зе‘еви ще разгласяват дълго чакания си труд към интервала. „ 30-годишния геноцид: Турското заличаване на християнските малцинства “ твърди, че сред 1894 и 1924 година турските управляващи систематично са избили 2,5 милиона християни. В началото на този интервал по места като Анадола християните са били към 20% от популацията. Към края му там е имало едвам 2% християни. През целия 20-и век и последвалия 21-и християните са изгонени от Близкия изток с бомби и патрони, само че без нито мъцване от страна на светския Запад.
Къде е гневът? Да, ужасните убийства ще влязат във вестниците за ден-два, само че като цяло на нас ни пука доста повече за пожара в известна катедрала в сравнение с за хората, чиито тела са разкъсвани на късчета посред архитектурно по-незначителни места за поклонение.
Защо оставаме слепи за страданието им, изключително що се отнася до това, че ни пука толкоз доста за всевъзможни други форми на подтисничество. Все отново се чудя дали на едно подсъзнателно равнище светският и като цяло напредничав Запад не си мисли, че християнството си го заслужава. Те свързват християнството с папите и техните армии, с кръстоносни походи и инквизиции, с антисемитизъм, с английския империализъм, с поддръжниците на Тръмп и протестиращите против абортите.
Християните на Запад също не оказват помощ. Окачествявайки думата „ гонене “ с нищожните конфликти на християнството със закона на Запад – като това да вършат торти за гей двойки и възбраната на улични проповедници – християните там обезцениха същинското значение на „ гонене “ и го направиха да звучи като операция, имаща за цел да си върне изгубеното място в културата. Още повече, червендалестите и угоени епископи в Камарата на лордовете не наподобяват да са изключително преследван скотски тип, тъй че когато те приказват за гонене на християните, наподобява съвсем неуместно.
А може би съществуват и тези, които не желаят да приказват за преследването на християните, защото се опасяват, че това може да бъде употребявано – и от време на време в действителност е – като оправдание на ислямофобията. На тях им е по-лесно да си мълчат за убийствата на християни в сравнение с да бъдат поставени в един кюп с расистите, които винят мюсюлманите за всичко. Разбирам този им претекст, само че все пак не го одобрявам.
Според широкоуважавания отчет на изследователския център Пюл, християнството е най-преследваната вяра на света. Единствената причина, заради която го загатвам в един тип ранглиста на страданието, е, с цел да подчертая оглушителното безмълвие към него. От Северна Корея (добре, там е разбираемо) през Китай и от ден на ден Индия – по целия свят християните са подложени на принуждение единствено поради своята религия, която ние толкоз горещо сякаш декламираме. Заради която бръщолевим, че животът е по-силен от гибелта. Че любовта в последна сметка ще победи над омразата.
И това значи, че ние имаме вяра, че тероризмът в никакъв случай не ще стъпче възвестяването на положителните вести за Великден. По Великден мракът не ще има последната дума. Затова хората са отишли на черква в оня ден, в това число в Шри Ланка, с цел да чуят още веднъж и още веднъж тази новина: Христос воскресе. Алилуя.
Текстът на Джилс Фрейзър, духовник в черква в южен Лондон, е оповестен в английския вестник " Гардиън ". Заглавието е на OFFNews.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ