До Нокиан и обратно…
Сутрин, кафе, безгрижно разясняваме иден фотопроект с неповторим състезателен автомобил. Звъни телефона, пряк въпрос:
- Интересуваш ли се да тестваш и снимаш показване на зимни гуми?
- ОК, но то зимата мина, ще би трябвало да изчакаме отговарям…, а и не знам дали ще е атрактивно за снимане?
- Нямай грижа за снега и леда, готви се, ще получиш поща с подробностите…
Понякога, по този начин се получава без доста обмисляне.
Пощата стартира с условия за добра екипировка и облекло за тежки зимни условия? Средата на март?
- Я стига де, къде е това?
Непознат за мен град, Ивало - Финландия. Отварям аз картата и за малко да се задавя с кафето. От София права линия нагоре, нагоре през цяла Европа, та няколкостотин километра след полярния кръг. Лапландия! Някъде там е адресната регистрация на Дядо Коледа…
И на всички места се акцентира, че Ивало е в топ 10 на местата за наблюдаване на Северното зарево.
Спечелиха ме! Веднага!
Бърза сличаване с настоящите правила за багаж на самолетните компании. Гледайки допустимите размери на багажа, оставам с усещане, че хората сме почнали да се смаляваме. Подбирам подобаваща раница и камера и съм подготвен. До там се лети единствено с персонална карта, само че пък за сметка на това са нужни три полета, София – Франкфурт — Хелзинки – Ивало.
София ме изпраща с коктейл от вятър и малко сняг. По на запад стартира да се прояснява. През Франкфурт от дълго време не бях минавал, в този момент е по-шумно, повече хора, само че пък служебните коли на летището са Porsche. Нататък към Хелзинки времето се случи ясно, употребявам да зяпам пейзажа изпод. Германия, е чудноват техно микс от квадратчетата и верни геометрични форми, поръсени щедро с ветрогенератори.
При тръгването съблюдавам главното предписание за оцеляване - всички яйца да не са в една кошница, т.е. багажа деликатно разпределен сред този за кабината и чекирания… Бъди подготвен!
Не ме „ разочароваха “ в Хелзинки ме посрещнаха с новината, че моят чекиран багаж го няма… само че го търсят…
ОК, ще го преживея, минимумът за визита на Дядо Коледа по това време на годината е с мен.
Тази информация спестих на Луфтханза, само че пък други неща - не. Във всеки случай очевидно полемиката ни е била ползотворна, получих незабавно всичко за моето „ оцеляване “ до идната заран, когато явно обезпокоен момък ме откри на 35 километра от летището. Беше пристигнал с такси и носеше куфара ми.
Дотук добре. Хелзинки - Ивало хвърча с FinAir, още от този миг Финландия стартира да ми харесва.
Над Финландия пейзажът внезапно се трансформира, става някак по-натурален и с все по-малко светлинки долу. Само пътищата „ скапват “ идилията от самотни къщички тук, там.
Кацаме, подсъзнателно чакам светлини, суетност и звук като на всяко от летищата до момента… и потеглям да слизам по елементарна стълба, където ухилен човек с жълта жилетка ме моли за малко да поспра до момента в който наръси пътеката към летището, с цел да не се пързаля… Пристигнахме!
Малко летище, спретнато, с камина вътре и топло. Очакват ни на рейса и поемаме към хотела, който е на 30-на километра от Ивало и напълно покрай полигона със страховитото име, закъдето сме се запътили.
С сътрудници от доста страни се настаняваме в рейса, един спокоен възрастен човек е водачът, посреща ни с усмивка.
Тръгваме, първите няколко секунди мислех да подремна… след това нещата получиха различен темперамент. Всички към мен се хващат кой където свари и се държат крепко. Двама вадят незабавно телефони да изпратят видео, аз върша същото.
Кара играч, след няколко завоя, в които оцеляхме, явно и с гений. Тук-там се мяркат знаци 100, ние се движим тъкмо с толкоз (проверих с GPS-a) Разминаванията се вършат със стъпване на банкета, където е… заледено.
Странното е, че всички карат по този начин. Няма потребност от изпреварване. Кара се с колкото написа по знаците, ни повече, ни по-малко…
Впечатляващо, виждам обаче някои от сътрудниците на излизане бяха като след влакче на ужасите! Почвам да възприемам за какво идваме чак дотук, с цел да тестваме гуми. С подобен фасон на каране отличните гуми не са положително благопожелание, а насъщна житейска нужда.
Хотелът е прелестен и наподобява чудесно. Влизам в моята стая и леко се стъписвам. Огромна машина за сушене на облекла, а против банята пълноразмерна финландска сауна за двама…
По-късно си приказвам с един от хората на Нокиан за сауната, което бе мотив той да се учуди:
- Е, обикновено де, все едно ти в къщи да нямаш сауна…
- Ами… нямам…
- Стига бре, съществено, по какъв начин живееш така…? Във Финландия броят на сауните е почти 2.5 пъти над броя на хората.
След ден прекаран на открито на -21 (не било доста студено, март е все пак) започвам да си мисля, че в случай че и у нас бяха такива температурите незабавно една от стаите става на сауна… а може би две…
Следва на стр. 2.
Страница на публикацията: 0102
- Интересуваш ли се да тестваш и снимаш показване на зимни гуми?
- ОК, но то зимата мина, ще би трябвало да изчакаме отговарям…, а и не знам дали ще е атрактивно за снимане?
- Нямай грижа за снега и леда, готви се, ще получиш поща с подробностите…
Понякога, по този начин се получава без доста обмисляне.
Пощата стартира с условия за добра екипировка и облекло за тежки зимни условия? Средата на март?
- Я стига де, къде е това?
Непознат за мен град, Ивало - Финландия. Отварям аз картата и за малко да се задавя с кафето. От София права линия нагоре, нагоре през цяла Европа, та няколкостотин километра след полярния кръг. Лапландия! Някъде там е адресната регистрация на Дядо Коледа…
И на всички места се акцентира, че Ивало е в топ 10 на местата за наблюдаване на Северното зарево.
Спечелиха ме! Веднага!
Бърза сличаване с настоящите правила за багаж на самолетните компании. Гледайки допустимите размери на багажа, оставам с усещане, че хората сме почнали да се смаляваме. Подбирам подобаваща раница и камера и съм подготвен. До там се лети единствено с персонална карта, само че пък за сметка на това са нужни три полета, София – Франкфурт — Хелзинки – Ивало.
София ме изпраща с коктейл от вятър и малко сняг. По на запад стартира да се прояснява. През Франкфурт от дълго време не бях минавал, в този момент е по-шумно, повече хора, само че пък служебните коли на летището са Porsche. Нататък към Хелзинки времето се случи ясно, употребявам да зяпам пейзажа изпод. Германия, е чудноват техно микс от квадратчетата и верни геометрични форми, поръсени щедро с ветрогенератори.
При тръгването съблюдавам главното предписание за оцеляване - всички яйца да не са в една кошница, т.е. багажа деликатно разпределен сред този за кабината и чекирания… Бъди подготвен!
Не ме „ разочароваха “ в Хелзинки ме посрещнаха с новината, че моят чекиран багаж го няма… само че го търсят…
ОК, ще го преживея, минимумът за визита на Дядо Коледа по това време на годината е с мен.
Тази информация спестих на Луфтханза, само че пък други неща - не. Във всеки случай очевидно полемиката ни е била ползотворна, получих незабавно всичко за моето „ оцеляване “ до идната заран, когато явно обезпокоен момък ме откри на 35 километра от летището. Беше пристигнал с такси и носеше куфара ми.
Дотук добре. Хелзинки - Ивало хвърча с FinAir, още от този миг Финландия стартира да ми харесва.
Над Финландия пейзажът внезапно се трансформира, става някак по-натурален и с все по-малко светлинки долу. Само пътищата „ скапват “ идилията от самотни къщички тук, там.
Кацаме, подсъзнателно чакам светлини, суетност и звук като на всяко от летищата до момента… и потеглям да слизам по елементарна стълба, където ухилен човек с жълта жилетка ме моли за малко да поспра до момента в който наръси пътеката към летището, с цел да не се пързаля… Пристигнахме!
Малко летище, спретнато, с камина вътре и топло. Очакват ни на рейса и поемаме към хотела, който е на 30-на километра от Ивало и напълно покрай полигона със страховитото име, закъдето сме се запътили.
С сътрудници от доста страни се настаняваме в рейса, един спокоен възрастен човек е водачът, посреща ни с усмивка.
Тръгваме, първите няколко секунди мислех да подремна… след това нещата получиха различен темперамент. Всички към мен се хващат кой където свари и се държат крепко. Двама вадят незабавно телефони да изпратят видео, аз върша същото.
Кара играч, след няколко завоя, в които оцеляхме, явно и с гений. Тук-там се мяркат знаци 100, ние се движим тъкмо с толкоз (проверих с GPS-a) Разминаванията се вършат със стъпване на банкета, където е… заледено.
Странното е, че всички карат по този начин. Няма потребност от изпреварване. Кара се с колкото написа по знаците, ни повече, ни по-малко…
Впечатляващо, виждам обаче някои от сътрудниците на излизане бяха като след влакче на ужасите! Почвам да възприемам за какво идваме чак дотук, с цел да тестваме гуми. С подобен фасон на каране отличните гуми не са положително благопожелание, а насъщна житейска нужда.
Хотелът е прелестен и наподобява чудесно. Влизам в моята стая и леко се стъписвам. Огромна машина за сушене на облекла, а против банята пълноразмерна финландска сауна за двама…
По-късно си приказвам с един от хората на Нокиан за сауната, което бе мотив той да се учуди:
- Е, обикновено де, все едно ти в къщи да нямаш сауна…
- Ами… нямам…
- Стига бре, съществено, по какъв начин живееш така…? Във Финландия броят на сауните е почти 2.5 пъти над броя на хората.
След ден прекаран на открито на -21 (не било доста студено, март е все пак) започвам да си мисля, че в случай че и у нас бяха такива температурите незабавно една от стаите става на сауна… а може би две…
Следва на стр. 2.
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ