Сурва, Сурва година
Сурвакането е български бит, непокътнат през вековете, който се прави в първите часове на Новата година и има за цел да измоли тя да е по-добра и сполучлива, с повече здраве, обич и благоденствие.
Някога дружини от деца или ергени са обикаляли къщите на родственици и съседи и са сурвакали за здраве и благодат. Изричали са специфични благословии, с които да донесат на стопаните на дома най-желаното за тях.
Важна роля в ритуала е отредена на сурвакницата. Тя наложително е от дряново стръкче, тъй като се има вяра в магическата мощ на дървото. Дрянът цъфти първи и даже и в най-студената зима е обсипан с пъпки, знак на пролетта и младостта. От друга страна плодовете му узряват най-късно, което пък било считано за знак на мъдростта. Така сякаш дървото съединявало целия човешки живот - от младостта до мъдростта на старостта. Удрянето с жилавата дрянова пръчка трябвало да трансферира върху индивида издръжливостта, здравината и силата на оцеляване на дряна.Според етнографите това е така наречен контактна магия, която се съчетава и с вербалната - изричането на благопожелания от сурвакарите.
Първоначално дряновата пръчка не била украсявана, трябвало единствено да се избира такава с най-вече пъпки, знак на плодородието. Правели се два кръга единият по-малък, другият по-голям, с цел да замязя на буквата “Ф ”. След това с времето украсата се разнообразявала и ставала все по-богата, като всеки детайл имал своето значение. Закичвали се остарели монети, знак на материалното благоденствие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагали с благопожелание за обилие и благодат на нивите. Червените вълнени конци били знак на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за изобилие. Често в някои краища на върха на сурвакницата се слага ябълка, която свързваме с плодородието или пък съгласно други учени е древен знак.
Още в украсата може да участват бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, фасул и царевица (предварително накиснати, с цел да омекнат) и други
В дните, когато най-ценно е времето прекарано със фамилията, за какво дружно с децата не си извършите лична сурвачка, която да украсите сами и с която мъничетата да сурвакат на празника. Така ще вплетете вашата сила и наричания за по-здрава и щастлива година. Нанизвайки пуканките ще си пожелаете това, което вие и вашето семейство желаете, ще прекарате дружно една топла вечер, ще разкажете на децата за символиката на празника, ще научите стихчето за сурвакане... Не е мъчно, а и не ви трябват доста материали.
На първо място, несъмнено, е дряновата пръчка. Най-добре е да си я отрежете сами, в случай че имате тази опция. Ако не – на пазарите оферират неукрасени дрянови клончета точно за тази цел. Първо връзвате с червен вълнен конец долните клонки на кръг, а по-късно и нагоре по стъблото още едно кръгче - по-малко. Най-общо основата на сурвакницата замязва на буквата “Ф ”. След това вършиме гирлянди от нанизани пуканки, другия тип са от сушени плодове, на места връзвате суха алена чушка и панделки от червен конец, както и бяла неоцветена вълна. Каквото вие решите. Това е в случай че желаете да спазите традицията. Но, несъмнено, бихте могли да изберете и по-модернистична декорация - с мъниста, дървени топчета, панделки, или оцветени с боички макарони. С последните децата се забавляват доста в приготвянето им, а също по този начин и нанизват доста елементарно без да се употребява игла. Така в украсата ще се включат даже и по-мъничките дечица, които също желаят да вземат участие. Какъв ще бъде вашият жанр на накичване, избирате вие. Най-важно е да се забавлявате и да придвижите всички положителни пожелания в направената сурвакница, а тя става доста красива когато е сътворена с обич и доста смях.
Ето и стихчето, с което дребните сурвакари на 1 януари да нарекат една по-добра година за всички ни.
Сурва, сурва година
весела, радостна година!
Голям клас на равнища,
червена ябълка в градина,
жълт кукуруз на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца.
живо, крепко следващата година,
догодина, до амина!
Някога дружини от деца или ергени са обикаляли къщите на родственици и съседи и са сурвакали за здраве и благодат. Изричали са специфични благословии, с които да донесат на стопаните на дома най-желаното за тях.
Важна роля в ритуала е отредена на сурвакницата. Тя наложително е от дряново стръкче, тъй като се има вяра в магическата мощ на дървото. Дрянът цъфти първи и даже и в най-студената зима е обсипан с пъпки, знак на пролетта и младостта. От друга страна плодовете му узряват най-късно, което пък било считано за знак на мъдростта. Така сякаш дървото съединявало целия човешки живот - от младостта до мъдростта на старостта. Удрянето с жилавата дрянова пръчка трябвало да трансферира върху индивида издръжливостта, здравината и силата на оцеляване на дряна.Според етнографите това е така наречен контактна магия, която се съчетава и с вербалната - изричането на благопожелания от сурвакарите.
Първоначално дряновата пръчка не била украсявана, трябвало единствено да се избира такава с най-вече пъпки, знак на плодородието. Правели се два кръга единият по-малък, другият по-голям, с цел да замязя на буквата “Ф ”. След това с времето украсата се разнообразявала и ставала все по-богата, като всеки детайл имал своето значение. Закичвали се остарели монети, знак на материалното благоденствие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагали с благопожелание за обилие и благодат на нивите. Червените вълнени конци били знак на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за изобилие. Често в някои краища на върха на сурвакницата се слага ябълка, която свързваме с плодородието или пък съгласно други учени е древен знак.
Още в украсата може да участват бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, фасул и царевица (предварително накиснати, с цел да омекнат) и други
В дните, когато най-ценно е времето прекарано със фамилията, за какво дружно с децата не си извършите лична сурвачка, която да украсите сами и с която мъничетата да сурвакат на празника. Така ще вплетете вашата сила и наричания за по-здрава и щастлива година. Нанизвайки пуканките ще си пожелаете това, което вие и вашето семейство желаете, ще прекарате дружно една топла вечер, ще разкажете на децата за символиката на празника, ще научите стихчето за сурвакане... Не е мъчно, а и не ви трябват доста материали.
На първо място, несъмнено, е дряновата пръчка. Най-добре е да си я отрежете сами, в случай че имате тази опция. Ако не – на пазарите оферират неукрасени дрянови клончета точно за тази цел. Първо връзвате с червен вълнен конец долните клонки на кръг, а по-късно и нагоре по стъблото още едно кръгче - по-малко. Най-общо основата на сурвакницата замязва на буквата “Ф ”. След това вършиме гирлянди от нанизани пуканки, другия тип са от сушени плодове, на места връзвате суха алена чушка и панделки от червен конец, както и бяла неоцветена вълна. Каквото вие решите. Това е в случай че желаете да спазите традицията. Но, несъмнено, бихте могли да изберете и по-модернистична декорация - с мъниста, дървени топчета, панделки, или оцветени с боички макарони. С последните децата се забавляват доста в приготвянето им, а също по този начин и нанизват доста елементарно без да се употребява игла. Така в украсата ще се включат даже и по-мъничките дечица, които също желаят да вземат участие. Какъв ще бъде вашият жанр на накичване, избирате вие. Най-важно е да се забавлявате и да придвижите всички положителни пожелания в направената сурвакница, а тя става доста красива когато е сътворена с обич и доста смях.
Ето и стихчето, с което дребните сурвакари на 1 януари да нарекат една по-добра година за всички ни.
Сурва, сурва година
весела, радостна година!
Голям клас на равнища,
червена ябълка в градина,
жълт кукуруз на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца.
живо, крепко следващата година,
догодина, до амина!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ