Студията за игрална филми Бояна“ намира своето място преди 60

Студията за игрална филми „ Бояна “ намира своето място преди 60 години. Във филмовият център се раждат едни от най-големите ни кинокласики. 25 кино лентата на година, салони даже в селските читалища, билети на ниски цени. Така звучи българското кино на социализма - носталгично, само че факт.

По модела на американските колоси, „ Бояна “ работи в затворен цикъл. Студиото снима кино лентата и го излъчва в лична мрежа от салони. Парите идват от кино и отиват за кино - от време на време с поддръжка от страната. Има задоволително фенове, които търсят разнородни филми. Появява се конкуренция за сюжети и режисьорски хрумвания. В тези условия се основават и класиките, обичани на генерации българи.

Мария Статулова е актриса с богата кино кариера. Играе в над 40 заглавия, а дебютната ѝ роля е във кино лентата „ Авантаж “ от далечната 1977 година „ За първи път ме поканиха на проби в Киноцентъра. Вървях по коридорите и търсих стаята, в която ме чакаше Георги Дюлгеров, този прелестен режисьор – бургазлия, държа да кажа. Отивам, ходя по коридора и зад тила си слушам: „ Тая коя е? “. Аз споделям: „ Тая е от Бургас “, споделя Статулова.

„ Киноцентърът беше едно голямо нещо, една голяма къща, в която кипеше от живот. Имаше грамадни халета, студия. Имаше доста хора. Щастливи хора. Щастливи, че работят. Отдадени на киното. И постоянно, когато свършваше интервала на снимане на кино лентата, имаше сълзи. Защото се разделяхме и не знаехме по кое време отново ще се забележим “, споделя още Статулова.

Спомня си за Руси Чанев с думите „ приказен актьор “. Толкова я било боязън от него, че през 5 минути ходила да си плиска лицето. Най-зловещи за нея били сцените в леглото. Притеснявала се, по какъв начин да си легне с чужд човек. В „ Дами канят “ Стефан Данаилов правел смехории и тя застанала като „ кютук “, без да може да каже и дума. Въпреки това фотосите с негово присъединяване били радостни – едни от най-щастливите времена.

„ Хората се идентифицираха с нашите герои. Така е изиграно, по този начин е направено, че хората виждат парченце от себе си. А какъв брой е значимо това - да намериш едно зрънце, в случай че ще лещено да е, в което да се оприличиш с другия “, споделя още актрисата.


За да се пренесем в света на кино лентата, с изключение на от докосваща игра имаме потребност и от докосващ външен тип. „ Костюмът в киното е тази магия, която кара артиста да влезе в облик. Да мине през вековете и да влезе в интервала, в който е героят му “, изяснява и Джанина Байкушева, гл. дизайнер на костюмите в „ Бояна “. Тя напуща света на медицината преди 40 години, с цел да стане част от киното.

„ Аз съм била и гардеробиер, чистила съм обувки, подреждала съм облекла. Малко по малко съм вървяла по стълбицата в йерархията, с цел да мога да стигна до равнището, на което съм сега “, споделя още Джанина Байкушева особено за bTV.

Прабългарски шлемове, средновековни одежди, дрехи от 20-и век. Малка част от това благосъстояние може да се види в дрешника на студиото. Трудно може да се каже - тази броня е от „ Хан Аспарух “ или тази носия е от „ Мера съгласно Мера “, само че всеки костюм пази нещо неповторимо.

Не всичко в историята на Киноцентъра обаче е по този начин пъстро, както в дрешника. От сянката на предишното се подават и филми, които иронизират проблемите в обществото или даже подлагат на критика властта.

Вижте какво още описват кинокритикът Деян Статулов и изпълнителеният шеф на „ Ню Бояна филмс “ Ярив Лърнър във видеото.