Компютърните специалисти започват работа с най-високи заплати
Студентите, които приключват информатика и компютърни науки, остават най-добре платените служащи в страната, съобщи БГНЕС. Средната заплата в бранша е към 2400 лева Най-ниско платените експерти остават студентите, приключили музикално и танцово изкуство, които получават приблизително към 800 лева, сочи проучване на БСК.
Тенденцията в българското висше обучение се трансформира в отрицателна тенденция по отношение на предходните години – за пет години /от 2014 година до 2019 г./ броят на новозаписаните студенти е намалял с близо 15%. Спада, обаче, и процентът на безработните студенти, които са приключили висше обучение.
Положителна наклонност, обаче, е плавното повишение на работните заплати на приключилите университет, което изпреварва междинната заплата за страната – 1151 лева против 908 към февруари 2019 г.; както и високите приходи и съвсем цялостна претовареност в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират от ден на ден студенти. Наблюдава се и отлив от до неотдавна известни специалности като стопанска система и администрация, които бълваха прекалено много фрагменти, които постоянно си намираха работа в сфери, за които не е нужно висше обучение.
Студентите, приключили „ Военно дело “, са преди всичко в класацията на процентна претовареност – измежду тези студенти няма нито един незает. Класацията сплотява случаите на приключили студенти, които работят – даже и не по специалността си. На второ място се подреждат медиците, от които едвам 0.16% не са съумели да намерят работа. Младежите, приключили Стоматология, Металургия, Музикални и танцови изкуства, Ветеринарна медицина, и Математика, също елементарно съумяват да намерят работа. В дъното на класацията пък се подреждат животновъдите, експертите по материалознание, логика на психиката и вяра /теология, които мъчно намират работа по специалността си.
Според класацията за приложение на добитото висше обучение и реализацията по предопределение, близо 100% от приключилите военно дело работят по специалността си. На второ и трето място се подреждат медиците и стоматолозите, по-късно фармацевтите и учителите, които също си намират работа по специалността си. В дъното на класацията са приключилите туризъм – където едвам 20% от приключилите работят по специалността си; както и студентите по изобразително изкуство, хранителни технологии и отглеждане на животни.
Изследването демонстрира и по какъв начин се движат трендовете на учениците, които стават студенти, а след това и експерти. Така да вземем за пример, отличниците в учебно заведение нормално избират специалности като медицина, фармация и стоматология; след тях се подреждат математика, право и политически науки. Учениците с по-ниски или напълно слаби оценки се ориентират към специалности в региона на материалознанието, добивът на потребни изкопаеми, отглеждане на животни и растениевъдство, както и машинно инженерство.
Същата е статистиката, която демонстрира междинния облагаем приход на приключилите съгласно висшето образователно заведение и специалността – студентите, придобили тапия за компютърни науки, информатика, инженерство и математика получават приблизително сред 3 800 и 2430 лева
Извън компютърните науки, компетентност „ Обществено здраве “ е с най-високо платени приключили студенти, които получават към 2 300 лева приблизително на месец.
На противоположния полюс нормално са креативните специалности: приключилите „ Театрално и кино изкуство “ в ПУ „ Паисий Хилендарски “, ЮЗУ „ Неофит Рилски “ и в театралния лицей „ Любен Гройс “ в София получават приблизително по към 600 лева месечно. Бакалаврите по „ Социални действия “, приключили ТУ-Габрово и МУ-Плевен, взимат също към 600 лева заплата.
Все по-малко кандидат-студенти, обаче, биват насърчавани да се насочват към механически или осведомителни специалности, които са измежду най-високоплатените. Според проучването това се дължи на ниската осведоменост на учениците преди кандидатстване, само че и поради извънредно незадоволителната подготовка по тези посоки в гимназиите.
Тенденцията в българското висше обучение се трансформира в отрицателна тенденция по отношение на предходните години – за пет години /от 2014 година до 2019 г./ броят на новозаписаните студенти е намалял с близо 15%. Спада, обаче, и процентът на безработните студенти, които са приключили висше обучение.
Положителна наклонност, обаче, е плавното повишение на работните заплати на приключилите университет, което изпреварва междинната заплата за страната – 1151 лева против 908 към февруари 2019 г.; както и високите приходи и съвсем цялостна претовареност в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират от ден на ден студенти. Наблюдава се и отлив от до неотдавна известни специалности като стопанска система и администрация, които бълваха прекалено много фрагменти, които постоянно си намираха работа в сфери, за които не е нужно висше обучение.
Студентите, приключили „ Военно дело “, са преди всичко в класацията на процентна претовареност – измежду тези студенти няма нито един незает. Класацията сплотява случаите на приключили студенти, които работят – даже и не по специалността си. На второ място се подреждат медиците, от които едвам 0.16% не са съумели да намерят работа. Младежите, приключили Стоматология, Металургия, Музикални и танцови изкуства, Ветеринарна медицина, и Математика, също елементарно съумяват да намерят работа. В дъното на класацията пък се подреждат животновъдите, експертите по материалознание, логика на психиката и вяра /теология, които мъчно намират работа по специалността си.
Според класацията за приложение на добитото висше обучение и реализацията по предопределение, близо 100% от приключилите военно дело работят по специалността си. На второ и трето място се подреждат медиците и стоматолозите, по-късно фармацевтите и учителите, които също си намират работа по специалността си. В дъното на класацията са приключилите туризъм – където едвам 20% от приключилите работят по специалността си; както и студентите по изобразително изкуство, хранителни технологии и отглеждане на животни.
Изследването демонстрира и по какъв начин се движат трендовете на учениците, които стават студенти, а след това и експерти. Така да вземем за пример, отличниците в учебно заведение нормално избират специалности като медицина, фармация и стоматология; след тях се подреждат математика, право и политически науки. Учениците с по-ниски или напълно слаби оценки се ориентират към специалности в региона на материалознанието, добивът на потребни изкопаеми, отглеждане на животни и растениевъдство, както и машинно инженерство.
Същата е статистиката, която демонстрира междинния облагаем приход на приключилите съгласно висшето образователно заведение и специалността – студентите, придобили тапия за компютърни науки, информатика, инженерство и математика получават приблизително сред 3 800 и 2430 лева
Извън компютърните науки, компетентност „ Обществено здраве “ е с най-високо платени приключили студенти, които получават към 2 300 лева приблизително на месец.
На противоположния полюс нормално са креативните специалности: приключилите „ Театрално и кино изкуство “ в ПУ „ Паисий Хилендарски “, ЮЗУ „ Неофит Рилски “ и в театралния лицей „ Любен Гройс “ в София получават приблизително по към 600 лева месечно. Бакалаврите по „ Социални действия “, приключили ТУ-Габрово и МУ-Плевен, взимат също към 600 лева заплата.
Все по-малко кандидат-студенти, обаче, биват насърчавани да се насочват към механически или осведомителни специалности, които са измежду най-високоплатените. Според проучването това се дължи на ниската осведоменост на учениците преди кандидатстване, само че и поради извънредно незадоволителната подготовка по тези посоки в гимназиите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ