Слави между „ад и рай“
Сценаристът от „ Шоуто на Слави “ Иво Сиромахов е написал книга, която се споделя „ Ку-ку бенд – пъкъл и парадайс “, благодарение на музикантите от групировката. Тя ще излезе след по-малко от месец, научи кореспондент на „ Жълт Труд “ от самия него. А мотивът за появяването й е сериозен.
Тази година се навършват 25 лета от основаването на „ Ку-ку бенд “. „ Не знам дали за вас са доста, само че за нас са метод на живот “, сподели пък Слави Трифонов в шоуто си. По мотив на четвъртвековния празник в няколко следващи понеделници рубриката „ Нещо персонално “ е единствено с хората от „ Ку-ку бенд “. Стартът бе на 23 април, когато гостува Цветан Недялков.
Междувременно Слави все по-усилено готви политическия си план. Дори твърди, че ще сменя политическата система у нас. Той към момента върви мъчно и му се постанова да му оказват помощ, за да заеме мястото си в студиото, само че става различен човек, когато го удари на политика. Същото е, когато е пред камера. „ Слави е сред „ пъкъл и парадайс “, както пее в песента си. Между шоуто и политиката “, настояват осведомени с алтернативата му.
Ето какво написа Трифонов във фейсбук миналия петък:
„ Уважаеми сънародници, както бях оповестил, аз поведох персонални, самостоятелни срещи с всеки един от тези, които избрахме на последното събеседване. С тях към този момент приготвяме съответни стъпки, които в удобен период могат да се приложат и да доведат до действителна смяна в най-важните браншове на публичния живот.
Сектори, които засягат всеки един български жител – като опазване на здравето, стопанска система, финанси, туризъм и така нататък
Истината е, че измежду тези българи, с които се срещам и работя, измежду тях има хора, които могат да бъдат надалеч по-адекватни от настоящия, по този начин наименуван, политически хайлайф в законодателната и изпълнителната власт.
Междувременно при мен не престават да идват доста писма от наши сънародници от България и чужбина, които желаят да се включат в тази самодейност “.
Шоуменът разяснява и последния отчет на “Pепортери без граници”, отдаден на свободата на словото. Той се възмути, че в него „ България почтено се е сринала с две места надолу. И към този момент от 109-о сме на 111-о място “. „ Затова гордо може да кажем, че България се подрежда на най-ниско място измежду всички страни членки на Европейски Съюз – сподели шоуменът. – Но освен това – към този момент сме и под всички останали страни от Западните Балкани. Македония, една страна пред разпад, е преди нас. Честито! Нека забележим кои други велики демокрации са преди нас. Самоа. Гана. Намибия. Нигер. Киргизстан. Мозамбик. Либия. Боливия…
И си мисля: Кой го е позор от това? Ето, аз да вземем за пример се срамя. А пък имам достойнството да работя със свободни хора и от 25 години насам да показвам свободно мнението си, без значение на каква цена. А кой различен се срами? Този, който е зависещ? Този, който се преценява? Този, който слуша? Този, който слугува…? Той срами ли се?. “
Срамът е доста потребно възприятие. Той е честен стожер, по думите на Дългия. „ Но аз не желаех да чета морал. Нямам това право. Не се усещам нито наставник, нито по-специален от другите хора в общественото пространство. Но се усещам свободен. А цената на всяка една народна власт и задачата на всяка една народна власт е тъкмо тази – хората да се усещат свободни “, твърди той.
Тази година се навършват 25 лета от основаването на „ Ку-ку бенд “. „ Не знам дали за вас са доста, само че за нас са метод на живот “, сподели пък Слави Трифонов в шоуто си. По мотив на четвъртвековния празник в няколко следващи понеделници рубриката „ Нещо персонално “ е единствено с хората от „ Ку-ку бенд “. Стартът бе на 23 април, когато гостува Цветан Недялков.
Междувременно Слави все по-усилено готви политическия си план. Дори твърди, че ще сменя политическата система у нас. Той към момента върви мъчно и му се постанова да му оказват помощ, за да заеме мястото си в студиото, само че става различен човек, когато го удари на политика. Същото е, когато е пред камера. „ Слави е сред „ пъкъл и парадайс “, както пее в песента си. Между шоуто и политиката “, настояват осведомени с алтернативата му.
Ето какво написа Трифонов във фейсбук миналия петък:
„ Уважаеми сънародници, както бях оповестил, аз поведох персонални, самостоятелни срещи с всеки един от тези, които избрахме на последното събеседване. С тях към този момент приготвяме съответни стъпки, които в удобен период могат да се приложат и да доведат до действителна смяна в най-важните браншове на публичния живот.
Сектори, които засягат всеки един български жител – като опазване на здравето, стопанска система, финанси, туризъм и така нататък
Истината е, че измежду тези българи, с които се срещам и работя, измежду тях има хора, които могат да бъдат надалеч по-адекватни от настоящия, по този начин наименуван, политически хайлайф в законодателната и изпълнителната власт.
Междувременно при мен не престават да идват доста писма от наши сънародници от България и чужбина, които желаят да се включат в тази самодейност “.
Шоуменът разяснява и последния отчет на “Pепортери без граници”, отдаден на свободата на словото. Той се възмути, че в него „ България почтено се е сринала с две места надолу. И към този момент от 109-о сме на 111-о място “. „ Затова гордо може да кажем, че България се подрежда на най-ниско място измежду всички страни членки на Европейски Съюз – сподели шоуменът. – Но освен това – към този момент сме и под всички останали страни от Западните Балкани. Македония, една страна пред разпад, е преди нас. Честито! Нека забележим кои други велики демокрации са преди нас. Самоа. Гана. Намибия. Нигер. Киргизстан. Мозамбик. Либия. Боливия…
И си мисля: Кой го е позор от това? Ето, аз да вземем за пример се срамя. А пък имам достойнството да работя със свободни хора и от 25 години насам да показвам свободно мнението си, без значение на каква цена. А кой различен се срами? Този, който е зависещ? Този, който се преценява? Този, който слуша? Този, който слугува…? Той срами ли се?. “
Срамът е доста потребно възприятие. Той е честен стожер, по думите на Дългия. „ Но аз не желаех да чета морал. Нямам това право. Не се усещам нито наставник, нито по-специален от другите хора в общественото пространство. Но се усещам свободен. А цената на всяка една народна власт и задачата на всяка една народна власт е тъкмо тази – хората да се усещат свободни “, твърди той.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ