Ще стане ли Беларус част от Русия
Сценарии за поетапно развиване на " задълбочената интеграция " сред Русия и Беларус прегледа в четвъртък политическият клуб на " Росбалт " на кръгла маса в московския пресцентър на организацията.
Своеобразен декор бяха следващите упреци на беларуския водач Александър Лукашенко към Москва. Той установи по-специално, че Русия още веднъж прави пречки на вноса от Беларус, а не е решен и въпросът Минск да получи обезщетение за попадналия в негова рафинерия " замърсен " нефт от съветския водопровод. " Ние пресмятаме, решаваме нещо. А те се вършат, че не е имало замърсен нефт. Ние обаче провалихме своя Брутният вътрешен продукт основно поради петролни проблеми. Защото нефтопреработването у нас е обвързано и с нефтохимията ", сподели беларуският президент.
Експертите направиха опит да отговорят на някои въпроси. Каква интеграция търсят Москва и Минск? Ще склони ли Лукашенко съветската рубла да стане обща валута и да бъдат основани наднационални политически органи на Единната страна (Съюзната страна сред Русия и Беларус - бел. прев.)? Какво би трябвало да е равнището на интеграция с Русия съгласно беларуското общество?
Павел Кудюкин - социолог и политолог, съобщи, че от становище на Кремъл главният въпрос на интеграцията сред двете страни е най-вече геополитически, само че има и стопански интерес. " Руският капитал от дълго време мечтае да стартира сериозна приватизация в Беларус и да се включи в тези процеси ", сподели той. И уточни, че към този момент капиталът от Русия не е постигнал тук необикновен триумф. " Засега е съумял единствено
отчасти да приватизира петроло- и газопроводите през територията на Беларус,
да сътвори взаимни предприятия в тази сфера. Там обаче има още доста сочни части от нефтопреработвателната и нефтохимическата индустрия, машиностроенето, хранителната индустрия. Но тъкмо тях не ги пуска беларуската страна ", означи специалистът.
В очите на част от съветските военни " Беларус е комфортен плацдарм ", съобщи Кудюкин. Но в днешния политически подтекст географското състояние на страната напълно не е еднопосочно - въпросният " плацдарм " може да бъде ориентиран не към отбранителни, а към нападателни дейности, " доколкото тази мощно изтеглена на запад издаденост с разкрит ляв и десен фланг е прекомерно неуместна и неизгодна за защита ". Подобни проекти обаче има, " както удостоверяват и току подновяваните приказки за основаване на съветска военновъздушна база в Беларус, отхвърляни от беларуското управление, прочее в прекомерно учтива форма ".
Спомените измежду обществото в Беларус за военните нашествия, минавали на талази през страната епохи наред, са " доста мъчителни ", счита Кудюкин. И вижда тук една от аргументите Беларус " да не желае преобразяване в съветски плацдарм, въпреки че Русия доста желае да го придобие ". Разсъждавайки до каква степен е подготвен Минск да се интегрира с Москва, специалистът уточни, че Беларус към момента е " много " рускоезична страна, чието население гледа съветски малките екрани, само че има развито национално съзнание - и преобладаващият сред беларусите език " не е спънка за това ". " Също както множеството ирландци във Англия приказват британски, само че я елате им кажете, че са англичани ", даде образец социологът.
Беларуската власт мощно предизвиква тези настройки в обществото, като пропагандира концепцията за суверенитет, убеждението, че " Беларус не е Русия ", сподели специалистът. Според Кудюкин " през днешния ден беларусите
се осъзнават като обособен народ и обособена страна много по-силно,
в сравнение с при започване на 90-те ". Както удостоверяват и социологическите анкети. Беларусите, сподели той, желаят съдействие по всички вектори - и по източния, и по западния, и по южния, само че в същото време считат страната си за сполучлива самостоятелна страна " и като цяло държат да останат самостоятелни ".
Кудюкин счита за малко евентуално Минск да одобри и съветската рубла като обща валута за двете страни, защото икономическата политика на Беларус " има кейнсиански черти " - с цел да я води и отсега нататък, беларуското управление би трябвало да държи в ръцете си печатния стан. Участниците в сбирката обаче установяваха, че в съветското общество и елитите към момента господства напълно друга визия за Беларус. Там доминира мнението, подхранвано и от съветските медии, че Беларус е част от Русия, а беларусите - единствено част от съветския народ.
Според Игор Минтусов, президент на Европейската асоциация на политконсултантите, " Беларус в лицето на Александър Лукашенко би желала по-тясна икономическа интеграция с Русия ". По думите му такава интеграция
съгласно Лукашенко " включва разнородни отстъпки и преференции,
той желае да стане в действителност част от вътрешния съветски пазар ". Такъв е стратегическият интерес на Минск, споделя специалистът, тъй като такава интеграция " може да защищити Беларус от фрустрации на интернационалните пазари ". А в тактически аспект беларуското управление употребява риториката на Лукашенко за интеграция с Русия.
Колкото до тактиката на Москва по отношение на Беларус, Кремъл съгласно Минтусов " преди всичко се стреми към геополитическа и военнополитическа интеграция с нея ". Докато присъединяване на съветския бизнес в приватизацията в прилежащата страна е към този момент тактически въпрос за съветското управление.
На известна част от политическия хайлайф и множеството хора в Русия е характерен " прикрит неоимперски синдром ", съгласно който за Беларус е по-добре да бъде с Русия - Русия и Беларус на практика са едно и също, отбелязва политологът. Москва обаче би подхванала по-сурови ограничения за задълбочена интеграция единствено " в случай че с политиката си Минск прекрачи една " алена линия ". Например в случай че внезапно реши да причисли страната към НАТО. Впрочем самият Минтусов счита този сюжет за приказен.
На кръглата маса бе споделено и мнение, че Кремъл цели да погълне Беларус - една прекомерно постоянна политика. Защото през последните 20 години Москва се е убедила: Русия не може да се развива интензивно, да вземем за пример да се откаже от суровинната стопанска система и да укрепва индустрията си. Съответно е стихотворец курс само към екстензивно развиване - Русия да причислява нови територии, активи, намиращи се там, и по този начин да усилва данъчно облагаемото си население. /БТА
Своеобразен декор бяха следващите упреци на беларуския водач Александър Лукашенко към Москва. Той установи по-специално, че Русия още веднъж прави пречки на вноса от Беларус, а не е решен и въпросът Минск да получи обезщетение за попадналия в негова рафинерия " замърсен " нефт от съветския водопровод. " Ние пресмятаме, решаваме нещо. А те се вършат, че не е имало замърсен нефт. Ние обаче провалихме своя Брутният вътрешен продукт основно поради петролни проблеми. Защото нефтопреработването у нас е обвързано и с нефтохимията ", сподели беларуският президент.
Експертите направиха опит да отговорят на някои въпроси. Каква интеграция търсят Москва и Минск? Ще склони ли Лукашенко съветската рубла да стане обща валута и да бъдат основани наднационални политически органи на Единната страна (Съюзната страна сред Русия и Беларус - бел. прев.)? Какво би трябвало да е равнището на интеграция с Русия съгласно беларуското общество?
Павел Кудюкин - социолог и политолог, съобщи, че от становище на Кремъл главният въпрос на интеграцията сред двете страни е най-вече геополитически, само че има и стопански интерес. " Руският капитал от дълго време мечтае да стартира сериозна приватизация в Беларус и да се включи в тези процеси ", сподели той. И уточни, че към този момент капиталът от Русия не е постигнал тук необикновен триумф. " Засега е съумял единствено
отчасти да приватизира петроло- и газопроводите през територията на Беларус,
да сътвори взаимни предприятия в тази сфера. Там обаче има още доста сочни части от нефтопреработвателната и нефтохимическата индустрия, машиностроенето, хранителната индустрия. Но тъкмо тях не ги пуска беларуската страна ", означи специалистът.
В очите на част от съветските военни " Беларус е комфортен плацдарм ", съобщи Кудюкин. Но в днешния политически подтекст географското състояние на страната напълно не е еднопосочно - въпросният " плацдарм " може да бъде ориентиран не към отбранителни, а към нападателни дейности, " доколкото тази мощно изтеглена на запад издаденост с разкрит ляв и десен фланг е прекомерно неуместна и неизгодна за защита ". Подобни проекти обаче има, " както удостоверяват и току подновяваните приказки за основаване на съветска военновъздушна база в Беларус, отхвърляни от беларуското управление, прочее в прекомерно учтива форма ".
Спомените измежду обществото в Беларус за военните нашествия, минавали на талази през страната епохи наред, са " доста мъчителни ", счита Кудюкин. И вижда тук една от аргументите Беларус " да не желае преобразяване в съветски плацдарм, въпреки че Русия доста желае да го придобие ". Разсъждавайки до каква степен е подготвен Минск да се интегрира с Москва, специалистът уточни, че Беларус към момента е " много " рускоезична страна, чието население гледа съветски малките екрани, само че има развито национално съзнание - и преобладаващият сред беларусите език " не е спънка за това ". " Също както множеството ирландци във Англия приказват британски, само че я елате им кажете, че са англичани ", даде образец социологът.
Беларуската власт мощно предизвиква тези настройки в обществото, като пропагандира концепцията за суверенитет, убеждението, че " Беларус не е Русия ", сподели специалистът. Според Кудюкин " през днешния ден беларусите
се осъзнават като обособен народ и обособена страна много по-силно,
в сравнение с при започване на 90-те ". Както удостоверяват и социологическите анкети. Беларусите, сподели той, желаят съдействие по всички вектори - и по източния, и по западния, и по южния, само че в същото време считат страната си за сполучлива самостоятелна страна " и като цяло държат да останат самостоятелни ".
Кудюкин счита за малко евентуално Минск да одобри и съветската рубла като обща валута за двете страни, защото икономическата политика на Беларус " има кейнсиански черти " - с цел да я води и отсега нататък, беларуското управление би трябвало да държи в ръцете си печатния стан. Участниците в сбирката обаче установяваха, че в съветското общество и елитите към момента господства напълно друга визия за Беларус. Там доминира мнението, подхранвано и от съветските медии, че Беларус е част от Русия, а беларусите - единствено част от съветския народ.
Според Игор Минтусов, президент на Европейската асоциация на политконсултантите, " Беларус в лицето на Александър Лукашенко би желала по-тясна икономическа интеграция с Русия ". По думите му такава интеграция
съгласно Лукашенко " включва разнородни отстъпки и преференции,
той желае да стане в действителност част от вътрешния съветски пазар ". Такъв е стратегическият интерес на Минск, споделя специалистът, тъй като такава интеграция " може да защищити Беларус от фрустрации на интернационалните пазари ". А в тактически аспект беларуското управление употребява риториката на Лукашенко за интеграция с Русия.
Колкото до тактиката на Москва по отношение на Беларус, Кремъл съгласно Минтусов " преди всичко се стреми към геополитическа и военнополитическа интеграция с нея ". Докато присъединяване на съветския бизнес в приватизацията в прилежащата страна е към този момент тактически въпрос за съветското управление.
На известна част от политическия хайлайф и множеството хора в Русия е характерен " прикрит неоимперски синдром ", съгласно който за Беларус е по-добре да бъде с Русия - Русия и Беларус на практика са едно и също, отбелязва политологът. Москва обаче би подхванала по-сурови ограничения за задълбочена интеграция единствено " в случай че с политиката си Минск прекрачи една " алена линия ". Например в случай че внезапно реши да причисли страната към НАТО. Впрочем самият Минтусов счита този сюжет за приказен.
На кръглата маса бе споделено и мнение, че Кремъл цели да погълне Беларус - една прекомерно постоянна политика. Защото през последните 20 години Москва се е убедила: Русия не може да се развива интензивно, да вземем за пример да се откаже от суровинната стопанска система и да укрепва индустрията си. Съответно е стихотворец курс само към екстензивно развиване - Русия да причислява нови територии, активи, намиращи се там, и по този начин да усилва данъчно облагаемото си население. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ