Скачай, вълчо, върху релсите
Строежът на правата Калотина - Драгоман през февруари 2020 година
© АПИ Преди няколко месеца стартира построяването на сектора от така наречен автомагистрала " Европа " сред Драгоман и граничния пункт " Калотина ". На 4-тия километър на този сектор по план би трябвало да се построи надлез, по който едрите бозайници - мечки, рисове и така нататък, които живеят в района, да минават, без да станат жертва на трафика сред България и Сърбия. На 13 февруари 2020 година Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) даже се похвали в свое прессъобщение:
За запазване на околната среда и осъществяване на екологичните ограничения при 4-ти км ще бъде построен надлез (екотунел) за едри бозайници с широчина 40 м с почвена завивка, позволяваща засаждането на дървета, и 3-метрова плътна шумозащитна ограда, намаляваща светлинното и шумовото влияние от преминаващите коли.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всичко това звучи добре на доктрина. На процедура обаче оборудването ще се построи отчасти и ще свършва в нищото. Не единствено това, а действително надлезът няма да се употребява към този момент.
Причината е, че до автомагистралата в миналото в бъдещето би трябвало да се построи и жп права, за която обаче трасето още не е отчуждено в точния момент. Затова в този момент не може екотунелът да се построи напълно. Вместо обаче да измислят решение в дълготраен проект, институциите вземат решение просто да пренебрегват задължението по оценката за въздействието върху околната среда и водите (ОВОС), което дефинира въпросния надлез. Планът е координиран от Министерство на околната среда и водите (МОСВ), за него знаят и от Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ).
Този образец, въпреки и дребен, е индикативен за метода, по който се извършват огромните инфраструктурни обекти - преждевременно и без значение дали се съблюдава екологичното законодателство. Подобна беше обстановката със " Струма " през Кресненското дефиле, като там Европейската комисия евентуално натисна АПИ да предприеме екомерки.
Прави каквото можеш
Според решението по Оценка на въздействието върху околната среда от 2013 година (преди 7 години, през които явно нищо не е правено за подготовката) във въпросния сектор от " Европа " би трябвало да бъде планиран " надлез/тунел за прекосяване на едри бозайници (копитни, мечка, рис и др.), който да обгръща и трасето на жп линията " (виж тук, стр. 11).
През ноември 2018г. АПИ подписва контракта за създаване на автомагистралата с определения реализатор - обединяване сред " Щрабаг ", " Страбаг Сп.з.о.о. " и " Битумина ГмбХ-България ". През февруари 2019 година Дончо Атанасов, тогава член на управителния съвет на пътната организация, изпраща писмо до Министерство на околната среда и водите, което " Капитал " получи през собствен източник. От него излиза наяве, че някой не е ревизирал дали всичко е квалифицирано по отношение на ОВОС-а, и се оказва, че въпросният еконадлез не може да бъде построен. " Във връзка с осъществяването на поставеното ни изискване Изпълнителят на техническия план за модернизацията на трасето на път I-8 в сектора от км 1+000 до км 15-500 ни осведоми, че са нужни спомагателни отчуждения, защото при целесъобразното местонахождение плановото решение за оборудването излиза отвън обсега за пътя ", написа Атанасов до екоминистерството.
" Изпълнителят предлага оборудването да се проектира и построи единствено в частта , която попада в утвърждения обсег на пътя, където дистанцията сред пътя и жп линията разрешава да се построи нужното в допълнение подпиране поради следваща реализация от строителя на бъдещата жп линия ", написа Атанасов до Министерство на околната среда и водите и моли за мнение. Както стана ясно обаче, съгласно решението по Оценка на въздействието върху околната среда този надлез би трябвало да обгръща както автомагистрала " Европа ", по този начин и жп линията.
Към писмото от АПИ е приложено и писмо от НКЖИ от октомври 2018 година, като то е адресирано до консорциума на " Щрабаг ". В него написа, че към оня миг се създава абстрактен план за жп линията, т.е. работата по обекта е на много ранен стадий и тя няма да бъде издигната в идващите няколко години. До средата на юни 2020 година занапред ще се събират предложения в търг на НКЖИ за проектирането и направа на обстоен организационен проект (ПУП) на въпросния сектор от Драгоман до границата със Сърбия.
На 12 март 2019 година Нено Димов, тогава министър на околната среда и водите, изпраща отговор до АПИ и на процедура прескача решението по Оценка на въздействието върху околната среда, като разрешава надлезът да се построи единствено на половина. " Във връзка с гореизложеното считаме, че препоръчаното оборудването да се проектира и построи единствено в частта, която попада в утвърждения обсег на пътя , при км 4+500, като се запазят параметрите му, може да се одобри като осъществяване на изискването в т.8 от Решение по Оценка на въздействието върху околната среда N5-3/2013г. на министъра на околната среда и водите. "
Ако бъде издигнат по този начин обаче, надлезът може да е даже рисков за животните, разяснява специалист по Оценка на въздействието върху околната среда пред " Капитал ". " Че кое животно ще скочи в 10-метрова бездна, колкото е висока подпорната стена, проектирана в края на надлеза, с цел да се събере в ПУП-а ", възмути се източникът, като има поради, че надлеза ще стопира в нищото, с цел да не излиза от сервитута на автомагистралата.
" Капитал " попита АПИ за въпросното оборудване, като оттова потвърдиха, че планът за създаване на надлеза е координиран от Министерство на околната среда и водите и НКЖИ и ще построят екотунела единствено над пътното трасе. " Надлезът за прекосяване на едри бозайници се извършва тъй че да дава опция за удължаването му над съществуващата жп линия при бъдещата й рационализация. Предвидено е да се сложи защитна ограда, с цел да се ограничи достъпът на бозайници върху оборудването до завършването му над жп линията ", обясниха от институцията ", обясниха от организацията.
" Капитал " попита и Министерство на околната среда и водите нарушава ли построяването на непълен еконадлез решението по Оценка на въздействието върху околната среда, защото на процедура остава недовършен и рисков за бозайници, които няма да могат да пресичат автомагистралата, само че от там не дадоха отговор в границите на седмицата.
Накратко: най-малко три институции, в това число и самото екоминистерство, са наясно със обстановката, само че не подхващат ограничения.
Защо не се е случило
" Тези линейни инфраструктури основават така наречен бариерен резултат, вследствие на което отблъскват животните и те не могат да реализират нормалните си миграции за търсене на храна и размножаване. Да ги преведеш през едното затруднение, само че да ги оставиш непосредствено пред другото е лишено от всевъзможен смисъл! Представете си пешеходен надлез над двупосочен път, който обаче минава единствено над едното платно, след което би трябвало да пресечете второто непосредствено през пътя ", разяснява специалист по Оценка на въздействието върху околната среда пред " Капитал ".
На процедура по този начин или другояче НКЖИ планува да се построи това жп трасе, като съгласно източник на " Капитал " даже на стадий предпроектни изследвания е ясно къде ще се намира надлезът. Според него АПИ и НКЖИ са можели да възложат обособен план и обстоен организационен проект (ПУП) за оборудването, тъй че да се построи в приключен тип.
По проект секторът от " Европа " ще е подготвен през 2022 година, което евентуално значи, че има и време да се направи надлезът " като хората ". А и може при някоя от многочислените си инспекции по трасето министър председателят Бойко Борисов да се поинтересува по какъв начин тъкмо ще пресичат животните през новата автомагистрала.
© АПИ Преди няколко месеца стартира построяването на сектора от така наречен автомагистрала " Европа " сред Драгоман и граничния пункт " Калотина ". На 4-тия километър на този сектор по план би трябвало да се построи надлез, по който едрите бозайници - мечки, рисове и така нататък, които живеят в района, да минават, без да станат жертва на трафика сред България и Сърбия. На 13 февруари 2020 година Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) даже се похвали в свое прессъобщение:
За запазване на околната среда и осъществяване на екологичните ограничения при 4-ти км ще бъде построен надлез (екотунел) за едри бозайници с широчина 40 м с почвена завивка, позволяваща засаждането на дървета, и 3-метрова плътна шумозащитна ограда, намаляваща светлинното и шумовото влияние от преминаващите коли.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всичко това звучи добре на доктрина. На процедура обаче оборудването ще се построи отчасти и ще свършва в нищото. Не единствено това, а действително надлезът няма да се употребява към този момент.
Причината е, че до автомагистралата в миналото в бъдещето би трябвало да се построи и жп права, за която обаче трасето още не е отчуждено в точния момент. Затова в този момент не може екотунелът да се построи напълно. Вместо обаче да измислят решение в дълготраен проект, институциите вземат решение просто да пренебрегват задължението по оценката за въздействието върху околната среда и водите (ОВОС), което дефинира въпросния надлез. Планът е координиран от Министерство на околната среда и водите (МОСВ), за него знаят и от Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ).
Този образец, въпреки и дребен, е индикативен за метода, по който се извършват огромните инфраструктурни обекти - преждевременно и без значение дали се съблюдава екологичното законодателство. Подобна беше обстановката със " Струма " през Кресненското дефиле, като там Европейската комисия евентуално натисна АПИ да предприеме екомерки.
Прави каквото можеш
Според решението по Оценка на въздействието върху околната среда от 2013 година (преди 7 години, през които явно нищо не е правено за подготовката) във въпросния сектор от " Европа " би трябвало да бъде планиран " надлез/тунел за прекосяване на едри бозайници (копитни, мечка, рис и др.), който да обгръща и трасето на жп линията " (виж тук, стр. 11).
През ноември 2018г. АПИ подписва контракта за създаване на автомагистралата с определения реализатор - обединяване сред " Щрабаг ", " Страбаг Сп.з.о.о. " и " Битумина ГмбХ-България ". През февруари 2019 година Дончо Атанасов, тогава член на управителния съвет на пътната организация, изпраща писмо до Министерство на околната среда и водите, което " Капитал " получи през собствен източник. От него излиза наяве, че някой не е ревизирал дали всичко е квалифицирано по отношение на ОВОС-а, и се оказва, че въпросният еконадлез не може да бъде построен. " Във връзка с осъществяването на поставеното ни изискване Изпълнителят на техническия план за модернизацията на трасето на път I-8 в сектора от км 1+000 до км 15-500 ни осведоми, че са нужни спомагателни отчуждения, защото при целесъобразното местонахождение плановото решение за оборудването излиза отвън обсега за пътя ", написа Атанасов до екоминистерството.
" Изпълнителят предлага оборудването да се проектира и построи единствено в частта , която попада в утвърждения обсег на пътя, където дистанцията сред пътя и жп линията разрешава да се построи нужното в допълнение подпиране поради следваща реализация от строителя на бъдещата жп линия ", написа Атанасов до Министерство на околната среда и водите и моли за мнение. Както стана ясно обаче, съгласно решението по Оценка на въздействието върху околната среда този надлез би трябвало да обгръща както автомагистрала " Европа ", по този начин и жп линията.
Към писмото от АПИ е приложено и писмо от НКЖИ от октомври 2018 година, като то е адресирано до консорциума на " Щрабаг ". В него написа, че към оня миг се създава абстрактен план за жп линията, т.е. работата по обекта е на много ранен стадий и тя няма да бъде издигната в идващите няколко години. До средата на юни 2020 година занапред ще се събират предложения в търг на НКЖИ за проектирането и направа на обстоен организационен проект (ПУП) на въпросния сектор от Драгоман до границата със Сърбия.
На 12 март 2019 година Нено Димов, тогава министър на околната среда и водите, изпраща отговор до АПИ и на процедура прескача решението по Оценка на въздействието върху околната среда, като разрешава надлезът да се построи единствено на половина. " Във връзка с гореизложеното считаме, че препоръчаното оборудването да се проектира и построи единствено в частта, която попада в утвърждения обсег на пътя , при км 4+500, като се запазят параметрите му, може да се одобри като осъществяване на изискването в т.8 от Решение по Оценка на въздействието върху околната среда N5-3/2013г. на министъра на околната среда и водите. "
Ако бъде издигнат по този начин обаче, надлезът може да е даже рисков за животните, разяснява специалист по Оценка на въздействието върху околната среда пред " Капитал ". " Че кое животно ще скочи в 10-метрова бездна, колкото е висока подпорната стена, проектирана в края на надлеза, с цел да се събере в ПУП-а ", възмути се източникът, като има поради, че надлеза ще стопира в нищото, с цел да не излиза от сервитута на автомагистралата.
" Капитал " попита АПИ за въпросното оборудване, като оттова потвърдиха, че планът за създаване на надлеза е координиран от Министерство на околната среда и водите и НКЖИ и ще построят екотунела единствено над пътното трасе. " Надлезът за прекосяване на едри бозайници се извършва тъй че да дава опция за удължаването му над съществуващата жп линия при бъдещата й рационализация. Предвидено е да се сложи защитна ограда, с цел да се ограничи достъпът на бозайници върху оборудването до завършването му над жп линията ", обясниха от институцията ", обясниха от организацията.
" Капитал " попита и Министерство на околната среда и водите нарушава ли построяването на непълен еконадлез решението по Оценка на въздействието върху околната среда, защото на процедура остава недовършен и рисков за бозайници, които няма да могат да пресичат автомагистралата, само че от там не дадоха отговор в границите на седмицата.
Накратко: най-малко три институции, в това число и самото екоминистерство, са наясно със обстановката, само че не подхващат ограничения.
Защо не се е случило
" Тези линейни инфраструктури основават така наречен бариерен резултат, вследствие на което отблъскват животните и те не могат да реализират нормалните си миграции за търсене на храна и размножаване. Да ги преведеш през едното затруднение, само че да ги оставиш непосредствено пред другото е лишено от всевъзможен смисъл! Представете си пешеходен надлез над двупосочен път, който обаче минава единствено над едното платно, след което би трябвало да пресечете второто непосредствено през пътя ", разяснява специалист по Оценка на въздействието върху околната среда пред " Капитал ".
На процедура по този начин или другояче НКЖИ планува да се построи това жп трасе, като съгласно източник на " Капитал " даже на стадий предпроектни изследвания е ясно къде ще се намира надлезът. Според него АПИ и НКЖИ са можели да възложат обособен план и обстоен организационен проект (ПУП) за оборудването, тъй че да се построи в приключен тип.
По проект секторът от " Европа " ще е подготвен през 2022 година, което евентуално значи, че има и време да се направи надлезът " като хората ". А и може при някоя от многочислените си инспекции по трасето министър председателят Бойко Борисов да се поинтересува по какъв начин тъкмо ще пресичат животните през новата автомагистрала.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ