Стремежът на жените да използват в облеклото си мъжки одежди

Стремежът на дамите да употребяват в облеклото си мъжки одежди не е от през днешния ден или от няколко десетилетия. Битът е определящият детайл в облеклото още от времената на прабългарите, които като номади са носили облекло, комфортно за езда. Жените и мъжете са имали сходно облекло, само че и тогава представителките на нежния пол са били суетни и по облеклата си са закачали гребенчета и огледалца, споделя дизайнерката Калина Атанасова, която е докторант по средновековна археология. През вековете дамското облекло става по-пищно и българските царици и принцеси не отстъпват по нищо на посестримите си от Западна Европа и Византия, само че имат своята уникалност в украсата, която са слагали на главите си.

Кафтаните, както назовават роклите за мъже, са облекло, употребявано и от дамите в номадските племена, каквито са прабългарите и куманите, тъй като тези одежди са комфортни за езда, споделя дизайнерката Калина Атанасова:

Характерно е, че са носили огромна част от нещата за ежедневна приложимост по себе. На колана ми са закачени гребенче, огледалце, торбичка и всевъзможни такива неща от първа нужда за една жена. Били са кипри куманките? Всички дами сме такива, от всички столетия. 

Калина Атанасова е от Варна, докторант е по средновековна археология и изследва костюмът през късното Средновековие. С възстановка на дрехи се занимава от 2004 година.

През XIV век се счита, че поражда самата идея за мода, т.е. хората към този момент не носят облеклата единствено да се защищават от атмосферни въздействия, не ги украсяват, с цел да покажат своя сан и фамилен статус, а ги носят и украсяват, просто тъй като мислят, че по този начин наподобяват по-добре. Затова през този интервал всички публични пластове стартират да носят доста красиви, доста елегантни облекла, неща, които наподобяват съвременно даже в днешно време. Флоралният, геометричният орнамент са евъргрийн, постоянно са били на мода.

При проучването си за средновековното българско облекло през XIII-XV век Калина Атанасова е черпила информация от стенописни портрети от този интервал, некрополи, както и от прилежащите страни, които са имали културен продан с България. Характерни са естествените материали, били са с богата, ръчно направена декорация, а пищността е била наложителна - колкото повече материали и материи са се смесвали, толкоз се е считало за по-красиво, добави дизайнерката. Калина Атанасова създава и реплики на костюми. Те се употребяват с изключение на за изложения, само че и за исторически спектакли и възстановки на фестивали и събори.

Забражденията, които покриват женските коси, са присъщи за Средновековието, споделя дизайнерката:

Жената би трябвало да покрива косата си, от една страна, тъй като косата съблазнява, а от друга – тъй като се счита, че елементарно се поддава на неприятни вълшебства. Жените, защото раждат деца, е доста по-важно, от що се касае за мъжете, да бъдат защитени от уроки. Освен това са носили най-различни и доста забавни бижута. Това е едно от нещата, по които се разграничават районно, даже да има сходни костюми в България, Византия и Сърбия, украсата за глава постоянно е друга. Тя е едно от нещата, по които се схваща от къде е тази жена.

Българките са носили доста красиви шапки, които съставляват нещо като извърнат кръстосан конус. В основата им е имало венец, който се правил от скъпи материали, нещо като диадема, която е от злато, скъпоценни камъни при по-богатите, при по-бедните – медни, месингови пластинки, само че отново направени доста красиво и богато гравирани. От страни са се слагали обеци, които са толкоз огромни, че са висели на шапката. Това са наушници. Дори и по-бедните са слагали такива, просто са били от по-евтини материали. Украсяването на женското тяло постоянно е започвало от главата.

Варненката Калина Атанасова е приключила изобразително изкуство във Великотърновския университет в класа на проф. Мотко Бурмов. Дизайнерката изяснява, че шиенето на облекла по средновековни модели спада към по този начин наречената пробна археология и е новаторско за страната.

Своите 13-годишни изследвания, свързани със средновековния български костюм, Калина Атанасова е събрала в книга. В нея тя показва аристократичните мъжки, женски и детски дрехи, както и облеклата на елементарните хора. В първокласното издание са включени графични схеми на тоалетите. Рецензент на изданието е доктор Иван Чокоев, който управлява Лабораторията за реституция и консервация във великотърновския музей.

Репортаж от Велико Търново на Здравка Маслянкова чуйте в звуковия файл