Стратегията за детето урежда защитата на децата в риск, но

Стратегията за детето урежда отбраната на децата в риск, само че от към година настъпи всеобща неуравновесеност измежду родители поради погрешни изказвания, че тази тактика цели противоположното и даже се е стигна до неуместни тези, че има проведен трафик на български деца към Норвегия, за което се винят неправителствени организации, които на процедура пазят децата от принуждение у дома.

За диалог по тематиката " Дневник " потърси доцент Димитрина Петрова, основател и представител на Българска общественост за демократична народна власт (БОЛД) - една нова самодейност на Българския хелзинкски комитет, която си слага за цел да усили публичната поддръжка за демокрацията, правата на индивида и главните свободи.

Тя ще е един от участниците в идната на следващия ден полемика " Семейството в демократичното общество: Могат ли правата на детето да са в прорез с правата на неговото семейство? ", проведена от БОЛД, която е част от започващата акция на организацията по тематиката за закрилата на детето и фамилията. БОЛД кани жители, представители на цивилен организации, начинания, придвижвания и заинтригувани медии да участват на събитието, повече за него - тук.

Как си обяснявате тази нервност измежду хората? Дали има проведена акция за втълпяване на тези страхове? Кой я провежда и има интерес от това да липсват обществени услуги, защитаващи детето?

- Противниците на Националната тактика за детето са облагодетелствани от няколко паралелни процеса и условия, които взаимно се усилват заради своята едновременност. Първо, тяхната идея е вписана в течаща сега световна акция на културния консерватизъм, която на собствен ред е един от аспектите на почналото преди десетина години световно нахлуване против либерално-демократичните полезности, в това число правата на индивида и равнопоставеността на половете. В доста страни, сходно на България, сега тази акция се организира от мощни цивилен придвижвания, излизащи под знамето на отбрана на " фамилните полезности ".

Второ, самата тематика за детето и фамилията е изключително комфортен вход за разпространяване и одобряване на традиционалистки настройки, тъй като е елементарно комуникируема под формата на прочувствени разкази, чиито послания са по-лесни за разбиране спрямо малко по-абстрактните послания на правозащитниците. Какво по-тревожно обръщение от опасността да изгубиш детето си? То възбужда първосигнални рефлекси и хората се хвърлят с главата напред в такава идея, без доста да се замислят.

Трето, световните идеологически процеси по такава сензитивна тематика попадат върху плодородната историческа почва на бездънен традиционен нрав, присъщ за балканите, който единствено незадълбочено е обиден от комунистически и демократични набраздявания.

Най-сетне, четвърто, само че най-важно: в тази ситуация с митингите срещу Националната тактика за детето основен фактор е тяхната добра информационна тактика, грамотна организация и сполучливо ориентиране на гражданска сила. Въпросът кой стои зад всичко това няма елементарен отговор. Но аз си направих труда да проследя някои от директните заемки на хрумвания и даже текстове, и стигнах до избрани източници, да вземем за пример световната мрежа от организации за отбрана на фамилията и фамилните полезности, в която едни от най-силните идеологически участници са от Русия и Съединени американски щати.

Има ли връзка с акцията против Истанбулската спогодба, която се опитваше да вкара ограничения против домашното принуждение против дами?

- Да, има. И двете акции, а към тях в този момент би трябвало да прибавим и акцията за анулация на признатия, само че още не влезнал в действие Закон за обществените услуги, са проявления на културен консерватизъм и засягат типични тематики от актуалната световна война на култури. В България спектърът на участниците в тези придвижвания е комплициран. В единия му край са съзнателни последователи на антилиберални идеологии от рода на съветския православно-евразийски консерватизъм на Изборския клуб " (представен и под името " Институт за динамичен консерватизъм ", основан от съветски консервативни политици, учени, журналисти и духовници - бел. ред.) и някои западни религиозно-консервативни придвижвания, а в другия - елементарни хора, изключително родители, които са били манипулирани да повярват, че правата на децата и правата на дамите опонират на фамилните полезности.

Трябва ли страната да заеме по-категорична роля в усмиряване на популацията, с разяснителна инфомационна акция да вземем за пример?

- Да, би трябвало. Във всички случаи на остра офанзива против правата на дамата и детето и против демократични цивилен организации през последните десетина години държавното управление на ГЕРБ и неговите сътрудници сякаш пазеше безмълвие, само че в същото време подхващаше регресивни дейности по посока на облекчаване настояванията на ултра-консервативните придвижвания. Така стана и с Истанбулската спогодба, и с Националната Стратегия за детето, и със Закона за обществените услуги.

Държавата има задължението да почита, пази и осъществя правата на индивида, в това число на детето. Като главен притежател на отговорности за осъществяване на правата на детето, страната би трябвало и да се грижи за това образованието по тези правата на детето и правата на индивида въобще да са на модерно ниво. Като човек, който се връща в България след повече от 20 години, мен ме шокира необикновено мощното всеобщо незнание по правата на индивида и бездействието на страната в тази област. Работила съм в доста страни по света, само че рядко съм срещала такава степен на непознаване на съществени правозащитни правила. Ето да вземем за пример изказванието, че детето не трябвало да бъде индивид на права. Потресаващо!

Важни ли са обществените услуги, които сега наблюдават за правата на детето в фамилията? Вършат ли си работата? Има ли потребност от неправителствени организации в бранша?

- Разбира се, се обществените услуги са значими. Вършат си работата колкото могат, от време на време не доста добре, само че виновността не е в самите тях а в отчайващата липса на политическо внимание към тях. Социалните служащи са съвсем на дъното на обществената пирамида и текучеството измежду тях е доста огромно. Да, има потребност от неправителствени организации в бранша. Без тях бихме се върнали към безумията на комунистическото централно обмисляне без никакви поправки от гражданското общество, учредени на самодейност, иновативност и еластичност в посрещането на потребности.

Хората, които желаят да изтикат Неправителствени организации от бранша на обществени услуги, не виждат, че хем ги е боязън от страната (защото само държавни органи по протекция могат да извеждат деца от фамилиите им - в никакъв случай НПО), хем желаят всички услуги да са в ръцете на страната. Пак ли би трябвало да почваме да обясняваме ролята на гражданското общество като поръчител против държавни злоупотреби, в коя година живеем?

Има ли потребност от законодателни промени и в каква тенденция?

- Да, има. Те са в Закона за обществените услуги. Надявам се разсъдъкът да победи и законът да влезе в действие.