(Страшный Суд“. Виктор Михайлович Васнецов, 1904) ╫ Задушница пред Великия

(„ Страшный Суд “. Виктор Михайлович Васнецов, 1904)

╫ Задушница пред Великия пост

В съботния ден против Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи правят помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост. Църквата се моли за умрелите с религия свои рожби и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.

Неделята е месопустна, тъй като от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за тестването на строгия пост обаче църквата разрешава през идната седмица да се употребява мляко и всичко, създадено от него. Вечерта на Месни заговезни в фамилен кръг се поставя софра с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.

По християнски обичай през дните от Месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, родственици, близки и тия, от които се усещат задължени да изискат амнистия по случай неделя на опрощението.

(Св. Теофан Затворник)

Слово в Неделя Месопустна ╫ Св. Теофан ЗАТВОРНИК

Днес светата Църква ни припомня за Страшния съд. Тя към този момент ни напомни смирената молитва на митаря: Боже, бъди милосърден към мене грешника. Внуши ни да не се предаваме на проваляне, а като станем, сходно на Блудния наследник, да отидем при милосърдния Отец и да го молим да ни одобри като Свои наемници, тъй като сме недостойни да се назовем Негови синове.

Но тя още се опасява да не би някой по нехайство да е пропуснал тези уроци и заради озлобление на сърцето да остане в своите грехове. Ето за какво през днешния ден, като ни рисува картината на Страшния съд, тя още по-високо зове: „ Покайте се “.

Ето, Бог е определил един ден, който ще пристигна и ще изнесе нескрито тайните на тъмнината, ще разкрие сърдечните намерения и ще въздаде всекиму съгласно делата. Тогава за грешниците не ще има прошка. Ще влязат в насладата на Господа единствено праведните и ония, които след падението са принесли откровено смирение и са поправили своя живот.

И така, спомняйки си за тоя заплашителен ден, дано престанем да бъркаме, дано се разкаем и да вземем твърдо решение да живеем съгласно заповедите на Господа…

Нашето себелюбие ни скрива от нас самите и от личния съд на съвестта. Тялото и нашата осанка ни прикриват от проницателността на хората към нас. Поради забравяне на Бога, мнозина сякаш си споделят: „ Бог не вижда! ” Там не ще бъде по този начин: всички ще бъдем открити и за себе си и другите ще ни виждат какви сме в думите, делата и мислите. Всеки, виждайки себе си, ще осъзнава, че е виждан от всички и пронизван от Божиите очи, по-светли от самото слънце. Това схващане, че греховете са очевидни за всички, с тежестта си ще притисне грешника по този начин, че нему би било по-леко да паднат планините върху него, в сравнение с да стои по този начин, като открита цел за погледите на всичко небесно и земно.

Сега ние сме изобретателни в снизхожденията и по разнообразни способи се извиняваме и пред себе си, и пред другите, и пред Бога. Тогава ще бъде късно за каквото и да е опрощение. И нашата съвест ще ни споделя: за какво направи по този начин? И в очите на другите ще четем: какво си направил? Сърцето ни ще усеща упрек и от Господа: по този начин ли трябваше да постъпваш? Тези осъждания и укори от всички страни ще се натрупат в душата, ще я пронизват и поразяват, а тя няма с какво да се оправдае, нито къде да се скрие. Тази нова тежест - тежестта на всеобщото безапелационно наказание - още по-непоносимо ще изтезава безутешния виновник.

Сега нерядко протакането на следствените каузи облекчава участта на нарушителя и мами с вярата за опрощение. Там не ще бъде по този начин. Всичко ще се извърши за един момент: и съдът без разследване, и осъждането без информации със законите, не ще има и възражения. По даден знак от Бога праведниците ще се отделят от грешниците, както овците от козите. Тогава Господ ще каже на едните: дойдете вие, благословените... а на другите: идете от мене...

Ето, това ще стане в последния ден! Ето, това в този момент светата Църква желае да запечати в сърцата ни! Нека вземем драговолно тази неутешимост на грешника в оня ден - неутешимост, в която ще го слагат съдът, осъждането и решението, да се замислим и да се погрижим да я избегнем. Съдът никого не ще отмине. Всичко ще стане по този начин, както е писано. Небе и земя ще преминат, само че Словото Божие не ще премине.

Нима ние сме врагове на себе си? Не. Тогава, дано побързаме да избегнем бедите, скръбта и отчаянието, с каквито ни заплашва последният ден. Как да ги избегнем? Или с праведност, или с милостиво опрощение. Ако нямаме праведност, поради която бихме могли да застанем с тези, които са отдясно на Съдията, то дано в точния момент да пожелаем да се оправдаем пред Бога, като се умием със сълзите на покаянието и като се очистим с подвизи на неустрашимост, и ще бъдем признати в тяхното число по оправдаващата благосклонност, в случай че не по истина.

Ето, стартира удобно време за това! Светият пост към този момент се приближи. Светата Църква е наредила да понижим удовлетворяването на потребностите на плътта, с цел да дадем по-голям шир на дейностите на духа. Нека се приготвяме да влезем почтено в попрището на поста и говеенето, да се очистим телесно, да се утвърдим в духовната непорочност и да си осигурим опцията очистени да застанем и пред престола на Съдията на всичко - Бога. Амин.

Св. Теофан Затворник

Източник със съкращения:
* „ Страшный Суд “. Виктор Михайлович Васнецов, 1904, en.wikipedia.org