Дойде ли пак време за призива: „За бога, братя, не купувайте!”
Страшна далавера се вихри у нас, цените порастват съгласно лакомията на търговците и тъй като никоя държавна институция не се напъва за отбрани жителите от апетите на развилнелите се търгаши. Инфлацията ни е в пъти по-голяма от тази в другите страни от Европейски Съюз. И повода по тази причина не е единствено в повишаването на енергоносителите, както се пробват папагалски да ни натрапват. То бива пазар, пазар, но хората, разчитащи на заплатите си у нас към този момент не съумяват да си заплащат разноските.
Странно е, че по тази причина не се приказват политиците, които сега водят предизборна акция.
Днес социологът Юлий Павлов, шеф на Центъра за разбори и маркетинг, изясни в ефира, че 70 на 100 от интервюирани от тях хора са декларирали изрично, че тъкмо това са тематиките, които ги интересуват. Въпреки това обаче те учудващо не са в дневния ред на политиците, за които би трябвало да гласоподават след дни.
Последните изследвания на Националния статистически институт - Национален статистически институт за опциите на нас, българите, да си плащаме разноските, съгласно приходите, които получаваме за своя труд демонстрират, че 75 на 100 от сънародниците ни изпитват усложнения да си покриват месечните потребности. Това е безобразно висок %, по отношение на тези, които са декларирали, че нямат никакви проблеми със сметките си – 3,3 на 100. По средата са тези, които се оправят в друга степен. Тази поредна статистика още един път демонстрира голямото неравноправие на приходите у нас, на бита и стандарта на живот. От години приказваме и разясняваме това, само че резултатите не престават да са отчайващи – у нас има бездна сред преобладаващо небогати хора и свръх забогатели през последните над 30-тина години.
Страшна далавера се върти у нас с цените на храни, на медикаменти, на съществени услуги, без които индивидът не може. Ярко доказателство по тази причина е фактът, че цената на храните в едни и същи вериги у нас и в чужбина, е доста друга, само че в наш ущръб. Примерно комшиите в Гърция ядат с най-малко 30-40 на 100 по-евтини храни от нас. Тези разлики несъмнено не са съобразени с това, че заплатите у нас в пъти по-ниски от техните. Ясно е, че получаваме най-ниски заплати в Европейски Съюз, а евентуално освен измежду страните от Стария континент.
Доц. Григор Сарийски от Института за стопански проучвания на Българската академия на науките наскоро разяснява пред мен, че: „...стандартът на живот на българските жители непрекъснато се утежнява, макар уверенията за противоположното. Така да вземем за пример по публични данни през 2021г. заплатите у нас са скочили с над 11% а потребителските цени - едвам с към 3%. С други думи, в случай че имаме вяра на тези стойности би трябвало да можем да кажем, че през изтеклата година локалните приходи доста изпреварват потребителската инфлация, заради което българите не би трябвало да имат проблем с растежа на цените.
Хората обаче настояват противоположното и едно неотдавнашно допитване на Национален статистически институт (по плана „ приходи и условия на живот “) сподели, че
в реалност над 2/3 от тях изпитват усложнения да покриват даже ежедневните си разноски.
Този проблем занапред ще се задълбочава, защото потребителските цени нарастват интензивно и най-вероятно ще не престават да нарастват, до момента в който не се изравнят с темпа на цените на производител, или с други думи - до момента в който цялото нарастване на индустриалните разноски не бъде пренесено върху крайната цена, която българските жители виждат на етикетите в магазина. ”
И тъй като ни убеждават непрекъснато, че на свободен пазар не могат да се постановат никакви ограничавания и тавани на храните, не ни остава друго с изключение на да се сетим за оня апел „ За бога братя, не купувайте! ”. Нищо че това ни връща десетилетия обратно.
Припомням, че тази фраза бе произнесена от някогашния министър председател Димитър Попов преди 31 години. А ето от архивите и неговото разяснение за казаното:
„ Точно на 1 февруари 1991 година държавното управление освободи цените. Аз тогава допусках в салона на Министерския съвет да идват колкото желаят публицисти. Когато излязох от съвещанието, ме наобиколиха. И ме попитаха: „ Какво ще кажете в този момент на народа? “ И аз споделих: „ За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, само че е доста скъпо, тъй като след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви. “
Странно е, че по тази причина не се приказват политиците, които сега водят предизборна акция.
Днес социологът Юлий Павлов, шеф на Центъра за разбори и маркетинг, изясни в ефира, че 70 на 100 от интервюирани от тях хора са декларирали изрично, че тъкмо това са тематиките, които ги интересуват. Въпреки това обаче те учудващо не са в дневния ред на политиците, за които би трябвало да гласоподават след дни.
Последните изследвания на Националния статистически институт - Национален статистически институт за опциите на нас, българите, да си плащаме разноските, съгласно приходите, които получаваме за своя труд демонстрират, че 75 на 100 от сънародниците ни изпитват усложнения да си покриват месечните потребности. Това е безобразно висок %, по отношение на тези, които са декларирали, че нямат никакви проблеми със сметките си – 3,3 на 100. По средата са тези, които се оправят в друга степен. Тази поредна статистика още един път демонстрира голямото неравноправие на приходите у нас, на бита и стандарта на живот. От години приказваме и разясняваме това, само че резултатите не престават да са отчайващи – у нас има бездна сред преобладаващо небогати хора и свръх забогатели през последните над 30-тина години.
Страшна далавера се върти у нас с цените на храни, на медикаменти, на съществени услуги, без които индивидът не може. Ярко доказателство по тази причина е фактът, че цената на храните в едни и същи вериги у нас и в чужбина, е доста друга, само че в наш ущръб. Примерно комшиите в Гърция ядат с най-малко 30-40 на 100 по-евтини храни от нас. Тези разлики несъмнено не са съобразени с това, че заплатите у нас в пъти по-ниски от техните. Ясно е, че получаваме най-ниски заплати в Европейски Съюз, а евентуално освен измежду страните от Стария континент.
Доц. Григор Сарийски от Института за стопански проучвания на Българската академия на науките наскоро разяснява пред мен, че: „...стандартът на живот на българските жители непрекъснато се утежнява, макар уверенията за противоположното. Така да вземем за пример по публични данни през 2021г. заплатите у нас са скочили с над 11% а потребителските цени - едвам с към 3%. С други думи, в случай че имаме вяра на тези стойности би трябвало да можем да кажем, че през изтеклата година локалните приходи доста изпреварват потребителската инфлация, заради което българите не би трябвало да имат проблем с растежа на цените.
Хората обаче настояват противоположното и едно неотдавнашно допитване на Национален статистически институт (по плана „ приходи и условия на живот “) сподели, че
в реалност над 2/3 от тях изпитват усложнения да покриват даже ежедневните си разноски.
Този проблем занапред ще се задълбочава, защото потребителските цени нарастват интензивно и най-вероятно ще не престават да нарастват, до момента в който не се изравнят с темпа на цените на производител, или с други думи - до момента в който цялото нарастване на индустриалните разноски не бъде пренесено върху крайната цена, която българските жители виждат на етикетите в магазина. ”
И тъй като ни убеждават непрекъснато, че на свободен пазар не могат да се постановат никакви ограничавания и тавани на храните, не ни остава друго с изключение на да се сетим за оня апел „ За бога братя, не купувайте! ”. Нищо че това ни връща десетилетия обратно.
Припомням, че тази фраза бе произнесена от някогашния министър председател Димитър Попов преди 31 години. А ето от архивите и неговото разяснение за казаното:
„ Точно на 1 февруари 1991 година държавното управление освободи цените. Аз тогава допусках в салона на Министерския съвет да идват колкото желаят публицисти. Когато излязох от съвещанието, ме наобиколиха. И ме попитаха: „ Какво ще кажете в този момент на народа? “ И аз споделих: „ За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, само че е доста скъпо, тъй като след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви. “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ