Трябва ли всички да се разболеем, за да прозрем тези прости житейски истини?
Странно нещо са сериозните заболявания. Карат хората да заобичат всяка секунда от живота си толкоз мощно, колкото единствено човек може да обича.
А още по-странно нещо са здравите хора, които живеят по този начин, като че ли имат цялото време на света, като че ли постоянно ще има на следващия ден и „ след това “.
Защо би трябвало някой в бяла престилка да даде период на живота, с цел да си дадем сметка, че ни е единствено един ? Че повтаряне няма, че през днешния ден в никакъв случай няма да се повтори и колкото повече забележим, чуем, усетим, вкусим и почувстваме, толкоз по-пълна ще е душата ни, когато си отиде отсам?
Pixels
Бързаме, сърдим се, мрънкаме, ненавиждаме, завиждаме, подминаваме, забравяме хора, събития и случки, лишаваме се от прекарвания поради някого, нещо или пък от мързел, като че ли на следващия ден ще имаме втори късмет да обичаме, да целуваме, да прегръщаме, да се ровим в есенните листа и да се пускаме с шейна .
Нима човек би трябвало да се разболее, с цел да помъдрее? Не е ли по-лесно просто да спрем за една секунда и да осъзнаем, че нищо няма да се повтори, че втори късмет няма и животът се случва таман в този момент, в този миг и би трябвало да му се любуваме с всичките си сетива подобен, какъвто е, какъвто ни се е паднал.
Pixels
Трябва да му се радваме просто тъй като го имаме , тъй като сърцето тупти, а гърдите се повдигат и смъкват отмерено, тъй като очите виждат, а ушите чуват, кожата усеща, а устните вкусват.
Нищо не е постоянно, по тази причина се радвайте в този момент и тук, че ни има, че е горещо, че можем да усетим усета на студените череши, да забележим по какъв начин облаците скриват и откриват слънцето, по какъв начин дъждът вали, а след това в локвите се отразяват близките здания .И всеки нов ден е подарък.
Автор: Estrella
А още по-странно нещо са здравите хора, които живеят по този начин, като че ли имат цялото време на света, като че ли постоянно ще има на следващия ден и „ след това “.
Защо би трябвало някой в бяла престилка да даде период на живота, с цел да си дадем сметка, че ни е единствено един ? Че повтаряне няма, че през днешния ден в никакъв случай няма да се повтори и колкото повече забележим, чуем, усетим, вкусим и почувстваме, толкоз по-пълна ще е душата ни, когато си отиде отсам?
Pixels Бързаме, сърдим се, мрънкаме, ненавиждаме, завиждаме, подминаваме, забравяме хора, събития и случки, лишаваме се от прекарвания поради някого, нещо или пък от мързел, като че ли на следващия ден ще имаме втори късмет да обичаме, да целуваме, да прегръщаме, да се ровим в есенните листа и да се пускаме с шейна .
Нима човек би трябвало да се разболее, с цел да помъдрее? Не е ли по-лесно просто да спрем за една секунда и да осъзнаем, че нищо няма да се повтори, че втори късмет няма и животът се случва таман в този момент, в този миг и би трябвало да му се любуваме с всичките си сетива подобен, какъвто е, какъвто ни се е паднал.
Pixels Трябва да му се радваме просто тъй като го имаме , тъй като сърцето тупти, а гърдите се повдигат и смъкват отмерено, тъй като очите виждат, а ушите чуват, кожата усеща, а устните вкусват.
Нищо не е постоянно, по тази причина се радвайте в този момент и тук, че ни има, че е горещо, че можем да усетим усета на студените череши, да забележим по какъв начин облаците скриват и откриват слънцето, по какъв начин дъждът вали, а след това в локвите се отразяват близките здания .И всеки нов ден е подарък.
Автор: Estrella
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ