Давате съвети, но слуша ли ви някой?
Странно или не, множеството от нас се оправят по-добре с намирането на решения за непознати проблеми, в сравнение с с разрешаването на своите лични. В този ред на мисъл, човек би трябвало да споделя мнението си с другите, когато разбере за нечий проблем, нали? Истината е, че този табиет не е изключително потребен и в множеството случаи е чиста загуба на време, споделя Майкъл Бунгай Станиер, създател на „ The Advice Trap. “
„ Трябва да се научим по какъв начин да направляваме чудовището, което съставлява жаждата ни да даваме препоръки “, споделя Бунгай Станиер. „ Твърде постоянно си мислим, че мнението ни може да бъде от изгода за някой, без даже да сме осведомени с всички обстоятелства към обстановката, която разяснява. След това обаче оставаме сюрпризирани, когато нашите нежелани препоръки биват изцяло подценени “, прибавя той.
Според Бунгай Станиер има три съществени аргументи останалите да не се вслушват в нашите препоръки:
1. Опитвате се да разрешите неверен проблем
Когато човек пристигна при вас и ви каже „ Имам проблем “, първото нещо, което излиза от устата му, съвсем в никакъв случай не е същинският проблем, който би трябвало да бъде позволен, споделя Бунгай Станиер
„ Когато някой показа с вас, че е изправен пред предизвикателство, той не ви споделя всичко. Проблемът е в това, че в желанието си да дадем съвет за разрешаването на този проблем ние подценяваме същинското предизвикателство “, прибавя той.
Ако отделите нужното време, с цел да разкриете същинският проблем, то ще разберете, че той по-дълбок и характерен от повърхностните компликации, които хората нормално споделят. Например, в случай че някой ви каже, че не съумява да извършва дилемите си в точния момент, когато работи от у дома, вие бихте го посъветвали да става по-рано и да заделя повече време за значимите планове.
„ Може да си помислите, че този човек е ленив или пък че се държи като примадона. Ако вникнете по-дълбоко в нещата обаче може да разберете, че същинското предизвикателство произлиза от обстоятелството, че той има две дребни деца, за които би трябвало да се грижи, и че те не стопират да го разсейват, до момента в който работи от у дома. Този проблем не е обвързван с ранното ставане и заделянето на време, тъй че вашите препоръки за нарастване на продуктивността няма да бъдат изключително потребни. “, споделя Бунгай Станиер.
2. Предложеното от вас решение е криво-ляво
Друг проблем при даването на препоръки е обстоятелството, че ние постоянно надценяваме личните си хрумвания.
„ Ние сме подвластни на редица когнитивни пристрастия и предубеждения и считаме, че нашата концепция е най-интелигентната, най-хубавата и най-правилната за съответния случая, единствено тъй като тя живее в нашата глава “, изяснява Бунгай Станиер. „ Всички ние имаме персонален интерес да имаме вяра, че нашите хрумвания са страхотни. Ние сме програмирани да пазиме егото си “, прибавя той.
За страдание, тези наши препоръки не постоянно са толкоз положителни, колкото си мислим.
3. Даването на препоръки коства прекалено много сила на всички участници в полемиката
Докато първите две аргументи мнението ви да бъде подценявано са свързани със загуба на време и запаси, това надалеч не е най-лошото нещо, което може да се каже за нежеланите препоръки.
„ Разрешаването на непознати проблеми, без това да бъде поискано от ответната страна, може да бъде унизително и лимитиращо както за индивида, който получава съвета, по този начин и за оня, който го дава “, твърди Бунгай Станиер.
Това се дължи на обстоятелството, че даването на нежелателен съвет се уповава на презумпцията, че другият човек не е задоволително умел или способен, с цел да позволи казуса си самичък.
Даването на сходни препоръки се отразява зле и на индивида, който споделя мнението си, защото той се натоварва с непознатите проблеми.
„ Когато поемате тази тежест върху плещите си, всички губят “, споделя Бунгай Станиер.
Какво може да извършите?
Казаното дотук обаче като апел да не помагате на останалите или пък да си държите устата затворена. Вместо това, би трябвало просто да измените леко държанието си.
„ Не споделям да не давате препоръки или пък че всички препоръки са неприятни, а по-скоро, че не би трябвало автоматизирано да влизате в режим на предоставяне на препоръки “, изяснява Бунгай Станиер.
Можете ли да изслушате събеседника си и да изчакате малко с даването на съвет, пита той. На работното място, мениджърите и водачите би трябвало да трансформират метода си мислене и да се трансформират от индивида, който предлага бързо, само че постоянно неправилно решение, в оня, който пробва да открие същинския проблем, преди да даде съвет.
Както е споделил Айнщайн: „ Ако имам един час, с цел да разреша проблем, бих прекарал 55 минути, мислейки за казуса и 5 минути, мислейки за неговото решение. “
„ Всичко ще се промени, в случай че хората си основат навика да слушат и да задават въпроси в първите 60 секунди от диалога с някой различен. След това те могат да сподели: „ Искаш ли да чуеш моето мнение по въпроса? или „ Как мислиш да разрешиш този проблем? “. Този метод ще ви помогне да се фокусирате върху действителните проблеми “, споделя Бунгай Станиер.
..............
Стефани Воза за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
„ Трябва да се научим по какъв начин да направляваме чудовището, което съставлява жаждата ни да даваме препоръки “, споделя Бунгай Станиер. „ Твърде постоянно си мислим, че мнението ни може да бъде от изгода за някой, без даже да сме осведомени с всички обстоятелства към обстановката, която разяснява. След това обаче оставаме сюрпризирани, когато нашите нежелани препоръки биват изцяло подценени “, прибавя той.
Според Бунгай Станиер има три съществени аргументи останалите да не се вслушват в нашите препоръки:
1. Опитвате се да разрешите неверен проблем
Когато човек пристигна при вас и ви каже „ Имам проблем “, първото нещо, което излиза от устата му, съвсем в никакъв случай не е същинският проблем, който би трябвало да бъде позволен, споделя Бунгай Станиер
„ Когато някой показа с вас, че е изправен пред предизвикателство, той не ви споделя всичко. Проблемът е в това, че в желанието си да дадем съвет за разрешаването на този проблем ние подценяваме същинското предизвикателство “, прибавя той.
Ако отделите нужното време, с цел да разкриете същинският проблем, то ще разберете, че той по-дълбок и характерен от повърхностните компликации, които хората нормално споделят. Например, в случай че някой ви каже, че не съумява да извършва дилемите си в точния момент, когато работи от у дома, вие бихте го посъветвали да става по-рано и да заделя повече време за значимите планове.
„ Може да си помислите, че този човек е ленив или пък че се държи като примадона. Ако вникнете по-дълбоко в нещата обаче може да разберете, че същинското предизвикателство произлиза от обстоятелството, че той има две дребни деца, за които би трябвало да се грижи, и че те не стопират да го разсейват, до момента в който работи от у дома. Този проблем не е обвързван с ранното ставане и заделянето на време, тъй че вашите препоръки за нарастване на продуктивността няма да бъдат изключително потребни. “, споделя Бунгай Станиер.
2. Предложеното от вас решение е криво-ляво
Друг проблем при даването на препоръки е обстоятелството, че ние постоянно надценяваме личните си хрумвания.
„ Ние сме подвластни на редица когнитивни пристрастия и предубеждения и считаме, че нашата концепция е най-интелигентната, най-хубавата и най-правилната за съответния случая, единствено тъй като тя живее в нашата глава “, изяснява Бунгай Станиер. „ Всички ние имаме персонален интерес да имаме вяра, че нашите хрумвания са страхотни. Ние сме програмирани да пазиме егото си “, прибавя той.
За страдание, тези наши препоръки не постоянно са толкоз положителни, колкото си мислим.
3. Даването на препоръки коства прекалено много сила на всички участници в полемиката
Докато първите две аргументи мнението ви да бъде подценявано са свързани със загуба на време и запаси, това надалеч не е най-лошото нещо, което може да се каже за нежеланите препоръки.
„ Разрешаването на непознати проблеми, без това да бъде поискано от ответната страна, може да бъде унизително и лимитиращо както за индивида, който получава съвета, по този начин и за оня, който го дава “, твърди Бунгай Станиер.
Това се дължи на обстоятелството, че даването на нежелателен съвет се уповава на презумпцията, че другият човек не е задоволително умел или способен, с цел да позволи казуса си самичък.
Даването на сходни препоръки се отразява зле и на индивида, който споделя мнението си, защото той се натоварва с непознатите проблеми.
„ Когато поемате тази тежест върху плещите си, всички губят “, споделя Бунгай Станиер.
Какво може да извършите?
Казаното дотук обаче като апел да не помагате на останалите или пък да си държите устата затворена. Вместо това, би трябвало просто да измените леко държанието си.
„ Не споделям да не давате препоръки или пък че всички препоръки са неприятни, а по-скоро, че не би трябвало автоматизирано да влизате в режим на предоставяне на препоръки “, изяснява Бунгай Станиер.
Можете ли да изслушате събеседника си и да изчакате малко с даването на съвет, пита той. На работното място, мениджърите и водачите би трябвало да трансформират метода си мислене и да се трансформират от индивида, който предлага бързо, само че постоянно неправилно решение, в оня, който пробва да открие същинския проблем, преди да даде съвет.
Както е споделил Айнщайн: „ Ако имам един час, с цел да разреша проблем, бих прекарал 55 минути, мислейки за казуса и 5 минути, мислейки за неговото решение. “
„ Всичко ще се промени, в случай че хората си основат навика да слушат и да задават въпроси в първите 60 секунди от диалога с някой различен. След това те могат да сподели: „ Искаш ли да чуеш моето мнение по въпроса? или „ Как мислиш да разрешиш този проблем? “. Този метод ще ви помогне да се фокусирате върху действителните проблеми “, споделя Бунгай Станиер.
..............
Стефани Воза за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ