Кризата в турския футбол отразява икономическата в цялата държава
Странни неща се случваха в турския футбол през изтеклата 2018 година. Поражението на Фенербахче с 3:0 на посетители на ниско класирания Акхисар при започване на декември беляза ново дъно в 111-годишната история на клуба. Унизителното проваляне сложи истанбулци в зоната на изпадащите в Сюпер лиг, където те ще прекарат цялата зимна пауза, а президентът им Али Коч бе по този начин погнусен от видяното, че отхвърли да вземе тима на полета назад към дома. Вместо това играчите бяха принудени да се приберат с рейс на над 300-километровото пътешестване от западната провинция Маниса.
Проблемите на Фенербахче са изключително тежки, но градските противници Бешикташ и Галатасарай също не се намират изключително покрай върха. Докато много от по-малките тимове цъфтят в този непредсказуем сезон, тези от така наречен Голяма тройка страдат. Това е съвсем немислима действителност за клубове, които между тях завоюваха голямото болшинство от купите в Турция и са подкрепяни от общо 80% от футболните почитатели в страната. През октомври м.г. хиляди последователи на Фенербахче отхвърлиха да изоставен трибуните след един мач, а стотици се събраха пред клубния стадион след мача с Акхисар, с цел да изискат яростно нов старши треньор.
Докато всеки тим си има своите проблеми, най-големите в Турция са до един мъчени от трупащи се големи задължения, подбудени от безогледното харчене на пари и неналичието на отчетност. Амбициозна, неработеща и заплашително натоварена дългово, Сюпер лиг има много паралели с националната стопанска система. Всъщност двете са неделими една от друга.
Футболът е една от най-важните властови мрежи на Турция и една от най-отворените към света институции. Огромното болшинство от клубовете са сдружения, чиито президенти се избират от членовете за двугодишен или тригодишен мандат. Позицията „ президент” включва у себе си финансовия мениджмънт, развиването на инфраструктурата и непрекъснатото назначение и уволнение на треньори. Заемането в един от огромните клубове предлага златен билет към гукането и отъркването с политици, банкери и състоятелни предприемачи. Макар че мнозина президенти са надълбоко свързани със своите тимове, необикновената конструкция на турския футбол обезпечава и огромни благоприятни условия за хитри схеми, изключително като се има поради, че клубовете любопитно са изключени от базисния финансов контрол от страна на страната.
Вместо да развиват млади гении и да влагат в детско-юношеския футбол, амбициозните президенти – под натиска на почитатели и медии – постоянно купуват застаряващи задгранични звезди за пренадути суми. Вземете за образец контракта на Робин ван Перси с Фенербахче, подписан за необявена сума през 2015 година при годишна заплата от към 4,9 млн. евро и преустановен през януари 2018-а. Подобни покупко-продажби разрешават на президентите да попадат в челните заглавия на вестниците и да се усещат сигурни от това, че постоянно могат просто да си тръгнат и да оставят финансовите последствия за който там ги наследи.
Приходите в турския футбол много набъбнаха в последните 20 години, но финансовият приток докара и безотговорно взимане на заеми и харчене за прехвърляния, което остави куп клубове в пагубно положение. Тази рецесия отразява и икономическата в страната в по-широк проект.
По време на все по-авторитарния си 16-годишен управнически режим президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоан и неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) се заеха да трансформират турското общество. Ердоан се зарече до 2023 година – стогодишнината на модерната турска република, страната да влезе в Топ 10 на международните стопански системи. В първия стадий на ръководство на ПСР Турция изживя рекордни равнища на стопански напредък. Сам някогашен полупрофесионален футболист, Ердоан употребява строителството като мотор за прогрес и авторитет, създавайки милиони работни места за лоялните си консервативни последователи. От 2002 година насам изникват непрекъснато летища, мостове, пътища, лечебни заведения, молове, транспортни мрежи, хиляди джамии и най-малко 30 нови футболни игрища в 27 града.
Доста от мегапроектите на ПСР бяха оспорвани поради очевидната грандомания и тежкото им въздействие за околната среда. Точно както третият мост над Босфора бе нападнат поради опустошаването на горска територия (все повече и по-бързо се смалява тя на територията на страната) и немасовото си потребление, по този начин и доста планове за игрища бяха подложени на критика поради граденето на трибуни с потенциал, който надалеч надвишава евентуалната аудитория като брой фенове. Повечето нови игрища всекидневно са ситуирани отвън градовете, а освободените локации се дават в ръцете на фаворизирани от властта предприемачи.
Днес икономическият балон на Турция е към този момент спукан: растежът се забави, лирата се срина, инфлацията пораства, младежката безработица е висока, шуробаджанащината и корупцията са все по-видими, а свръхуповаването в задграничните капитали сложи страната в уязвима позиция. Строителните компании, които теглиха големи заеми, и далите им ги банки в този момент са изправени пред спираловидно растящи задължения. И когато лирата загуби 40% от цената си през 2018 година, цената на задълженията на огромните футболни клубове – по-голямата част от тях в задгранични валути – се изстреля внезапно нагоре.
През 2000 година общият дълг на клубовете от Сюпер лиг бе към 60 млн. евро при общи годишни доходи от към 150 милиона. Днес обаче общият дълг е над 2,3 милиарда евро и надвишава четири пъти общите годишни доходи. Само цифрата при Фенербахче е 621 млн. евро.
В последните години много от по-малките клубове, включително Мерсин, Газиантепспор и Карабюкспор, се сринаха, но слуховете за скорошна гибел на турския футбол са мощно пресилени. Когато той е в неволя, просто страната се намесва и го измъква от нея, като отписва големи дължими налози (най-вече за грандовете) и употребява своето въздействие за обезпечаването на мощни спонсори и кредитиране от банките. Мнозина икономисти също по този начин считат, че приходите от телевизионни права са изкуствено напомпани поради напън от държавното управление към наддаващите компании.
Малко от тези доходи бяха употребявани за балансирането на счетоводството или за по-разумно дълготрайно развиване. ПСР не стори съвсем нищо да направи турския футбол по-прозрачен и с повече отчетност. Сега обаче нормите на Финансовия феърплей на УЕФА (ФФП) стартират да оказват резултат. ФФП бе въведен през 2010 година в опит да бъдат спрени футболните клубове да харчат повече от изкарваното от тях. УЕФА има съглашения по ФФП с много турски клубове, а по този метод мощно задлъжнелите грандове в страната не могат да се отпускат както преди на трансферния пазар.
През 2016 година Галатасарай бе изваден за една година от евротурнирите за нарушение на разпоредбите на ФФП. През 2017-а Андреа Траверсо – шеф по лицензирането на клубове и ФФП на УЕФА, уточни, че Турция е единствената страна в Европа, където задълженията и пасивите на клубовете са по-големи от техните активи. През юни 2018 година европейската футболна централа санкции Галатасарай с 6 млн. евро, задето не извърши условието да излезе на нулата, и насочи предизвестия към Фенербахче и черноморския Трабзонспор, че единствено отчасти извършват съответните си отговорности. След като осъзнаха, че от УЕФА са съществени, и в този момент се плашат от нови наказания, турските грандове към този момент разпродават най-хубавите си играчи (Галатасарай прати Бафетимби Гомис в Ал Хилал от Саудитска Арабия, а Бешикташ – Дженк Тосун в Евертън)… и не съумяват да ги заместят съответно.
Така отслабването на Голямата тройка докара до една надалеч по-конкурентна Сюпер лиг и до редкия късмет на по-малките тимове да се допрян до славата. Най-очевидният миропомазан е Истанбул Башакшехир, който има комфортна преднина от 6 точки на върха на класирането преди втория полусезон. „ Башакшехир” е частна компания, притежавана от няколко проправителствено настроени акционери. Тъй като няма огромна фенмаса, не се постанова да се вършат гръмки прехвърляния единствено с цел да бъдат задоволявани капризните и нетърпеливи последователи. Също по този начин няма потребност и да се минава през честите цикли за избор на президент като при множеството други клубове и няма големи тежащи на врата му задължения.
Шампионска купа за Истанбул Башакшехир – виждан от болшинството футболни почитатели в страната като неестествен държавен план – обаче може да докара до екзистенциална рецесия по трибуните в Турция. Нарастващият остеритет в Сюпер лиг би могъл да провокира и по-широк крах за нея като известност и конкурентоспособност в Европа, като все по-малко елитни задгранични играчи да желаят да се реалокират в Турция.
Период на тествания въпреки това може и да избави изпадналия в неволя тамошен футбол, като принуди клубовете да развиват лични гении, вместо да прибягват до безконтролни разходи и непрекъснато растящи задължения. Настоящите президенти на Голямата тройка несъмнено наподобяват по-отговорни спрямо много от своите прародители, така че има вяра.
В края на краищата грандовете евентуално са прекомерно огромни, с цел да се провалят. Ако икономическите проблеми на Турция не се усилят, държавното управление съвсем несъмнено ще продължи да ги измъква от калта. Това обаче явно не е методът за тази до неотдавна по този начин витална и уважавана по целия свят лига да е устойчива.
Вината за протичащото се в турския футбол би трябвало да се разпредели в доста направления и клубовете в последна сметка са виновни за ситуацията, в което се озоваха. Мегаломанията и краткосрочните тактики в икономическата политика на Реджеп Тайип Ердоан обаче безспорно също изиграха основна роля.
Патрик Кеди, The National
Проблемите на Фенербахче са изключително тежки, но градските противници Бешикташ и Галатасарай също не се намират изключително покрай върха. Докато много от по-малките тимове цъфтят в този непредсказуем сезон, тези от така наречен Голяма тройка страдат. Това е съвсем немислима действителност за клубове, които между тях завоюваха голямото болшинство от купите в Турция и са подкрепяни от общо 80% от футболните почитатели в страната. През октомври м.г. хиляди последователи на Фенербахче отхвърлиха да изоставен трибуните след един мач, а стотици се събраха пред клубния стадион след мача с Акхисар, с цел да изискат яростно нов старши треньор.
Докато всеки тим си има своите проблеми, най-големите в Турция са до един мъчени от трупащи се големи задължения, подбудени от безогледното харчене на пари и неналичието на отчетност. Амбициозна, неработеща и заплашително натоварена дългово, Сюпер лиг има много паралели с националната стопанска система. Всъщност двете са неделими една от друга.
Футболът е една от най-важните властови мрежи на Турция и една от най-отворените към света институции. Огромното болшинство от клубовете са сдружения, чиито президенти се избират от членовете за двугодишен или тригодишен мандат. Позицията „ президент” включва у себе си финансовия мениджмънт, развиването на инфраструктурата и непрекъснатото назначение и уволнение на треньори. Заемането в един от огромните клубове предлага златен билет към гукането и отъркването с политици, банкери и състоятелни предприемачи. Макар че мнозина президенти са надълбоко свързани със своите тимове, необикновената конструкция на турския футбол обезпечава и огромни благоприятни условия за хитри схеми, изключително като се има поради, че клубовете любопитно са изключени от базисния финансов контрол от страна на страната.
Вместо да развиват млади гении и да влагат в детско-юношеския футбол, амбициозните президенти – под натиска на почитатели и медии – постоянно купуват застаряващи задгранични звезди за пренадути суми. Вземете за образец контракта на Робин ван Перси с Фенербахче, подписан за необявена сума през 2015 година при годишна заплата от към 4,9 млн. евро и преустановен през януари 2018-а. Подобни покупко-продажби разрешават на президентите да попадат в челните заглавия на вестниците и да се усещат сигурни от това, че постоянно могат просто да си тръгнат и да оставят финансовите последствия за който там ги наследи.
Приходите в турския футбол много набъбнаха в последните 20 години, но финансовият приток докара и безотговорно взимане на заеми и харчене за прехвърляния, което остави куп клубове в пагубно положение. Тази рецесия отразява и икономическата в страната в по-широк проект.
По време на все по-авторитарния си 16-годишен управнически режим президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоан и неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) се заеха да трансформират турското общество. Ердоан се зарече до 2023 година – стогодишнината на модерната турска република, страната да влезе в Топ 10 на международните стопански системи. В първия стадий на ръководство на ПСР Турция изживя рекордни равнища на стопански напредък. Сам някогашен полупрофесионален футболист, Ердоан употребява строителството като мотор за прогрес и авторитет, създавайки милиони работни места за лоялните си консервативни последователи. От 2002 година насам изникват непрекъснато летища, мостове, пътища, лечебни заведения, молове, транспортни мрежи, хиляди джамии и най-малко 30 нови футболни игрища в 27 града.
Доста от мегапроектите на ПСР бяха оспорвани поради очевидната грандомания и тежкото им въздействие за околната среда. Точно както третият мост над Босфора бе нападнат поради опустошаването на горска територия (все повече и по-бързо се смалява тя на територията на страната) и немасовото си потребление, по този начин и доста планове за игрища бяха подложени на критика поради граденето на трибуни с потенциал, който надалеч надвишава евентуалната аудитория като брой фенове. Повечето нови игрища всекидневно са ситуирани отвън градовете, а освободените локации се дават в ръцете на фаворизирани от властта предприемачи.
Днес икономическият балон на Турция е към този момент спукан: растежът се забави, лирата се срина, инфлацията пораства, младежката безработица е висока, шуробаджанащината и корупцията са все по-видими, а свръхуповаването в задграничните капитали сложи страната в уязвима позиция. Строителните компании, които теглиха големи заеми, и далите им ги банки в този момент са изправени пред спираловидно растящи задължения. И когато лирата загуби 40% от цената си през 2018 година, цената на задълженията на огромните футболни клубове – по-голямата част от тях в задгранични валути – се изстреля внезапно нагоре.
През 2000 година общият дълг на клубовете от Сюпер лиг бе към 60 млн. евро при общи годишни доходи от към 150 милиона. Днес обаче общият дълг е над 2,3 милиарда евро и надвишава четири пъти общите годишни доходи. Само цифрата при Фенербахче е 621 млн. евро.
В последните години много от по-малките клубове, включително Мерсин, Газиантепспор и Карабюкспор, се сринаха, но слуховете за скорошна гибел на турския футбол са мощно пресилени. Когато той е в неволя, просто страната се намесва и го измъква от нея, като отписва големи дължими налози (най-вече за грандовете) и употребява своето въздействие за обезпечаването на мощни спонсори и кредитиране от банките. Мнозина икономисти също по този начин считат, че приходите от телевизионни права са изкуствено напомпани поради напън от държавното управление към наддаващите компании.
Малко от тези доходи бяха употребявани за балансирането на счетоводството или за по-разумно дълготрайно развиване. ПСР не стори съвсем нищо да направи турския футбол по-прозрачен и с повече отчетност. Сега обаче нормите на Финансовия феърплей на УЕФА (ФФП) стартират да оказват резултат. ФФП бе въведен през 2010 година в опит да бъдат спрени футболните клубове да харчат повече от изкарваното от тях. УЕФА има съглашения по ФФП с много турски клубове, а по този метод мощно задлъжнелите грандове в страната не могат да се отпускат както преди на трансферния пазар.
През 2016 година Галатасарай бе изваден за една година от евротурнирите за нарушение на разпоредбите на ФФП. През 2017-а Андреа Траверсо – шеф по лицензирането на клубове и ФФП на УЕФА, уточни, че Турция е единствената страна в Европа, където задълженията и пасивите на клубовете са по-големи от техните активи. През юни 2018 година европейската футболна централа санкции Галатасарай с 6 млн. евро, задето не извърши условието да излезе на нулата, и насочи предизвестия към Фенербахче и черноморския Трабзонспор, че единствено отчасти извършват съответните си отговорности. След като осъзнаха, че от УЕФА са съществени, и в този момент се плашат от нови наказания, турските грандове към този момент разпродават най-хубавите си играчи (Галатасарай прати Бафетимби Гомис в Ал Хилал от Саудитска Арабия, а Бешикташ – Дженк Тосун в Евертън)… и не съумяват да ги заместят съответно.
Така отслабването на Голямата тройка докара до една надалеч по-конкурентна Сюпер лиг и до редкия късмет на по-малките тимове да се допрян до славата. Най-очевидният миропомазан е Истанбул Башакшехир, който има комфортна преднина от 6 точки на върха на класирането преди втория полусезон. „ Башакшехир” е частна компания, притежавана от няколко проправителствено настроени акционери. Тъй като няма огромна фенмаса, не се постанова да се вършат гръмки прехвърляния единствено с цел да бъдат задоволявани капризните и нетърпеливи последователи. Също по този начин няма потребност и да се минава през честите цикли за избор на президент като при множеството други клубове и няма големи тежащи на врата му задължения.
Шампионска купа за Истанбул Башакшехир – виждан от болшинството футболни почитатели в страната като неестествен държавен план – обаче може да докара до екзистенциална рецесия по трибуните в Турция. Нарастващият остеритет в Сюпер лиг би могъл да провокира и по-широк крах за нея като известност и конкурентоспособност в Европа, като все по-малко елитни задгранични играчи да желаят да се реалокират в Турция.
Период на тествания въпреки това може и да избави изпадналия в неволя тамошен футбол, като принуди клубовете да развиват лични гении, вместо да прибягват до безконтролни разходи и непрекъснато растящи задължения. Настоящите президенти на Голямата тройка несъмнено наподобяват по-отговорни спрямо много от своите прародители, така че има вяра.
В края на краищата грандовете евентуално са прекомерно огромни, с цел да се провалят. Ако икономическите проблеми на Турция не се усилят, държавното управление съвсем несъмнено ще продължи да ги измъква от калта. Това обаче явно не е методът за тази до неотдавна по този начин витална и уважавана по целия свят лига да е устойчива.
Вината за протичащото се в турския футбол би трябвало да се разпредели в доста направления и клубовете в последна сметка са виновни за ситуацията, в което се озоваха. Мегаломанията и краткосрочните тактики в икономическата политика на Реджеп Тайип Ердоан обаче безспорно също изиграха основна роля.
Патрик Кеди, The National
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ