Странната история на котката-призрак Мистър Дживс … Историята, която ви представяме

Странната история на котката-призрак Мистър Дживс … Историята, която ви представяме е оповестена в уеб страницата hubpages.com от човек, който е поискал анонимност, по персонални съображения (Zona666.com). “През 1991 година, живеех в град Свети Августин, щата Флорида (Florida), Съединени американски щати. Всеки следобяд работех като готвач в кафене. Един ден, връщайки се късно вечерта от работа, видях до къщата, където бях наел апартамент, огромна пухкава котка, хималайска порода.



Хималайска порода. Тематична снимка Котката потегли с мен и ме придружи до самата врата на жилището. Очевидно беше домашна, тъй като имаше яка, на която беше написано името му – Мистър Дживс. От тогава, всяка вечер му носех нещо за ястие. Това продължи няколко седмици. Бях привикнал към този момент да се срещам с тази котка по пътя към дома. Един ден, отидох както нормално при собственичката на къщата, с цел да си платя наема. Споменах за пухкавия ми другар. Мислех, че тя знае кои са стопаните му.



Тематична фотография Но, по някаква причина дамата се развълнува. Каза ми, че не желае да приказва за тази котка. Вдигнах плещи, платих наема и си потеглих, чудейки се какво е предизвикало тази реакция. Четете още: Зловещата история на куклата Робърт Месец по-късно, най-сетне получих отговора. Възрастна жена, която живееше в съседство, ми описа историята. Тя се приближи до мен и ме попита: “Вечер ли храниш господин Дживс? ” Кимнах и попитах дали знае чия е котката. И дамата ми описа следната история, от която косата ми настръхна. Тя показа, че преди 17 години, наематели на жилището, в който живеех аз сега, са били жена и нейната 11-годишна щерка – Хелън, която имала обичан домакински любим – огромна пухкава хималайска котка, на име Мистър Дживс. Момичето на всички места взимало котката със себе си. Веднъж, тя пресичала пътя, дружно с него и за злощастие, били блъснати от кола. Хелън и котката починали на мястото на случая. Майката решила да ги погребе дружно, в един ковчег. След известно време, няколко разнообразни хора почнали да споделят, че господин Дживс ходил при тях и молил за храна. Тогава, старата жена ме попита дали котката в миналото е влизала в апартамент ми. Отговорих: „ Не! “ и дамата съобщи, че е по този начин, тъй като котката не може да влезе в къщата. Тогава си спомних, че доста пъти през времето, когато носех храна на котето, съм се опитвал да го примамя в жилището, само че постоянно безрезултатно. Спомних си също, че няколко пъти съм се опитвал да го фотографирам, само че всякога не се получиаваше. Или котката просто не идваше, или стоеше в тъмната страна на двора, или бягаше, когато усети, че желая да фотографирам. Само един път съумях да му направя фотография, само че когато я демонстрирах, се оказа, че на нея не е снимано нищо, беше развалена. ” Как завършва тази история, не е известно … Скоро по-късно, мъжът се преместил на ново място. Какво се е случило по-късно с призрачната котка, той не знае …