ОТ В. ШОУ - Двойник на Гойко Митич се готви за „Гинес”
Странна картина следят димитровградчани – Гойко Митич раздава подписи на своите фенове. А още по-странното е, че Винету приказва и написа на български. Няколко души в света имат претенциите да са същинските двойници на Гойко Митич в ролята на Винету, само че най-сполучливият от тях се споделя Тодор Шишманов. Кой в действителност е той? Един елементарен чиновник на БДЖ, фамилен и татко на две деца. Още от юношеските си години се пали по славата на Гойко Митич и желае да наподобява на него. И го реализира. Облеклото, снаряженията, походката, жестовете – всичко е едно към едно. Единственото нещо, което може би го отличава е, че Тодор се опасява от змии, толкоз, че е откъснал фотосите им от учебника си, а Гойко Митич ги лови с ръце. - Г-н Шишманов, прекалено много си наподобявате с артиста Гойко Митич. Това ли породи концепцията ви да се вършиме на Винету?
- Може би да! Тази аналогия я видяха съучениците ми в гимназията. Тогава филмите с Гойко Митич бяха шлагер и по този начин започнаха да ми викат Гойко. П-късно взех решение и да се облека като Винету. Вече търсех приликата с екранния Винету освен в тялото и лицето си, а и в жестовете, в походката, в облеклата. Имах опцията дълго време да оглеждам детайлите, тъй като към този момент бях събрал една голяма сбирка от фотоси, публикации, изявленията с Гойко Митич, бях изгледал съвсем всичките му филми. Дори и писмо му бях написал. Днес мога да кажа, че аз съм единственият в Европа, а може би и в целия свят, с неповторима сбирка, разказваща за живота и креативната активност на индивида, изиграл Винету и Оцеола. За 70-годишнината на артиста, която беше на 13 юли 2010 година направих плакати,ра отразяващи живота и филмовата му активност и ги разлепихме в Хасково, Димитровград, Харманли и Свиленград. Това беше един дребен жест към Гойко Митич от моя страна, с цел да не го не помнят хората. Такива плакати изпратихме и на самия Гойко Митич. Както ви споделих от дълго време съм му разкрил адреса и съм му писал доста писма…
- Вие като се обличате като него, излизате ли по този начин измежду хората?
- Разбира се. И подписи са ми желали, приемайки ме за същинския Гойко Митич. Само на кон не съм се разхождал из Димитровград, само че съм с желание да го направя. Иначе имам кожения му панталон, подари ми го колежка. А елечето и мокасините съм си шил самичък. Притежавам точните копия на неговия лък и на томахавката му. Двамата с Гойко Митич сме като в скритите картинки, в които търсят девет или 10 разлики. При нас разлики няма – ние сме тъкмо като две капки вода.
- Такава аналогия несъмнено не се реализира елементарно?
- Повече от 30 години съм изучавал жестовете му, по какъв начин се държи с хората, по какъв начин беседва, изучавал съм и придвижванията на тялото му, мимиките на лицето му. Притежавам цялостната сбирка с неговите филми и съм гледал всеки от тях не по-малко от 50 пъти. Навремето касетите с филми на моя идол ми ги носеше един англичанин от Германия, тъй като не всички филми се прожектираха в България. Добре, че съм ги пазил като очите си, тъй като през днешния ден филми с присъединяване на Гойко Митич не могат да се намерят.
- Предполагам, че се интересувате и от неговия персонален живот?
- Разбира се, а и по какъв начин другояче! Изучил съм целия му живот с детайлностите. Прочел съм големи купища литература за живота на индианците. И не преставам да чета… Нали знаете, че два от филмите за индианци са снимани в България? Филмът „ Голямата змия” е сниман край река Камчия, „ Оцеола” също е сниман у нас с присъединяване на българските артистки Пепа Николова и Искра Радева. С Пепа Николова, царство й небесно, бяхме съседи в Харманли, бяхме и другари. Много сме си приказвали с нея за работата й с Гойко Митич, от който тя беше във екстаз. В един от диалозите с нея тя ми показа, че за присъединяване й в „ Оцеола” е получила 30 000 лева хонорар. За ония години това бяха доста пари. Пепа ми сподели, че с тях си е направила къща…
- Имате ли изявленията с Гойко Митич, в които да споделя и за България?
- Разбира се, че имам. Между другото той е очарован от хората, които се събирали да гледат по какъв начин се снима филмът край Варна, край река Искър и край язовир „ Доспат” край село Сърница. След края на фотосите всеки от зяпачите желал да се допре до него, да го стисне за ръката. Някои от локалните хора въпреки всичко успявали да го завлечен в домовете си, където артистът прекарвал незабравими вечери. В едно от интервютата си за немски вестник споделя по какъв начин се разхождал с други артисти по плажа в град Балчик и минали край една колиба за пукотевица с пушка. Гойко Митич взема пушката и уцелва всичките цели. Дават му огромната премия – значка с неговата фотография с ролята му във кино лентата Винету.
- Имате ли ъгъл, отдаден на кумира ви?
- Да, имам. Таванът ми целия е облепен с негови фотоси. Нещо повече – издирил съм най-сериозните почитатели на артиста в Европа и се оказа, че аз владея най-голямата сбирка. По-сериозната ми съперничка е от Чехия, която има списък от 350 фотоси на Гойко Митич, а моите са повече от 1000. А от мои фотоси, облечен като Оцеола,изпратих десетина и на Гойко Митич.
Така наподобява Винету от Димитровград
- Познавахте ли се персонално с него?
- За страдание – не! Въпреки че съм правил повече от 20 опита да го направя. Най-напред му изпратих десетина от моите фотоси в неговата роля. Явно не са достигнали до него, тъй като другояче щеше да реагира. Никой не може да остане безучастен към такава аналогия – повече от… две капки вода. Но това не ме разочарова. Аз знам, че той е доста ангажиран и съм уверен, че един ден ще се срещнем с него.
- Казвате, че половината от живота ви е отдаден на тази ваша история, съжалявате ли за изгубеното време?
- Не, несъмнено! Това е част от моя живот и аз съм горделив с това, което съм съумял да направя до в този момент за артиста. Само за едно нещо скърбя – имам фотография с копие на лъка му, на томахавката, на коня му, само че нямам фотография с копие на пушката му “Уинчестър”. Не можах да намеря такава пушка. Разбрах, че в случай че отида в Бояна, ще я намеря, само че все не ми остава време да го направя.
- Не сте ли мислили да участвате в някой български филм? Казвате, че имате артистична заложба?...
- Много бих желал и съм сигурен, че ще бъда добър артист, само че никой не ме кани. А и кой да ме предложения като никой не знае за мене. Сега имам желание да аплайвам за Книгата на „ Гинес” като най-точното копие на Гойко Митич.
- Имате ли визия за какво Гойко Митич към този момент не се снима във филми за живота на индианците?
- Знам, че дипломатично е предизвестен от американците да спре да се снима в индиански филми. По-скоро да спре производството на такива филми, тъй като когато в Южна и Северна Дакота се прожектира филмът „ Синовете на великата мечка”, индианците се подвигат на протест. Този протест е грубо и доста бързо сподавен. Има и убити. След този случай в Съединени американски щати в никакъв случай повече не е показван филм с Гойко Митич.
- Къде е през днешния ден Гойко Митич? Има ли семейство, деца?
- Днес той е на 76 години и играе в театъра. Преди няколко години изиграва и последната си роля в киното – влиза в облика на прочут маршал. До 2006 година играе в шоуто „ Батзегеберк”, в което има по две представления дневно. Има положително семейство – жена, щерка Наталия и по-малък брат, който се споделя Драган. Майка му претърпява огромна покруса, откакто Белград е бомбардиран от американците. Една от бомбите пада край дома й, а ужасът от претърпяното се отразява на здравето й и тя си отива от този свят без време. Ще прибавя и това, че когато Гойко Митич се отхвърля да се снима в ролята на Винету, режисьорът открива турския артист Ерол Зандер, който доста наподобява на Гойко. Жалко, че не е могъл да попадне на моя фотография в одеждите на артиста. Сигурен съм, че щеше да избере мен…
Интервю на Тодорка НИКОЛОВА
- Може би да! Тази аналогия я видяха съучениците ми в гимназията. Тогава филмите с Гойко Митич бяха шлагер и по този начин започнаха да ми викат Гойко. П-късно взех решение и да се облека като Винету. Вече търсех приликата с екранния Винету освен в тялото и лицето си, а и в жестовете, в походката, в облеклата. Имах опцията дълго време да оглеждам детайлите, тъй като към този момент бях събрал една голяма сбирка от фотоси, публикации, изявленията с Гойко Митич, бях изгледал съвсем всичките му филми. Дори и писмо му бях написал. Днес мога да кажа, че аз съм единственият в Европа, а може би и в целия свят, с неповторима сбирка, разказваща за живота и креативната активност на индивида, изиграл Винету и Оцеола. За 70-годишнината на артиста, която беше на 13 юли 2010 година направих плакати,ра отразяващи живота и филмовата му активност и ги разлепихме в Хасково, Димитровград, Харманли и Свиленград. Това беше един дребен жест към Гойко Митич от моя страна, с цел да не го не помнят хората. Такива плакати изпратихме и на самия Гойко Митич. Както ви споделих от дълго време съм му разкрил адреса и съм му писал доста писма…
- Вие като се обличате като него, излизате ли по този начин измежду хората?
- Разбира се. И подписи са ми желали, приемайки ме за същинския Гойко Митич. Само на кон не съм се разхождал из Димитровград, само че съм с желание да го направя. Иначе имам кожения му панталон, подари ми го колежка. А елечето и мокасините съм си шил самичък. Притежавам точните копия на неговия лък и на томахавката му. Двамата с Гойко Митич сме като в скритите картинки, в които търсят девет или 10 разлики. При нас разлики няма – ние сме тъкмо като две капки вода.
- Такава аналогия несъмнено не се реализира елементарно?
- Повече от 30 години съм изучавал жестовете му, по какъв начин се държи с хората, по какъв начин беседва, изучавал съм и придвижванията на тялото му, мимиките на лицето му. Притежавам цялостната сбирка с неговите филми и съм гледал всеки от тях не по-малко от 50 пъти. Навремето касетите с филми на моя идол ми ги носеше един англичанин от Германия, тъй като не всички филми се прожектираха в България. Добре, че съм ги пазил като очите си, тъй като през днешния ден филми с присъединяване на Гойко Митич не могат да се намерят.
- Предполагам, че се интересувате и от неговия персонален живот?
- Разбира се, а и по какъв начин другояче! Изучил съм целия му живот с детайлностите. Прочел съм големи купища литература за живота на индианците. И не преставам да чета… Нали знаете, че два от филмите за индианци са снимани в България? Филмът „ Голямата змия” е сниман край река Камчия, „ Оцеола” също е сниман у нас с присъединяване на българските артистки Пепа Николова и Искра Радева. С Пепа Николова, царство й небесно, бяхме съседи в Харманли, бяхме и другари. Много сме си приказвали с нея за работата й с Гойко Митич, от който тя беше във екстаз. В един от диалозите с нея тя ми показа, че за присъединяване й в „ Оцеола” е получила 30 000 лева хонорар. За ония години това бяха доста пари. Пепа ми сподели, че с тях си е направила къща…
- Имате ли изявленията с Гойко Митич, в които да споделя и за България?
- Разбира се, че имам. Между другото той е очарован от хората, които се събирали да гледат по какъв начин се снима филмът край Варна, край река Искър и край язовир „ Доспат” край село Сърница. След края на фотосите всеки от зяпачите желал да се допре до него, да го стисне за ръката. Някои от локалните хора въпреки всичко успявали да го завлечен в домовете си, където артистът прекарвал незабравими вечери. В едно от интервютата си за немски вестник споделя по какъв начин се разхождал с други артисти по плажа в град Балчик и минали край една колиба за пукотевица с пушка. Гойко Митич взема пушката и уцелва всичките цели. Дават му огромната премия – значка с неговата фотография с ролята му във кино лентата Винету.
- Имате ли ъгъл, отдаден на кумира ви?
- Да, имам. Таванът ми целия е облепен с негови фотоси. Нещо повече – издирил съм най-сериозните почитатели на артиста в Европа и се оказа, че аз владея най-голямата сбирка. По-сериозната ми съперничка е от Чехия, която има списък от 350 фотоси на Гойко Митич, а моите са повече от 1000. А от мои фотоси, облечен като Оцеола,изпратих десетина и на Гойко Митич.
Така наподобява Винету от Димитровград
- Познавахте ли се персонално с него?
- За страдание – не! Въпреки че съм правил повече от 20 опита да го направя. Най-напред му изпратих десетина от моите фотоси в неговата роля. Явно не са достигнали до него, тъй като другояче щеше да реагира. Никой не може да остане безучастен към такава аналогия – повече от… две капки вода. Но това не ме разочарова. Аз знам, че той е доста ангажиран и съм уверен, че един ден ще се срещнем с него.
- Казвате, че половината от живота ви е отдаден на тази ваша история, съжалявате ли за изгубеното време?
- Не, несъмнено! Това е част от моя живот и аз съм горделив с това, което съм съумял да направя до в този момент за артиста. Само за едно нещо скърбя – имам фотография с копие на лъка му, на томахавката, на коня му, само че нямам фотография с копие на пушката му “Уинчестър”. Не можах да намеря такава пушка. Разбрах, че в случай че отида в Бояна, ще я намеря, само че все не ми остава време да го направя.
- Не сте ли мислили да участвате в някой български филм? Казвате, че имате артистична заложба?...
- Много бих желал и съм сигурен, че ще бъда добър артист, само че никой не ме кани. А и кой да ме предложения като никой не знае за мене. Сега имам желание да аплайвам за Книгата на „ Гинес” като най-точното копие на Гойко Митич.
- Имате ли визия за какво Гойко Митич към този момент не се снима във филми за живота на индианците?
- Знам, че дипломатично е предизвестен от американците да спре да се снима в индиански филми. По-скоро да спре производството на такива филми, тъй като когато в Южна и Северна Дакота се прожектира филмът „ Синовете на великата мечка”, индианците се подвигат на протест. Този протест е грубо и доста бързо сподавен. Има и убити. След този случай в Съединени американски щати в никакъв случай повече не е показван филм с Гойко Митич.
- Къде е през днешния ден Гойко Митич? Има ли семейство, деца?
- Днес той е на 76 години и играе в театъра. Преди няколко години изиграва и последната си роля в киното – влиза в облика на прочут маршал. До 2006 година играе в шоуто „ Батзегеберк”, в което има по две представления дневно. Има положително семейство – жена, щерка Наталия и по-малък брат, който се споделя Драган. Майка му претърпява огромна покруса, откакто Белград е бомбардиран от американците. Една от бомбите пада край дома й, а ужасът от претърпяното се отразява на здравето й и тя си отива от този свят без време. Ще прибавя и това, че когато Гойко Митич се отхвърля да се снима в ролята на Винету, режисьорът открива турския артист Ерол Зандер, който доста наподобява на Гойко. Жалко, че не е могъл да попадне на моя фотография в одеждите на артиста. Сигурен съм, че щеше да избере мен…
Интервю на Тодорка НИКОЛОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ