Забравеният европейски век на българите
Страница от написаната на латински история на България от Петър Богдан
© Капитал Още по тематиката
Да дигитализираш Атон
Преодоляване на недоверието се оказва разковничето към един от най-мащабните филантропични научни планове у нас през последните години
1 дек 2017
Папа с минало
Обвинения във връзки с аржентинската военна хунта хвърлят сянка върху репутацията на Франциск
24 мар 2013
Истината ще ви направи свободни *
Докъде стига Държавна сигурност в опитите си да оваладее и управлява църквата
27 яну 2012 " Петър Богдан е посочил, че българите се вписват в европейската християнска рамка. "
проф. Лилия Илиева, историк, изобретател на ръкописаЛесно беше да пропуснеш това известие, в случай че не си осведомен с историята на Чипровци. В края на ноември измежду известията от Северозападна България имаше обява за научно изобретение на ръкопис от католическия свещеник Петър Богдан.
Новината не звучеше кой знае какъв брой вълнуващо. Учен от Югозападния университет " Неофит Рилски " открива етюд, написан през XVII век, и екип филолози, историци и преводачи готви неговото издаване.
Но изкушените от историята незабавно схванаха за какво това е събитие на десетилетието. Сайтът Severozapazenabg.com пръв разгласява известието в подтекст: ръкописът, открит от филолога проф. Лилия Илиева, е в действителност първият етюд за историята на българите и България. Така показана, новината провокира взрив от интерес.
Но зад нея се крие доста повече. В началото на септември тази година, един позабравен край - Чипровци, означи 350 години от написването на този етюд. Събитието и мястото са надълбоко свързани и приказват доста за забравения век от историята на България.
Откритието на десетилетието
За трактата на Петър Богдан Бакшич (или Бакшев), наименуван " За древността на бащината земя и на българските неща " (De antiquitate Paterni soli et de rebus Bulgaricis), историците знаят от дълго време. Още през 1914 година Никола Милев загатва за това в " Католишката агитация в България през XVIII век ". През 1979 година като млад докторант проф. Божидар Димитров открива няколко страници дубликат в библиотеката на Ватикана.
Къде се намира цялата книга, какво е наличието и дали въобще е непокътната, беше незнайно. Миналата година планът " Гутенберговата гражданска война и българите ", управителен от проф. Илиева, е утвърден за финансиране от фонд " Научни проучвания ". В рамките на плана учените събират доста скъпа информация и това дава опция на проф. Илиева да продължи търсенето на ръкописа от Петър Богдан, стартирано преди десетилетия.
" Още през 1983 година в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия създател, който обаче от дълго време беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за ориста му по-нататък. С последното давам отговор на въпроса ви " по какъв начин стана " – от дълго време я диря ", споделя историкът.
Проследявайки пътя й, проф. Илиева се досеща, че е допустимо историята да е попаднала в частна сбирка и стартира да преглежда каталозите на библиотеките от частни дарения. Шанс е било попадането на ръкописа в сбирката на италианския историк маркиз Джузепе Кампори (1821 - 1887 г.), а след неговата гибел той попада към този момент в библиотеката на Модена, споделя българският изобретател. Интересен факт е, че майката на Кампори се е наричала Мариана Булгарини и това евентуално е обяснението за интереса на маркиза към ръкописа, допуска проф. Илиева.
Той се съхранява в Университетската библиотека на гр. Модена. Останал е там повече от век, преди проф. Илиева да стигне до него, подвързан всред други остарели ръкописи. Ръкописът на чипровчанина се е запазил " тъй като постоянно е имало хора, които са го оценявали ", споделя проф. Илиева.
Петър Богдан написа своя труд през 60-те години на XVII век и през 1668 година той към този момент е приключен. Оставя го за редакция и дубликат на хърватския лингвист и свещеник Иван Паштрич, от чието копие проф. Божидар Димитров намира елементи във Ватиканската библиотека. Ръкописът на българина е на латински, а той самият се е подписвал с латинския вид на името си – Петрус Деодатус. Използвал е италиански за имената на обитаеми места – необятно публикувана процедура измежду българите, приключили висшето си обучение в Италия. Така в ръкописа село Железна става " Ферара ", а " Деодатус " е пряк превод на " даден от Бог " – или българското Богдан. За страдание приживе епископът не съумява да събере пари и да го отпечата, само че има доказателства, че след гибелта му през 1674 година книгата е отпечатана във Венеция.
Според проф. Илиева, това е герб на България, подложен в историята на Петър Богдан. В превод от латински израза под лъва значи " Живее посредством духа "
Фотограф: Капитал Какво има в историята
Обемът на ръкописа е 200 страници, разграничени в 70 глави. " Ако някой чака в своя труд той да е описвал жестоки борби и кървави победи, ще остане отчаян ", предизвестява проф. Илиева. Петър Богдан се концентрира върху християнството в българските земи и обвързваните с него процеси. Епископът се е интересувал от духовния живот на един народ, който епохи наред е под непознато господство.
Още по-интересна е целевата аудитория на Петър Богдан. Той не е ориентиран за вътрешна приложимост: задачата му е била европейската аудитория – политици, аристократи, дипломати и всеки просветен европеец. Причината е елементарна. Богдан, който е съвременник с различен огромен чипровец - Петър Парчевич, се намира в разгара на един огромен опит: основаването на огромна европейска коалиция против Османската империя.
До 1688 година Чипровци е център на българската католическа общественост. Благодарение на положителните си връзки с Ватикана и италианските страни, Парчевич, Богдан и други видни български католици основават почва за поддръжка на въстание. Неговата цел е българите да се освободят от властта на Османската империя - към момента не е до дъно ясно дали са си представяли обособена страна или суверенитет в границите на друга, християнска, империя. Въстанието е добре квалифицирано, има поддръжката на Австро-Унгария, само че неприятно стичане на събитията и маджарски протестанти, застанали на османска страна, водят до злощастния му край. Чипровци, католическия му манастир и близките села са сринати и ограбени, а оживелите българи отпътуват към Влашко и Австро-Унгария.
Както изясни пред Българска национална телевизия проф. Лизбет Любенова, Богдан " е може би най-големият български посланик ". Илиева добавя, че " той е посочил, че българите се вписват в европейската християнска рамка " - тогава, както и в този момент, най-хубавият метод за една забравена нация да се появи още веднъж на европейската карта.
" Хубаво е създателите на учебниците да включат откритието в идващите издания ", разяснява доцент Валентин Китанов, началник Катедра " История " към Правно-историческия факултет на ЮЗУ. По думите му ръкописът сигурно ще увеличи интереса към интервала на XVII век и ролята на Чипровци, а скоро можем да чакаме още открития.
Представата за българите от XVII като необразовани, живеещи в тъмни времена и без никакво културно развиване, Китанов дефинира като неправилна. Достатъчно сведения има за образовани българи, пътували и учили, а от ден на ден стават откритите творби, оставени от тях. Първото учебно заведение в Чипровци е намерено през 1624 година, с сан на гимназия. След това е изработен опит даже да се трансформира в университет.
Също по плана " Гутенберговата гражданска война и българите " проф. Илиева неотдавна разгласи още едно значимо изобретение – печатна книга, подписана от Марко Чипровски. Тя съставлява дисертация по обща теология, " в духа на изискания лекар Джон Дън Скот ". Скот е английски феодален мъдрец, оказал огромно въздействие върху теологията и философията. Информацията за откритието е оповестена в сп. " Български език " от септември тази година.
Дупката в учебниците
Историческите обстоятелства от XVII век не са някаква загадка, открита в този момент. В сп. " Родина " от 1938 година, под редакцията на проф. Богдан Филов, учен Иван Дуйчев написа следното: " Обикновено се мисли, че българският народ, бидейки откъснат от Запада през дългите епохи на турското иго, не е могъл да попадне под никакво въздействие на западните страни. И при все че ние можем да установим деянията на мощни западни въздействия през XVII век. Проводник на това западно въздействие е било българското католишко придвижване, което е претърпяло през това време своя подем и крах. Животът в свободните западни страни събуждал у поробените българи тяхното народностно съзнание. В българското католишко придвижване проникнала прекомерно овреме и се развила, безспорно под западно въздействие, концепцията за битка срещу турците. "
В интервала след 1945 година обаче процесите от оня век в Северозападна България остава настрана от учебниците, от дебатите и от цялостния интерес на публиката. Това води до " прескачане " на интервала, който се показва като време на безпросветност, тегоби и черна дупка за българския народ.
" 40 и повече години формалната история свързваше католицизма с враговете на страната ", изяснява Анита Комитска, шеф на Историческия музей в Чипровци. Голямата просветителска роля на Католическата черква, активността на нейните духовници и мисионери е или забравяна, или избутвана, или показвана като нещо случайно, изолирано, когато не може да се пренебрегне доста значим факт – като да вземем за пример първата българска печатна книга " Абагар " на Филип Станиславов. През първите десетилетия на социализма Католическата черква е съвсем неразрешена и едвам след 70-те години се заговаря по-свободно за ролята й, а през 80-те във връзка Чипровското въстание активността й за просвещението даже е обект на теоретичен интерес.
Лена Йорданова, шеф на ОУ " Петър Парчевич " в Чипровци, се надява историята и Петър Богдан скоро да намерят място в учебниците. В града и региона учителите описват на децата за него, за въстанието и видните книжовници, само че това е по-скоро самоинициатива, в сравнение с изпитание на просветителната система. Йорданова, която е някогашен шеф на Историческия музей в града, описа, че туристите, които са идвали, постоянно свързват Чипровци с килими. Новооткритата история сигурно ще помогне това да се промени.
Авторът е основен редактор на уеб страницата Severozapazenabg.com
© Капитал Още по тематиката
Да дигитализираш Атон
Преодоляване на недоверието се оказва разковничето към един от най-мащабните филантропични научни планове у нас през последните години
1 дек 2017
Папа с минало
Обвинения във връзки с аржентинската военна хунта хвърлят сянка върху репутацията на Франциск
24 мар 2013
Истината ще ви направи свободни *
Докъде стига Държавна сигурност в опитите си да оваладее и управлява църквата
27 яну 2012 " Петър Богдан е посочил, че българите се вписват в европейската християнска рамка. "
проф. Лилия Илиева, историк, изобретател на ръкописаЛесно беше да пропуснеш това известие, в случай че не си осведомен с историята на Чипровци. В края на ноември измежду известията от Северозападна България имаше обява за научно изобретение на ръкопис от католическия свещеник Петър Богдан.
Новината не звучеше кой знае какъв брой вълнуващо. Учен от Югозападния университет " Неофит Рилски " открива етюд, написан през XVII век, и екип филолози, историци и преводачи готви неговото издаване.
Но изкушените от историята незабавно схванаха за какво това е събитие на десетилетието. Сайтът Severozapazenabg.com пръв разгласява известието в подтекст: ръкописът, открит от филолога проф. Лилия Илиева, е в действителност първият етюд за историята на българите и България. Така показана, новината провокира взрив от интерес.
Но зад нея се крие доста повече. В началото на септември тази година, един позабравен край - Чипровци, означи 350 години от написването на този етюд. Събитието и мястото са надълбоко свързани и приказват доста за забравения век от историята на България.
Откритието на десетилетието
За трактата на Петър Богдан Бакшич (или Бакшев), наименуван " За древността на бащината земя и на българските неща " (De antiquitate Paterni soli et de rebus Bulgaricis), историците знаят от дълго време. Още през 1914 година Никола Милев загатва за това в " Католишката агитация в България през XVIII век ". През 1979 година като млад докторант проф. Божидар Димитров открива няколко страници дубликат в библиотеката на Ватикана.
Къде се намира цялата книга, какво е наличието и дали въобще е непокътната, беше незнайно. Миналата година планът " Гутенберговата гражданска война и българите ", управителен от проф. Илиева, е утвърден за финансиране от фонд " Научни проучвания ". В рамките на плана учените събират доста скъпа информация и това дава опция на проф. Илиева да продължи търсенето на ръкописа от Петър Богдан, стартирано преди десетилетия.
" Още през 1983 година в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия създател, който обаче от дълго време беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за ориста му по-нататък. С последното давам отговор на въпроса ви " по какъв начин стана " – от дълго време я диря ", споделя историкът.
Проследявайки пътя й, проф. Илиева се досеща, че е допустимо историята да е попаднала в частна сбирка и стартира да преглежда каталозите на библиотеките от частни дарения. Шанс е било попадането на ръкописа в сбирката на италианския историк маркиз Джузепе Кампори (1821 - 1887 г.), а след неговата гибел той попада към този момент в библиотеката на Модена, споделя българският изобретател. Интересен факт е, че майката на Кампори се е наричала Мариана Булгарини и това евентуално е обяснението за интереса на маркиза към ръкописа, допуска проф. Илиева.
Той се съхранява в Университетската библиотека на гр. Модена. Останал е там повече от век, преди проф. Илиева да стигне до него, подвързан всред други остарели ръкописи. Ръкописът на чипровчанина се е запазил " тъй като постоянно е имало хора, които са го оценявали ", споделя проф. Илиева.
Петър Богдан написа своя труд през 60-те години на XVII век и през 1668 година той към този момент е приключен. Оставя го за редакция и дубликат на хърватския лингвист и свещеник Иван Паштрич, от чието копие проф. Божидар Димитров намира елементи във Ватиканската библиотека. Ръкописът на българина е на латински, а той самият се е подписвал с латинския вид на името си – Петрус Деодатус. Използвал е италиански за имената на обитаеми места – необятно публикувана процедура измежду българите, приключили висшето си обучение в Италия. Така в ръкописа село Железна става " Ферара ", а " Деодатус " е пряк превод на " даден от Бог " – или българското Богдан. За страдание приживе епископът не съумява да събере пари и да го отпечата, само че има доказателства, че след гибелта му през 1674 година книгата е отпечатана във Венеция.
Според проф. Илиева, това е герб на България, подложен в историята на Петър Богдан. В превод от латински израза под лъва значи " Живее посредством духа "
Фотограф: Капитал Какво има в историята
Обемът на ръкописа е 200 страници, разграничени в 70 глави. " Ако някой чака в своя труд той да е описвал жестоки борби и кървави победи, ще остане отчаян ", предизвестява проф. Илиева. Петър Богдан се концентрира върху християнството в българските земи и обвързваните с него процеси. Епископът се е интересувал от духовния живот на един народ, който епохи наред е под непознато господство.
Още по-интересна е целевата аудитория на Петър Богдан. Той не е ориентиран за вътрешна приложимост: задачата му е била европейската аудитория – политици, аристократи, дипломати и всеки просветен европеец. Причината е елементарна. Богдан, който е съвременник с различен огромен чипровец - Петър Парчевич, се намира в разгара на един огромен опит: основаването на огромна европейска коалиция против Османската империя.
До 1688 година Чипровци е център на българската католическа общественост. Благодарение на положителните си връзки с Ватикана и италианските страни, Парчевич, Богдан и други видни български католици основават почва за поддръжка на въстание. Неговата цел е българите да се освободят от властта на Османската империя - към момента не е до дъно ясно дали са си представяли обособена страна или суверенитет в границите на друга, християнска, империя. Въстанието е добре квалифицирано, има поддръжката на Австро-Унгария, само че неприятно стичане на събитията и маджарски протестанти, застанали на османска страна, водят до злощастния му край. Чипровци, католическия му манастир и близките села са сринати и ограбени, а оживелите българи отпътуват към Влашко и Австро-Унгария.
Както изясни пред Българска национална телевизия проф. Лизбет Любенова, Богдан " е може би най-големият български посланик ". Илиева добавя, че " той е посочил, че българите се вписват в европейската християнска рамка " - тогава, както и в този момент, най-хубавият метод за една забравена нация да се появи още веднъж на европейската карта.
" Хубаво е създателите на учебниците да включат откритието в идващите издания ", разяснява доцент Валентин Китанов, началник Катедра " История " към Правно-историческия факултет на ЮЗУ. По думите му ръкописът сигурно ще увеличи интереса към интервала на XVII век и ролята на Чипровци, а скоро можем да чакаме още открития.
Представата за българите от XVII като необразовани, живеещи в тъмни времена и без никакво културно развиване, Китанов дефинира като неправилна. Достатъчно сведения има за образовани българи, пътували и учили, а от ден на ден стават откритите творби, оставени от тях. Първото учебно заведение в Чипровци е намерено през 1624 година, с сан на гимназия. След това е изработен опит даже да се трансформира в университет.
Също по плана " Гутенберговата гражданска война и българите " проф. Илиева неотдавна разгласи още едно значимо изобретение – печатна книга, подписана от Марко Чипровски. Тя съставлява дисертация по обща теология, " в духа на изискания лекар Джон Дън Скот ". Скот е английски феодален мъдрец, оказал огромно въздействие върху теологията и философията. Информацията за откритието е оповестена в сп. " Български език " от септември тази година.
Дупката в учебниците
Историческите обстоятелства от XVII век не са някаква загадка, открита в този момент. В сп. " Родина " от 1938 година, под редакцията на проф. Богдан Филов, учен Иван Дуйчев написа следното: " Обикновено се мисли, че българският народ, бидейки откъснат от Запада през дългите епохи на турското иго, не е могъл да попадне под никакво въздействие на западните страни. И при все че ние можем да установим деянията на мощни западни въздействия през XVII век. Проводник на това западно въздействие е било българското католишко придвижване, което е претърпяло през това време своя подем и крах. Животът в свободните западни страни събуждал у поробените българи тяхното народностно съзнание. В българското католишко придвижване проникнала прекомерно овреме и се развила, безспорно под западно въздействие, концепцията за битка срещу турците. "
В интервала след 1945 година обаче процесите от оня век в Северозападна България остава настрана от учебниците, от дебатите и от цялостния интерес на публиката. Това води до " прескачане " на интервала, който се показва като време на безпросветност, тегоби и черна дупка за българския народ.
" 40 и повече години формалната история свързваше католицизма с враговете на страната ", изяснява Анита Комитска, шеф на Историческия музей в Чипровци. Голямата просветителска роля на Католическата черква, активността на нейните духовници и мисионери е или забравяна, или избутвана, или показвана като нещо случайно, изолирано, когато не може да се пренебрегне доста значим факт – като да вземем за пример първата българска печатна книга " Абагар " на Филип Станиславов. През първите десетилетия на социализма Католическата черква е съвсем неразрешена и едвам след 70-те години се заговаря по-свободно за ролята й, а през 80-те във връзка Чипровското въстание активността й за просвещението даже е обект на теоретичен интерес.
Лена Йорданова, шеф на ОУ " Петър Парчевич " в Чипровци, се надява историята и Петър Богдан скоро да намерят място в учебниците. В града и региона учителите описват на децата за него, за въстанието и видните книжовници, само че това е по-скоро самоинициатива, в сравнение с изпитание на просветителната система. Йорданова, която е някогашен шеф на Историческия музей в града, описа, че туристите, които са идвали, постоянно свързват Чипровци с килими. Новооткритата история сигурно ще помогне това да се промени.
Авторът е основен редактор на уеб страницата Severozapazenabg.com
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ