Euronews: Здравните системи на България, Румъния и Полша няма да издържат на COVID-19
Страните в Източна Европа към този момент заобикалят най-лошите сюжети в пандемията от ковид, само че мнозина считат, че е въпрос на време преди броят на инфектираните и на жертвите да се усили фрапантно в района, написа Euronews.
Ако и когато това се случи, способността на здравните системи да устоят на натиска е значително под въпрос, изключително като се има поради опитът на по-богати, по-добре оборудвани страни като Испания и Италия. Освен съществуването на здравни запаси, съществува терзание и от наблюдаващия се от години резултат на приключване на мозъци, защото лекарите и сестрите в тези страни отпътуват за по-добре платена работа в Западна Европа.
Припомняме, че се оказа, че български медицински служащи избират да преживеят 14-дневна карантина в Австрия, по-късно да работят в тяхната система и да се грижат за заболели от ковид австийци, вместо да останат в България. EURACTIV: Австрия внася медицински служащи от България
В страни като Румъния и България, включили се към Европейския съюз през 2007 година, както и Полша, която се причисли няколко години по-рано, резултатите от приключване на мозъци в техните здравни системи са изключително изразени.
" Ако приказваме за Румъния, особено наранено от приключването на мозъци е интензивното лекуване ", споделя Влад Миксич, румънски доктор и здравен анализатор, който също е самостоятелен специалист в борда на Европейската организация за сигурност и здраве.
" Мисля, че можем да го опишем като " съвършената стихия ", тъй като липсват лекари, подготвени в интензивно лекуване. Много от тях отпътуваха в чужбина, а в същото време има голяма потребност от експерти за интензивно лекуване в подтекста на коронавирусната зараза ", добави той.
Според Solidaritate Sanitara, една от най-големите федерални здравни федерации, публичната здравна система в страната има недостиг от съвсем 40 000 медицински служащи през днешния ден, което се равнява на 17,46 на 100 от потребностите от личен състав в държавните лечебни заведения.
Подобна е обстановката и у нас, съгласно Euronews, където по някои оценки сред 250 и 300 лекари всяка година напущат страната, с цел да работят в чужбина. Полша е изгубила най-малко 7 на 100 от своите медицински сестри и лекари посредством емиграция сред 2004 и 2014 година, а други страни в района са изправени пред сходни загуби.
" Поради досегашното приключване на мозъци от медицинския бранш в Латвия, ние много се опасяваме от обстановката в бъдеще, " споделя Евгенийс Калеис, ръководител на Латвийската болнична асоциация, който прибавя, че латвийските лечебни заведения са лимитирали всички планувани действия, с цел да се концентрират върху битката с вируса. Страната са останали, нормално са по-възрастни и затова са с по-висок риск от вируса.
Според Миксич междинната възраст за фамилен доктор в Румъния е някъде сред 50 и 60 години, а доста от тях са и по-възрастни, което ги излага на по-висок риск.
В България не е по-различно - за информация в тези публикации.
" Един от всеки петима инфектирани с ковид в Румъния сега е медицински експерт ", прибавя Калеис.
Изтичането на мозъци не е единственият източник на безпокойствие. Като цяло системите на опазването на здравето в Източна Европа са по-малко финансирани от тези в по-заможните елементи на Европа, което значи, че ресурсите могат бързо да се изправят пред изчерпване, в случай че вирусът се популяризира по-широко през идващите дни и седмици.
Le Monde: Страните от Европейски Съюз одобряват антидемократични закони в битката с COVID-19
" Проблемът не е единствено с приключването на мозъци, и по-генерален ", споделя Паскал Гарел, основен изпълнителен шеф на основаната в Брюксел Европейска болнична и здравна федерация, която има членове в 30 страни в цяла Европа. " В съпоставяне със западната част на Европа, нормално те харчат доста по-малко за опазване на здравето от своя Брутният вътрешен продукт, в сравнение с другите страни. Ситуацията в Румъния е трагична във връзка с процентите ", прибавя той.
Румъния е с най-ниски разноски за опазване на здравето като % от Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз, съгласно последните налични данни на Евростат, като страни като Латвия, Полша и Словакия също са измежду последните.
Фактът, че доста хора са се завърнали в района от работа в чужбина вследствие на икономическото влияние от коронавирусния удар, също евентуално ще има неподходящи последствия, изключително в по-селските региони, които постоянно се борят за привличане на лекари и медицински сестри.
В Румъния " приказваме за десетки хиляди хора, доста от които са се върнали в селата, където са родени и където живеят старите им родители ", споделя Миксич. " Ако епидемията засегне село или дребен град, ще бъде същински проблем да се обезпечи задоволително медицински личен състав, който да се грижи за хората там. "
Ананиев: Отменям носенето на маски на публични места до реализиране на консенсус
* Превод: БГНЕС.
Ако и когато това се случи, способността на здравните системи да устоят на натиска е значително под въпрос, изключително като се има поради опитът на по-богати, по-добре оборудвани страни като Испания и Италия. Освен съществуването на здравни запаси, съществува терзание и от наблюдаващия се от години резултат на приключване на мозъци, защото лекарите и сестрите в тези страни отпътуват за по-добре платена работа в Западна Европа.
Припомняме, че се оказа, че български медицински служащи избират да преживеят 14-дневна карантина в Австрия, по-късно да работят в тяхната система и да се грижат за заболели от ковид австийци, вместо да останат в България. EURACTIV: Австрия внася медицински служащи от България
В страни като Румъния и България, включили се към Европейския съюз през 2007 година, както и Полша, която се причисли няколко години по-рано, резултатите от приключване на мозъци в техните здравни системи са изключително изразени.
" Ако приказваме за Румъния, особено наранено от приключването на мозъци е интензивното лекуване ", споделя Влад Миксич, румънски доктор и здравен анализатор, който също е самостоятелен специалист в борда на Европейската организация за сигурност и здраве.
" Мисля, че можем да го опишем като " съвършената стихия ", тъй като липсват лекари, подготвени в интензивно лекуване. Много от тях отпътуваха в чужбина, а в същото време има голяма потребност от експерти за интензивно лекуване в подтекста на коронавирусната зараза ", добави той.
Според Solidaritate Sanitara, една от най-големите федерални здравни федерации, публичната здравна система в страната има недостиг от съвсем 40 000 медицински служащи през днешния ден, което се равнява на 17,46 на 100 от потребностите от личен състав в държавните лечебни заведения.
Подобна е обстановката и у нас, съгласно Euronews, където по някои оценки сред 250 и 300 лекари всяка година напущат страната, с цел да работят в чужбина. Полша е изгубила най-малко 7 на 100 от своите медицински сестри и лекари посредством емиграция сред 2004 и 2014 година, а други страни в района са изправени пред сходни загуби.
" Поради досегашното приключване на мозъци от медицинския бранш в Латвия, ние много се опасяваме от обстановката в бъдеще, " споделя Евгенийс Калеис, ръководител на Латвийската болнична асоциация, който прибавя, че латвийските лечебни заведения са лимитирали всички планувани действия, с цел да се концентрират върху битката с вируса. Страната са останали, нормално са по-възрастни и затова са с по-висок риск от вируса.
Според Миксич междинната възраст за фамилен доктор в Румъния е някъде сред 50 и 60 години, а доста от тях са и по-възрастни, което ги излага на по-висок риск.
В България не е по-различно - за информация в тези публикации.
" Един от всеки петима инфектирани с ковид в Румъния сега е медицински експерт ", прибавя Калеис.
Изтичането на мозъци не е единственият източник на безпокойствие. Като цяло системите на опазването на здравето в Източна Европа са по-малко финансирани от тези в по-заможните елементи на Европа, което значи, че ресурсите могат бързо да се изправят пред изчерпване, в случай че вирусът се популяризира по-широко през идващите дни и седмици.
Le Monde: Страните от Европейски Съюз одобряват антидемократични закони в битката с COVID-19
" Проблемът не е единствено с приключването на мозъци, и по-генерален ", споделя Паскал Гарел, основен изпълнителен шеф на основаната в Брюксел Европейска болнична и здравна федерация, която има членове в 30 страни в цяла Европа. " В съпоставяне със западната част на Европа, нормално те харчат доста по-малко за опазване на здравето от своя Брутният вътрешен продукт, в сравнение с другите страни. Ситуацията в Румъния е трагична във връзка с процентите ", прибавя той.
Румъния е с най-ниски разноски за опазване на здравето като % от Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз, съгласно последните налични данни на Евростат, като страни като Латвия, Полша и Словакия също са измежду последните.
Фактът, че доста хора са се завърнали в района от работа в чужбина вследствие на икономическото влияние от коронавирусния удар, също евентуално ще има неподходящи последствия, изключително в по-селските региони, които постоянно се борят за привличане на лекари и медицински сестри.
В Румъния " приказваме за десетки хиляди хора, доста от които са се върнали в селата, където са родени и където живеят старите им родители ", споделя Миксич. " Ако епидемията засегне село или дребен град, ще бъде същински проблем да се обезпечи задоволително медицински личен състав, който да се грижи за хората там. "
Ананиев: Отменям носенето на маски на публични места до реализиране на консенсус
* Превод: БГНЕС.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ