Войната трябва да завърши с преговори, а свободата на Украйна и членството й в НАТО гарантирани
Страните да разработят нова интернационална конструкция, изключително за Централна и Източна Европа
Хенри Кисинджър, The Spectator
Първата международна война се оказа своего рода културно самоубийство, което сложи кръст на превъзходството на Европа.
Както писа историкът Кръстифър Кларк, европейските водачи, като лунатици, влязоха в спор, в който за нищо на света не биха се намесили, в случай че биха могли да плануват в какво ще се трансформира светът сега на неговия край през 1918 година.
В предходните десетилетия те си съперничат един на различен, създавайки и укрепвайки алианси, чиито тактики се оказват обвързани със съответните режими на готовност. Убийството на наследника на австрийския трон от сръбски националист в Сараево през 1914 година прераства във
всеобща война,
която стартира, когато Германия осъществя своя проект за погром на Франция, атакувайки неутрална Белгия, намираща се на другия завършек на Европа.
Държавите от Европа, които в оня миг в незадоволителна степен осъзнават до каква степен технологиите са укрепили военния им капацитет, стартират да се унищожават една друга с невиждано старание. През август 1916 година, след две години бойни дейности и милиони загуби, главните страни в спора (Великобритания, Франция и Германия) стартират да преглеждат разновидности за това по какъв начин би могло
да се постави завършек на това кръвопролитие
Противниците им – Австрия и Русия – също стартират да опипват почвата. Доколкото никакъв мислим компромис не би могъл да оправдае жертвите, които към този момент са принесени, и доколкото нито една от страните не желае да покаже уязвимост, водачите не бързат да предизвикват фиктивен развой на спокойно урегулиране. На тях им е нужна посредническата помощ от Америка. Резултатите от щателния разбор, извършен от полковник Едвард Хаус, персонален емисар на президента Удроу Уилсън, демонстрират, че спокойно съглашение, учредено на променения status quo е изцяло постижимо.
Но Уилсън, който е желал и е бил подготвен да поеме посредническата роля, взема решение да изчака да минат президентските избори през ноември.
До тогава английското нахлуване при Сома и борбата при Вердюн лишават живота на още два милиона души.
Филип Зелик в своята книга, отдадена на тази тематика, написа, че „ дипломацията се трансформира в път, по който малко на брой се вземат решение да поемат “.
Първата международна война продължава още година и отнася още милиони животи, окончателно унищожавайки основания преди този момент баланс в Европа.
Германия и Русия са раздирани от революциите, Австро-Унгарската страна изчезва от картата на света, Франция е объзкръвена, Англия принася в жертва забележителна част от своята юноша и икономическата си мощност, с цел да победи.
А наказателният Версайски контракт, слагащ завършек на войната, се оказва доста по-крехък, в сравнение с структурата, която заменя.
Действително ли в този момент светът претърпява подобен повратен миг в Украйна – в този момент, когато зимата слага на пауза широкомащабните военни интервенции?
Нееднократно съм изразявал своята поддръжка за военните старания на съдружниците, които се стремят да сложат завършек на дейностите на Русия в Украйна.
Но последователно се доближава моментът, когато ще ни е нужно да се опрем на стратегически промени, които към този момент са се случили и да ги интегрираме в нова конструкция, с цел да постигнем
мир по пътя на договарянията
За пръв път в най-новата история Украйна става значима страна от централна Европа.
Получавайки помощ от своите съдружници и черпейки сили от речите на своя президент Владимир Зеленски, Украйна съумя да спре напредването на съветските неядрени сили, които заплашваха Европа от момента на края на Втората международна война.
В същото време интернационалната система, в това число Китай, се афишират срещу заканите от Русия и срещу заканите за потребление на нуклеарно оръжие от Москва,
Този развой още веднъж повдига въпроса за участието на Украйна в НАТО. Киев към този момент има една от най-многобройните и боеспособни сухопътни войски в Европа, с помощта на Съединени американски щати и техните съдружници.
В рамките на процеса на мирното урегулиране Украйна наложително би трябвало да получи връзка с НАТО – в каквото и да се показва тя.
Вариантът с неутралитета на Киев повече не би имал смисъл, изключително от позиция на това, че Финландия и Швеция към този момент влязоха в алианса.
Именно поради това през май предложих да бъде начертана линия за преустановяване на огъня по продължение на границите, съществували преди началото на съветското навлизане на 24 февруари 2022 година.
Русия би могла да се откаже от тези земи, които е „ включила “ от този момент, само че няма да се откаже от тези, които тя причисли преди съвсем 10 години, в това число полуостров Крим.
Тогава те биха могли да станат предмет на договаряния след подписване на помирение.
Ако не е допустимо да бъде осъществено връщане към предходната разграничителна линия сред Украйна и Русия посредством боеве или договаряния, тогава може да бъде прегледан вид с използване на
правилото на самоопределяне
На териториите, чиято принадлежност поражда най-големи различия и, които на продължение на вековете неведнъж са прекосявали от едната в другата страна, може да бъдат извършени референдуми за самоопределяне под наблюдаване на интернационалната общественост.
Целта на процеса на мирното урегулиране би трябвало да съдържа два детайла: страните са длъжни да закрепят свободата на Украйна и да разработят нова интернационална конструкция, изключително за Централна и Източна Европа.
И Русия в последна сметка би трябвало да откри своето място в тази конструкция.
Някои са уверени, че най-хубавият резултат от този спор ще бъде една обезкръвена Русия.
Аз не съм склонен с това.
Независимо от своята податливост към принуждение, Русия в продължение на пет епохи внася решителен принос в запазването на световното равновесие и салдото на силите.
Военните неуспехи на Русия по никакъв метод не са се отразили на нейния световен нуклеарен капацитет, което и разрешава да заплашва с ескалация в Украйна.
Разпад на Русия или загуба на способността да осъществя стратегическите си цели, ще трансфорат нейната територия, обхващаща 11 часови пояса във вакуум, за която ще стартира яростна битка.
Противоборстващите общности вътре в нейната територия могат да изискат да решат разногласията си по принудителен метод. Други страни може да опитат да откъснат парчета от Русия благодарение на мощ.
И всички тези рискове ще се задълбочават от съществуването на хиляди единици нуклеарно оръжие, които вършат Русия втората най-голяма нуклеарна страна в света.
Докато международните водачи се стремят да сложат завършек на спор, в който две нуклеарни страни си съперничат за страна, разполагаща единствено с стандартни оръжия, те следва да се замислят и за следствията от този спор и за дълготрайна тактика по отношение на зараждащите се високи технологии и изкуствения разсъдък.
Вече съществуват самостоятелни системи за въоръжение, които могат да дефинират, проучват и нанасят удари по цели „ по свое убеждение “, т.е., те са способни да започнат
„ лична “ война
Щом пресечем тази граница и високите технологии се трансфорат в общоприети оръжия – когато основните реализатори на тактиките станат компютрите - светът ще се окаже в такива условия, за които още не съществуват образувани концепции.
Как тогава ще бъде допустимо да бъде съхранена цивилизацията в този въртоп от спорна информация, усещания и мощни средства за опустошение?
Стремежът към мир и ред съдържа в себе си два съставния елемент, които от време на време се преглеждат като взаимно противоречащи си: това е стремежът да бъде издигната конструкция за сигурност и нуждата от актове на помиряване.
Ако ние не можем да реализираме и едното, и другото, тогава няма да можем да реализираме нито едното, нито другото.
Пътят на дипломацията може да наподобява комплициран и разочароващ, само че за постигането на мир са нужни и визия, и геройство, позволяващи да бъде приключено това странствуване.
Превод: Faktor.bg
Хенри Кисинджър, The Spectator
Първата международна война се оказа своего рода културно самоубийство, което сложи кръст на превъзходството на Европа.
Както писа историкът Кръстифър Кларк, европейските водачи, като лунатици, влязоха в спор, в който за нищо на света не биха се намесили, в случай че биха могли да плануват в какво ще се трансформира светът сега на неговия край през 1918 година.
В предходните десетилетия те си съперничат един на различен, създавайки и укрепвайки алианси, чиито тактики се оказват обвързани със съответните режими на готовност. Убийството на наследника на австрийския трон от сръбски националист в Сараево през 1914 година прераства във
всеобща война,
която стартира, когато Германия осъществя своя проект за погром на Франция, атакувайки неутрална Белгия, намираща се на другия завършек на Европа.
Държавите от Европа, които в оня миг в незадоволителна степен осъзнават до каква степен технологиите са укрепили военния им капацитет, стартират да се унищожават една друга с невиждано старание. През август 1916 година, след две години бойни дейности и милиони загуби, главните страни в спора (Великобритания, Франция и Германия) стартират да преглеждат разновидности за това по какъв начин би могло
да се постави завършек на това кръвопролитие
Противниците им – Австрия и Русия – също стартират да опипват почвата. Доколкото никакъв мислим компромис не би могъл да оправдае жертвите, които към този момент са принесени, и доколкото нито една от страните не желае да покаже уязвимост, водачите не бързат да предизвикват фиктивен развой на спокойно урегулиране. На тях им е нужна посредническата помощ от Америка. Резултатите от щателния разбор, извършен от полковник Едвард Хаус, персонален емисар на президента Удроу Уилсън, демонстрират, че спокойно съглашение, учредено на променения status quo е изцяло постижимо.
Но Уилсън, който е желал и е бил подготвен да поеме посредническата роля, взема решение да изчака да минат президентските избори през ноември.
До тогава английското нахлуване при Сома и борбата при Вердюн лишават живота на още два милиона души.
Филип Зелик в своята книга, отдадена на тази тематика, написа, че „ дипломацията се трансформира в път, по който малко на брой се вземат решение да поемат “.
Първата международна война продължава още година и отнася още милиони животи, окончателно унищожавайки основания преди този момент баланс в Европа.
Германия и Русия са раздирани от революциите, Австро-Унгарската страна изчезва от картата на света, Франция е объзкръвена, Англия принася в жертва забележителна част от своята юноша и икономическата си мощност, с цел да победи.
А наказателният Версайски контракт, слагащ завършек на войната, се оказва доста по-крехък, в сравнение с структурата, която заменя.
Действително ли в този момент светът претърпява подобен повратен миг в Украйна – в този момент, когато зимата слага на пауза широкомащабните военни интервенции?
Нееднократно съм изразявал своята поддръжка за военните старания на съдружниците, които се стремят да сложат завършек на дейностите на Русия в Украйна.
Но последователно се доближава моментът, когато ще ни е нужно да се опрем на стратегически промени, които към този момент са се случили и да ги интегрираме в нова конструкция, с цел да постигнем
мир по пътя на договарянията
За пръв път в най-новата история Украйна става значима страна от централна Европа.
Получавайки помощ от своите съдружници и черпейки сили от речите на своя президент Владимир Зеленски, Украйна съумя да спре напредването на съветските неядрени сили, които заплашваха Европа от момента на края на Втората международна война.
В същото време интернационалната система, в това число Китай, се афишират срещу заканите от Русия и срещу заканите за потребление на нуклеарно оръжие от Москва,
Този развой още веднъж повдига въпроса за участието на Украйна в НАТО. Киев към този момент има една от най-многобройните и боеспособни сухопътни войски в Европа, с помощта на Съединени американски щати и техните съдружници.
В рамките на процеса на мирното урегулиране Украйна наложително би трябвало да получи връзка с НАТО – в каквото и да се показва тя.
Вариантът с неутралитета на Киев повече не би имал смисъл, изключително от позиция на това, че Финландия и Швеция към този момент влязоха в алианса.
Именно поради това през май предложих да бъде начертана линия за преустановяване на огъня по продължение на границите, съществували преди началото на съветското навлизане на 24 февруари 2022 година.
Русия би могла да се откаже от тези земи, които е „ включила “ от този момент, само че няма да се откаже от тези, които тя причисли преди съвсем 10 години, в това число полуостров Крим.
Тогава те биха могли да станат предмет на договаряния след подписване на помирение.
Ако не е допустимо да бъде осъществено връщане към предходната разграничителна линия сред Украйна и Русия посредством боеве или договаряния, тогава може да бъде прегледан вид с използване на
правилото на самоопределяне
На териториите, чиято принадлежност поражда най-големи различия и, които на продължение на вековете неведнъж са прекосявали от едната в другата страна, може да бъдат извършени референдуми за самоопределяне под наблюдаване на интернационалната общественост.
Целта на процеса на мирното урегулиране би трябвало да съдържа два детайла: страните са длъжни да закрепят свободата на Украйна и да разработят нова интернационална конструкция, изключително за Централна и Източна Европа.
И Русия в последна сметка би трябвало да откри своето място в тази конструкция.
Някои са уверени, че най-хубавият резултат от този спор ще бъде една обезкръвена Русия.
Аз не съм склонен с това.
Независимо от своята податливост към принуждение, Русия в продължение на пет епохи внася решителен принос в запазването на световното равновесие и салдото на силите.
Военните неуспехи на Русия по никакъв метод не са се отразили на нейния световен нуклеарен капацитет, което и разрешава да заплашва с ескалация в Украйна.
Разпад на Русия или загуба на способността да осъществя стратегическите си цели, ще трансфорат нейната територия, обхващаща 11 часови пояса във вакуум, за която ще стартира яростна битка.
Противоборстващите общности вътре в нейната територия могат да изискат да решат разногласията си по принудителен метод. Други страни може да опитат да откъснат парчета от Русия благодарение на мощ.
И всички тези рискове ще се задълбочават от съществуването на хиляди единици нуклеарно оръжие, които вършат Русия втората най-голяма нуклеарна страна в света.
Докато международните водачи се стремят да сложат завършек на спор, в който две нуклеарни страни си съперничат за страна, разполагаща единствено с стандартни оръжия, те следва да се замислят и за следствията от този спор и за дълготрайна тактика по отношение на зараждащите се високи технологии и изкуствения разсъдък.
Вече съществуват самостоятелни системи за въоръжение, които могат да дефинират, проучват и нанасят удари по цели „ по свое убеждение “, т.е., те са способни да започнат
„ лична “ война
Щом пресечем тази граница и високите технологии се трансфорат в общоприети оръжия – когато основните реализатори на тактиките станат компютрите - светът ще се окаже в такива условия, за които още не съществуват образувани концепции.
Как тогава ще бъде допустимо да бъде съхранена цивилизацията в този въртоп от спорна информация, усещания и мощни средства за опустошение?
Стремежът към мир и ред съдържа в себе си два съставния елемент, които от време на време се преглеждат като взаимно противоречащи си: това е стремежът да бъде издигната конструкция за сигурност и нуждата от актове на помиряване.
Ако ние не можем да реализираме и едното, и другото, тогава няма да можем да реализираме нито едното, нито другото.
Пътят на дипломацията може да наподобява комплициран и разочароващ, само че за постигането на мир са нужни и визия, и геройство, позволяващи да бъде приключено това странствуване.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ