Северна Македония и Албания започват преговори, решиха лидерите от ЕС
Страните, членуващи в Европейски Съюз, са постигнали единодушие да бъдат стартирани договарянията с Албания и Северна Македония.
Това заяви еврокомисарят за разширението Оливер Вархей. " Поздравявам от сърце и двете страни, " написа той в " Туитър ". " Това изпраща и мощно и ясно обръщение към Западните Балкани: бъдещето вие е в Европейски Съюз. " Германският министър за европейските въпроси Михаел Рот написа малко след новината, че това са " положителни вести в тези мрачни времена ".
Решението, взето по време на видеоконференция, се очакваше - за Северна Македония бе известно, откогато френският президент Еманюел Макрон даде сигнал, че Париж към този момент няма да блокира процеса. За Албания е известно от няколко дни, когато серия документи и източници на европейски и международни медии дадоха сигнал, че Нидерландия, главният съперник, няма да се съпротивлява.
Дълго очакване
В признатия документ, изминал в " Ройтерс " и " Политико ", а и споменаван от македонските управляващи, има и уловки - страните в Европейски Съюз одобряват с единогласие, само че не загатват възможна дата за начало на договаряния, а слагат спомагателни условия, с цел да се отговори на терзанията на двете страни (това се прави най-много поради Албания).
В европейските институции и измежду страните в блока имаше разногласия подари Скопие и Тирана би трябвало да вървят в пакет в хода на договарянията, или да бъдат разграничени и първо Северна Македония да получи дата. Разногласията по въпроса дали Европейски Съюз е подготвен и коя страна би трябвало да продължи с процеса на евроинтеграция продължиха години. През 2018 година, когато по време на българското европредседателство бе решен разногласието за името сред Скопие и Атина, водачите отложиха решението за първата половина 2019 година, по-късно - за втората, само че по-късно се сблъскаха с отхвърли на няколко страни.
Промяната на френското отношение е обвързвана и с френските хрумвания за смяна в методологията за приемане на нови членки. Макрон отхвърли да утвърди началото на договарянията за присъединение на срещата на върха през октомври, като сподели, че процесът по приемане на нови членки се нуждае от смяна.
По-късно еврокомисията показа оферти за промени в сходство с френските хрумвания, изложени през ноември, давайки в по-голяма степен думата на страните членки и правейки по-лесно прекъсването на договарянията и замразяването на средства (повече четете тук).
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новини без ковид (176)
Това заяви еврокомисарят за разширението Оливер Вархей. " Поздравявам от сърце и двете страни, " написа той в " Туитър ". " Това изпраща и мощно и ясно обръщение към Западните Балкани: бъдещето вие е в Европейски Съюз. " Германският министър за европейските въпроси Михаел Рот написа малко след новината, че това са " положителни вести в тези мрачни времена ".
Решението, взето по време на видеоконференция, се очакваше - за Северна Македония бе известно, откогато френският президент Еманюел Макрон даде сигнал, че Париж към този момент няма да блокира процеса. За Албания е известно от няколко дни, когато серия документи и източници на европейски и международни медии дадоха сигнал, че Нидерландия, главният съперник, няма да се съпротивлява.
Дълго очакване
В признатия документ, изминал в " Ройтерс " и " Политико ", а и споменаван от македонските управляващи, има и уловки - страните в Европейски Съюз одобряват с единогласие, само че не загатват възможна дата за начало на договаряния, а слагат спомагателни условия, с цел да се отговори на терзанията на двете страни (това се прави най-много поради Албания).
В европейските институции и измежду страните в блока имаше разногласия подари Скопие и Тирана би трябвало да вървят в пакет в хода на договарянията, или да бъдат разграничени и първо Северна Македония да получи дата. Разногласията по въпроса дали Европейски Съюз е подготвен и коя страна би трябвало да продължи с процеса на евроинтеграция продължиха години. През 2018 година, когато по време на българското европредседателство бе решен разногласието за името сред Скопие и Атина, водачите отложиха решението за първата половина 2019 година, по-късно - за втората, само че по-късно се сблъскаха с отхвърли на няколко страни.
Промяната на френското отношение е обвързвана и с френските хрумвания за смяна в методологията за приемане на нови членки. Макрон отхвърли да утвърди началото на договарянията за присъединение на срещата на върха през октомври, като сподели, че процесът по приемане на нови членки се нуждае от смяна.
По-късно еврокомисията показа оферти за промени в сходство с френските хрумвания, изложени през ноември, давайки в по-голяма степен думата на страните членки и правейки по-лесно прекъсването на договарянията и замразяването на средства (повече четете тук).
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новини без ковид (176)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ