Комисар Йоурова: Страните в ЕС, които не желаят Истанбулската конвенция, могат само да променят закони
Страните членки, които вземат законодателни ограничения в поза на жертвите на домашно принуждение, вършат втория най-хубав избор, в случай че не желаят да ратифицират Истанбулската спогодба. Това сподели в София Вера Йоурова, комисар по въпросите на правораздаването, правата на потребителите и равенството сред половете.
Част от програмата ѝ в България беше дебатът " Насилието против дами: Отговорът на Европейски Съюз " – част от самодейността " Граждански разговор ", което дава опция на жители да се срещнат лице в лице с представители на Европейската комисия.
" Уверяваме ви, че не вкарваме в никое общество трети пол... еднополови бракове... нито други неща, свързани с Истанбулската спогодба в дебата в България, само че и в други страни, " сподели Йоурова в систематизиран отговор на въпроси за понятието " обществен пол " и потребления от съперниците на конвенцията термин " джендър идеология ". Тя продължи с образец със Словакия, избрала да вкара детайли от документа в законодателството си, без да ратифицира.
" Мога почтено да ви кажа, че това е втората най-хубава алтернатива. Разбира се, бих желала Истанбулската спогодба да бъде утвърдена от всички страни, само че в случай че дадена членка вземе законодателните ограничения, които ще оказват помощ на жертвите, мога да го приема. "
Попитана от " Дневник " и пакетът с оферти, обсъждани от прокуратурата и вътрешното министерство в България, са надеждна опция и могат да заместят конвенцията, тя сподели: " Не знаех, че и в България има такива оферти (като в Словакия), би трябвало да ги прочета. Бих предпочела цялостна ратификация. Алтернативите, които може да доведат до по-добра отбрана на жертвите, може да е вторият вид. Но съм тук, с цел да ви убедя и ще не преставам да го върша, че няма нищо рисковано в Истанбулската спогодба и ще е добре да се ратифицира. Тъй като мисля, че това е сериозна тематика на всички места в Европа, бих споделила, че ще е добре, в случай че имаме хармонизирани правила в Европейски Съюз. Включително за хората, които пътуват из Европейски Съюз - това искахме, с цел да могат хора, които живеят където и да е в съюза, да разчитат на хармонизирано законодателство. "
" И на мен ми се случи "
Йоурова загатна и за персоналната си история, обвързвана с насилието против дами. Тя описа за спор в Европейския парламент през 2015 година с сред 50 и 100 евродепутати дами, пред които обяснила, че една на всеки три дами е жертва на принуждение. " В хода на дебата, до момента в който тези дами ме подтикваха да направя повече против домашното принуждение, осъзнах, че това, което можем да създадем дружно, е да станем и да кажем: да, и на мен ми се случи. И да не ни е позор. "
" Аз го направих, изправих се и споделих: Бях жертва на такова принуждение. Кой различен? Един на трима. Никой (не го направи), тъй като е тип персонален позор.... Да, случи ми се, преди доста години, беше в общественото пространство и никой не ми оказа помощ. Липсата на интерес от гледащите беше толкоз ужасна, колкото и държанието на причинителя. Това имам поради, като споделям: да подтикнем обществото да промени отношението си, тъй като не е обикновено. "
Какво да се направи
" Трябва да комбинираме разнообразни ограничения, с цел да разберем по какъв начин да понижим (случаите на домашно насилие), " сподели Йоурова и предизвести: " Все още е разбиране на част от обществото, че насилието против дамите е нещо обикновено, което би трябвало да поносим. Трябва да се борим против това. " Според нея не става дума единствено за възстановяване на " статистическите данни " за домашното принуждение, а и за смяна на настройките в обществото.
" Бих желала всички страни членки да са готови за този феномен, " добави Йоурова, като загатна правата на жертвите и ограничения, с цел да бъдат насърчени те да опишат, че са били жертви. Според нея България също има потребност от промени в средата, с цел да се избегне " стигмата ", че жертвата е " заслужавала " ориста си.
Комисарят увери, че Брюксел работи по редица планове в страните членки с организации, които оферират помощ на потърпевшите, и финансират образование за служители на реда и правосъдни чиновници по какъв начин да се оправят с сходни случаи. " Уважавам изцяло компетенциите на страните в сигурността, само че (прилагането на законите) зависи напълно от дейностите на страните членки. "
Попитана по какъв начин може всички страхуващи се от конвенцията да бъдат уверени, че тя не е опасност и че би помогнала на дамите, потърпевши от принуждение, Йоурова сподели, че единственото, което може да се направи, е да се изяснява какво в действителност съставлява документът и неналичието на " идеология " в него, а медиите би трябвало да дават образци с последствията на домашно принуждение.
Обичайните въпроси
Участниците в полемиката желаеха от Йоурова да прецизира въпроси, които бяха дълго в центъра на дебата: какво е " обществен пол ", да приказва за несъвместимостта на Истанбулската спогодба с Лисабонския контракт (идея, която комисарят отхвърли); за какво в текста няма елементи за бременност и майчинство, а има за хомосексуалността " ; възможното включване на понятието " полова еднаквост " в Хартата за главните права на Европейски Съюз, до което ще докара Истанбулската конвенция; както и дали е допустимо да бъде разрешено приемането на конвенцията с запаси.
" Какво идеологическо има в напъните да се отстраняват от Европа насилствената дезинфекция, насилственият аборт, осакатяването на гениталиите или, скърбя, " обичайните " форми на принуждение като изнасилването, боят, удрянето, дебненето? За това приказвам и то не е идеология. "
" Виждам неразбирателство " и в България, и в други страни поради текста - да вземем за пример поради неналичието на разлики сред gender и sex на български, само че и на чешки. Думата gender е част от културното пространство на стандартите, на схващането, че дамите не могат да вземем за пример да правят съответна работа, да заемат положителни позиции в основни браншове, продължи комисарят, запитана от публиката по какъв начин схваща така наречен " джендър философия ". " Някой би трябвало още веднъж да огледа превода, тъй като мисля, че част от казуса е в този лингвистичен въпрос, " заключи още Йоурова.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Истанбулската спогодба (105)
Част от програмата ѝ в България беше дебатът " Насилието против дами: Отговорът на Европейски Съюз " – част от самодейността " Граждански разговор ", което дава опция на жители да се срещнат лице в лице с представители на Европейската комисия.
" Уверяваме ви, че не вкарваме в никое общество трети пол... еднополови бракове... нито други неща, свързани с Истанбулската спогодба в дебата в България, само че и в други страни, " сподели Йоурова в систематизиран отговор на въпроси за понятието " обществен пол " и потребления от съперниците на конвенцията термин " джендър идеология ". Тя продължи с образец със Словакия, избрала да вкара детайли от документа в законодателството си, без да ратифицира.
" Мога почтено да ви кажа, че това е втората най-хубава алтернатива. Разбира се, бих желала Истанбулската спогодба да бъде утвърдена от всички страни, само че в случай че дадена членка вземе законодателните ограничения, които ще оказват помощ на жертвите, мога да го приема. "
Попитана от " Дневник " и пакетът с оферти, обсъждани от прокуратурата и вътрешното министерство в България, са надеждна опция и могат да заместят конвенцията, тя сподели: " Не знаех, че и в България има такива оферти (като в Словакия), би трябвало да ги прочета. Бих предпочела цялостна ратификация. Алтернативите, които може да доведат до по-добра отбрана на жертвите, може да е вторият вид. Но съм тук, с цел да ви убедя и ще не преставам да го върша, че няма нищо рисковано в Истанбулската спогодба и ще е добре да се ратифицира. Тъй като мисля, че това е сериозна тематика на всички места в Европа, бих споделила, че ще е добре, в случай че имаме хармонизирани правила в Европейски Съюз. Включително за хората, които пътуват из Европейски Съюз - това искахме, с цел да могат хора, които живеят където и да е в съюза, да разчитат на хармонизирано законодателство. "
" И на мен ми се случи "
Йоурова загатна и за персоналната си история, обвързвана с насилието против дами. Тя описа за спор в Европейския парламент през 2015 година с сред 50 и 100 евродепутати дами, пред които обяснила, че една на всеки три дами е жертва на принуждение. " В хода на дебата, до момента в който тези дами ме подтикваха да направя повече против домашното принуждение, осъзнах, че това, което можем да създадем дружно, е да станем и да кажем: да, и на мен ми се случи. И да не ни е позор. "
" Аз го направих, изправих се и споделих: Бях жертва на такова принуждение. Кой различен? Един на трима. Никой (не го направи), тъй като е тип персонален позор.... Да, случи ми се, преди доста години, беше в общественото пространство и никой не ми оказа помощ. Липсата на интерес от гледащите беше толкоз ужасна, колкото и държанието на причинителя. Това имам поради, като споделям: да подтикнем обществото да промени отношението си, тъй като не е обикновено. "
Какво да се направи
" Трябва да комбинираме разнообразни ограничения, с цел да разберем по какъв начин да понижим (случаите на домашно насилие), " сподели Йоурова и предизвести: " Все още е разбиране на част от обществото, че насилието против дамите е нещо обикновено, което би трябвало да поносим. Трябва да се борим против това. " Според нея не става дума единствено за възстановяване на " статистическите данни " за домашното принуждение, а и за смяна на настройките в обществото.
" Бих желала всички страни членки да са готови за този феномен, " добави Йоурова, като загатна правата на жертвите и ограничения, с цел да бъдат насърчени те да опишат, че са били жертви. Според нея България също има потребност от промени в средата, с цел да се избегне " стигмата ", че жертвата е " заслужавала " ориста си.
Комисарят увери, че Брюксел работи по редица планове в страните членки с организации, които оферират помощ на потърпевшите, и финансират образование за служители на реда и правосъдни чиновници по какъв начин да се оправят с сходни случаи. " Уважавам изцяло компетенциите на страните в сигурността, само че (прилагането на законите) зависи напълно от дейностите на страните членки. "
Попитана по какъв начин може всички страхуващи се от конвенцията да бъдат уверени, че тя не е опасност и че би помогнала на дамите, потърпевши от принуждение, Йоурова сподели, че единственото, което може да се направи, е да се изяснява какво в действителност съставлява документът и неналичието на " идеология " в него, а медиите би трябвало да дават образци с последствията на домашно принуждение.
Обичайните въпроси
Участниците в полемиката желаеха от Йоурова да прецизира въпроси, които бяха дълго в центъра на дебата: какво е " обществен пол ", да приказва за несъвместимостта на Истанбулската спогодба с Лисабонския контракт (идея, която комисарят отхвърли); за какво в текста няма елементи за бременност и майчинство, а има за хомосексуалността " ; възможното включване на понятието " полова еднаквост " в Хартата за главните права на Европейски Съюз, до което ще докара Истанбулската конвенция; както и дали е допустимо да бъде разрешено приемането на конвенцията с запаси.
" Какво идеологическо има в напъните да се отстраняват от Европа насилствената дезинфекция, насилственият аборт, осакатяването на гениталиите или, скърбя, " обичайните " форми на принуждение като изнасилването, боят, удрянето, дебненето? За това приказвам и то не е идеология. "
" Виждам неразбирателство " и в България, и в други страни поради текста - да вземем за пример поради неналичието на разлики сред gender и sex на български, само че и на чешки. Думата gender е част от културното пространство на стандартите, на схващането, че дамите не могат да вземем за пример да правят съответна работа, да заемат положителни позиции в основни браншове, продължи комисарят, запитана от публиката по какъв начин схваща така наречен " джендър философия ". " Някой би трябвало още веднъж да огледа превода, тъй като мисля, че част от казуса е в този лингвистичен въпрос, " заключи още Йоурова.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Истанбулската спогодба (105)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ