НАСА: Странен обект, 10 милиона пъти по-ярък от слънцето, противоречи на физиката
Странен „ ултрасветлинен източник на рентгенови лъчи “ свети милиони пъти по-ярко от слънцето, нарушавайки физичен закон, наименуван границата на Едингтън, откри ново изследване.
Този чудноват обект в космоса нарушава законите на физиката, безапелационни са учените.
Астрономите назовават тези извършители на закона ултрасветлинни рентгенови източници (ULX) и те излъчват към 10 милиона пъти повече сила от слънцето. Това количество сила нарушава физичен закон, прочут като границата на Едингтън, който дефинира какъв брой блестящо може да бъде нещо с даден размер. Ако нещо наруши границата на Едингтън, учените чакат то да се разпадне на части. Въпреки това, ULX " постоянно надвишават тази граница от 100 до 500 пъти, оставяйки учените озадачени ", според изявление на НАСА.
Нови наблюдения, оповестени в The Astrophysical Journal от нуклеарния спектроскопичен телескоп на НАСА (NuSTAR), който вижда Вселената във високоенергийни рентгенови лъчи, удостовери, че един съответен ULX, наименуван M82 X-2, несъмнено е прекомерно ослепителен. Предишни теории допускаха, че рисковата бляскавост може да е някаква оптична заблуда, само че тези нови наблюдения показват, че това не е по този начин - този ULX изцяло се опълчва на ограничаването на Едингтън.
What's new on the Web(b)?
We always have the latest hi-res images from available to view (and download) at. Stop by and make sure you haven't missed any!
— NASA (@NASA)
Астрономите имаха вяра, че ULX могат да бъдат черни дупки, само че M82 X-2 е обект, прочут като неутронна звезда. Неутронните звезди са остатъците от мъртви ядра на звезди като слънцето. Неутронната звезда е толкоз плътна, че гравитацията на нейната повърхнина е към 100 трилиона пъти по-силна от тази на Земята. Тази интензивна гравитация значи, че всеки материал, издърпан върху повърхността на мъртвата звезда, ще има избухлив резултат.
„ Зефир, пуснат върху повърхността на неутронна звезда, би я блъснал с силата на хиляда водородни бомби “, според НАСА.
Новото изследване откри, че M82 X-2 употребява към 1,5 земен материал всяка година, изсмуквайки го от прилежаща звезда. Когато това количество материя удари повърхността на неутронната звезда, то е задоволително, с цел да създаде необикновената бляскавост, следена от астрономите.
For solar eclipses visible around the world, check out:
— NASA (@NASA)
Изследователският екип счита, че това е доказателство, че нещо би трябвало да се случва с M82 X-2, което му разрешава да промени разпоредбите и да наруши ограничаването на Едингтън. Текущата им концепция е, че интензивното магнитно поле на неутронната звезда трансформира формата на нейните атоми, позволявайки на звездата да става все по-ярка и по-ярка.
„ Тези наблюдения ни разрешават да забележим резултатите от тези необикновено мощни магнитни полета, които в никакъв случай не бихме могли да възпроизведем на Земята с актуалната технология “, съобщи водещият създател на изследването Матео Бачети, астрофизик в астрономическата обсерватория в Каляри в Италия, се споделя в изказването.
„ Това е хубостта на астрономията… не можем в действителност да проведем опити, с цел да получим бързи отговори; би трябвало да изчакаме Вселената да ни покаже своите секрети. “
Този чудноват обект в космоса нарушава законите на физиката, безапелационни са учените.
Астрономите назовават тези извършители на закона ултрасветлинни рентгенови източници (ULX) и те излъчват към 10 милиона пъти повече сила от слънцето. Това количество сила нарушава физичен закон, прочут като границата на Едингтън, който дефинира какъв брой блестящо може да бъде нещо с даден размер. Ако нещо наруши границата на Едингтън, учените чакат то да се разпадне на части. Въпреки това, ULX " постоянно надвишават тази граница от 100 до 500 пъти, оставяйки учените озадачени ", според изявление на НАСА.
Нови наблюдения, оповестени в The Astrophysical Journal от нуклеарния спектроскопичен телескоп на НАСА (NuSTAR), който вижда Вселената във високоенергийни рентгенови лъчи, удостовери, че един съответен ULX, наименуван M82 X-2, несъмнено е прекомерно ослепителен. Предишни теории допускаха, че рисковата бляскавост може да е някаква оптична заблуда, само че тези нови наблюдения показват, че това не е по този начин - този ULX изцяло се опълчва на ограничаването на Едингтън.
What's new on the Web(b)?
We always have the latest hi-res images from available to view (and download) at. Stop by and make sure you haven't missed any!
— NASA (@NASA)
Астрономите имаха вяра, че ULX могат да бъдат черни дупки, само че M82 X-2 е обект, прочут като неутронна звезда. Неутронните звезди са остатъците от мъртви ядра на звезди като слънцето. Неутронната звезда е толкоз плътна, че гравитацията на нейната повърхнина е към 100 трилиона пъти по-силна от тази на Земята. Тази интензивна гравитация значи, че всеки материал, издърпан върху повърхността на мъртвата звезда, ще има избухлив резултат.
„ Зефир, пуснат върху повърхността на неутронна звезда, би я блъснал с силата на хиляда водородни бомби “, според НАСА.
Новото изследване откри, че M82 X-2 употребява към 1,5 земен материал всяка година, изсмуквайки го от прилежаща звезда. Когато това количество материя удари повърхността на неутронната звезда, то е задоволително, с цел да създаде необикновената бляскавост, следена от астрономите.
For solar eclipses visible around the world, check out:
— NASA (@NASA)
Изследователският екип счита, че това е доказателство, че нещо би трябвало да се случва с M82 X-2, което му разрешава да промени разпоредбите и да наруши ограничаването на Едингтън. Текущата им концепция е, че интензивното магнитно поле на неутронната звезда трансформира формата на нейните атоми, позволявайки на звездата да става все по-ярка и по-ярка.
„ Тези наблюдения ни разрешават да забележим резултатите от тези необикновено мощни магнитни полета, които в никакъв случай не бихме могли да възпроизведем на Земята с актуалната технология “, съобщи водещият създател на изследването Матео Бачети, астрофизик в астрономическата обсерватория в Каляри в Италия, се споделя в изказването.
„ Това е хубостта на астрономията… не можем в действителност да проведем опити, с цел да получим бързи отговори; би трябвало да изчакаме Вселената да ни покаже своите секрети. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ