Странджа - една от най-интересните планини у нас. Мистична, труднодостъпна

Странджа - една от най-интересните планини у нас. Мистична, труднодостъпна и малко изследвана територия, цялостна с неразгадани и девствени места. Странджа е дом на предпазени растителни типове, вековни гори, богат и разнороден скотски свят. Странджа е и най-слабо обитаемият регион в България. Между като че ли безкрайното море от ниски зелени хълмове са се скрили единствено няколко десетки села със остарели дървени къщи, красиви параклиси, свещени извори и тайнствени светилища от древността. Точно такова е и Българи - последното село в България, запазило старинния бит на нестинарството в достоверния му тип. Традицията повелява Макар информацията кога тъкмо е зародило нестинарството да е спорна, допуска се, че ритуалът се свързва с траките. Те са ходили в огъня, с цел да показват почитта си към Великата Богиня майка и нейният наследник - Богът Слънце. С навлизането на християнството този античен фетиш се резервира, като обаче съумява да откри собствен християнски отговор. Смята се, че нестинарите празнуват точно празника на Константин и Елена (син и майка), с което показват благодарността си към Константин Велики, който прави християнството равноправна вяра в империята. И до момента в който с течение на времето в множеството странджански села огнените танци последователно стопират, всяка година на 3 юни по остарял жанр в Българи жарта продължава да пулсира под стъпалата на нестинарите. С танца си те показват почитта към светците Константин и Елена. Селото на нестинарите Българи се намира в източната част на Странджа, единствено на 17 км от Царево. Малкото селце е заобиколено от красиви речни долини. В непосредственост до Българи, върху рид над река Караагач, се намира тракийската късноантична цитадела Ургури. Селото несъмнено има с какво да зарадва очите на жадните за забележителности туристи. Като стартираме със старите дървени къщи, които отразяват странджанската архитектура от XIX век, преминем през църквата " Свети Константин и Елена ", нестинарския конак, Голямата Аязма във Влахов дол и стигнем до нестинарските игри. През 2009 година нестинарският обред става част от листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание. Днес село Българи е фолкорен резерват. Църквата " Свети Константин и Елена " Разположена е в центъра на село Българи и тъкмо пред нея се прави нестинарският обряд на празника през юни. Каменната черква е издигната през втората половина на XIX век. През 1903г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, е опожарена. Изградена е още веднъж през 1910 година Към днешна дата е оповестена за монумент на културата. Нестинарски конак Само на няколко крачки разстояние от църквата и площада се намира нестинарският конак. Конак е турска дума и значи краткотрайно място (бивак) за отмора и нощуване. Четирите ъгъла на постройката отразяват посоките на света - изток, запад, север и юг, отбелязвайки и сакралния център на село Българи. Има основна роля в нестинарския обред. Вярва се, че на 3 юни конакът става дом на Свети Константин, който идва и отсяда в него на празника си. Тук се съхранява и свещения нестинарски барабан, който е скъп детайл от самия обряд. Голямата Аязма Местността Голямата Аязма се намира във Влахов дол, който е десен приток на река Велека. Това е едно от най-свещените места в Странджа за нестинарите и всяко село има собствен олтар там. Според остаряло вярване точно в Голямата Аязма се е зародил нестинарският ритуал в знак на респект към светците Константин и Елена. Затова хората от региона му споделят " Родината ". Именно в това светилище върху жарта са играли първите отдадени в огненото свещенодействие. За финален път на Голямата Аязма нестинарите танцуват през лятото на 1947 година След дълга пауза, чак през 2005 година в региона е възобновен остарелият и позабравен нестинарски обряд, а точно събирането на всички нестинари от покрайнината на една избрана дата. Всяка последна неделя на месец май преди празника Свети Свети Константин и Елена, нестинарите от селата Българи, Кости, Кондолово, Сливарово и Граматиково, както и техните събратя от Северна Гърция, изселени от България малко след Балканската война, се насочат на тържествено шествие към Голямата Аязма. Там стартира подготовката за огромния празник след броени дни в село Българи. Стъпки в огъня Още на разсъмване на 3 юни в Българи се слага началото на шествието. Процесията, водена от нестинарите, стартира като от църквата се изнасят иконите на Константин и Елена. Покриват се с червен плат (обличат се) и се отнасят до свещения извор Голямата Аязма. Всички икони се измиват с вода от извора (освещават се), след което се връщат назад в конака в селото. Там нестинарите прекарват деня в молебствия, подготвяйки се за танците вечерта. Опитват се да надникнат в бъдещето и да схванат каква е Божията воля. Говори се, че по време на молитвите нестинарите изпадат в транс и се случва да вършат някои предсказания. На свечеряване огънят, който се пали още на обяд, стартира да се разстила. Нестинарите излизат за осъществяването си върху горещата плам под звуците на тъпани и гайди. Първи пристъпват най-старите и най-опитните. Всички нестинари, участващи в празника, са наследници на остарели нестинарски родове. По време на ритуала нормално има един основен нестинар, който извършва функционалността на тогавашния тракийски сановник. Останалите са негови помощници. Точно както при траките, чрез танца нестинарите поддържат връзка с Бог. Молят за здраве и добра годишна продукция. Много хора се пробват да обяснят и схванат нестинарството, само че ненапълно то си остава тайнственост. Особено фактът по какъв начин макар танцуването по нагорещените въглени, хората са без следи от изгаряния по ходилата си. Едно обаче е несъмнено, а точно, че нестинарството си остава духа на Странджа. Една непокътната вековна традиция, която е неповторима за България.