Страната ни е в заглавията на световните технологични медииРекламирала се

...
Страната ни е в заглавията на световните технологични медииРекламирала се
Коментари Харесай

Когато цялото население на една държава е хакнато

Страната ни е в заглавията на международните софтуерни медии

Рекламирала се нееднократно като „ Силиконовата котловина ” на Балканите, страната ни е в заглавията на международните софтуерни медии – само че не с революционен пробив, а с хакването на 5 милиона души, цялото пълнолетно население (снимка: CCO Public Domain)

„ Какво се случва, когато цялото пълнолетно население на една страна бъде хакнато? ” . Под това заглавие България влезе в челото на едно от престижите издания – софтуерния преглед на Масачузетския софтуерен институт (MIT). Става дума за хакването на Национална агенция за приходите, несъмнено. Новината е обширно отразена и в софтуерната секция на Ройтерс, както и в уважаваното софтуерно издание Zdnet.

Стараеща се да се слави се със своите софтуерни гении, рекламирала се нееднократно като „ Силиконовата котловина ” на Балканите, страната ни е в заглавията на международните софтуерни медии – само че не с революционен пробив като да вземем за пример ултраефективен материал за екрани или доста продуктивен процесор, а с хакването на 5 милиона души, цялото пълнолетно население на страната.

Отново се прочухме в хай-тек света, още веднъж с хакване. През последните години сегиз-тогиз влизаме в международните софтуерни заглавия и то все с сходни подвизи. Ако не е с интензивно присъединяване на „ мулета ” в система за кибер-изнудване, то ще е с източване на кредитни карти. Как пък не можахме да се прочуем с някое сензационно, потребно изобретение?

Наука

Научни достижения в действителност има. В научните среди има хора, които откровено обичат работата си и са отдадени на нея със пристрастеност. За техните достижения обаче рядко се чува. Дали са толкоз незначителни, или по-скоро родните институти нямат никакви механизми да разгласят триумфа на своите учени, това е мъчно да се каже сигурно.

Е-правителство

В едно от множеството изказвания на държавниците във връзка случая се появи тезата, че хакнатото ведомство е едно от тези с най-добре развита цифрова инфраструктура. Като цяло по този начин наподобява – електронните услуги на въпросното ведомство са улеснение и „ отсрамват ” огромна част от администрацията, когато става дума за електронното държавно управление.

Тук обаче неизбежно напира въпросът – е, това ли е резултатът от стотиците милиони левове,налети в прословутия план за е-правителство? Десетки пъти софтуерните публицисти у нас сме писали за новите „ кръгове ”, „ серии ” и „ стадии ” в основаването на това прословуто електронно държавно управление. Десетки конференции, десетки задачи, десетки нови портали, пилотни етапи и така нататък И, всекидневно, тези вести се мерят в десетки милиони левове.

Тези пари, несъмнено, не са паднали от нищото, те са бюджетни пари – пари на същите тези хора, чиито персонални данни в този момент са хакнати. Накратко, платихме си, с цел да ни хакнат ли?

А какво прави през това време Националният център за деяние при произшествия в осведомителната сигурност?! Много хора дори не знаят, че имаме подобен. 5 дни след новината за хакването на Национална агенция за приходите на уеб страницата на този център последната вест е от 24 април…

Реакция

На фона на всичко случило се реакцията на държавниците буди неразбиране. Но още по-голямо неразбиране буди реакцията на обществото, което е наранено – или по-точно цялостната липса на реакция. Почти всеки работещ или пенсиониран у нас е обиден от случая, но множеството хора просто установяват с тъжна усмивка, че родните институции още веднъж се подиграват с жителите на страната.

Може би се усещаме обрани за следващ път. Страшно е това, че сме приелли протичащото се за обикновено, за типично, за обичайно – и го подминаваме с кисела усмивка.

GDPR

Ала в този момент, когато хакването е реалност, идва ред на наредбите на общоевропейския правилник за отбрана на персоналните данни. Според него за организация, позволила приключване на персонални данни, е планувана глоба в размер на 20 милиона евро или 4% от годишния оборот. Ако приемем, че за Национална агенция за приходите като нетърговска организация няма по какъв начин да се приказва за годишен оборот, то остава първата версия – санкция от 20 милиона евро.

Откъде ще вземе Национална агенция за приходите 20 милиона евро? Да се опитаме да познаем.

„ Силиконовата котловина ” (да, като че ли ни отива повече „ Силиконова ” вместо „ Силициева ”) на Балканите вероятно ще се запише в европейската история като един от първите „ мостри ” на брутално нарушаване на GDPR – нарушаване от страна на огромен държавен орган. Може би даже ще я впишат в наръчниците по използване на регламента като образец какво не би трябвало да се прави. Още едно заглавие, в което ще ни споменават…

А ние отново ще си платим.
Източник: technews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР