Страната ни държи най-ниски потребителски нива в близо 7 от

Страната ни държи най-ниски потребителски равнища в близо 7 от 10 оценени артикули и услуги в Европейски Съюз, като база за съпоставяне във всички категории е междинният индикатор от 100 процентни пункта в Европейски Съюз. Така да вземем за пример индикаторът на разноските за поддръжка на дома у нас с включени отопление, осветяване, вода и други заплащания по поддръжката на жилището са 33 % при междинен индикатор за Европейски Съюз от 100 на 100. Българите имат най-ниски разноски в Европейски Съюз за хотели, нощувки и пътувания - 46 на 100 при междинен индикатор за Европейски Съюз 100 на 100. Приблизително същият е индикаторът и за разноските за пътешестване на българите с трен, рейс или аероплан - 47 %. Около 48 % от разноските на българите са за обзавеждане на дома с мебели или друга битова техника при междинна стойност за Европейски Съюз 100 пункта.

Най-ниски в целия Европейски Съюз са и разноските на българите за алкохол и цигари - 58 %, като почти толкоз заделят сънародниците ни и за спорт и туризъм. Седмата категория, в която българите имат относително най-ниски разноски са заплащанията за облекла и обувки - 78 на 100. По разноски за храна разделяме съвсем една и съща позиция с Румъния /65 процента/, а у нас - 72 % при междинни стойности за Европейски Съюз 100 пункта. Българинът заделя като разноски за кола 85 % /в Словакия разноските са най-ниски - 79 на сто/. По разноски за интернет, компютри и телекомуникации индикаторът за страната ни е 67 % при най-нисък дял в Полша - 44 %.

Според настоящи данни на Национален статистически институт най-големият разход за семействата у нас през 2018 година е бил за храна - към 30 %. За алкохол и цигари българинът е харчил 4 на 100 от общите си разходи; за поддръжка на жилището - 13 на сто; за обзавеждане на дома - 4 на сто; за облекло и обувки - 3,4 на сто; за превоз - 7,3 на сто; за свободно време, отдих и туризъм - 5 на 100 и други Въпреки ниските равнища на потребителските цени у нас, страната ни обаче остава в дъното на Европейски Съюз по един от най-важните параметри за икономическа интензивност - Брутният вътрешен продукт на глава от популацията - у нас през 2018 година той е бил 7 829 евро на човек, до момента в който в Люксембург параметрите са 8 пъти по-високи от близо 66 000 евро на гражданин, в Австрия - 33 000 евро, в Германия - 30 000 евро и други

Исландия се обрисува като най-скъпата страна и държи общо 3 " призови " места от 10 категории по най-скъпи артикули и услуги измежду европейските страни. В Исландия заделят най-вече средства за облекла и обувки - 150 % при междинен индикатор за Европейски Съюз от 100 на 100. Най-скъпи са разноските за хотели и заведения за хранене още веднъж в Исландия - 176 %, а за спорт и туризъм исландците заделят 164 %. Най-скъпи разноски за храна /хляб, сирене, плодове, зеленчуци и други продукти/ са регистрирани в Швейцария - 163 % при междинен индикатор за Европейски Съюз 100 пункта. Пак в Швейцария е най-скъпа и поддръжката на дома - 174 %. Най-много за алкохол и цигари се харчи в Норвегия - 226 % при 100 % за Европейски Съюз. Най-високи са разноските за кола и поддръжката й в Дания - 140 %. В Гърция заплащат най-високи цени за телекомуникации, интернет и компютри - 157 на 100, заяви Българска телеграфна агенция.

В Люксембург е регистриран най-голям дял разноски в целия Европейски Съюз за покупката на мебели и битова техника - 120 %. Както бе упоменато, анализът не регистрира в тази ситуация параметрите на действителната покупателна дарба в страните на Европейски Съюз, които варират от 56 на 100 в България /при междинен индикатор за Европейски Съюз 100 пункта/ - до 132 % в Люксембург. В най-развитите страни на Европейски Съюз стандартите за действителната покупателна дарба са следните: Германия - 121, Австрия - 116, Дания - 115, Англия - 113, Холандия, Финландия и Белгия - по 112 и други На този декор страната ни е с много ниски индикатори за покупателна дарба - 56 пункта, като при съседите ни обстановката е: Румъния - 70 пункта, Гърция - 76 пункта, Турция - 68 пункта, Сърбия - 48 пункта, Северна Македония - 41 пункта.

Освен това по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията като мярка за икономическа интензивност страната ни има относително невисок индикатор от 50 пункта /при приблизително равнище за Европейски Съюз от 100/, до момента в който в Люксембург Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е 254, в Австрия - 127, в Дания - 126 и в Германия - 123 пункта.