_Защо спъват България по пътя към банковия съюз
Страната има правото да се причисли и въпреки всичко водачите на Европейски Съюз шикалкавят
Трябва ли България да бъде позволена до еврозоната и банковия съюз на Европейския съюз. Този въпрос се разисква от европейските политици това лято.
На доктрина, несъмнено, България има освен правото, само че е и
законово задължена
да се причисли
и към двете съгласно изискванията на приемането ѝ в блока.
На процедура обаче отговорът на европейските водачи на настояването на България да влезе в Обменно валутния механизъм (ERM II) - предшественика на приемането на еврото, беше студен. Въпреки че в края на юни по принцип те дадоха единодушието си, отложиха нещата допустимо най-вече, акцентирайки интервал за присъединението “поне година ”.
Предпазливост
Тяхната нерешителност не се дължи на макроикономическата позиция на България. Страната без проблем покрива Маастрихтските критерии. Това, от което европейските политици не са удовлетворени, са ниските равнища на приходите в България, неспособността ѝ да се оправи с корупцията и целостта, или по-скоро неналичието на такава, на банковия бранш.
На пръв взор тази нерешителност наподобява рационална. Българските институции остават слаби, а държавното управление - калпаво.
Притесненията по отношение на стабилността на банковия бранш също не са неоснователни. Минаха единствено четири години от
сриването на
четвъртия максимален
заемодател в страната
- КТБ, което изкара нескрито шокиращи пропуски на управлението и надзора ѝ.
Последиците от този скандал доведоха до привеждането под отговорност на двама заместник-управители на Централната банка дружно с главния акционер в КТБ, повече от дузина членове на състава ѝ и двама локални финансови инспектори.
Случката е в действителност толкоз неприятна колкото наподобява, само че въпреки всичко е малко подвеждаща. Банковият бранш в България е имал своите проблеми, само че няма причина да се чака непрекъсната рецесия.
Всички с изключение на 3 от най-големите 10 банки в страната са част от западни групи, в това число настоящия водач на пазара УниКредит Булбанк.
Втората по величина банка - Банка ДСК, е благосъстоятелност на унгарската ОТП. Помежду си останалите 8 съставляват повече от две трети от всички банкови активи в България. Най-големият оживял локален заемодател - Първа капиталова банка (ПИБ), се подрежда на четвърто място по общи активи и има депозитна база от 7,4 милиарда лева (4,4 милиарда долара).
Освен това, в случай че нещо неприятно се случи в бранша, възможностите останалите страни в Европейски Съюз да бъдат наранени, клонят към нула.
Спасителни ограничения
От една страна, България има своя, великодушна добре финансирана скица за гарантиране на депозитите.
От друга, Европейският съюз няма. В края на юни водачите на еврогрупата за следващ път
не съумяха да
реализиран единодушие
за основаването на
обща скица за блока,
по този начин наречения Трети дирек на банковия съюз.
Остава Единният фонд за преструктуриране, който няма задължението да избавя фалиращи български кредитори.
Във всеки случай България към този момент е потвърдила, че е способна да избавя личните си банки. През 2014 година го стори с ПИБ и елементарно може да си разреши да го направи още веднъж, имайки поради че съотношението на държавния ѝ дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт е единствено 25%.
Тогава за какво европейските водачи
се мотаят с
разглеждането на
молбата на България
да се причисли към еврозоната и банковия съюз?
Едно от изказванията е, че блокът е бил прекомерно благосклонен към новите си членове в предишното и към този момент е време въпреки и късно да наложи някаква дисциплинираност.
Но за какво това да е ориентирано тъкмо към България? Все отново преди по-малко от четири години Латвия одобри еврото макар добре известната податливост на някои банки да перат съветски пари.
Появява се съмнението, че някои европейските политици съжаляват за решението си да одобряват участието в блока на страни като България поначало и в този момент
се пробват да се
отметнат от
уговорките,
които са поели по време на процеса.
Ако казусът е подобен, би трябвало да го кажат - а не да се крият зад страховити приказки за българските банки. /24chasa.bg
Трябва ли България да бъде позволена до еврозоната и банковия съюз на Европейския съюз. Този въпрос се разисква от европейските политици това лято.
На доктрина, несъмнено, България има освен правото, само че е и
законово задължена
да се причисли
и към двете съгласно изискванията на приемането ѝ в блока.
На процедура обаче отговорът на европейските водачи на настояването на България да влезе в Обменно валутния механизъм (ERM II) - предшественика на приемането на еврото, беше студен. Въпреки че в края на юни по принцип те дадоха единодушието си, отложиха нещата допустимо най-вече, акцентирайки интервал за присъединението “поне година ”.
Предпазливост
Тяхната нерешителност не се дължи на макроикономическата позиция на България. Страната без проблем покрива Маастрихтските критерии. Това, от което европейските политици не са удовлетворени, са ниските равнища на приходите в България, неспособността ѝ да се оправи с корупцията и целостта, или по-скоро неналичието на такава, на банковия бранш.
На пръв взор тази нерешителност наподобява рационална. Българските институции остават слаби, а държавното управление - калпаво.
Притесненията по отношение на стабилността на банковия бранш също не са неоснователни. Минаха единствено четири години от
сриването на
четвъртия максимален
заемодател в страната
- КТБ, което изкара нескрито шокиращи пропуски на управлението и надзора ѝ.
Последиците от този скандал доведоха до привеждането под отговорност на двама заместник-управители на Централната банка дружно с главния акционер в КТБ, повече от дузина членове на състава ѝ и двама локални финансови инспектори.
Случката е в действителност толкоз неприятна колкото наподобява, само че въпреки всичко е малко подвеждаща. Банковият бранш в България е имал своите проблеми, само че няма причина да се чака непрекъсната рецесия.
Всички с изключение на 3 от най-големите 10 банки в страната са част от западни групи, в това число настоящия водач на пазара УниКредит Булбанк.
Втората по величина банка - Банка ДСК, е благосъстоятелност на унгарската ОТП. Помежду си останалите 8 съставляват повече от две трети от всички банкови активи в България. Най-големият оживял локален заемодател - Първа капиталова банка (ПИБ), се подрежда на четвърто място по общи активи и има депозитна база от 7,4 милиарда лева (4,4 милиарда долара).
Освен това, в случай че нещо неприятно се случи в бранша, възможностите останалите страни в Европейски Съюз да бъдат наранени, клонят към нула.
Спасителни ограничения
От една страна, България има своя, великодушна добре финансирана скица за гарантиране на депозитите.
От друга, Европейският съюз няма. В края на юни водачите на еврогрупата за следващ път
не съумяха да
реализиран единодушие
за основаването на
обща скица за блока,
по този начин наречения Трети дирек на банковия съюз.
Остава Единният фонд за преструктуриране, който няма задължението да избавя фалиращи български кредитори.
Във всеки случай България към този момент е потвърдила, че е способна да избавя личните си банки. През 2014 година го стори с ПИБ и елементарно може да си разреши да го направи още веднъж, имайки поради че съотношението на държавния ѝ дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт е единствено 25%.
Тогава за какво европейските водачи
се мотаят с
разглеждането на
молбата на България
да се причисли към еврозоната и банковия съюз?
Едно от изказванията е, че блокът е бил прекомерно благосклонен към новите си членове в предишното и към този момент е време въпреки и късно да наложи някаква дисциплинираност.
Но за какво това да е ориентирано тъкмо към България? Все отново преди по-малко от четири години Латвия одобри еврото макар добре известната податливост на някои банки да перат съветски пари.
Появява се съмнението, че някои европейските политици съжаляват за решението си да одобряват участието в блока на страни като България поначало и в този момент
се пробват да се
отметнат от
уговорките,
които са поели по време на процеса.
Ако казусът е подобен, би трябвало да го кажат - а не да се крият зад страховити приказки за българските банки. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ