Луков: Щастлив съм от поканата на Хубчев, възхищавам се на Буфон
Стражът на Локомотив (Пловдив) Мартин Луков даде забавно изявление пред клубния уебсайт, в което приказва за престоя си на " Лаута ", пристигналата повиквателна от националния селекционер Петър Хубчев и тънкостите на вратарския пост.
Здравей, Мартине! Твърди се, че с цел да си добър вратар би трябвало да си надарен, работлив и...поне малко вманиачен При теб първото е явно, само че какво ще кажеш за останалите две? Донякъде е правилно. Относно трудолюбието - без значение дали си вратар или си полеви състезател, би трябвало да се трудиш, с цел да постигаш триумфи. Колкото до вратарството, сигурно не е прелестно с всичка мощ да стрелят в теб, изключително отблизо разстояние, по този начин, че би трябвало малко да „ не те слуша главата “. Щом съм станал вратар, значи и аз имам такива проблеми. От каква възраст стартира да се занимаваш с футбол? Като дете упражнявах плуване - от 2 до 4 клас, след това, в 5-6 клас, започнах да упражнявам футбол. Започнах като централен бранител и след това (малко ме мързеше да търча, признавам си) взех решение, че е по-лесно да си на вратата. След това се оказа, че не е толкоз елементарно. Семейството ти поддържа ли те? Да. В началото татко ми беше малко срещу, въпреки, че той е огромен футболен ентусиаст. Каза, че ми е още рано, че би трябвало да мине още време и по този начин нататък...Но аз дружно с един мой съученик, с едно колело, без да кажа на никой, отидох на стадиона и откакто потренирах двайсетина дни в Славия, пристигна време да се заплаща таксата. Тогава аз просто се прибрах и заявих в къщи, че упражнявам футбол. И по този начин се случи, че малко без да пита започнах, само че по-късно родителите ми ме поддържаха. Кои са твоите огромни образци във футбола? Тези, на които сe възхищаваш и от които се учиш? Още от дете се удивлявам на Джанлуиджи Буфон, който към момента играе на високо равнище и аз проследявам всяка негова изява. От българските вратари Димитър Иванков - като дете бях почитател на Левски, по-късно съм гледал деликатно Георги Петков в мощните му години. Опитвал съм се от всеки един поотделно да „ обземам “ по нещо и да го ползвам в моята игра. Tи бе измежду избраниците на националния селекционер Петър Хубчев за мача против Норвегия, резултатът от който зарадва десетки хиляди фенове на футбола в България. Как се почувства? Чувството да бъда измежду избраниците на националния селекционер Петър Хубчев, е неповторимо. Трудиш се, даваш всичко от себе си и не щеш ли това се възнаграждава. Много съм благополучен, че бях извикан. Сега обаче ми следва още доста работа, би трябвало да продължа със мощните изяви, с цел да не бъде еднократна тази повиквателна, а последователно да се утвърдя в тима.
Сподели своите усещания за националния ни тим, смяташ ли че има сили да се оправи с Кипър и да дублира успехите над Словения и Норвегия в идните кръгове? За тима мога да кажа единствено, че момчетата са страхотни експерти, видяхте по какъв начин се раздаваха всички на терена и в двата мача до момента и с доста старания се реализираха тези две победи. Усилия, които преди този момент бяха положени и на тренировките, а колективът беше на неповторимо равнище - за толкоз малко време хора, част от които не се познавахме доста добре, само че се разбирахме чудесно, имаше смешки, закачки и упорита работа. А най-хубавото от всичко, несъмнено, са резултатите, които постигнахме. Надявам се да продължим да работим по същия метод, както работихме по време на подготовката и да демонстрираме добра игра в мачовете. Сигурен съм, че в случай че продължаваме в този дух, рано или късно, резултатите ще бъдат позитивни. Кой е мачът, който в никакъв случай няма да забравиш? Има един, който сигурно няма да не помни и ми е на сърце. Една победа с тима на Дунав - Русе в първата година, когато влязохме в Първа лига. Мачът беше 5 кръг, победихме 2:0 ЦСКА. Емоцията за нас беше огромна, тъй като може би малко ни подценяваха тогава тимовете. Аз бях сигурен, че тогава можем да създадем нещо огромно особено в този мач. Стадионът в Разград, където се игра срещата, беше много цялостен. Вкарахме 2 бързи гола и ги приключихме. Това е мачът, който несъмнено постоянно ще си припомням. А кой е най-емоционалния ти миг на терена? Една малко смесена страст... Отново с Дунав. Бях контузен тогава, тимът играеше мачовете си в Разград и всички чакаха с неспокойствие да се изиграе някой мач в Русе. По подигравка на ориста тази среща беше против Локомотив Пловдив. На стадиона имаше може би 11-12 хиляди фенове, нещо което несъмнено не се беше случвало там от близо 30 години, много дълго целият град чакаше това събитие. Беше незабравима страстта от тази панорама по трибуните. Тогава Дунав загуби с 2:3 и малко се скапе празникът на града, само че като страст това е нещото, което ще запомня вечно - препълнения стадион в Русе. Разкажи за фамилията ти... Родителите ми не са спортни хора. Майка ми работи в един от огромните супермаркети, а татко ми е служител на реда. Следят всяка моя изява и ме поддържат доста. Какво правиш във времето, когато не си на подготовка или на мач? Прекарвам време с приятелката си, с която сме дружно от две години и живеем тук дружно. Винаги сме двамата и вършим най-различни неща. Обичайните за всички влюбени... Ако в миналото имаш наследник и той реши да тръгне по твоя път - да стане вратар, какво би му споделил? Живи и здрави, да стигнем до там, това ще си е негов избор...Ако това е решил, ще го поддържам.. ( тук прибавя с шеговита усмивка) Ще му подшушна, че е по-добре да вкарваш голове, в сравнение с тебе да ти вкарват. В неделя Локомотив Пловдив ще излезе против Левски. Какво обръщение би отправил към почитателите на „ черно-белите “? Да бъдат още по-задружни! Локомотив Пловдив е клуб, който е прочут със своята аудитория. За нас, футболистите, постоянно е наслаждение, когато на стадиона има колкото се може повече хора. Предстои ни един забавен мач вдругиден. Призовавам хората да дойдат, да се изпълни стадиона, да стане един празник. А ние ще дадем всичко от себе си, с цел да ги зарадваме с победа. Първа лига 8 кръг, неделя 16 септември
Локомотив (Пловдив) 20:00 
Левски
Здравей, Мартине! Твърди се, че с цел да си добър вратар би трябвало да си надарен, работлив и...поне малко вманиачен При теб първото е явно, само че какво ще кажеш за останалите две? Донякъде е правилно. Относно трудолюбието - без значение дали си вратар или си полеви състезател, би трябвало да се трудиш, с цел да постигаш триумфи. Колкото до вратарството, сигурно не е прелестно с всичка мощ да стрелят в теб, изключително отблизо разстояние, по този начин, че би трябвало малко да „ не те слуша главата “. Щом съм станал вратар, значи и аз имам такива проблеми. От каква възраст стартира да се занимаваш с футбол? Като дете упражнявах плуване - от 2 до 4 клас, след това, в 5-6 клас, започнах да упражнявам футбол. Започнах като централен бранител и след това (малко ме мързеше да търча, признавам си) взех решение, че е по-лесно да си на вратата. След това се оказа, че не е толкоз елементарно. Семейството ти поддържа ли те? Да. В началото татко ми беше малко срещу, въпреки, че той е огромен футболен ентусиаст. Каза, че ми е още рано, че би трябвало да мине още време и по този начин нататък...Но аз дружно с един мой съученик, с едно колело, без да кажа на никой, отидох на стадиона и откакто потренирах двайсетина дни в Славия, пристигна време да се заплаща таксата. Тогава аз просто се прибрах и заявих в къщи, че упражнявам футбол. И по този начин се случи, че малко без да пита започнах, само че по-късно родителите ми ме поддържаха. Кои са твоите огромни образци във футбола? Тези, на които сe възхищаваш и от които се учиш? Още от дете се удивлявам на Джанлуиджи Буфон, който към момента играе на високо равнище и аз проследявам всяка негова изява. От българските вратари Димитър Иванков - като дете бях почитател на Левски, по-късно съм гледал деликатно Георги Петков в мощните му години. Опитвал съм се от всеки един поотделно да „ обземам “ по нещо и да го ползвам в моята игра. Tи бе измежду избраниците на националния селекционер Петър Хубчев за мача против Норвегия, резултатът от който зарадва десетки хиляди фенове на футбола в България. Как се почувства? Чувството да бъда измежду избраниците на националния селекционер Петър Хубчев, е неповторимо. Трудиш се, даваш всичко от себе си и не щеш ли това се възнаграждава. Много съм благополучен, че бях извикан. Сега обаче ми следва още доста работа, би трябвало да продължа със мощните изяви, с цел да не бъде еднократна тази повиквателна, а последователно да се утвърдя в тима.
Сподели своите усещания за националния ни тим, смяташ ли че има сили да се оправи с Кипър и да дублира успехите над Словения и Норвегия в идните кръгове? За тима мога да кажа единствено, че момчетата са страхотни експерти, видяхте по какъв начин се раздаваха всички на терена и в двата мача до момента и с доста старания се реализираха тези две победи. Усилия, които преди този момент бяха положени и на тренировките, а колективът беше на неповторимо равнище - за толкоз малко време хора, част от които не се познавахме доста добре, само че се разбирахме чудесно, имаше смешки, закачки и упорита работа. А най-хубавото от всичко, несъмнено, са резултатите, които постигнахме. Надявам се да продължим да работим по същия метод, както работихме по време на подготовката и да демонстрираме добра игра в мачовете. Сигурен съм, че в случай че продължаваме в този дух, рано или късно, резултатите ще бъдат позитивни. Кой е мачът, който в никакъв случай няма да забравиш? Има един, който сигурно няма да не помни и ми е на сърце. Една победа с тима на Дунав - Русе в първата година, когато влязохме в Първа лига. Мачът беше 5 кръг, победихме 2:0 ЦСКА. Емоцията за нас беше огромна, тъй като може би малко ни подценяваха тогава тимовете. Аз бях сигурен, че тогава можем да създадем нещо огромно особено в този мач. Стадионът в Разград, където се игра срещата, беше много цялостен. Вкарахме 2 бързи гола и ги приключихме. Това е мачът, който несъмнено постоянно ще си припомням. А кой е най-емоционалния ти миг на терена? Една малко смесена страст... Отново с Дунав. Бях контузен тогава, тимът играеше мачовете си в Разград и всички чакаха с неспокойствие да се изиграе някой мач в Русе. По подигравка на ориста тази среща беше против Локомотив Пловдив. На стадиона имаше може би 11-12 хиляди фенове, нещо което несъмнено не се беше случвало там от близо 30 години, много дълго целият град чакаше това събитие. Беше незабравима страстта от тази панорама по трибуните. Тогава Дунав загуби с 2:3 и малко се скапе празникът на града, само че като страст това е нещото, което ще запомня вечно - препълнения стадион в Русе. Разкажи за фамилията ти... Родителите ми не са спортни хора. Майка ми работи в един от огромните супермаркети, а татко ми е служител на реда. Следят всяка моя изява и ме поддържат доста. Какво правиш във времето, когато не си на подготовка или на мач? Прекарвам време с приятелката си, с която сме дружно от две години и живеем тук дружно. Винаги сме двамата и вършим най-различни неща. Обичайните за всички влюбени... Ако в миналото имаш наследник и той реши да тръгне по твоя път - да стане вратар, какво би му споделил? Живи и здрави, да стигнем до там, това ще си е негов избор...Ако това е решил, ще го поддържам.. ( тук прибавя с шеговита усмивка) Ще му подшушна, че е по-добре да вкарваш голове, в сравнение с тебе да ти вкарват. В неделя Локомотив Пловдив ще излезе против Левски. Какво обръщение би отправил към почитателите на „ черно-белите “? Да бъдат още по-задружни! Локомотив Пловдив е клуб, който е прочут със своята аудитория. За нас, футболистите, постоянно е наслаждение, когато на стадиона има колкото се може повече хора. Предстои ни един забавен мач вдругиден. Призовавам хората да дойдат, да се изпълни стадиона, да стане един празник. А ние ще дадем всичко от себе си, с цел да ги зарадваме с победа. Първа лига 8 кръг, неделя 16 септември
Локомотив (Пловдив) 20:00 Левски Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ