Заблудата за полския водопроводчик
Страховете от източното разширение
Източното разширение провокира преди време значително страхове. Излиза обаче, че по границите с новите страни-членки стопанската система е повишена по-силно, в сравнение с в останалата част на Европейски Съюз. А най-вече е спечелила Германия.
„ Полският водопроводчик “ по едно време закупи пословична известност в целия Европейски Съюз. Това беше събирателно разбиране за всички източноевропейски служащи, които след източното разширение на Европейски Съюз през 2004 година щяха да наводнят Западна Европа, предизвиквайки невъобразим дъмпинг на заплащането. Такива опасения имаше на всички места в „ остаряла “ Европа, а във Англия страхът от евтината работна ръка даже накара мнозина да гласоподават за излизане от Европейски Съюз.
Източното разширение провокира съпротивителни реакции и поради опасението от импорт на престъпност и корупция от Изток. Загрижени бяха и поради новото милиардно бреме за европейския бюджет.
В днешните времена на засилващ се шовинизъм тези настроения поставят своя отпечатък и върху горещата тематика за бъдещето на Западните Балкани. Шест страни от този район – Сърбия, Черна Гора, Албания, Косово, Македония и Босна и Херцеговина – напират да влязат в Европейски Съюз.
На този декор немският Институт за проучване на стопанската система RWI организира задълбочено проучване в граничните райони – на 100 км от двете на страни на границите към страните, присъединили се през 2004 към Европейски Съюз. Целта на проучването: да изследва по какъв начин рухването на граничните бариери се е отразило на икономическото развиване. Резултатите демонстрират еднопосочно, че граничните райони на Германия, Австрия и Италия са извлекли по-големи изгоди от останалите страни-членки отвън 100-километровия радиус. Този извод важи с особена мощ за Германия. Между 2004 и 2008 година Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в граничните райони на трите страни се е нараснал с 0,8% – и то точно с помощта на източното разширяване на европейския вътрешен пазар. Най-много е спечелила източната част на Германия, където прирастът се е увеличавал с 2 до 4 % годишно.
От Дойче веле (със съкращения)
Източното разширение провокира преди време значително страхове. Излиза обаче, че по границите с новите страни-членки стопанската система е повишена по-силно, в сравнение с в останалата част на Европейски Съюз. А най-вече е спечелила Германия.
„ Полският водопроводчик “ по едно време закупи пословична известност в целия Европейски Съюз. Това беше събирателно разбиране за всички източноевропейски служащи, които след източното разширение на Европейски Съюз през 2004 година щяха да наводнят Западна Европа, предизвиквайки невъобразим дъмпинг на заплащането. Такива опасения имаше на всички места в „ остаряла “ Европа, а във Англия страхът от евтината работна ръка даже накара мнозина да гласоподават за излизане от Европейски Съюз.
Източното разширение провокира съпротивителни реакции и поради опасението от импорт на престъпност и корупция от Изток. Загрижени бяха и поради новото милиардно бреме за европейския бюджет.
В днешните времена на засилващ се шовинизъм тези настроения поставят своя отпечатък и върху горещата тематика за бъдещето на Западните Балкани. Шест страни от този район – Сърбия, Черна Гора, Албания, Косово, Македония и Босна и Херцеговина – напират да влязат в Европейски Съюз.
На този декор немският Институт за проучване на стопанската система RWI организира задълбочено проучване в граничните райони – на 100 км от двете на страни на границите към страните, присъединили се през 2004 към Европейски Съюз. Целта на проучването: да изследва по какъв начин рухването на граничните бариери се е отразило на икономическото развиване. Резултатите демонстрират еднопосочно, че граничните райони на Германия, Австрия и Италия са извлекли по-големи изгоди от останалите страни-членки отвън 100-километровия радиус. Този извод важи с особена мощ за Германия. Между 2004 и 2008 година Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в граничните райони на трите страни се е нараснал с 0,8% – и то точно с помощта на източното разширяване на европейския вътрешен пазар. Най-много е спечелила източната част на Германия, където прирастът се е увеличавал с 2 до 4 % годишно.
От Дойче веле (със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ