Да имунизираме ли бебето срещу ротавируси
Страховете и митовете към имунизациите и последствията от тях отхвърлят доста родители. За да направи точна преценка „ риск – изгода “, всеки би трябвало да има познания.
Решението остава персонално негово, изключително, в случай че имунизацията не е в наложителния, а в целесъобразния лист. Такава е имунизацията против ротавирусите, която пази кърмачето от остра диария.
През 2009 година Световната здравна организация я предлага за всички деца по целия свят, тъй като е ефикасна и безвредна, а през 2012 година се предизвиква и включването ѝ в националния имунизационен календар на всички страни.
В България е създадена и призната национална стратегия за надзор и лекуване на ротавирусните гастроентерити за интервала 2017 -2020 година
Министерството на здравето е присъединило имунизацията като целесъобразна, само че тя се обезпечава гратис.
И тъй като имунизацията би трябвало да се одобри рано, още към втория месец на бебето, когато има и наложителни имунизации (полиомиелит на капка през устата и с инжекция – дифтерия, тетанус и коклюш), най-тревожният за родителите въпрос е: “Тази ваксина не претоварва ли ненужно имунната система на детето “
Задавам го на доктор Цонка Йовчева, с цел да продължим диалога за самото заболяване и риска бебето и дребното дете да се разболее от вирусен гастроентерит.
Д-р Йовчева беше преподавател по време на срещите с лекари, публицисти и общественици в Шумен и Търговище, проведени от фондация МОСТ (Медии, Общество, Семейство, Традиции.)
Д-р Йовчева, до каква степен имунизацията против ротовируси натоварва имунната система на детето, защото дружно с нея има и наложителни имунизации, които се вършат в същия интервал от време?
През 1900 година, когато е основана имунизацията за едрата шарка, тя е съдържала 200 белтъчни молекули. 1960 година е добавена имунизацията за коклюш, която е 3000 белтъчни молекули. Стават 3200. През 1980 година са добавени имунизациите за дифтерия, тетанус, морбили и рубеола.
През 2000 година, с помощта на напредъка на медицината, имунизациите към този момент съдържат единствено 126 белтъчни молекули.
У нас 11 наложителни ваксини съдържат единствено 60 антигена.
Всеки може да си направи извод и да си отговори.
Защо инфекцията с ротависуси е рискова?
Ротавирусите нападат главно 2 възрастови групи – кърмачета и дребни деца до 5 години, и възрастни хора със слаб имунитет.
Не инцидентно Световната здравна организация повече от 20 години работи по казуса защото е неотложно да се пребори с това заболяване.
В света 450 хиляди деца годишно умират, в Европа са 231 деца всяка година.
Инфектираните в Европа са 2 милиона и 800 хиляди. 800 хиляди са визитите при при персонални лекари поради този вирусен гастроентерит.
78 хиляди дребни деца се лекуват в болница. Това е статистиката.
Независимо от достиженията на опазването на здравето, качеството на вода и на храната, практиката през последните няколко десетилетия сочи, че вирусните гастроентерити са причина за висока заболеваемост и смъртност.
Целия материал може да прочетете на страниците на Новите родители.
Решението остава персонално негово, изключително, в случай че имунизацията не е в наложителния, а в целесъобразния лист. Такава е имунизацията против ротавирусите, която пази кърмачето от остра диария.
През 2009 година Световната здравна организация я предлага за всички деца по целия свят, тъй като е ефикасна и безвредна, а през 2012 година се предизвиква и включването ѝ в националния имунизационен календар на всички страни.
В България е създадена и призната национална стратегия за надзор и лекуване на ротавирусните гастроентерити за интервала 2017 -2020 година
Министерството на здравето е присъединило имунизацията като целесъобразна, само че тя се обезпечава гратис.
И тъй като имунизацията би трябвало да се одобри рано, още към втория месец на бебето, когато има и наложителни имунизации (полиомиелит на капка през устата и с инжекция – дифтерия, тетанус и коклюш), най-тревожният за родителите въпрос е: “Тази ваксина не претоварва ли ненужно имунната система на детето “
Задавам го на доктор Цонка Йовчева, с цел да продължим диалога за самото заболяване и риска бебето и дребното дете да се разболее от вирусен гастроентерит.
Д-р Йовчева беше преподавател по време на срещите с лекари, публицисти и общественици в Шумен и Търговище, проведени от фондация МОСТ (Медии, Общество, Семейство, Традиции.)
Д-р Йовчева, до каква степен имунизацията против ротовируси натоварва имунната система на детето, защото дружно с нея има и наложителни имунизации, които се вършат в същия интервал от време?
През 1900 година, когато е основана имунизацията за едрата шарка, тя е съдържала 200 белтъчни молекули. 1960 година е добавена имунизацията за коклюш, която е 3000 белтъчни молекули. Стават 3200. През 1980 година са добавени имунизациите за дифтерия, тетанус, морбили и рубеола.
През 2000 година, с помощта на напредъка на медицината, имунизациите към този момент съдържат единствено 126 белтъчни молекули.
У нас 11 наложителни ваксини съдържат единствено 60 антигена.
Всеки може да си направи извод и да си отговори.
Защо инфекцията с ротависуси е рискова?
Ротавирусите нападат главно 2 възрастови групи – кърмачета и дребни деца до 5 години, и възрастни хора със слаб имунитет.
Не инцидентно Световната здравна организация повече от 20 години работи по казуса защото е неотложно да се пребори с това заболяване.
В света 450 хиляди деца годишно умират, в Европа са 231 деца всяка година.
Инфектираните в Европа са 2 милиона и 800 хиляди. 800 хиляди са визитите при при персонални лекари поради този вирусен гастроентерит.
78 хиляди дребни деца се лекуват в болница. Това е статистиката.
Независимо от достиженията на опазването на здравето, качеството на вода и на храната, практиката през последните няколко десетилетия сочи, че вирусните гастроентерити са причина за висока заболеваемост и смъртност.
Целия материал може да прочетете на страниците на Новите родители.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ