Нищожната глоба от 50 000 лв. води до нищожен ефект и не спира хитреците на едро и дребно
Страхотно звучи да си купите коледна елха, висока метър, единствено за 20 лв.. Отивате рано заран, с цел да се възползвате от промоцията преди всички и...греда! Няма елхички за 20 лева, има други - два, три, че и четири пъти по-скъпи. Жената и децата обаче ви чакат да донесете коледния дух. Така че се чувствате задължен да купите по-скъпия артикул, тъй като другият вид е да обиколите още 15-20 магазина без да имате даже минимална гаранция, че ще съумеете да откриете усърдно рекламираната "евтиния ". Или казано в прав текст - към този момент сте жертва на нелоялна комерсиална процедура. И единственото ви успокоение е, че не сте самичък. Защото компания ви вършат още десетки хиляди наивници, хванали се на комерсиалната въдица с „ промоцията “.
Примерът с елхите е автентичен и илюстрира фактът, че 500 000 евентуални купувачи са могли да станат жертви на нелоялната комерсиална процедура. Специално за "БАНКЕРЪ ", порочните практики разяснява Димитър Йотов, ръководител на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).
Нелоялните търговски практики са подценявани от българското законодателство. А санкциите за тях са подценявани от търговците, тъй като с оптималния си размер от 30 000 лева, те са нищо за огромните търговски вериги, както и за дистрибуторите с по 5-10 обекта из цялата страна.
"Случаят с нелоялните търговски практики е необикновен, тъй като това не е съответно нарушаване на търговеца Хикс по отношение на потребителя Игрек. Става дума за нелегално държание на търговеца, което може да засегне безграничен брой консуматори, " изяснява Димитър Йотов.
Такива практики да вземем за пример са:
- спестяването на основна информация за стока или услуга, което ви кара да вземете неверно (неинформирано) решение;
- посочването на характерности, които не дават отговор на действителното качество на стоката или услугата;
- погрешни изказвания за лечебни свойства на артикули, подправени награди или подаръци;
- предложение на артикули с друго качество, само че с идентични опаковки (както двойният стандарт при храните) и всевъзможни други хватки, които заблуждават хората и ги "карат " да пазарят.
"Представете си това заблуждение да обикаля общественото пространството - било то онлайн или посредством разнообразни печатни материали. Потенциално всеки консуматор може да стане жертва на нелоялна комерсиална процедура и от това да настъпят доста и основни вреди за тях. Затова и тук глобите са най-високи “, добавя ръководителят на КЗП.
За в началото нарушаване, глобата за търговеца стига до 30 000 лв.. Ако нарушаването бъде повторено в границите на година - санкцията отхвърча до 50 000 лв.. Справка в Регистъра за нелоялни търговски практики, качен в уеб страницата на Комисията за отбрана на потребителите, демонстрира, че най-чести извършители в тази област са компаниите за електроуреди, телекомуникационните оператори, веригите за хранителни артикули, търговците на облекла (по-рядко).
За 2018 година, КЗП се е произнасяла 150 пъти във връзка на нелоялни търговски практики. Това не е по никакъв начин малко, тъй като по този метод са предотвратени над 150 типа нарушавания, които биха увредили ползите на стотици хиляди души.
И въпреки всичко, в името на облагите недобросъвестните практики си не престават със същите темпове, тъй като санкциите нанасят основно краткотрайни имиджови вреди. Тоест - те са нещо като моркова от известната сентенция, а не тоягата.
Как санкциите могат да са по-ефективни?
Коментарът на ръководителя на КЗП Димитър Йотов, е че подценяването на казуса с нелоялните търговски практики към момента е реалност и по тази причина Законът за отбрана на потребителите е по-скоро милосърден към нарушителите. За разлика от Закона за защита на конкуренцията, където глобите за основаване на картел в даден бранш са драконовски и се мерят в проценти от оборотите на сдруженията извършители.
„ При нас ви споделих какво е ситуацията - от 30 000 до 50 000 лв.. Да си представим телекомуникационен оператор с 1 млн. клиенти, който годишно ползва една-две нелоялни търговски практики. Дали с сходни санкции ще реализираме нужния дългогодишен резултат? Може би би трябвало да се намерения дали и тук да не бъде въведена глобата % от оборота “, счита Йотов.
И в действителност, сметките са обикновени. Ако въпросният мобилен оператор приложи една нелоялна комерсиална процедура, на въдицата се заловен единствено 5 на 100 от клиентите му - 50 000 души, и всеки от тях похарчи по 300 лева за промотираното "чудо "? Точно по този начин - приходът е "само " 15 млн. лв.! А облагата е според от това дали "чудото " е автентично азиатско ишлеме, или е идеален препис. Със сигурност обаче по-малко от 10% няма да е. Така че по какъв начин се бори едноседмична облага от 1.5 млн. лева със опасност от санкция, чиито оптимален размер е 50 000 лв.?
Виж, в случай че предлагането на Димитър Йотов стане нормативен факт, картината внезапно ще се промени към по-добро. Особено, в случай че глобата в Закона за отбрана на потребителя за първо нарушаване бъде закрепена на 2% от годишния оборот на нелоялния търговец, за второ нарушаване 5%, а за трето - 10 %!
Драстично наподобява, само че резултатът сигурно би бил оздравяващ!
Примерът с елхите е автентичен и илюстрира фактът, че 500 000 евентуални купувачи са могли да станат жертви на нелоялната комерсиална процедура. Специално за "БАНКЕРЪ ", порочните практики разяснява Димитър Йотов, ръководител на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).
Нелоялните търговски практики са подценявани от българското законодателство. А санкциите за тях са подценявани от търговците, тъй като с оптималния си размер от 30 000 лева, те са нищо за огромните търговски вериги, както и за дистрибуторите с по 5-10 обекта из цялата страна.
"Случаят с нелоялните търговски практики е необикновен, тъй като това не е съответно нарушаване на търговеца Хикс по отношение на потребителя Игрек. Става дума за нелегално държание на търговеца, което може да засегне безграничен брой консуматори, " изяснява Димитър Йотов.
Такива практики да вземем за пример са:
- спестяването на основна информация за стока или услуга, което ви кара да вземете неверно (неинформирано) решение;
- посочването на характерности, които не дават отговор на действителното качество на стоката или услугата;
- погрешни изказвания за лечебни свойства на артикули, подправени награди или подаръци;
- предложение на артикули с друго качество, само че с идентични опаковки (както двойният стандарт при храните) и всевъзможни други хватки, които заблуждават хората и ги "карат " да пазарят.
"Представете си това заблуждение да обикаля общественото пространството - било то онлайн или посредством разнообразни печатни материали. Потенциално всеки консуматор може да стане жертва на нелоялна комерсиална процедура и от това да настъпят доста и основни вреди за тях. Затова и тук глобите са най-високи “, добавя ръководителят на КЗП.
За в началото нарушаване, глобата за търговеца стига до 30 000 лв.. Ако нарушаването бъде повторено в границите на година - санкцията отхвърча до 50 000 лв.. Справка в Регистъра за нелоялни търговски практики, качен в уеб страницата на Комисията за отбрана на потребителите, демонстрира, че най-чести извършители в тази област са компаниите за електроуреди, телекомуникационните оператори, веригите за хранителни артикули, търговците на облекла (по-рядко).
За 2018 година, КЗП се е произнасяла 150 пъти във връзка на нелоялни търговски практики. Това не е по никакъв начин малко, тъй като по този метод са предотвратени над 150 типа нарушавания, които биха увредили ползите на стотици хиляди души.
И въпреки всичко, в името на облагите недобросъвестните практики си не престават със същите темпове, тъй като санкциите нанасят основно краткотрайни имиджови вреди. Тоест - те са нещо като моркова от известната сентенция, а не тоягата.
Как санкциите могат да са по-ефективни?
Коментарът на ръководителя на КЗП Димитър Йотов, е че подценяването на казуса с нелоялните търговски практики към момента е реалност и по тази причина Законът за отбрана на потребителите е по-скоро милосърден към нарушителите. За разлика от Закона за защита на конкуренцията, където глобите за основаване на картел в даден бранш са драконовски и се мерят в проценти от оборотите на сдруженията извършители.
„ При нас ви споделих какво е ситуацията - от 30 000 до 50 000 лв.. Да си представим телекомуникационен оператор с 1 млн. клиенти, който годишно ползва една-две нелоялни търговски практики. Дали с сходни санкции ще реализираме нужния дългогодишен резултат? Може би би трябвало да се намерения дали и тук да не бъде въведена глобата % от оборота “, счита Йотов.
И в действителност, сметките са обикновени. Ако въпросният мобилен оператор приложи една нелоялна комерсиална процедура, на въдицата се заловен единствено 5 на 100 от клиентите му - 50 000 души, и всеки от тях похарчи по 300 лева за промотираното "чудо "? Точно по този начин - приходът е "само " 15 млн. лв.! А облагата е според от това дали "чудото " е автентично азиатско ишлеме, или е идеален препис. Със сигурност обаче по-малко от 10% няма да е. Така че по какъв начин се бори едноседмична облага от 1.5 млн. лева със опасност от санкция, чиито оптимален размер е 50 000 лв.?
Виж, в случай че предлагането на Димитър Йотов стане нормативен факт, картината внезапно ще се промени към по-добро. Особено, в случай че глобата в Закона за отбрана на потребителя за първо нарушаване бъде закрепена на 2% от годишния оборот на нелоялния търговец, за второ нарушаване 5%, а за трето - 10 %!
Драстично наподобява, само че резултатът сигурно би бил оздравяващ!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ