Страхил Делийски Европейските политици не реагираха адекватно на разрастващия се

Страхил Делийски

Европейските политици не реагираха съответно на разрастващия се краен популизъм, твърди политологът от Софийския университет Страхил Делийски в изявление за Mediapool. По думите му за популизма има систематични аргументи и точно те би трябвало да бъдат адресирани. Изолирането на популистите и форматирането им като " неправилни, глупави, неверни " не е верният метод, счита Делийски.

Г-н Делийски, съгласно една от настоящите вести от последните дни депутатът Делян Пеевски с три години забавяне е внесъл законопроект за избавяне на разграбеното от КТБ. Това не е ли политически цинично на фона на неговия принос в процесите, свързани с банкрута на КТБ?

Да, цинично е, само че пък е извънредно в синхрон с властващия вид политическа просвета в България. Отдавна българският политически развой и българските политически нрави са лишени от стандарти и табута. Всеки може да направи и да каже каквото си желае, без значение от позицията си, от това какво е правил преди този момент. Но тук има един по-голям проблем, обвързван с това какво ние като жители разбрахме за КТБ. Преди няколко месеца бе оповестено обобщение на обвинителния акт против обвинените за източването на банката, в което не се идентифицираха никакви връзки сред хора от политическия хайлайф и източването на банката, като се изключи Николай Бареков. Получи се едно институционално пререкание на отговорност, в което участваха институции от най-голям сан. Това е необичайно на фона на известното за историята на банката, за това какви бяха връзките й с властта в другите й проявления. Изведнъж се оказа, че нищо от това не попада в формалния роман за събитията. Крайният резултат от всичко това е трайното съмнение в държавните институции, само че и краен, коренен политически цинизъм в обществото във връзка с процесите, които се случват.

Какви са политическите стандарти, които съгласно Вас би трябвало да съществуват в обществото?

Демократичната политическа просвета допуска ясни правила какво може и какво не може да се прави, какво може и какво не може да се приказва, до каква степен стигат пълномощията на властта и къде те свършват. Всички тези неща липсват. Нашият политически развой и свързаната с него просвета се приближават доста повече до обичайните показа за правене на политика, които са присъщи за африканските общности от предиколониалната ера, в сравнение с за народна власт в XXI век в границите на Европейски Съюз.

Какво ни пречи – качеството на политическия хайлайф, незрялост на обществото, геополитиката?

Факторите са доста. Обичам да се майтапя, че демографската рецесия в България удари с изключение на всичко останало и политическия ни хайлайф. Не може едно общество, което в продължение на толкоз доста време не е вложило в личните си хора, в индивида – и като стопански индивид, и като жител, и като политически индивид, да има триумф. Наблюдаваме тотална абдикация на страната и обществото от ангажимент към хората и няма по какъв начин да чакаме, че тази абдикация ще създаде нещо по-различно.

Да, само че в Бюджет 2018 акцентът са обществените заплащания – повече пари за заплати на учителите, на военните, на обществените служащи.

Това е пазаруване на време. Раздаването на заплати без ясна тактика за развиването на съответните браншове е просто пазаруване на време, тъй като това е следващият знак от страна на държавното управление, че стратегическата идея на този кабинет е да съществува колкото е допустимо по-дълго във властта. Със сигурност няма да е цялостен мандат, само че всеки ден във властта за ръководещите е все от изгода. Този бюджет е част от тази тактика. Липсват поръчки за огромни секторни политики и промени. Този кабинет ни даде обещание просто да имаме държавно управление и си съблюдава това заричане. Най-голямата полезност на това държавно управление е, че го има. Това приказва, че за него липсва каквато и да е стратегическа политическа линия с изключение на оптимално дългото му оцеляване. Затова и дейностите са ден за ден.

А по какъв начин съгласно вас би изглеждал бюджет, в който са заложени промени? Как да си представим положителното държавно управление, което прави същински промени, в случай, това нормално има тежка обществена и политическа цена?

Със сигурност то би трябвало да е формирано от хора, които имат демократична политическа просвета и схващане какво съставлява демократичното ръководство. Това е първото изискване, тъй като едно е да властваш за да сложиш ръка върху обществен запас, а друго е да управляваш. Ако нямаме осъществяване на първото изискване, никакви промени не могат да се създадат. Но демократичното ръководство е и функционалност и на избрани потребности на обществото, т.е. дали болшинството от българските жители желаят такива промени. Въпросът е и дали сегашната характерна политическа просвета не характеризира и болшинството от българските жители. Каквото и да си приказваме, това, което се случва на изхода на политическия развой, значително е в следствие от протичащото се на входа на политическия развой. Там имаме избран вид потребности и стремежи, дефинирани като политически цели. На изхода имаме съответните решения. За страдание, българската политическа система е по този начин структурирана, че голяма част от жителите в дребните обитаеми места са в действителност жители и плебеи. Икономиката е феодализирана и политическата власт значително е израз на тази феодализация.

Имате поради погазването на социално-икономическите права на хората, ли?

Да, и това. Това слепване на локалните бизнес феодали с властта е към този момент осъществено в неповторими размери и форми. То е съществена характерност на социално-икономическия и политическия живот в страната.

Очертавате доста черна картина. А от другата страна са икономистите, които споделят, че три пъти е повишена междинната заплата, откогато България членува в Европейски Съюз, че стопанската система бележи добър напредък.

Това са макроикономически и усреднени индикатори, които не дават информация по какъв начин този повишен Брутният вътрешен продукт е преразпределен, къде отива, каква част от популацията се употребява от растежа. Обикновено изказванието на икономистите е, че тъй като един яде картофи, а различен яде кайма, приблизително ние ядем мусака, единствено че това не е по този начин. Има и задоволително статистики, че България има доста висока степен на икономическо неравноправие, на беднотия, на социално-икономическа поляризация, най-незащитени трудови права в границите на Европейски Съюз и т. н.

Има ли връзка сред социално-икономическите ни проблеми и това, че не сме мощни като жители?

Тежко разслоеното общество, в което бедността се задълбочава, стига до висока поляризация, при която се оформят дребни, отделени групи, които не просто не поддържат връзка между тях, само че постоянно се ненавиждат, атомизират се и няма по какъв начин тази сериозна поляризация да създаде обща цел, обща идея, да се откри най-малкото общо кратно на интереса на всички тези хора.

Но и богатите и развити страни в последно време са много недоволни от действието на демокрацията там.

Там нещата не са толкоз разнообразни, само че не са и напълно същите. Процесите са сходни, само че подтекстът е друг. Какво се случи в западните общества през последните години? Случи се това, което доста откриватели назовават положение на " постдемокрация " или " постполитика " вследствие на дългогодишната неолиберална надмощие. Демокрацията има два съставния елемент – демократичният, обвързван със свободите, гражданските права и върховенството на закона, и демократичният, обвързван с националния суверенитет и равенството. Това, което се случи от времето на Рейгън и Тачър насам, е, че демократичният съставен елемент беше тотално сублимиран от демократичния. От демокрацията остана единствено гласуването и върховенството на закона. Неслучайно имаме тежки антиелитни настроения в Европа. Те са резулат от този проблем. Какво е популизмът в последна сметка – по този начин ненавиждан и дамгосван?

Какво е в действителност? Популизмът положително нещо ли е или е неприятно?

И неприятно, и положително. Популизмът е метод на конструиране на политическия свят, който споделя следното: " Политическият свят е формиран от тези изпод – народът, и тези от горната страна – елитът, като народът са моралните, положителните, а елитите са неприятните, аморалните ". Популизмът в този смисъл разпознава нещо, което никой не може да отхвърли – огромната отдалеченост сред ръководещи и ръководени, която е резултат от тази обстановка на постдемокрация. Казано с други думи – голяма част от жителите в Европа не имат вяра на своите политици, тъй като ги виждат, че те са в ръководството, само че в действителност нямат власт. Властта от политиците е трансферирана към транснационалните корпорации и световния финансов капитал. Политиката е изместена. Няма го идеологическото опълчване – няма ляво-дясно, а всичко е вярно или неприятно, всичко е единствено дясно и политиката е минимизирана до софтуерно администриране на решенията, които се вземат от Световната банка, Международния валутен фонд, СТО, другите търговски съглашения и т. н. С други думи, няма политика. Избирателите желаят нещо от политиците, само че даже политиците да желаят да го създадат, не могат, тъй като са функционалност на избран вид режим и система, в която политическите решения са резултат от ползите и логиката на корпорациите, финансовите институции и т. н. Всичко това доста се ускори след финансовата рецесия, когато се наложи политиците да работят. И какво направиха те? Казаха, че банките са " too big to fail " ( " прекомерно огромни, с цел да банкрутират " ) и би трябвало да бъдат финансирани с обществени средства. Тогава жителите си споделиха: " Нас някой пита ли ни дали желаеме да даваме личните си налози, с цел да платим за това, че някакви хора са спекулирали и са правили каквото си желаят ". Ето образец за това по какъв начин политическият хайлайф се размина тотално с упованията на хората.

Но в последна сметка се одобриха правила в Европейски Съюз, съгласно които спасяването на банки с обществена финансова поддръжка отсега нататък ще става единствено в изключителни случаи, като преди този момент загуби ще понасят акционерите и огромните кредитори и депозанти?

Това е софтуерно замазване на обстановката. Усещането, че на голяма част от популацията им се постанова да вършат неща, които не са функционалност на техния национален суверенитет, е голямо. Тук слагаме и тежкото съмнение в пазара – ограниченията по остеритет, т.е. по строгите икономиии, финансиализацията на стопанската система, замразяването на обществените разноски и заплатите, потъпкването на трудови права. Това докара до голяма безработица, неспособност страната да интервенира.

Но безработицата в България мощно понижа и стигна равнищата отпреди рецесията.

Да, само че имаме доста работещи небогати и то освен в България. И тук идваме до въпроса за популизма. Десният популизъм е толкоз мощен сега, тъй като той законно адресира всички тези проблеми. Дава им лесни пояснения и доста лесни решения. Популистите споделят: " Тези корумпирани горе в Европа накараха нашите политици да създадат неща, които, като се изключи че ни ощетяват, накърниха и националната ни горделивост. Напълниха стопанските системи и обществата ни с емигранти и бежанци, които ни взимат работните заплати. Следователно решението е - излизаме от Европейски Съюз, гоним емигрантите и всичко ще се оправи ". Но този вид етнонационалистически, ксенофобски решения, които оферират десните популисти, намират почва в актуалната рецесия, за която приказваме. Когато европейските политици мислят къде е казусът, би трябвало да го потърсят вътре в системата. Проблемът не са Марин льо Пен, " Алтернатива за Германия " и т. н. Те употребяват тези проблеми, с цел да получат легитимност и власт. Вместо така наречен истаблишмънт и високата междинна класа да се замислят за систематичните учредения за този популизъм, каква е тяхната реакция – че това са необразовани, необразовани хора. Тоест от една страна, десният популизъм предлага ксенофобски роман, в който има положителни и неприятни, а какъв е отговорът на естаблишмънта? Същият. Те споделят: " Тези са глупавите, ние сме умните. Тези са неверните, ние сме вършиме ". Изведнъж се оказва, че огромният проблем на европейската демократична народна власт не е систематичен, а се свежда само до водачите на популистките партии.

Защо съгласно Вас европейските водачи не реагираха съответно на проблематичната страна на популизма?

Има нещо доста парадоксално. Говорим за това, че популизмът потъпква полезностите на демократичната народна власт. Донякъде съм склонен, тъй като се минава някакъв предел. Но въпреки това, отводът да се приказва с популистите и това да бъдат форматирани като неправилни, несъответстващи не е ли също потъпкване на плурализма? " Ние няма да приказваме с тях, ще им вършим хигиеничен кордон, ще ги изолираме, това са неприятни, необразовани хора ". Подобен метод не демонстрира схващане на казуса и в случай че сега към момента политическата система към момента съумява през изборите посредством включване помалко да обезврежда популистите, проблемите изпод в обществата си седят. Ние можем да стигнем до положение, в което политическата система към този момент да не може да контролира тези дълбоки спорове и несъгласия в обществата.

Науката е привикнала да дава единствено диагноза на проблемите, а какви са решенията?

Решенията ги дават политиците. Но положителното решение е функционалност на положителния разбор. В момента какво е решението – да не им обръщаме внимание, да пазим публиката от това да не чете какво те вършат и приказват. Това явно не е положително решение. Доброто решение е търсене на разновидности за връщане на демократичния съставен елемент в демократичната народна власт. Част от решението съгласно мен минава и през формулирането на популистка левица, която да не е изключваща, а включваща, която да дефинира народа не въз основата на ксенофобски и етноцентрически признаци, а въз основата на обществена правдивост, тъждество, взаимност. А тя би трябвало да бъде популистка в смисъл, че би трябвало да разпознава тежката отдалеченост и разслоение сред елита и жителите.

В този смисъл в България не е ли минус на политическата система това, че липсва достоверна левица, доколкото Българска социалистическа партия е прекомерно надалеч от това пълноценно да извършва тази роля?

Да, в България няма такава левица. Имайте поради, че обичайна левица в Европа е в тежка рецесия. Примерите са доста – Франция, Германия, Гърция и т. н. Причините за това са, че тя просто реши да взе участие в неолибералния консенсус и загуби идеологически облик. В България ситуацията е още по-тежко, защото Българска социалистическа партия е тежко консервативна партия. Тя не е прогресивна. От нея можем да чакаме всичко, само че не и формулирането на някакъв напредничав дневен ред. Така че Българска социалистическа партия не е неприятно да се загледа в процесите в Европа, да види какво се случи с ПАСОК, с Френската социалистическа партия, какво е на път да се случи с Германската социал-демократическа партия и да не разчита доста на това, което постоянно я е спасявало – здравият традицонализъм и консерватизъм на българското общество.

Доколкото сте експерт по политическа връзка, ще кажете ли по какъв начин политиците у нас да приказват с народа, тъй че да покажат, че го почитат и че го чуват?

Някои от политиците непосредствено си споделиха, че се схващат с народа, тъй като " аз съм елементарен и вие сте елементарни ". Връзката нормално се прави посредством инструмента на демагогията. Едно е измама, друго е популизъм. Демагогията е да използваш избран вид обичайни национални предубеждения и настройки и да ги инструментализираш в името на постигането на властови цели. Но това не е популизъм. Видяхме, че популизмът има своите учредения на друго място. Това е измама. Някои са склонни да назовават господин Бойко Борисов популист. Не, той не е популист, той е демагог. Колкото и да му се желае да наподобява на Виктор Орбан, това няма да стане.

Възможно ли е разкъсването на зависимостта на политиците от световния финансов капитал в международен проект, както го определихте, и надлежно – от олигархията, както условно сме привикнали да назоваваме процеса в България ?

Онова, което анализаторите назовават световна финансова олигархия, която е превзела политическите институции на Европейски Съюз, го виждаме тук по един недодялан, балкански метод, който носи със себе си съответния вид държание, визия за света, просвета. Голямата разлика е, че виждате демократичния отговор в Европа през формулирането на някакви мощни популистки придвижвания и други възможности освен в дясно, само че и в ляво. Джереми Корбин, за който се счита, че може да стане идващият министър председател на Англия, формулира политическата стратегия на лейбъристите като основаване на ляво популистко придвижване и одобряване на положителна версия на популизма, което е доста забавно. И това се случва във Англия, не във Венецуела, не в Гърция. Но преформатирането на политическата система става с напън изпод, с осъзнаването на общия интерес от връщането на демокрацията като основен съставен елемент, а у нас това го няма.

Тоест нямаме революционно, протестно въодушевление измежду жителите у нас, условно казано?

Една от аргументите е обвързвана с процесите, които се развиха към митингите преди четири години. Като краен резултат от тези процеси демократично мислещата общественост у нас се оказа хипер разграничена, хипер поляризирана. Това минира всевъзможни благоприятни условия тези хора да се припознаят като общественост. Подобно нещо се случи и с публицистите преди към месец на митинга за така наречен " празен стол " - какъв брой разграничена е даже една такава дребна колегия. За страдание, сходен вид разграничителни процеси има измежду хората, които достоверно изповядват демократични полезности у нас.

Искате да кажете, че гражданското общество не ни се получава доста в България, по този начин ли?

Така е, то не е задоволително дейно. Но този вид народна власт не може без гражданското общество. В основата на демократичната народна власт стои гражданското общество и няма по какъв начин да минем без него. У нас има групи по ползи, само че те още веднъж са доста партикулирани, в това число поради раздялите, които се получиха по време на огромните митинги. Може би би трябвало да мине време, само че това, което опитът на Европа демонстрира, е, че трансформацията на политическата система, която явно тече в европейски мащаб, при всички положения минава през самоорганизация изпод. Така се образува народ в демократичния смисъл на думата, а не в ксенофобския, етнонационалистически смисъл – през връзки. Народ, който по-късно да може да си върне демокрацията било то от ръцете на световната олигархия, било от ръцете на локалната.