Страхът може да бъде неприятен, дори парализиращ. Но да го

...
Страхът може да бъде неприятен, дори парализиращ. Но да го
Коментари Харесай

7 неща, които трябва да знаете за страха

Страхът може да бъде противен, даже парализиращ. Но да го премахнете - това е все едно да свалите алармата от вкъщи си, тъй като издава мощни и неприятни звуци.

Безстрашието не значи да елиминирате страха. Означава да умеете да се възползвате от него. А за тази цел е нужно да сте задоволително наясно с какво си имате работа.

Страхът е здравословен

Страхът е надълбоко вграден в мозъка ни. Учените са разкрили пътеките му в разнообразни мрежи от неврони, спускащи се от дълбините на лимбичната система чак до мозъчната кора. Когато се подтикват тези мрежи - по химичен или по електричен път - резултатът е възприятие на боязън, даже в отсъствието на застрашителни тласъци. Да чувстваш боязън, не е знак за уязвимост: способността да се опасяваме е измежду главните функционалности на мозъка. В реалност неналичието на боязън е знак за съществено увреждане на мозъка.

Страхът има голям брой нюанси

Страхът е неприятно по своята същина преживяване, което може да варира от леко до парализиращо. Ужасяващите събития могат да оставят дълготраен белег върху мозъчните ни пътища, който може да изисква професионална помощ. Въпреки това хроничният стрес - тази вариация на страха, която се показва като неопределена тревога, непрекъснато терзание и ежедневна неустановеност - може тихомълком, само че съществено да навреди на вашето физическо и психологично здраве с времето.

Страхът не е по този начин автоматизиран, както си мислим

Страхът е частично несъзнателен, частично заучен, частично резултат на образование. Някои страхове са инстинктивни. Например болката поражда боязън инстинктивно, тъй като е значима за оцеляването. Други страхове са заучени - научаваме се да се опасяваме от избран вид хора, места или обстановки поради отрицателните асоциации и предишния ни опит. Инцидент, при който човек е можел да се удави, го кара да се опасява даже единствено да се приближи до воден басейн. Други страхове са възпитани в нас - да вземем за пример културните правила диктуват дали да се опасяваме от нещо, или не. Помислете да вземем за пример по какъв начин избрани обществени групи стават обект на боязън и гонене поради публично основаната визия за тях, че са рискови.

Не е нужно да сте в заплаха, с цел да ви е боязън

Страхът е частично и плод на въображението, така че може да възникне в отсъствието на нещо ужасно. Всъщност, защото мозъците ни са толкоз ефикасни, започваме да се боим от редица тласъци, които не са страшни (обусловен страх) или даже не са налични (изпреварваща тревожност). Страхуваме се, тъй като си представяме какво може да стане. Някои учени настояват, че хората са най-страшните създания на планетата - поради способността да учат, да мислят и да основават страхове в съзнанието си. Но този не по този начин мощен ненужен боязън може да се трансформира в хронична тревога без съответен мотив и да осакати душeвността.

Страхът диктува дейностите, които предприемате

Действията, стимулирани от страха, попадат в един от следните четири вида: застиване, битка, бягство или ужасяване. Застиването значи, че спирате това, което вършиме, и се фокусирате върху обезпокоителния тласък, с цел да решите какво да вършиме по-късно (например научавате, че компанията ви ще редуцира хора). След което избирате битка или бягство. Решавате дали да се изправите против опасността непосредствено (да убедите шефа ви, че не би трябвало да ви съкращава), или да я заобиколите (да започнете да си търсите друга работа). Когато страхът е прекомерно мощен, изпадате в смут - нито се борите, нито бягате. Всъщност не вършиме нищо - като се изключи че се обсебвате от съкращенията, предъвквате мисълта, оплаквате се, само че не предприемате дейности. Ако човек е непрестанно в режим на смут, това може докара до обезсърчение и меланхолия.

Колкото по-изплашени се чувствате, толкоз по-страшни наподобяват нещата

Благодарение на развой, прочут като потенциране, реакцията на боязън се ускорява, в случай че сте към този момент уплашени. Ако сте готови за боязън, даже безобидните събития може да наподобяват плашещи. Ако гледате документален филм за отровни паяци, едно леко гъделичкане по врата (например от някоя дреха) може да ви стресне и да ви накара да подскочите от мястото си. Ако се страхувате от хвърчене, даже и най-леката турбуленция ще качи кръвното ви до тавана на самолета. И колкото повече се притеснявате за сигурността на работното си място, толкоз повече ще се потите, когато шефът ви се обади даже за най-обикновена среща.

Колкото по-реална е опасността, толкоз по-героични са дейностите ви

Хората реагират друго на същински и мислени закани. Въображаемите закани предизвикват парализа. Да се страхувате за всичко неприятно, което може да се случи в бъдеще, не оказва помощ да предприемете деяние. Оставате блокирани в хватката на страха, победени от безсилието, че не знаете какво да предприемете. Реалните закани, въпреки това, провокират трескава активност. Когато опасността е непосредствена и разпознаваема, скачате към деяние неотложно и без да трепнете. Това е повода хората да са доста по-склонни да трансформират навиците си на хранене след сериозен здравословен проблем (например прекаран инфаркт), в сравнение с откакто просто са прочели статистика за това какъв брой са нездравословни пържените храни. Ако желаете да мобилизирате неподозираните си сили, би трябвало да попаднете в заплаха.

По материал на Psychology Today
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР