Страданието, било то психическо, физическо или умствено, изобщо не е

Страданието, било то психическо, физическо или умствено, въобще не е наложително да води до нихилизъм /радикално отменяне на полезности, смисъл и желания/. Такова страдалчество постоянно позволява разнородни тълкования.

Тези думи принадлежат на Ницше . Той е имал поради следното: хората, на които е сторено зло, може да желаят да го увековечат, да отвърнат със същото.

Но противоположното също е допустимо: да се научиш на положително от злото, което си претърпял. Понякога момчето, унизено от връстниците си, стартира да им подражава.

Понякога обаче, претърпяното принуждение му оказва помощ да разбере, че е неверно да си играе с хората и да трансформира живота им в пъкъл.

Момичето, измъчвано от майка си, може да научи от ужасните си прекарвания какъв брой е значимо да бъде добър родител.

Мнозина, в действителност множеството родители, които тормозят децата си, са били унизени от своите родители. Въпреки това болшинството от хората, перживели някакво принуждение като дребни, по-късно не нараняват децата си.

Това е сигурен факт, който може да бъде потвърден с някои елементарни аритметични дейности: в случай че един родител тормози трите си деца и след време те също имат по три деца, които на собствен ред имат по три деца… Това прави трима насилници в първото потомство, девет във второто, двайсет и седем в третото, осемдесет и един в четвъртото и по този начин нататък в растяща градация.

Но обстоятелствата сочат, че през поколенията насилието изчезва. Хората лимитират неговото разпространяване. А това е доказателство, че в човешкото сърце положителното е по-силно от злото.

Желанието за възмездие, даже да е целесъобразно, пречи на продуктивното мислене. Едно допустимо пояснение дава англо-американският стихотворец Т.С.Елиът в пиесата си „ Коктейлът “. 

По време на коктейла една от героините явно не се забавлява и споделя на психиатъра до себе си какъв брой надълбоко нещастна се усеща. Надява се, както сама се показва, че страда по лична виновност.

Психиатърът се учудва. Иска да разбере за какво. Жената изяснява, че дълго е мислила по този въпрос и е стигнала до следното умозаключение: в случай че виновността е нейна, значи има метод да я поправи.

Но в случай че е на Господ – в случай че е сбъркана самата проклета действителност, в случай че тази действителност настървено се пробва да я направи нещастна, – тогава е обречена. Тя не би могла да промени метода, по който е устроена действителността. Но евентуално би могла да промени живота си.

Александър Солженицин е имал цялостното съображение да се усъмни в устройството на Битието, когато в средата на страшния двайсети век е заточен в един от руските трудови лагери.

Той е служил на зле укрепената съветска фронтова линия, която би трябвало да посрещне нацисткото нахлуване. Бил е задържан, пребит и хвърлен в пандиза, и то от личните си хора. А най-после се е разболял от рак.

Това можело да го озлоби и извърши с ненавист. За нещастния му живот са съдействали и Сталин , и Хитлер – двама от най-жестоките тирани в историята.

Живеел е в безчовечен условия. Много скъпи години от живота му са били откраднати и хвърлени напразно. Станал е очевидец на безсмисленото и унизително страдалчество на своите другари и познати, на гибелта им. Освен всичко е трябвало да се бори и с едно извънредно съществено заболяване.

Солженицин е имал задоволително аргументи да проклина Господ. Дори Йов не е страдал толкоз доста.

Но огромният публицист, съдбоносен и разгорещен бранител на истината, не разрешава мислите за отплата и опустошение да завладеят мозъка му. Вместо това очите му се отварят.

Многобройните инциденти го срещат с хора, които демонстрират храбост при ужасни условия. Той размишлява доста върху държанието им.

В резултат на това си задава един от най-трудните въпроси: дали персонално той е съдействал за нещастието в живота си и в случай че е по този начин, с какво.

Припомня си младостта и безусловната си поддръжка за комунистическата партия. Прави равносметка на целия си живот. В лагерите има премного време за това. 

Как е позволил да се отклони от пътя си? Колко пъти е работил против съвестта си с ясното схващане, че постъпва неверно?

Колко пъти е лъгал и предавал самия себе си?

Има ли метод греховете на предишното да бъдат изчистени, изкупени в страшната преизподня на руския ГУЛАГ?

Солженицин подлага на дисекция целия си живот. Задава си въпрос след въпрос: „ Сега мога ли да спра да позволявам тези неточности?; Мога ли през днешния ден да поправя вредите от предишните си провали? “.

Научава се да следи и да слуша. Открива, че има хора, почтени за удивление, които остават почтени без значение от всичко. Разкъсва съществото си на хиляди късчета, отделя неприятното и непотребното и заживява като че ли прероден.

После стартира да написа „ Архипелаг ГУЛАГ “, историята на руските наказателни лагери. Това е една разтърсваща, мрачна книга, написана с покоряващата морална мощ на неукрасената истина. 

Искреното му възмушение крещи оглушително от стотиците страници, събрали ужаса на жестоки похищения. Неслучайно неразрешен в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, през 70-те години на предишния век ръкописът е изнесен незаконно и публикуван на Запад. 

Произведението на Солженицин шокира света и разрушава изцяло и дефинитивно доверието в комунизма като идеология и като публичен строй. Той забива брадвата в дървото, чието засаждане самият той е подкрепял и следил и чиито горчиви плодове е вкусил.

Решението на един човек да промени живота си, вместо да проклина ориста, раздруса радикално цялата патологична система на комунистическата тирания. 

След немного години тя рухна напълно и смелостта на Солженицин също има принос за това.

Но той не е единственият направил сходно знамение. Не можем да не споменем Вацлав Хавел – писателя, преследван от властта, който след време по необикновен метод стана президент на Чехословакия, а след това и на новата Чешка република. И, несъмнено, Махатма Ганди .

Разгледайте житейската си обстановка. Започнете от дребните неща. Възползвате ли се изцяло от опциите, които животът ви предлага?

Давате ли най-хубавото от себе си в работата си, или се предавате на озлоблението и гнева, които ви дърпат надолу?

Сдобрихте ли се с брат си? Показвате ли достолепие и почитание към колегата и към децата си? 

Имате ли неприятни привички, които вредят на здравето и на благополучието ви? Отнасяте ли се съществено към отговорностите си? Откровени ли сте с околните и приятелите си за нещата, които би трябвало да бъдат изречени?

Има ли нещо, което можете /и знаете, че можете/ да извършите и което ще усъвършенства живота ви?

Подредили ли сте живота си?

Ако отговорът е „ не “, пробвайте да извършите следното: Спрете да вършиме това, което знаете, че е неверно. Започнете от през днешния ден. 

Когато знаете, че едно нещо е неверно, не губете време да се чудите дали в действителност е неверно. Неуместните въпроси може да ви объркат, да засилят съмненията ви и да ви попречат да предприемете дейности.

Всеки от нас може да каже дали едно нещо е вярно или неверно, без значение от кое място го знае. Има неща, които човек долавя с всяка фибра на съществото си, без да може да ги изрази с думи.

Ние сме прекомерно комплицирани, с цел да се опознаем изцяло, и притежаваме мъдрост, която не се поддава на схващане.

Така че, когато осъзнаете /макар и смътно/, че би трябвало да спрете, просто спрете. Откажете се от това държание, което знаете, че ви вреди. 

Не изричайте думи, от които се чувствате слаби и недостойни, а такива, които ви карат да се чувствате мощни. Правете единствено тези неща, за които след това ще говорите с горделивост.

Опирайте се на личните си критерии за оценка. Разчитайте на себе си за тенденция.

Не е нужно да се подчинявате на някакъв външен общопризнат кодекс на държание /макар че не трябва да пренебрегвате неписаните правила на културата, в която сте израснали. Животът е къс и няма да ви стигне, с цел да намерите сами всички отговори. Мъдростта на предишното не е добита безплатно и може да научите някои скъпи неща от починалите си предци/.

Не обвинявайте капитализма, крайнолявата концепция или нечестното държание на съперниците си. Не се опитвайте да оправяте страната, преди да сте подредили личния си живот. Бъдете по-скромни. Ако не можете да се разберете с хората от фамилията си, по какъв начин ще управлявате цялостен град? 

Оставете да ви води личната ви душа. Наблюдавайте какво се случва през идващите дни и седмици. На работа ще започнете да казвате това, което мислите. А у дома ще започнете да споделяте какво желаете и от какво се нуждаете в действителност.

Когато знаете, че имате несвършена работа, ще поправите пропуща, без да отлагате. Умът ви ще стартира да се прочиства, тъй като ще спрете да го цялостните с неистини.

Животът ви ще стане по-добър, тъй като ще спрете да го обърквате с дейности, в които не сте достоверни. 

Тогава ще започнете да откривате и други, не толкоз забележими неща, които също са неверни. Спрете да вършиме и тях.

След няколко месеца и години на упорита работа животът ви ще стане по-прост и по-подреден. Ще се доверявате повече на преценката си. Ще разплетете обърканите влакна на предишното.

Ще станете по-силни и не толкоз раздразнителни. Ще вървите по-уверено към бъдещето пред вас. 

Ще престанете да усложнявате живота си. Тогава ще преодолявате единствено неизбежните житейски нещастия, само че те няма да бъдат обременени с предходната мъка и заблуди.

Вероятно ще откриете, че душата ви е пречистена и доста по-силна отпреди и към този момент може да понесе тези нужни, редки и неизбежни нещастия. Може даже да се научите да ги посрещате по този начин, че да си остават просто трагични, вместо да прерастват в безграничен смут.

Може би паниката, отчаянието, неодобрението и гневът – толкоз корозивни преди – в този момент ще отслабнат. 

Може би непокварената ви душа ще осъзнае, че съществуването й е нещо изначално положително, нещо, което би трябвало да се възхвалява, въпреки и пред лицето на личната ви накърнимост. Може би ще се превърнете в още по-силен покровител на мира и на всичко положително.

После евентуално ще разберете, че в случай че всички хора създадат същото за себе си и за своя живот, светът към този момент няма да е толкоз неприятен.

А с общи старания може да стане и не толкоз драматичен. Кой знае какъв може да бъде животът, в случай че всеки от нас се стреми към положителното?

Кой знае човешкият дух, рафиниран от истината и насочен нагоре, какъв парадайс може да сътвори тук, на „ падналата “ земя?

Въведете съвършен ред в личния си дом, преди да критикувате света.

из „ 12 правила за живота – противоотрова против хаоса “