Сакалиев: ЦСКА може да победи Лудогорец и да стане шампион
Стойко Сакалиев нееднократно е доказвал любовта си към ЦСКА. За “армейците” има 50 мача и 23 гола. Ден преди дербито за купата сред ЦСКА и Лудогорец Стойко Сакалиев даде извънредно изявление пред Букмейкър Рейтинги.
-Стойко, футболисти и треньори постоянно употребяват фразата “мач на сезона”. Това ли е мачът на сезона за ЦСКА?
-Принципно да, макар не дребното неточности, които допуснахме в последните мачове. И в случай че не бяха тези неточности, от дълго време можеше да сме пред Лудогорец или най-малко да се доближим оптимално до тях. Това е мачът, който ще си покаже дали си подготвен непременно да станеш първенец и да зарадваш фенската маса на ЦСКА. Според мен всеки един футболист, всеки едни човек, който обича ЦСКА, би трябвало да бъде на стадиона, да даде каквото може, с цел да се стигне до значимата победа. Ако, дай Боже победим, значимо е идващите мачове да затвърдим положителното си показване. Но да не избързваме, първо е дуелът с Лудогорец в събота.
-Има ли опция ЦСКА да победи и да превземе първото място?
-Напълно е реалистично предвид на това, което демонстрира ЦСКА, като изключвам няколкото слаби мача. В последните три мача нямаме загуба от Лудогорец, тъй че имаме много съществени шансове да ги победим. Друго обаче е по-важното – Лудогорец не е това, което беше преди 2-3 години. Спомняте си какъв брой доста този тим се отличаваше от останалите. Сега не е по този начин. Сякаш виждаме едно остаряване, амортизиране на футболистите, няма прохлада. Затова може би е и този спад в играта. Въпреки всичко отново имат положителни и класни футболисти. Хубавото е, че силите се поизравниха и виждате резултатите в първата шестица. Не единствено ЦСКА, Левски и Лудогорец, а и Ботев Пловдив, Берое и Черно море могат да вземат точки от всеки един от първите три тима. За да се усили ползата към шампионата, би трябвало да има повече такива мачове или по-скоро повече равностойни и по-силни тимове.
-Лошото за почитателите на ЦСКА е, че, връщайки обратно последните месеци няколко мача, други тимове поднасяха дарове на тима им, в това число и Лудогорец, само че “червените” не се възползваха? Напрежение ли има на “Армията”, какво се случва?
-Като цяло не я одобрявам тази дума напрежение. Ние сме тим с обичаи и самочувствие, напрежението би трябвало да е в другия тим. Като цяло може би синхронът и незадоволителното предпочитание за победа са отговори на твоя въпрос. Защото направихме обикновени неточности за Купата, в шампионата също допуснахме обикновени неточности. Един тим, когато желае да бъде популярен, би трябвало да позволява минимално количество такива неточности. И отново се връщам на това, че в случай че не бяхме позволили най-малко две от тези неточности, можеше да се борим за Купата на България и да сме най-малко с равни точки с Лудогорец.
-Малко комплицирана е обстановката при треньорите сега, Добри Митов пое нещата краткотрайно, Люпко Петрович и Димитър Пенев оказват помощ? Какво е твоето мнение за това решение?
-Честно, това не го разбирам. И тук не приказвам единствено за ЦСКА, 90% тимовете работят по този метод, който съгласно мен не е верен. Взимаме образец ЦСКА. Започваме от Стамен Белчев – построи съвършен тим, комбинативен футбол, игра на скорост. Губиш някакви точки, сменят те! Идва различен човек, работи малко – сменят го и него. Пристига Ел Маестро – прави подготовки, селекция, чудеса и нова разлъка. Хайде пък Любослав Пенев… Омагьосан кръг, в който не стопират да се въртят тимовете. За да искаш някакви резултати, един треньор би трябвало да го оставиш да работи и да му дадеш късмет. Най-простият образец е с Англия – там има треньори, които стоят в тимовете по 20 и повече години.
-Тук обаче ще си разреша да те прекъсна и да ти припомня, че почитателите са извънредно нетърпеливи и желаят титли всяка година, а управлението не търпи треньори в дълготраен план…
-Знам, че всеки почитател желае неговият тим да печели всички купи на света и да побеждава непрекъснато. Но виждате каква въртележка е в ЦСКА, в Левски е безусловно същото. И в Лудогорец полека-лека започнаха да вършат същите неща. Според мен това всичко е въпрос на нрав, който би трябвало да променим, в случай че желаеме нещата да потръгнат. Друг е въпросът, че управлението на даден клуб разрешава да има непряк интерес към тези смени – играят мениджъри, да вземем за пример. Просто, когато се вижда, че един треньор е сериозен и желае да работи, остави го да работи и да се развива. Знаете ли какъв е парадоксът – ние нямаме качествени футболисти, само че сменяме треньорите и си мислим, че като дойдат нови ще създадат от нашите играчи Меси и Роналдо… Ако имаш качествени футболисти, вземеш треньор и тогава не видиш резултати, имаш право да го смениш.
-Ти в никакъв случай не си спестявал това, което имаш да кажеш. Темата с чужденците от години е много наболяла в България.
-Всеки споделя, че тези, които идват да играят у нас, би трябвало да са 2-3 равнища по-добри от българите. И аз съм на това мнение, само че желая да допълня някои неща. По принцип положителният футболист си проличава като качества още на първата подготовка. Той отива в една страна като България и незабавно се слива с действителността. Даже съм уверен какъв въпрос си задава на втория ден – аз какво върша тук? Той вижда какво е равнището, вижда, че 30-40% от потенциала му са задоволителни за нашето състезание и не се напряга повече. И по тази причина футболът ни няма никакво развиване. Аз когато започнах да играя футбол, имаше ограничаване на чужденците, а и те тогава не бяха толкоз доста. Всъщност, това ограничаване го имаше и преди няколко години, когато се пускаха младежи през първото полувреме и в еди коя си минута треньорите ги вадят, с цел да пуснат различен състезател. Е какъв тласък ще има този млад футболист да играе в първия тим?! Ако имах пари и се занимавах с футболен клуб, или щях да купя 1-2 качествени чужденци, или щях да давам всички пари за школата. А не да идват всевъзможни чужденци със съмнителни качества.
-Защо Любо Пенев не съумя в ЦСКА?
-Не съумя, тъй като може би не му дадоха тази независимост на работа. Самият той сподели, че е имал борба с част от управлението, това прочетох и чух от медиите като негово изявление. За мен той работеше добре, сподели някакъв нов образ на тима. Все отново знаете, че не бе правил подготовка, завари други футболисти. Другото нещо, което може би въздейства на всички клубове, е, че доста хора в профил, които не схващат от футбол, се меят в работата на треньора. Нали ти си избрал този треньор и си се доверил на неговия екип. Дай му късмет да работи, пък като не си свърши работата, тогава тегли чертата и виж какви са резултатите.
-Сега отново става настояща тематиката с треньорите – българин или чужденец след края на сезона, би трябвало да бъде назначен в ЦСКА?
-Усещането ми е, че несъмнено ще има чужденец, че управлението договаря с по-известно име. Но не знам какъв брой време ще издържи този човек и какви резултати ще покаже. За мен вярното е да се дава шансове на млади и изобретателни треньори. Какъвто беше Ицо Янев, Радуканов, Стамен Белчев. Защото идват хора с имена, стартират да работят и им писва от въпросната стиуация и си отпътуват и кръгът продължава да се върти все по този начин омагьосано.
-Говорихме и за нетърпеливите почитатели, които през годините също са имали отношение към треньорските промени в българските клубове?
-Всеки е почитател и аз съм почитател и обичам ЦСКА. Всеки желае тимът му да побеждава непрекъснато. Но мисля, че почитателите би трябвало да вникнат в работата и на треньора, с цел да видят и да го схванат. Не е толкоз елементарно да ръководиш 25 индивида и да се чудиш какво да правиш. Освен всичко спортно-технически, това са 25 разнообразни характера.
-Няма по какъв начин да не те боли за бургаския футбол, Нефтохимик и Черноморец потънаха до трета дивизия?
-Искаш ли да ти кажа мнението ми в едно изречение? Бургаският футбол е като Титаник. Навремето Христо Порточанов направи нещо велико, грандиозно – имаше добър план, играхме евротурнири, станахме вицешампиони, имахме един от най-силния тим в България. След това обаче се намесиха някои хора и потопиха Титаник на дъното на океана. Единственият човек, който можеше да избави футбола, е кметът Димитър Николов. Аз и различен път съм го казвал, това да правиш зали с европейски дотации, не значи, че си състезателен човек. За мен, а и освен, футболът е преди всичко по известност. Доколкото слушам има много съществени битки към бургаските тимове, само че по този начин или другояче трансфораха Нефтохимик и Лазур в гробница.
-А единствено преди години бяхте превъзходен отбор…
-С Антон Спасов, Митко Трендафилов, Илия Груев, Благо Митрев, да не забравяме Тодор Янчев, Радостин Кишишев, вардеха ни Веско Шулев, Йордан Господинов, още с нас бяха Киселичков, ще пропусна някого сигурно, все страхотни футболисти. Но ето – Порточанов ги откри в региона и сътвори един прелестен тим. Като приказваме за “Лазур”, нали си спомняте, че националният тим играеше на него, младежите – също. Ние имахме мачове в евротурнирите против Омония и Локомотив Москва. Но там в този момент са алчни хора, които желаят да крадат от футбола и нищо не схващат. Искат да си вършат техните игри. И до ден сегашен съм в положителни връзки с Порточанов и като си приказваме и той споделя – за какво и с кого да се занимавам? Той индивидът схваща защо става въпрос. За край единствено ще ви кажа нещо, което в този момент се сещам, като приказваме за разрухата към стадиона. Мен Христо Порточанов персонално ме е глобявал, че съм се облегнал на стената в коридора на стадиона! Там се чистеше всеки ден и всеки ден стадионът беше все едно одеве е отворил порти. Беше като аптека.
-Стойко, футболисти и треньори постоянно употребяват фразата “мач на сезона”. Това ли е мачът на сезона за ЦСКА?
-Принципно да, макар не дребното неточности, които допуснахме в последните мачове. И в случай че не бяха тези неточности, от дълго време можеше да сме пред Лудогорец или най-малко да се доближим оптимално до тях. Това е мачът, който ще си покаже дали си подготвен непременно да станеш първенец и да зарадваш фенската маса на ЦСКА. Според мен всеки един футболист, всеки едни човек, който обича ЦСКА, би трябвало да бъде на стадиона, да даде каквото може, с цел да се стигне до значимата победа. Ако, дай Боже победим, значимо е идващите мачове да затвърдим положителното си показване. Но да не избързваме, първо е дуелът с Лудогорец в събота.
-Има ли опция ЦСКА да победи и да превземе първото място?
-Напълно е реалистично предвид на това, което демонстрира ЦСКА, като изключвам няколкото слаби мача. В последните три мача нямаме загуба от Лудогорец, тъй че имаме много съществени шансове да ги победим. Друго обаче е по-важното – Лудогорец не е това, което беше преди 2-3 години. Спомняте си какъв брой доста този тим се отличаваше от останалите. Сега не е по този начин. Сякаш виждаме едно остаряване, амортизиране на футболистите, няма прохлада. Затова може би е и този спад в играта. Въпреки всичко отново имат положителни и класни футболисти. Хубавото е, че силите се поизравниха и виждате резултатите в първата шестица. Не единствено ЦСКА, Левски и Лудогорец, а и Ботев Пловдив, Берое и Черно море могат да вземат точки от всеки един от първите три тима. За да се усили ползата към шампионата, би трябвало да има повече такива мачове или по-скоро повече равностойни и по-силни тимове.
-Лошото за почитателите на ЦСКА е, че, връщайки обратно последните месеци няколко мача, други тимове поднасяха дарове на тима им, в това число и Лудогорец, само че “червените” не се възползваха? Напрежение ли има на “Армията”, какво се случва?
-Като цяло не я одобрявам тази дума напрежение. Ние сме тим с обичаи и самочувствие, напрежението би трябвало да е в другия тим. Като цяло може би синхронът и незадоволителното предпочитание за победа са отговори на твоя въпрос. Защото направихме обикновени неточности за Купата, в шампионата също допуснахме обикновени неточности. Един тим, когато желае да бъде популярен, би трябвало да позволява минимално количество такива неточности. И отново се връщам на това, че в случай че не бяхме позволили най-малко две от тези неточности, можеше да се борим за Купата на България и да сме най-малко с равни точки с Лудогорец.
-Малко комплицирана е обстановката при треньорите сега, Добри Митов пое нещата краткотрайно, Люпко Петрович и Димитър Пенев оказват помощ? Какво е твоето мнение за това решение?
-Честно, това не го разбирам. И тук не приказвам единствено за ЦСКА, 90% тимовете работят по този метод, който съгласно мен не е верен. Взимаме образец ЦСКА. Започваме от Стамен Белчев – построи съвършен тим, комбинативен футбол, игра на скорост. Губиш някакви точки, сменят те! Идва различен човек, работи малко – сменят го и него. Пристига Ел Маестро – прави подготовки, селекция, чудеса и нова разлъка. Хайде пък Любослав Пенев… Омагьосан кръг, в който не стопират да се въртят тимовете. За да искаш някакви резултати, един треньор би трябвало да го оставиш да работи и да му дадеш късмет. Най-простият образец е с Англия – там има треньори, които стоят в тимовете по 20 и повече години.
-Тук обаче ще си разреша да те прекъсна и да ти припомня, че почитателите са извънредно нетърпеливи и желаят титли всяка година, а управлението не търпи треньори в дълготраен план…
-Знам, че всеки почитател желае неговият тим да печели всички купи на света и да побеждава непрекъснато. Но виждате каква въртележка е в ЦСКА, в Левски е безусловно същото. И в Лудогорец полека-лека започнаха да вършат същите неща. Според мен това всичко е въпрос на нрав, който би трябвало да променим, в случай че желаеме нещата да потръгнат. Друг е въпросът, че управлението на даден клуб разрешава да има непряк интерес към тези смени – играят мениджъри, да вземем за пример. Просто, когато се вижда, че един треньор е сериозен и желае да работи, остави го да работи и да се развива. Знаете ли какъв е парадоксът – ние нямаме качествени футболисти, само че сменяме треньорите и си мислим, че като дойдат нови ще създадат от нашите играчи Меси и Роналдо… Ако имаш качествени футболисти, вземеш треньор и тогава не видиш резултати, имаш право да го смениш.
-Ти в никакъв случай не си спестявал това, което имаш да кажеш. Темата с чужденците от години е много наболяла в България.
-Всеки споделя, че тези, които идват да играят у нас, би трябвало да са 2-3 равнища по-добри от българите. И аз съм на това мнение, само че желая да допълня някои неща. По принцип положителният футболист си проличава като качества още на първата подготовка. Той отива в една страна като България и незабавно се слива с действителността. Даже съм уверен какъв въпрос си задава на втория ден – аз какво върша тук? Той вижда какво е равнището, вижда, че 30-40% от потенциала му са задоволителни за нашето състезание и не се напряга повече. И по тази причина футболът ни няма никакво развиване. Аз когато започнах да играя футбол, имаше ограничаване на чужденците, а и те тогава не бяха толкоз доста. Всъщност, това ограничаване го имаше и преди няколко години, когато се пускаха младежи през първото полувреме и в еди коя си минута треньорите ги вадят, с цел да пуснат различен състезател. Е какъв тласък ще има този млад футболист да играе в първия тим?! Ако имах пари и се занимавах с футболен клуб, или щях да купя 1-2 качествени чужденци, или щях да давам всички пари за школата. А не да идват всевъзможни чужденци със съмнителни качества.
-Защо Любо Пенев не съумя в ЦСКА?
-Не съумя, тъй като може би не му дадоха тази независимост на работа. Самият той сподели, че е имал борба с част от управлението, това прочетох и чух от медиите като негово изявление. За мен той работеше добре, сподели някакъв нов образ на тима. Все отново знаете, че не бе правил подготовка, завари други футболисти. Другото нещо, което може би въздейства на всички клубове, е, че доста хора в профил, които не схващат от футбол, се меят в работата на треньора. Нали ти си избрал този треньор и си се доверил на неговия екип. Дай му късмет да работи, пък като не си свърши работата, тогава тегли чертата и виж какви са резултатите.
-Сега отново става настояща тематиката с треньорите – българин или чужденец след края на сезона, би трябвало да бъде назначен в ЦСКА?
-Усещането ми е, че несъмнено ще има чужденец, че управлението договаря с по-известно име. Но не знам какъв брой време ще издържи този човек и какви резултати ще покаже. За мен вярното е да се дава шансове на млади и изобретателни треньори. Какъвто беше Ицо Янев, Радуканов, Стамен Белчев. Защото идват хора с имена, стартират да работят и им писва от въпросната стиуация и си отпътуват и кръгът продължава да се върти все по този начин омагьосано.
-Говорихме и за нетърпеливите почитатели, които през годините също са имали отношение към треньорските промени в българските клубове?
-Всеки е почитател и аз съм почитател и обичам ЦСКА. Всеки желае тимът му да побеждава непрекъснато. Но мисля, че почитателите би трябвало да вникнат в работата и на треньора, с цел да видят и да го схванат. Не е толкоз елементарно да ръководиш 25 индивида и да се чудиш какво да правиш. Освен всичко спортно-технически, това са 25 разнообразни характера.
-Няма по какъв начин да не те боли за бургаския футбол, Нефтохимик и Черноморец потънаха до трета дивизия?
-Искаш ли да ти кажа мнението ми в едно изречение? Бургаският футбол е като Титаник. Навремето Христо Порточанов направи нещо велико, грандиозно – имаше добър план, играхме евротурнири, станахме вицешампиони, имахме един от най-силния тим в България. След това обаче се намесиха някои хора и потопиха Титаник на дъното на океана. Единственият човек, който можеше да избави футбола, е кметът Димитър Николов. Аз и различен път съм го казвал, това да правиш зали с европейски дотации, не значи, че си състезателен човек. За мен, а и освен, футболът е преди всичко по известност. Доколкото слушам има много съществени битки към бургаските тимове, само че по този начин или другояче трансфораха Нефтохимик и Лазур в гробница.
-А единствено преди години бяхте превъзходен отбор…
-С Антон Спасов, Митко Трендафилов, Илия Груев, Благо Митрев, да не забравяме Тодор Янчев, Радостин Кишишев, вардеха ни Веско Шулев, Йордан Господинов, още с нас бяха Киселичков, ще пропусна някого сигурно, все страхотни футболисти. Но ето – Порточанов ги откри в региона и сътвори един прелестен тим. Като приказваме за “Лазур”, нали си спомняте, че националният тим играеше на него, младежите – също. Ние имахме мачове в евротурнирите против Омония и Локомотив Москва. Но там в този момент са алчни хора, които желаят да крадат от футбола и нищо не схващат. Искат да си вършат техните игри. И до ден сегашен съм в положителни връзки с Порточанов и като си приказваме и той споделя – за какво и с кого да се занимавам? Той индивидът схваща защо става въпрос. За край единствено ще ви кажа нещо, което в този момент се сещам, като приказваме за разрухата към стадиона. Мен Христо Порточанов персонално ме е глобявал, че съм се облегнал на стената в коридора на стадиона! Там се чистеше всеки ден и всеки ден стадионът беше все едно одеве е отворил порти. Беше като аптека.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ