Сакалиев: Моята задна ножица бе по-трудна от тази на Кристиано Роналдо
Стойко Сакалиев, един от марковите нападатели на ЦСКА и любим на Сектор Г, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той знае какво е възприятието да отбележиш гол във безконечното дерби на българския футбол. Освен това е прочут и като един от най-големите актьори в родния футбол. Светът се възхищава още на задната ножица на Кристиано Роналдо, само че Сакалиев е вкарвал по този метод още преди кавалера на „ Златната топка “. Заради шегите си той постоянно бе наказван от може би най-строгия президент във футбола ни Христо Порточанов, който и до през днешния ден гледа на него като на собствен наследник.
- Здравей, Стойко! Да стартираме с твоя коментар за последното постоянно дерби – равенството 2:2 за първенството…
- Според мен се получи динамичен мач. Първото полувреме ЦСКА тотално надигра Левски. Имаше късмет изцяло да го довърши при този пропуск на Каранга в 45-ата минута. За страдание не се получи мачът, който желаех. Второто полувреме ЦСКА излезе много спретнат. Видя се мощната игра на Левски, атакуващият футбол, който приложи. След отбелязването на ранния гол през втората част, имаше много съмнения и във футболистите и доколкото следих също и в треньорското управление. Не започнаха ограничения с някакви смени, с цел да създадат по този начин, че тимът да откри сили и да излезе от тази дупка. Според мен промените пристигнаха малко късно. Левски дори имаше късмет да поведе. Хубавото е, че не се случи. За следващ път се увещавам, че в такива дербита постоянно съживяваме Левски в обстановка, която не е добра за тях.
- А какво ще се случи в полуфинала-реванш за Купата на България? 2:0 за Левски в първия дуел, само че в евротурнирите стана мода да се вършат обрати. Възможно ли е да се случи?
- Аз имам вяра, само че предвид на изиграния мач, Левски има една концепция психическо преимущество след срещата от 0:2 до 2:2. В дуела за купата водят с 2:0, въпреки че аз имам вяра в тима. Наистина Стамен Белчев и спортно-техническото управление би трябвало да вземат бележки от този мач, с цел да може непременно Левски да бъде отстранен за Купата на България. Три гола са доста, само че всичко е допустимо.
- „ Червените “ почитатели постоянно те виждат на мачовете и приветстват поддръжката ти за ЦСКА. Явно ти остава време да си на стадиона. С какво се занимаваш сега?
- В момента се занимавам с един различен спорт – колоездене. С това подкрепям моята елегантна фигура. (смее се) Започнах да поглеждам малко по-професионално към този спорт, тъй като занапред ми предстоят надпревари. Тренирам си интензивно. Най-вече ми доставя наслаждение. А в персонален проект сега развъртвам един бизнес, който може би ще го разглася в края на месеца. Всичко е на финалната права, подредено е, просто би трябвало да се стартира. На 30 април откривам въпросното помещение и работата, която ще правя.
- Ще ни шокираш ли отново, както с колоезденето?
- Със сигурност!
- А за какво колоезденето? Детско увлечение? Бургас има обичаи в този спорт…
- Може би поради татко ми, лека му пръст, който е някогашен колоездач. Във времето е имал желанието да ме направи подобен състезател, само че аз избрах топката. Когато стопирах с футбола през 2013-а, на идната година се възпламених чисто любителски. Но в действителност виждам огромна хубост в този спорт и успокоение персонално за мен. Там открих себе си. Изключително хубав спорт, който ми доставя наслаждение. За първа година съм картотекиран в мъжкия тим на Черноморец (Бургас). Даже имам извоювано отборно състезание в Гърция с Радо Константинов. И едно персонално мое положително достижение – предходната година в Одрин от 160 индивида, приключих 34-и, което е съвършено за мен.
- Не планираш ли да се завърнеш във футбола?
- Засега това е доста надалеч от мен. Ако го направя, може би ще е обвързвано единствено с деца. За да се изградят положителни футболисти и да имаме добър народен тим, всичко стартира от децата. За мен те би трябвало да бъдат учени от хора, които са играли и имат опит с този спорт. Отвориха се ужасно доста школи, има ужасно доста треньори, всеки схваща, всеки дърпа деца, стига се една избрана възраст и всичко завършва, а аз мен това не е вярно.
- Какви са възможностите на ЦСКА да завоюва трофей във връзка със 70-годишнината на клуба? Единствената опция е Купата на България, откакто купата в шампионата е ясна.
- Титлата е ясна от много време. Много мъчно ще бъде на ЦСКА в реванша с Левски. Два гола в действителност са огромен актив, само че в случай че в действителност подходят съществено и изиграят освен първото, само че и второто полувреме, биха стигнали до оптимален резултат. Важното, на което желая да акцентира е, че головете би трябвало да се осъществят. За равенството 2:2 с Левски огромна виновност носи Каранга. Според мен не може да си голмайстор на България и на тима, да имаш такова огромно самочувствие, а да не можеш да реализираш ситуацията самичък против вратаря. Ако беше станало 3:0, всичко приключваше. Но както постоянно ги съживихме.
- Феърплей ли е българският футбол сега спрямо времето, когато ти играеше? Постоянно има „ стрели “ по тази тематика.
- Винаги е било по този начин, само че в последните години май надминава границите. Виждам тирания от избрани хора към избрани тимове, изключително към ЦСКА, само че и към други клубове. Те са ощетявани от съдиите, дали съзнателно или не. За да се построи мощно българско състезание, всичко би трябвало да бъде действително. Да има стойностни съдии, които желаят да се развиват, с цел да могат да свирят огромни мачове.
- Когато ти играеше, в „ аления “ отбор чужденците бяха малцинство, а в този момент е противоположното. Не става дума единствено за ЦСКА, а и за другите клубове у нас. Къде изчезнаха положителните български футболисти?
- Добрите български футболисти за жалост към този момент ги няма. Ще се върна малко обратно – по времето, когато бяхме в Нефтохимик. Г-н Порточанов беше направил една страхотна база с детско-юношеска школа с деца, измежду които аз, Георги Чиликов, Николай Кръстев и други. След нашето прекосяване от деца в младша и старша, попаднахме в мъжкия тим. По подобен метод би трябвало да се развиват футболистите в България. Не би трябвало да има толкоз доста школи, а избрани – на ЦСКА, Левски, Славия… Да имат условия, с цел да може децата да се развиват. Съгласен съм, че по време на всеки един футболен мач, би трябвало да играе и младеж до 17-20 години. За страдание сега най-вече липсва това, че в днешно време децата не играят футбол пред блока, както ние преди време след подготовка. А де факто футболистите построяват своите самостоятелни качества на улицата.
- „ Червените “ почитатели те харесват и поради ексцентричността ти. Най-лудото нещо, което си правил с фланелката на ЦСКА?
- Сещам се за мача Спартак (Варна) – ЦСКА. Мисля, че спечелихме с 4:0. Не знам дали си спомняте за забавния фаул с глава. Също след една подготовка на Панчарево. Аз постоянно бях от тези, които най-бързо се изкъпваха, а Гай беше най-бавният. Направих по този начин, че му скрих колата. Всички си потеглиха от тренировката, а Гай остана единствен без кола и нямаше по какъв начин да се прибере. Бях му я скрил малко по надолу до бензиностанцията.
- С Гай е рисково да се шегуваш.
- Да, само че все пак останахме положителни другари и до ден-днешен поддържаме връзка посредством Интернет.
- Защо толкоз постоянно демонстрираш завист към Левски? Не те ли е боязън, че може да те срещнат почитатели на този клуб и да ти изискат сметка?
- Странното е, че много пъти са ме срещали почитатели на Левски и ми се радват. Даже, когато бях тежко контузен, получих писмо от един „ болен левскар “. Беше написал, че съжалява, че съм контузен и че ще липсвам по българските терени. Много ми хареса и си вардя това писмо. В живота има ненавист и обич. Хубаво е да обичаш, хубаво е и да мразиш. Говоря чисто футболно. Но в действителност имам доста близки другари, които са левскари. Може би отивам в последна фаза като почитател и от време на време се изпускам, което за мен е обикновено.
- Спонтанно ли беше това решение за плонжа с глава, с цел да подадеш, в случай че не се неистина на Христо Янев за гол?
- Удари гредата. Не беше непринудено, а измислено от мен и помощник-треньора. Знаехме го единствено двамата, Ицо нямаше визия. Когато стана фаул, му споделих: „ Ице, в този момент ще ти я бутна, ти застани там. “ Като паднах, го виждам с периферното зрение, че стои и недоумява какво става. Но почти се получи хубава обстановка. Ако беше станал гол, щеше да е ослепително. Един от запаметяващите се моменти в кариерата.
- Имаш и превъзходна задна ножица. Сега светът приказва за задната ножица на Кристиано Роналдо. Как я оценяваш ти?
- Страхотен гол, страховит отскок! Топката беше успоредна по отношение на него. Моят гол беше малко по-труден, тъй като беше в тиня, а и е по-сложно, когато топката идва в профил. Той игра в Шампионска лига, а аз в шампионата против Славия. (смее се)
- Разкажи ни за сагата към прекосяването ти от Нефтохимик в ЦСКА. Как я претърпя?
- Беше доста тежко. Г-н Порточанов ми оказа помощ да отида в ЦСКА. Имах огромни премеждия от хора, които са желали да не ме пускат. Един от тях е Пламен Киряков, другите не ги знам. След прекосяването ми в ЦСКА желаеха да ме съдят. Може би някои хора са наясно по какъв начин прекосих, само че не и аз. Основен „ провинен “ за това също е Стойчо Младенов, който направи всичко допустимо да стъпя на стадион „ Българска войска “ и да заиграя. Спомням си, че по време на подготовката с ЦСКА в Трапенкамп, Германия, че към момента имаше дребна възможност да ме върнат в Бургас. Всяка заран четях пресата, обаждах се на Лъчо Танев, който тогава ми беше управител. Той ми споделяше: „ Спокойно, Сака… “. А аз съм прибързан човек и в случай че нещо не е както би трябвало, не мога да се съсредоточвам. Започна шампионата и всичко се подреди. Много се веселя, че тогава означих два гола в първия ми мач против Нефтохимик на „ Българска войска “ и ги бихме с 3:0.
- Хубаво е, че хвана интервала, в който Порточанов продаваше на столичните грандове, обичаше да им взима милиони – Чиликов в Левски, ти в ЦСКА. Казват, че Стойчо Младенов е направил „ автомагистрала “ преди автомагистралата до Бургас, с цел да се пребори за теб. Сещате ли се за тази история?
- С господин Порточанов сме в доста близки връзки. Срещаме се в Бургас, когато се прибирам. С него обсъждаме освен футбола, само че и политиката. Понякога се разхождаме. Стойчо Младенов не съм го виждал много от дълго време, може би тъй като неговата активност е отвън България.
- Твоята фотография, паралелно до още четири-пет любимци бе на бюрото на Порточанов, само че той споделя, че ти си най-наказваният от тях…
- И неговата фотография е у дома! (смее се)
- Какъв президент бе Христо Порточанов?
- Справедлив, кардинален, много наказваше, освен мен, само че и останалите футболисти и щаб. Но и беше доста великодушен, когато побеждавахме грандовете – ЦСКА, Левски, Ловеч… Доста пъти ме е глобявал, само че мисля, че не е бил прав. Примерно отпътуваме на подготовка в Смолян. Бях на 17 години и тогава беше съвременно да си направя кичури на косата. Влизайки в рейса, незабавно ми сподели да вървя да се подстригвам, другояче няма да се кача. Подстригах се нула номер и ме санкции 1000 лв.. Това е в негов жанр.
- Освен колоезденето, леката атлетика също е повлияла в раните ти години. Говори се, че мощният ти отскок, с който правеше усещане, е подарък от леката атлетика, а не от Господ…
- Малко хора знаят, че до момента в който навлизах в мъжкия тим, играех доста баскетбол. Обичах го. Оттам развих този отскок. А в леката атлетика имах опция две години да работя с господин Маслов, който е треньор на Петя Пендарева, известна наша някогашна лекоатлетка. През този интервал бях на лагер, който ми оказа помощ да развия своята експедитивност, мощ и отскок. Благодаря на Петя и на Маслов за това мое в допълнение развиване и градивност в моя футболен живот.
- Маслов след това влезе във футбола.
- Да, беше асистент на Херо, в този момент още веднъж е подобен в Лудогорец. Добър треньор.
- Не съжаляваш ли, че не направи огромен трансфер в чужбина?
- Много скърбя! Имах напълно други фантазии като дете. Едната бе да играя в ЦСКА. Изпълних я, само че не бях задоволен от това, че имах и други упоритости с клуба. Исках да играя в моя обичан тим Ювентус. Имах предпочитание да играя на европейско, на международно. Малко нереалистични фантазии за едно дете, само че все пак се стараех да ги последвам. С господин Порточанов сме си говорили на тази тематика – за какво по-рано не ме беше пуснал. Още преди ЦСКА, имах действителни предложения от Локомотив (Москва), които той ми е показвал, също и от Борусия (Дортмунд). Но тогава е била такава политиката. Може би парите, които са щели да постъпят в касата на клуба, са били малко. Може би тогава преценката не е била вярна и по тази причина останах в Бурагс, а по-късно прекосих в ЦСКА. Може би травмата ми попречи да се доразвия.
- Какво още искаше да постигнеш с ЦСКА и не съумя?
- Ще кажа какво съумях и кое доста ме радва – хората още ме обичат. Толкова доста време не играя футбол и все пак хората са ме запомнили. Това за мен е огромно благополучие. Какво не съумях? Може би не съумях да вкарам пет гола на Левски и да подобря върха на Стоичков. (смее се)
- Често се прибираш в Бургас. Как наподобява стадионът-красавец в квартал „ Лазур “?
- Вече е за обмен, доколкото имам информация за 25 милиона. В момента е затворен изцяло, никой не го употребява. Една огромна съсипия за жалост. Беше неповторим стадион. Знаете, с какви обич и предпочитание господин Порточанов и спонсорите го направиха. Беше поддържан и след встъпването на Митко Събев, всичко завърши. Според мен виновност има и самата община Бургас, тъй като позволи да се случи това нещо. Стадион „ Черноморец “ преди време беше неповторим със страхотна база, само че завърши и в този момент е ред на стадиона на Нефтохимик.
- Хвана залеза на „ златното потомство “ на България. Поддържаш ли връзки с някои от играчите от този прословут наш тим? Кой те респектира най-вече?
- В момента подкрепям връзки с някогашните ми сътрудници от ЦСКА Велизар Димитров, Бадема, Христо Янев. Иначе в Слънчев бряг сме играли дребни малки врати с Бербатов. Нямаме близки връзки, само че постоянно си приказваме, като се забележим. По-близки са връзките ми с сътрудниците, с които съм играл в ЦСКА.
- Имаш братовчедка, която е фолк певица – Гергана. Кой е по-известен от двамата?
- Във футболните среди – аз, в музикалните – тя. (смее се)
- Опита присъединяване в риалити формат, хареса ли ти?
- Може би оттова имам лек плюс, тъй като имах една доста забавна история. Не помня къде бях, само че една жена стои и ме гледа и ми вика: „ Аз теб те познавам. “ Мислех, че ще каже нещо от футбола, а тя отвърна: „ Беше в „ Биг Брадър “. “
- Хареса ли ти? Ще опиташ ли отново, в случай че получиш оферта?
- Зависи. Ако има добър хонорар, всеки би влезнал. Но аз влязох с концепцията да си умря и го направих. Бях на почивка. Стоиш си, хапваш си, единствено нямаш опцията да се поразходиш.
- Здравей, Стойко! Да стартираме с твоя коментар за последното постоянно дерби – равенството 2:2 за първенството…
- Според мен се получи динамичен мач. Първото полувреме ЦСКА тотално надигра Левски. Имаше късмет изцяло да го довърши при този пропуск на Каранга в 45-ата минута. За страдание не се получи мачът, който желаех. Второто полувреме ЦСКА излезе много спретнат. Видя се мощната игра на Левски, атакуващият футбол, който приложи. След отбелязването на ранния гол през втората част, имаше много съмнения и във футболистите и доколкото следих също и в треньорското управление. Не започнаха ограничения с някакви смени, с цел да създадат по този начин, че тимът да откри сили и да излезе от тази дупка. Според мен промените пристигнаха малко късно. Левски дори имаше късмет да поведе. Хубавото е, че не се случи. За следващ път се увещавам, че в такива дербита постоянно съживяваме Левски в обстановка, която не е добра за тях.
- А какво ще се случи в полуфинала-реванш за Купата на България? 2:0 за Левски в първия дуел, само че в евротурнирите стана мода да се вършат обрати. Възможно ли е да се случи?
- Аз имам вяра, само че предвид на изиграния мач, Левски има една концепция психическо преимущество след срещата от 0:2 до 2:2. В дуела за купата водят с 2:0, въпреки че аз имам вяра в тима. Наистина Стамен Белчев и спортно-техническото управление би трябвало да вземат бележки от този мач, с цел да може непременно Левски да бъде отстранен за Купата на България. Три гола са доста, само че всичко е допустимо.
- „ Червените “ почитатели постоянно те виждат на мачовете и приветстват поддръжката ти за ЦСКА. Явно ти остава време да си на стадиона. С какво се занимаваш сега?
- В момента се занимавам с един различен спорт – колоездене. С това подкрепям моята елегантна фигура. (смее се) Започнах да поглеждам малко по-професионално към този спорт, тъй като занапред ми предстоят надпревари. Тренирам си интензивно. Най-вече ми доставя наслаждение. А в персонален проект сега развъртвам един бизнес, който може би ще го разглася в края на месеца. Всичко е на финалната права, подредено е, просто би трябвало да се стартира. На 30 април откривам въпросното помещение и работата, която ще правя.
- Ще ни шокираш ли отново, както с колоезденето?
- Със сигурност!
- А за какво колоезденето? Детско увлечение? Бургас има обичаи в този спорт…
- Може би поради татко ми, лека му пръст, който е някогашен колоездач. Във времето е имал желанието да ме направи подобен състезател, само че аз избрах топката. Когато стопирах с футбола през 2013-а, на идната година се възпламених чисто любителски. Но в действителност виждам огромна хубост в този спорт и успокоение персонално за мен. Там открих себе си. Изключително хубав спорт, който ми доставя наслаждение. За първа година съм картотекиран в мъжкия тим на Черноморец (Бургас). Даже имам извоювано отборно състезание в Гърция с Радо Константинов. И едно персонално мое положително достижение – предходната година в Одрин от 160 индивида, приключих 34-и, което е съвършено за мен.
- Не планираш ли да се завърнеш във футбола?
- Засега това е доста надалеч от мен. Ако го направя, може би ще е обвързвано единствено с деца. За да се изградят положителни футболисти и да имаме добър народен тим, всичко стартира от децата. За мен те би трябвало да бъдат учени от хора, които са играли и имат опит с този спорт. Отвориха се ужасно доста школи, има ужасно доста треньори, всеки схваща, всеки дърпа деца, стига се една избрана възраст и всичко завършва, а аз мен това не е вярно.
- Какви са възможностите на ЦСКА да завоюва трофей във връзка със 70-годишнината на клуба? Единствената опция е Купата на България, откакто купата в шампионата е ясна.
- Титлата е ясна от много време. Много мъчно ще бъде на ЦСКА в реванша с Левски. Два гола в действителност са огромен актив, само че в случай че в действителност подходят съществено и изиграят освен първото, само че и второто полувреме, биха стигнали до оптимален резултат. Важното, на което желая да акцентира е, че головете би трябвало да се осъществят. За равенството 2:2 с Левски огромна виновност носи Каранга. Според мен не може да си голмайстор на България и на тима, да имаш такова огромно самочувствие, а да не можеш да реализираш ситуацията самичък против вратаря. Ако беше станало 3:0, всичко приключваше. Но както постоянно ги съживихме.
- Феърплей ли е българският футбол сега спрямо времето, когато ти играеше? Постоянно има „ стрели “ по тази тематика.
- Винаги е било по този начин, само че в последните години май надминава границите. Виждам тирания от избрани хора към избрани тимове, изключително към ЦСКА, само че и към други клубове. Те са ощетявани от съдиите, дали съзнателно или не. За да се построи мощно българско състезание, всичко би трябвало да бъде действително. Да има стойностни съдии, които желаят да се развиват, с цел да могат да свирят огромни мачове.
- Когато ти играеше, в „ аления “ отбор чужденците бяха малцинство, а в този момент е противоположното. Не става дума единствено за ЦСКА, а и за другите клубове у нас. Къде изчезнаха положителните български футболисти?
- Добрите български футболисти за жалост към този момент ги няма. Ще се върна малко обратно – по времето, когато бяхме в Нефтохимик. Г-н Порточанов беше направил една страхотна база с детско-юношеска школа с деца, измежду които аз, Георги Чиликов, Николай Кръстев и други. След нашето прекосяване от деца в младша и старша, попаднахме в мъжкия тим. По подобен метод би трябвало да се развиват футболистите в България. Не би трябвало да има толкоз доста школи, а избрани – на ЦСКА, Левски, Славия… Да имат условия, с цел да може децата да се развиват. Съгласен съм, че по време на всеки един футболен мач, би трябвало да играе и младеж до 17-20 години. За страдание сега най-вече липсва това, че в днешно време децата не играят футбол пред блока, както ние преди време след подготовка. А де факто футболистите построяват своите самостоятелни качества на улицата.
- „ Червените “ почитатели те харесват и поради ексцентричността ти. Най-лудото нещо, което си правил с фланелката на ЦСКА?
- Сещам се за мача Спартак (Варна) – ЦСКА. Мисля, че спечелихме с 4:0. Не знам дали си спомняте за забавния фаул с глава. Също след една подготовка на Панчарево. Аз постоянно бях от тези, които най-бързо се изкъпваха, а Гай беше най-бавният. Направих по този начин, че му скрих колата. Всички си потеглиха от тренировката, а Гай остана единствен без кола и нямаше по какъв начин да се прибере. Бях му я скрил малко по надолу до бензиностанцията.
- С Гай е рисково да се шегуваш.
- Да, само че все пак останахме положителни другари и до ден-днешен поддържаме връзка посредством Интернет.
- Защо толкоз постоянно демонстрираш завист към Левски? Не те ли е боязън, че може да те срещнат почитатели на този клуб и да ти изискат сметка?
- Странното е, че много пъти са ме срещали почитатели на Левски и ми се радват. Даже, когато бях тежко контузен, получих писмо от един „ болен левскар “. Беше написал, че съжалява, че съм контузен и че ще липсвам по българските терени. Много ми хареса и си вардя това писмо. В живота има ненавист и обич. Хубаво е да обичаш, хубаво е и да мразиш. Говоря чисто футболно. Но в действителност имам доста близки другари, които са левскари. Може би отивам в последна фаза като почитател и от време на време се изпускам, което за мен е обикновено.
- Спонтанно ли беше това решение за плонжа с глава, с цел да подадеш, в случай че не се неистина на Христо Янев за гол?
- Удари гредата. Не беше непринудено, а измислено от мен и помощник-треньора. Знаехме го единствено двамата, Ицо нямаше визия. Когато стана фаул, му споделих: „ Ице, в този момент ще ти я бутна, ти застани там. “ Като паднах, го виждам с периферното зрение, че стои и недоумява какво става. Но почти се получи хубава обстановка. Ако беше станал гол, щеше да е ослепително. Един от запаметяващите се моменти в кариерата.
- Имаш и превъзходна задна ножица. Сега светът приказва за задната ножица на Кристиано Роналдо. Как я оценяваш ти?
- Страхотен гол, страховит отскок! Топката беше успоредна по отношение на него. Моят гол беше малко по-труден, тъй като беше в тиня, а и е по-сложно, когато топката идва в профил. Той игра в Шампионска лига, а аз в шампионата против Славия. (смее се)
- Разкажи ни за сагата към прекосяването ти от Нефтохимик в ЦСКА. Как я претърпя?
- Беше доста тежко. Г-н Порточанов ми оказа помощ да отида в ЦСКА. Имах огромни премеждия от хора, които са желали да не ме пускат. Един от тях е Пламен Киряков, другите не ги знам. След прекосяването ми в ЦСКА желаеха да ме съдят. Може би някои хора са наясно по какъв начин прекосих, само че не и аз. Основен „ провинен “ за това също е Стойчо Младенов, който направи всичко допустимо да стъпя на стадион „ Българска войска “ и да заиграя. Спомням си, че по време на подготовката с ЦСКА в Трапенкамп, Германия, че към момента имаше дребна възможност да ме върнат в Бургас. Всяка заран четях пресата, обаждах се на Лъчо Танев, който тогава ми беше управител. Той ми споделяше: „ Спокойно, Сака… “. А аз съм прибързан човек и в случай че нещо не е както би трябвало, не мога да се съсредоточвам. Започна шампионата и всичко се подреди. Много се веселя, че тогава означих два гола в първия ми мач против Нефтохимик на „ Българска войска “ и ги бихме с 3:0.
- Хубаво е, че хвана интервала, в който Порточанов продаваше на столичните грандове, обичаше да им взима милиони – Чиликов в Левски, ти в ЦСКА. Казват, че Стойчо Младенов е направил „ автомагистрала “ преди автомагистралата до Бургас, с цел да се пребори за теб. Сещате ли се за тази история?
- С господин Порточанов сме в доста близки връзки. Срещаме се в Бургас, когато се прибирам. С него обсъждаме освен футбола, само че и политиката. Понякога се разхождаме. Стойчо Младенов не съм го виждал много от дълго време, може би тъй като неговата активност е отвън България.
- Твоята фотография, паралелно до още четири-пет любимци бе на бюрото на Порточанов, само че той споделя, че ти си най-наказваният от тях…
- И неговата фотография е у дома! (смее се)
- Какъв президент бе Христо Порточанов?
- Справедлив, кардинален, много наказваше, освен мен, само че и останалите футболисти и щаб. Но и беше доста великодушен, когато побеждавахме грандовете – ЦСКА, Левски, Ловеч… Доста пъти ме е глобявал, само че мисля, че не е бил прав. Примерно отпътуваме на подготовка в Смолян. Бях на 17 години и тогава беше съвременно да си направя кичури на косата. Влизайки в рейса, незабавно ми сподели да вървя да се подстригвам, другояче няма да се кача. Подстригах се нула номер и ме санкции 1000 лв.. Това е в негов жанр.
- Освен колоезденето, леката атлетика също е повлияла в раните ти години. Говори се, че мощният ти отскок, с който правеше усещане, е подарък от леката атлетика, а не от Господ…
- Малко хора знаят, че до момента в който навлизах в мъжкия тим, играех доста баскетбол. Обичах го. Оттам развих този отскок. А в леката атлетика имах опция две години да работя с господин Маслов, който е треньор на Петя Пендарева, известна наша някогашна лекоатлетка. През този интервал бях на лагер, който ми оказа помощ да развия своята експедитивност, мощ и отскок. Благодаря на Петя и на Маслов за това мое в допълнение развиване и градивност в моя футболен живот.
- Маслов след това влезе във футбола.
- Да, беше асистент на Херо, в този момент още веднъж е подобен в Лудогорец. Добър треньор.
- Не съжаляваш ли, че не направи огромен трансфер в чужбина?
- Много скърбя! Имах напълно други фантазии като дете. Едната бе да играя в ЦСКА. Изпълних я, само че не бях задоволен от това, че имах и други упоритости с клуба. Исках да играя в моя обичан тим Ювентус. Имах предпочитание да играя на европейско, на международно. Малко нереалистични фантазии за едно дете, само че все пак се стараех да ги последвам. С господин Порточанов сме си говорили на тази тематика – за какво по-рано не ме беше пуснал. Още преди ЦСКА, имах действителни предложения от Локомотив (Москва), които той ми е показвал, също и от Борусия (Дортмунд). Но тогава е била такава политиката. Може би парите, които са щели да постъпят в касата на клуба, са били малко. Може би тогава преценката не е била вярна и по тази причина останах в Бурагс, а по-късно прекосих в ЦСКА. Може би травмата ми попречи да се доразвия.
- Какво още искаше да постигнеш с ЦСКА и не съумя?
- Ще кажа какво съумях и кое доста ме радва – хората още ме обичат. Толкова доста време не играя футбол и все пак хората са ме запомнили. Това за мен е огромно благополучие. Какво не съумях? Може би не съумях да вкарам пет гола на Левски и да подобря върха на Стоичков. (смее се)
- Често се прибираш в Бургас. Как наподобява стадионът-красавец в квартал „ Лазур “?
- Вече е за обмен, доколкото имам информация за 25 милиона. В момента е затворен изцяло, никой не го употребява. Една огромна съсипия за жалост. Беше неповторим стадион. Знаете, с какви обич и предпочитание господин Порточанов и спонсорите го направиха. Беше поддържан и след встъпването на Митко Събев, всичко завърши. Според мен виновност има и самата община Бургас, тъй като позволи да се случи това нещо. Стадион „ Черноморец “ преди време беше неповторим със страхотна база, само че завърши и в този момент е ред на стадиона на Нефтохимик.
- Хвана залеза на „ златното потомство “ на България. Поддържаш ли връзки с някои от играчите от този прословут наш тим? Кой те респектира най-вече?
- В момента подкрепям връзки с някогашните ми сътрудници от ЦСКА Велизар Димитров, Бадема, Христо Янев. Иначе в Слънчев бряг сме играли дребни малки врати с Бербатов. Нямаме близки връзки, само че постоянно си приказваме, като се забележим. По-близки са връзките ми с сътрудниците, с които съм играл в ЦСКА.
- Имаш братовчедка, която е фолк певица – Гергана. Кой е по-известен от двамата?
- Във футболните среди – аз, в музикалните – тя. (смее се)
- Опита присъединяване в риалити формат, хареса ли ти?
- Може би оттова имам лек плюс, тъй като имах една доста забавна история. Не помня къде бях, само че една жена стои и ме гледа и ми вика: „ Аз теб те познавам. “ Мислех, че ще каже нещо от футбола, а тя отвърна: „ Беше в „ Биг Брадър “. “
- Хареса ли ти? Ще опиташ ли отново, в случай че получиш оферта?
- Зависи. Ако има добър хонорар, всеки би влезнал. Но аз влязох с концепцията да си умря и го направих. Бях на почивка. Стоиш си, хапваш си, единствено нямаш опцията да се поразходиш.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ