Стойчо Стойчев е доцент по политически науки в Софийския университет

Стойчо Стойчев е доцент по политически науки в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии към университета и се занимава с проучване на следения и платен избор.

Според Стойчев би трябвало да се спре с непрекъснатите промени на изборните правила, с цел да могат хората да свикнат по какъв начин се гласоподава.

Невалидните бюлетини съгласно президента са един от главните проблеми на локалните избори. Защо има толкоз доста невалидни бюлетини?

- По отношение на гласуването за общински съвет е висок процентът - 15-16%, във връзка с гласуването за кметове - много невисок. В същото време във Философския факултет избирахме декан всред трима претенденти - недействителните бюлетини бяха 17%. От едната страна имаме всевъзможни хора, от другата - професори, доценти, асистенти - идентичен брой недействителни бюлетини. Недействителните бюлетини се появяват, когато има усложнена процедура за гласоподаване. В случая във факултета - да оградиш " Да " в кръгче и да задраскаш " Не " с хиксче за подкрепения претендент и противоположното - за другите.

По-голямата част от специалистите, които се занимаваме с избори, считаме, че огромният брой недействителни бюлетини се дължи на преференциите. Масово се е гласувало с преференция, без да се уточни партия. Според мен решението не е махане на преференцията, а да се спре смяната на бюлетината, с цел да могат да свикнат хората по какъв начин се гласоподава.

Другият % недействителни бюлетини е при следен избор. Комбинация от преференции, която служи за инспекция дали индивидът е дал своя вот, както му е поръчано, прави невалидна преференцията, само че не и невалидна бюлетината. Но като кажеш на някого да прави композиция от три преференции, той не помни да означи партията и по този начин бюлетината става недействителна. Най-големият брой недействителни бюлетини е в община Борован, където популацията е най-вече ромско и се допуска, че хората са дали своят вот не цивилен, а по разнообразни претекстове - против пари, проведено от локалните барони, които ги държат с лихви и други

Макар да има алтернатива " Не поддържам никого ", има хора, които не престават да си рисуват по бюлетините, т.е. те са недействителни.

Тоест делът на недействителните бюлетини не е толкоз рисков?

- Делът е естествен за българската реалност. През 1999 година по данни на Михаил Константинов една трета от гласовете за общински съветници са били недействителни. Сегашният дял на недействителни бюлетини не е по-висок от 2003 година насам, естествен е.

Колко от действителните гласове са платен или следен избор?

- С вота, при който човек гласоподава съгласно клиентелския си интерес, без да е убеждаван за това, т.е. гласоподава за партия, която не харесва, само че е видял, че единствено тогава има работа, следеният избор отива към една трета от гласовете, дори и повече на локални избори. Купеният избор на локалните избори е към 8% от гласувалите. В Кюстендил, само че и на доста места, един човек държи мрежата и предлага като билети от лотарията да купи гласа ти за която партия поискаш - за едната 40, за другата - 30 лева Партиите влизат в контакт с хората, които държат мрежите - нормално през другото време те се занимават и с други престъпни неща и познават контингента в квартала и знаят с кого да се свържат, с цел да не изгърми този, който действително купува гласове, в случай че нещо стане. Тези хора са или големци от ромските квартали, или безделници по на 20 и няколко години. Броят на гласовете е стеснен, този човек знае, че може да ги спазари 200 гласа и ги разпределя сред партиите. Затова партиите знаят, че директното заплащане за гласове не е дейно, т.е. към този момент не го вършат доста. Правят го планове, които се появяват за дадени избори, или локални координатори, които желаят да се потвърдят пред партията.

В България на национални избори - локални, парламентарни и президентски, гласоподават сред 3 и 3.5 млн. души. Те не понижават, въпреки и популацията да понижава. Когато се появи антисистемен състезател - Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година и ГЕРБ през 2009 година, тогава интензивността скача на 4.2-4.3 млн. души. Слави Трифонов, в случай че се пробва да прави нещо, е в този блок - ще докара едни хора, които обичайно не гласоподават. Става въпрос за 400 - 500 хиляди души, които кампанийно гласоподават, когато има някой, който да ги активизира. Мобилизационният капацитет на новите играчи понижава непрекъснато - Слави не е от калибъра нито на Борисов, нито на Сакскурборгготски.

При 3.5 млн. гласуващи 8% купени гласове са 280 хиляди гласа. При междинна цена от 40 лева на глас изхарчените пари за пазаруване на гласове са към 11.2 млн. лева, което е нищо на фона на бюджетите, които по-късно общинските съветници управляват. Бюджетът за превоз на Варна за една година е почти толкоз - 10 млн. лева Излиза доста на ниска цена, само че не е дейно - ти даваш пари за 1000 гласа, получаваш най-много 300.

Има ли операции поради така наречен мъртви души в описите?

- Вече не може, тъй като би трябвало да се допишат данните на гласоподавателя от персоналната карта - номер и ЕГН. Преди съществуваше такава опция, тъй като в изборните описи бяха отпечатани всички данни в описите. Т.нар. мъртви души оказват въздействие при пресмятане на интензивността. Ние знаем, че в България гласоподават сред 3 и 3.5 млн. души. Дали ще ги разделяме на 6.9 или на 5.8 млн., колкото евентуално са действителните гласоподаватели, няма изключително значение.

Трябва ли е да се вкара дейна регистрация за избори?

- Активната регистрация е прекрасен инструмент. Той ще работи за постоянно гласуващите и ще бъде проблем за кампанийно гласуващите сред 500 хиляди и 700 хиляди души. Заявяването за включване в изборния лист може да се направи електронно - няма да има проблем, защото не изисква анонимност. За възрастни хора, които не употребяват интернет, може да се планува различен вид регистрация. Или да се вкара дейната регистрация за хора под 65 година, а по-възрастните да останат в описите. Те и без друго постоянно вървят да гласоподават.

Ще продължат ли да гласоподават постоянно възрастните хора, в случай че гласуването е единствено с машини?

- Разбира се. Машината е по-лесен вид за гласоподаване от хартиената бюлетина. В Индия и Пакистан се употребяват такива машини, при които единствено натискаш копчето. Машинното гласоподаване е положително, стига да е единствено то. Ако е режимът с двете, ще имаме страшни проблеми при отчитането на резултатите. Секционната комисия ще би трябвало да изкара един протокол от двата типа гласоподаване - от това с хартиена бюлетина и от машинното. Ако се вкарва машинно гласоподаване, би трябвало да се вкара единствено то, т.е. това значи, че ние одобряваме резултатите от машинното гласоподаване. Мнението на интернационалните специалисти е, че в системи, в които имаш ниско доверие в институциите и изборния развой като цяло, въвеждането на каквито и да било технологии в допълнение подкопава доверието. В България по този начин или другояче е ниско доверието и по-ниско няма да стане, тъй че дано ги вкарат. Но с цел да се избегнат проблемите с протоколите, да е единствено машинно.

Какви операции може да спре машинното гласоподаване?

- Например да се вършат невалидни бюлетините за съперника. Това от време на време се прави от член на секционна изборна комисия от дадена партия, като се драска върху бюлетини с гласове за други партии. Има опция за замяна на бюлетините посредством оповестяване на някои за " Сгрешени ", само че там би трябвало да вземат участие доста хора. Например с претекст, че са " Сгрешени ", се вадят 40 бюлетини с избор за една партия и се подменят с бюлетини с избор за друга, само че в това би трябвало да взе участие цялата комисия. Или да се разгласи, че дадена бюлетина е невалидна, тъй като се реши, че хиксът или тикчето не е добре изписано.

Но кодексът го разрешава. Аз съм съперник на кодекса, тъй като кодифициране значи експлицитно да се опише кое е възможно и кое не. По закона беше дали бюлетината показва ясно волеизявлението на жителите, а то е ясно.

Какво би трябвало да се промени в изборното законодателство?

- Нищо. Трябва да се спре с измененията. Няма по какъв начин хората да свикнат, като непрекъснато се трансформират разпоредбите. Все едно непрекъснато да трансформират Правилника за придвижване по пътищата. Добри-лоши, по-хубави няма да ги създадем изборните правила. Моята генерална теза е, че беше по-добре със законите, в сравнение с с Изборния кодекс, защото тогава администрацията имаше по-голяма еластичност. Преди Централната изборна комисия (ЦИК) делегираше отговорности, а в този момент взема решение всичко.

Базовата единица е секционният протокол, а не чувалите с бюлетините, които се разнасят. Това значи, че протоколът би трябвало да бъде елементарен и обикновен, с цел да няма неточности и да не би трябвало да бъде променян единствено от ръководителя, който го предава в общинската или районната изборна комисия.

Нужно е процесът да се професионализира на някакво равнище - с изключение на непрекъснато настояща ЦИК, и районните изборни комисии би трябвало да са непрекъснато настоящи, с цел да може на районно равнище да има експерти, които да могат и да вършат образования на секционните комисия. А в общините може да има по един-два щата с изборни админи.

Справянето с грешките е посредством опростяване. Колкото по-просто, толкоз по-хубаво е едно нещо.