Стойчо Младенов пред „Труд“: Винаги съм правил компромиси за ЦСКА и ако трябва, пак ще направя!
Стойчо Младенов преподписа контракта си с казахстанския „ Кайсар ” за още един сезон. За трета година подред Екзекутора на „ Ливърпул ” избра да работи в някогашната руска република. В първия му сезон в „ Кайсар ” той приключи на шесто място, а в този момент даже стана пети.
Често пъти името на Младенов е свързвано с треньорския пост в ЦСКА, където е бил назначаван четири пъти. Безспорно е най-успелият ментор с „ алените ” през новия век, в който завоюва две от трите шампионски трофеи на клуба. Младенов не избегна въпросите на „ Труд ” и по тематиката с ЦСКА.
– Добре пристигнали назад в България, господин Младенов! Чувствате ли се към този момент като вълк?
– Вече трета година съм в Кизилорда, градът на вълците. Нормално е да имаш такова възприятие.
– Завършихте сезона с четири следващи победи с вашия „Кайсар“ – това ли наклони везните за подписването на нов контракт?
– Не тъкмо това, само че доста други неща, които един треньор търси в своята кариера. Подкрепа от управлението и от почитателите, както и условия за работа, които се усъвършенстват всяка последваща година. Просто в „Кайсар“ има една добра вероятност.
– Колко години се виждате като треньор там, откакто всяка година става все по-добре?
– Не мога да кажа. Зависи както от мен, по този начин и от управлението. Всичко е въпрос на оценка и на предпочитание от двете страни.
– С какво толкоз ви притегли Кизилорда?
– Разбира се, че първоначално бях малко песимистичен, само че по-късно връзките сред мен и ръководителите укрепнаха през годините. Дадоха ни опция за отношение един към различен освен на професионални равнище, само че и чисто човешко.
– Ако извършите контракта, имало ли е различен ваш тим, в който да сте останали толкоз дълго?
– Нямам подобен случай. По принцип съм подобен човек, че не върша взаимни отстъпки в своята специалност. Когато нещата не са такива, каквито аз желая да бъдат, ставам и си потеглям. Тук в лицето на губернатор Кушербаев срещнах човек на високо интелектуално равнище, който обича извънредно доста своя град, обича футбола и сътвори условия, за които всеки един треньор би мечтал да работи. Имам поради терени, база, условия за развиване на футбола. Най-важното е картбланшът, който ми се дава от първия работен ден до ден-днешен. Сто % картбланш върху спортно-техническите неща, които зависят единствено от мен – селекция, асортимент на състезателите, установяване на състав, подготвителен развой. Всичко, което желая като принадлежности ми се дава.
– Още при започване на вашия престой губернаторът ви подари кон – какво прави той, виждате ли го?
– Да, виждам го. Даже някои от футболистите вървят и се възползват от тази привилегия да яздят из базата. Конят беше едно огромно почитание от страна на губернатора. Всяка година получавам подарък, който остава в сърцето и в душата на всеки един човек, на мен също. Първата година беше кон, втората беше подарък, който не всеки тим и треньор може да получи – с под наем полет отидохме в Казан и гледахме един от четвъртфиналите на международното състезание. На Белгия – Бразилия бяхме на мира във ВИП ложата. Имахме опция с играчите да гледаме и да разясняваме новостите във футбола. Беше извънредно потребно и успяхме да се възползваме от професионална позиция да проучваме двата съперника, в наличието на нашите футболисти. В края на краищата това им оказва помощ да се развиват и да се учат, за което доста му благодаря.
– Един път даже отидохте на космодрума в Байконур. Какво е чувството да гледаш изстрелване на ракета?
– Просто необикновено! Когато земята се разтресе и ракетата стартира своя ход в излитането беше неописуемо. Човек мъчно може да го опише с думи, просто би трябвало да участва, с цел да добие визия защо става въпрос. Даже един от нашите шефове си правеше майтапи и сподели, че в случай че човек кихне сега на излитането на ракетата, пропуща да я види. Но не е тъкмо по този начин. Успяхме да забележим всичко и да остане в нашата памет още веднъж едно извънредно прекарване. Останах доста удовлетворен и благополучен от къта на нашия космонавт Георги Иванов. Има негови фотоси по какъв начин се качва в ракетата и т. н. Този ъгъл ми достави наслаждение.
– През първия сезон – шесто място, през втория – пето, а каква е задачата за идващия?
– Изкачваме се по стълбичката, което е радващо. И предходната, и тази година на края на шампионата всички бяха доста удовлетворени и щастливи. Естествено, апетитът идва с яденето и идната година задачите са по-високи – призово място и класиране за евротурнирите.
– Ще имате и нов стадион.
– Да, ще имаме и нов стадион. В момента се работи и мисля, че през април-май ще бъде подготвен. Нова настилка, отоплителна система, поливна система, две козирки – въобще всичко се прави в услуга на футбола и на играчите, с цел да имат отлични условия да упражняват специалността си.
– Очевидно Казахстан харесва българските треньори. Всички, които в последните 20 години имате съществени триумфи в нашия футбол, в този момент работите там. Как си го обяснявате?
– Виновникът за нашето българско наличие е Станимир Стоилов. Трябва да се каже ясно и изрично – това е индивидът, който отвори вратите за нас. Той реализира невероятни триумфи с „Астана“, а в този момент и в националния тим. Знаете доста добре неговите евроуспехи в Казахстан. Същевременно в този момент в националния тим още веднъж прави неща, които различен преди него не ги е правил. От пет години националният отбор на Казахстан нямаше победа, а той я реализира. Второто място в групата на Лигата на нациите е извънредно огромен триумф за казахстанския футбол.
– Завършихте на пето място в класирането, Димитър Димитров и Николай Костов съумяха да запазят своите тимове в елитната дивизия. Какво е мнението на казахстанците за нас?
– Трябва да попитате тях, само че от това което чета и следя, са удовлетворени от нашата работа. Но там гледат освен професионалната работа, а и държанието на треньора както на терена, по този начин и в живота. Гледат какви стойности притежаваш като човек. Мисля, че във всички тези насоки мнението за българските треньори е положително.
– Защо никой от вас не взима български футболисти в тимовете си?
– Защото до този миг подобен не е попаднал в нашето полезрение или пък футболист, който бихме поискали, ще бъде прекомерно безценен, тъй като в България на ниска цена взимаме, само че скъпо продаваме играчите. Тази наклонност е от край време. Който и да пожелаем от България с контракт, естествено ще изискат сума, която не можем да платим.
– С какво казахстанското състезание е по-силно и с какво по-слабо от българското?
– Неведнъж съм казвал, че там конкуренцията е доста по-голяма, последният може да победи първия. Мачовете са извънредно оспорвани, а футболът се развива. Всички клубове, като изключим „Астана“ и „Кайрат“, имат равнопоставеност като бюджет и условия. Така че всичко е въпрос на спортно-техническия екип в лицето на старши треньора да си подбере нужните футболисти. Там клубовете нямат финансови проблеми, непрестанно усъвършенстват своите бази. В момента Казахстан е чудесно място за изява на всеки един треньор.
– С какво отношението към треньора в Казахстан е по-добро от това в България или пък е противоположното?
– Във всяко едно отношение е по-добро. Там на треньора се дава независимост, картбланш, с цел да работи и да реализира своите цели, да развива качествата си, като в същото време му се дава и време за това.
– Вие сте един от хората, които най-вече са защитавали институцията треньор в България, само че в последно време все по-рядко говорите на тази тематика. Отказахте ли се от тази борба или пък може би сте я спечелили?
– Не, не сме я спечелили. Просто не виждам светлина в тунела, не виждам схващане. Едностранно се появява някой, който да спомене нещо в тази връзка. Обикновено това сме аз и Мъри Стоилов. Всички останали се помиряват с изискванията, които им се дават в българския шампионат. Треньорът продължава да не е предпазен юридически и спортно-технически във всяко едно отношение. Българският треньор няма успокоение, при него напрежението е голямо, тъй като договорите нямат никаква стойност.
– Говорите ли си постоянно с Мъри, Херо и Костов за обстановката в България? Все отново с тях сте имали доста мачове като противници в българското състезание.
– Да, разясняваме. Срещаме се непрестанно. Дори в седмицата преди последния мач в Астана се срещнахме със Стоилов, Цанко Цветанов, Саид Ибраимов и Ники Костов. Трябваше и Херо да участва, само че имаше проблем с излитането от Павлодар, тъй като там зимата е тежка. Възползваме се от всяка една опция да се забележим, да поддържаме връзка и да се поддържаме естествено.
– Говорим за вас четиримата, само че въпреки всичко има и много любимци на публиката на Левски и ЦСКА като Георги Чиликов, Саид Ибраимов, Цанко Цветанов, Тошко Янчев, Анатоли Нанков. Няма ли носталгия у всички вас към България?
– Нормално е да има някаква носталгия. Това е нашата татковина – тук се родихме, тук израснахме, тук са нашите фамилии, най-близките ни хора, приятелите. Но шампионатът стартира в първата седмица от март и свършва средата на ноември. Там няма спирка, няма спиране. Човек се концентрира в работата си. Много малко е времето, в което можем да си дойдем за два-три дни. Единствено при спирането за националните тимове можем да си дойдем, с цел да се забележим с близки и познати.
– За хубаво или за неприятно вашето име доста постоянно се свързва с ЦСКА. При всеки по-лош резултат на „ алените “, медии спрягат вас за треньор. Имало ли е в действителност контакт с вас в последния месец?
– През последния месец – не, само че в тези две години имаше диалози с господин Ганчев. Но избирам да не разясня тази тематика. Хубаво е, когато се спряга моето име за нашите почитатели. Искам откровено да им благодаря за желанието, което демонстрират, да се завърна и да бъда треньор. А тези, които не се радват, са от другата колегия. Левскарите е обикновено да бъдат недоволни от вероятно мое завръщане. Конкуренцията и битката сред тези два клуба ще продължи.
– От 2002 година насам четири пъти сте бил назначаван за старши треньор на ЦСКА. Мислите ли, че ще има пети път?
– Убеден съм в това! Всичко е въпрос на време. В доста от моментите, когато е имало контакт, аз съм бил зает с контракт. Неминуемо това нещо ще се случи.
– При последните ви два престоя ЦСКА беше в може би най-тежко положение в цялата си история и в последна сметка не можа да изплува. След като Гриша Ганчев заплати тези 8 млн. лева, смятате ли, че още има подозрения кой е същинският ЦСКА?
– Не може и не би трябвало да има подозрения. Приемствеността посредством емблемата се реализира 100 %. Няма никакво подозрение и коментарът е непотребен. Виждам наличието на почитателите, те знаят по какъв начин да поддържат своя тим. Във основните мачове стадионът се цялостни. Неприятно ми е какво се приказва от финансова позиция – какво съм имал да получавам и какво би трябвало да заделя и да върна. Мога да дам хиляди образци – постоянно съм правил взаимни отстъпки с ЦСКА, във всяко едно мое влизане от всяка една позиция, в това число и финансова, в името на ЦСКА. Ако е нужно, още веднъж бих направил каквото би трябвало за ЦСКА. Работил съм много месеци, в които не съм получавал своите почтено отработени хонорари. След това съм се лишавал от всичко от това в името на ЦСКА и още веднъж бих го направил! Абсолютно не би трябвало да се съмнявате! Стана ми неприятно от мненията в медиите – по този начин ли ще бъде, няма ли да бъде, какво ще даде и какво няма… Това е доста персонално, с цел да се разяснява в медиите!
– Заради отговорностите ви в Казахстан не можахте да присъствате на 70-ия празник. Успяхте ли да гледате малко от него и хареса ли ви?
– Беше фантастично! Имах опцията да се видя лице в лице с Ганчев и да му благодаря от мое име и от името на почитателите за това, което направи. Величествено и прелестно нещо, което остава в историята! Това демонстрира величието на този клуб, а наличието на почитателите придава още по-голямо великолепие. Знаейки Ганчев каква марка е, знам, че още веднъж ще издигне ЦСКА. Убеден съм, „ алените “ отново ще бъдат едно от страшилищата в Европа! Просто му би трябвало време.
– Бяхте главният воин на 60-ия празник на ЦСКА. Вярно е, че мина много време от този момент. ЦСКА приключи сезона без нито една загуба, само че най-после остана без лиценз. Мина ли болката от това, че нямахте шанса да се опитате да играете в Шампионска лига с оня в действителност доста мощен тим, който изградихте?
– Всичко това беше направено целеустремено във щета на ЦСКА. Борба, която мина границите в този избран миг. Много хора се постараха това да се случи. Тогава ставаше въпрос за някакви 600-700 хиляди лв., както и в този момент при банкрута на ЦСКА. И тогава, и в този момент нещата се получиха в ущърб на ЦСКА.
– Във вашия формален уебсайт преди всичко стои фотографията с шампионската купа от 2008 година, която е и последна в историята на ЦСКА на този стадий. Това ли ви е обичаният трофей?
– Това ми е обичаният трофей, тъй като знам с какво предпочитание, примамка и себераздаване от страна на спортно-технически екип и от футболистите се реализира. Знам доста добре какъв брой труд положихме, тъй като тогава имаше оповестена сума от страна на нашия съперник за всяка отнета точка от ЦСКА. Знам през какво минахме, с цел да успеем по най-категоричния метод да станем първенци.
– Бихте ли планували крайния излаз на сезона в Първа професионална лига? Знам, че сега сте надалеч и не можете да гледате всички мачове, само че все пак…
– Нямам опцията да следя. Знам, че сега ЦСКА построява един боеспособен тим. Искам да моля за поддръжка към тима и към треньора, тъй като му е належащо време, с цел да може да се приспособява. Да, в ЦСКА никой не те чака, само че в края на краищата това е доста малко време за един треньор да сглоби състав, да построи скица на игра и да обиграе всичко това нещо в придвижване. Това е извънредно сложен развой. Благодаря на Господ до този миг все съм успявал. Надявам се и сегашният треньор да успее.
– Четирима български треньори сте в Казахстан, а в България водещите тимове са все с задгранични експерти, като изключим последните няколко мача на „Лудогорец“. В Германия и Англия все водещите отбори назначават чужденци. Толкова ли е съвременно чужденец да бъде ментор на тим със съществени упоритости?
– И аз съм един от тези, които печелят прехранване за фамилията си като работя в чужбина. Не би трябвало да има граници, не би трябвало да вършим разлика сред свои и непознати, а да отличаваме триумфите и качествата на един треньор. Всеки един тим, който желае да реализира триумфи като ЦСКА, „Левски“ и „Лудогорец“, би трябвало да вземе най-хубавите треньори. След като си най-хубавият клуб, би трябвало да вземеш най-хубавия треньор. В това отношение българските клубове търпят малко рецензия.
– В чужбина сте били в Португалия, Гърция, Египет, Саудитска Арабия и в този момент в Казахстан. Къде са се отнасяли най-добре с вас? От кое място пазите най-хубави мемоари?
– Навсякъде са се отнасяли добре с мен и с моя екип. Оставяли сме отлични усещания, съумели сме да оставим вратите отворени освен за мен и моя екип, а и за българските треньори. И в Египет, и в Саудитска Арабия, и в Гърция, и в този момент в Казахстан през всички клубове, през които минаваме, оставяме вратите необятно отворени. Винаги можем да се върнем там или пък наш треньор да отиде.
– Чувствате ли злоба у локалните, когато сте треньор в чужбина?
– Не, няма такава злоба. Напротив – има едно голямо почитание сред нас. Опитваме си да си оказваме помощ. В Казахстан доста мощно усещане ми прави нещо, което доста ми се желае да стане и в България – преди мач треньорите естествено се поздравяват и си пожелават триумф, а след срещата вършат същото. И нещо извънредно значимо – преди всеки мач звучи националният химн на Казахстан. Това нещо и в България би трябвало да стане. Правя предложение и зов към Боби Михайлов да го извоюва и да го наложи.
– Минаха съвсем 25 години откогато станахме четвърти в света. Ясно е, че в този момент такива футболисти нямаме. Но въпреки всичко сякаш в националния тим има една позитивна искра. Как ще коментирате това нещо?
– Да, склонен съм. Винаги съм апелирал точно към това да се даде време на един треньор в националния тим да работи дълготрайно. Тогава може да се сътвори един боеспособен отбор и да се търсят някакви триумфи, а ние за по една-две години ги сменяхме. Надявам се Хубчев още дълги години да остане, тъй като сподели и потвърди, че може да работи на такова равнище.
– Преди няколко дни мина 17 ноември – може би най-великата дата в българския футбол. Сигурен съм, че сте гледали мача с Франция, само че датата има по-специално значение и за вас. Как изкарахте този ден?
– Това е рожденият ден на моята внучка, другата е родена на 20 септември. Радвам се на тези паметни дни за мен и моето семейство. Българският футбол също може да се радва на тази дата.
– Колко време ще почивате или незабавно тръгвате отново на работа?
– Три седмици ще бъда в Португалия, където ще следя състезатели и ще предпочитам. За тези, които преценява, че са най-хубави за нас ще водим диалози и договаряния. Надявам се задачата ми да бъде сполучлива в тази тенденция.
– Значи няма късмет да ви забележим на някой мач от българското състезание?
– Ще се върна към средата на декември. Ако тогава има някой мач, наложително ще участвам.
Често пъти името на Младенов е свързвано с треньорския пост в ЦСКА, където е бил назначаван четири пъти. Безспорно е най-успелият ментор с „ алените ” през новия век, в който завоюва две от трите шампионски трофеи на клуба. Младенов не избегна въпросите на „ Труд ” и по тематиката с ЦСКА.
– Добре пристигнали назад в България, господин Младенов! Чувствате ли се към този момент като вълк?
– Вече трета година съм в Кизилорда, градът на вълците. Нормално е да имаш такова възприятие.
– Завършихте сезона с четири следващи победи с вашия „Кайсар“ – това ли наклони везните за подписването на нов контракт?
– Не тъкмо това, само че доста други неща, които един треньор търси в своята кариера. Подкрепа от управлението и от почитателите, както и условия за работа, които се усъвършенстват всяка последваща година. Просто в „Кайсар“ има една добра вероятност.
– Колко години се виждате като треньор там, откакто всяка година става все по-добре?
– Не мога да кажа. Зависи както от мен, по този начин и от управлението. Всичко е въпрос на оценка и на предпочитание от двете страни.
– С какво толкоз ви притегли Кизилорда?
– Разбира се, че първоначално бях малко песимистичен, само че по-късно връзките сред мен и ръководителите укрепнаха през годините. Дадоха ни опция за отношение един към различен освен на професионални равнище, само че и чисто човешко.
– Ако извършите контракта, имало ли е различен ваш тим, в който да сте останали толкоз дълго?
– Нямам подобен случай. По принцип съм подобен човек, че не върша взаимни отстъпки в своята специалност. Когато нещата не са такива, каквито аз желая да бъдат, ставам и си потеглям. Тук в лицето на губернатор Кушербаев срещнах човек на високо интелектуално равнище, който обича извънредно доста своя град, обича футбола и сътвори условия, за които всеки един треньор би мечтал да работи. Имам поради терени, база, условия за развиване на футбола. Най-важното е картбланшът, който ми се дава от първия работен ден до ден-днешен. Сто % картбланш върху спортно-техническите неща, които зависят единствено от мен – селекция, асортимент на състезателите, установяване на състав, подготвителен развой. Всичко, което желая като принадлежности ми се дава.
– Още при започване на вашия престой губернаторът ви подари кон – какво прави той, виждате ли го?
– Да, виждам го. Даже някои от футболистите вървят и се възползват от тази привилегия да яздят из базата. Конят беше едно огромно почитание от страна на губернатора. Всяка година получавам подарък, който остава в сърцето и в душата на всеки един човек, на мен също. Първата година беше кон, втората беше подарък, който не всеки тим и треньор може да получи – с под наем полет отидохме в Казан и гледахме един от четвъртфиналите на международното състезание. На Белгия – Бразилия бяхме на мира във ВИП ложата. Имахме опция с играчите да гледаме и да разясняваме новостите във футбола. Беше извънредно потребно и успяхме да се възползваме от професионална позиция да проучваме двата съперника, в наличието на нашите футболисти. В края на краищата това им оказва помощ да се развиват и да се учат, за което доста му благодаря.
– Един път даже отидохте на космодрума в Байконур. Какво е чувството да гледаш изстрелване на ракета?
– Просто необикновено! Когато земята се разтресе и ракетата стартира своя ход в излитането беше неописуемо. Човек мъчно може да го опише с думи, просто би трябвало да участва, с цел да добие визия защо става въпрос. Даже един от нашите шефове си правеше майтапи и сподели, че в случай че човек кихне сега на излитането на ракетата, пропуща да я види. Но не е тъкмо по този начин. Успяхме да забележим всичко и да остане в нашата памет още веднъж едно извънредно прекарване. Останах доста удовлетворен и благополучен от къта на нашия космонавт Георги Иванов. Има негови фотоси по какъв начин се качва в ракетата и т. н. Този ъгъл ми достави наслаждение.
– През първия сезон – шесто място, през втория – пето, а каква е задачата за идващия?
– Изкачваме се по стълбичката, което е радващо. И предходната, и тази година на края на шампионата всички бяха доста удовлетворени и щастливи. Естествено, апетитът идва с яденето и идната година задачите са по-високи – призово място и класиране за евротурнирите.
– Ще имате и нов стадион.
– Да, ще имаме и нов стадион. В момента се работи и мисля, че през април-май ще бъде подготвен. Нова настилка, отоплителна система, поливна система, две козирки – въобще всичко се прави в услуга на футбола и на играчите, с цел да имат отлични условия да упражняват специалността си.
– Очевидно Казахстан харесва българските треньори. Всички, които в последните 20 години имате съществени триумфи в нашия футбол, в този момент работите там. Как си го обяснявате?
– Виновникът за нашето българско наличие е Станимир Стоилов. Трябва да се каже ясно и изрично – това е индивидът, който отвори вратите за нас. Той реализира невероятни триумфи с „Астана“, а в този момент и в националния тим. Знаете доста добре неговите евроуспехи в Казахстан. Същевременно в този момент в националния тим още веднъж прави неща, които различен преди него не ги е правил. От пет години националният отбор на Казахстан нямаше победа, а той я реализира. Второто място в групата на Лигата на нациите е извънредно огромен триумф за казахстанския футбол.
– Завършихте на пето място в класирането, Димитър Димитров и Николай Костов съумяха да запазят своите тимове в елитната дивизия. Какво е мнението на казахстанците за нас?
– Трябва да попитате тях, само че от това което чета и следя, са удовлетворени от нашата работа. Но там гледат освен професионалната работа, а и държанието на треньора както на терена, по този начин и в живота. Гледат какви стойности притежаваш като човек. Мисля, че във всички тези насоки мнението за българските треньори е положително.
– Защо никой от вас не взима български футболисти в тимовете си?
– Защото до този миг подобен не е попаднал в нашето полезрение или пък футболист, който бихме поискали, ще бъде прекомерно безценен, тъй като в България на ниска цена взимаме, само че скъпо продаваме играчите. Тази наклонност е от край време. Който и да пожелаем от България с контракт, естествено ще изискат сума, която не можем да платим.
– С какво казахстанското състезание е по-силно и с какво по-слабо от българското?
– Неведнъж съм казвал, че там конкуренцията е доста по-голяма, последният може да победи първия. Мачовете са извънредно оспорвани, а футболът се развива. Всички клубове, като изключим „Астана“ и „Кайрат“, имат равнопоставеност като бюджет и условия. Така че всичко е въпрос на спортно-техническия екип в лицето на старши треньора да си подбере нужните футболисти. Там клубовете нямат финансови проблеми, непрестанно усъвършенстват своите бази. В момента Казахстан е чудесно място за изява на всеки един треньор.
– С какво отношението към треньора в Казахстан е по-добро от това в България или пък е противоположното?
– Във всяко едно отношение е по-добро. Там на треньора се дава независимост, картбланш, с цел да работи и да реализира своите цели, да развива качествата си, като в същото време му се дава и време за това.
– Вие сте един от хората, които най-вече са защитавали институцията треньор в България, само че в последно време все по-рядко говорите на тази тематика. Отказахте ли се от тази борба или пък може би сте я спечелили?
– Не, не сме я спечелили. Просто не виждам светлина в тунела, не виждам схващане. Едностранно се появява някой, който да спомене нещо в тази връзка. Обикновено това сме аз и Мъри Стоилов. Всички останали се помиряват с изискванията, които им се дават в българския шампионат. Треньорът продължава да не е предпазен юридически и спортно-технически във всяко едно отношение. Българският треньор няма успокоение, при него напрежението е голямо, тъй като договорите нямат никаква стойност.
– Говорите ли си постоянно с Мъри, Херо и Костов за обстановката в България? Все отново с тях сте имали доста мачове като противници в българското състезание.
– Да, разясняваме. Срещаме се непрестанно. Дори в седмицата преди последния мач в Астана се срещнахме със Стоилов, Цанко Цветанов, Саид Ибраимов и Ники Костов. Трябваше и Херо да участва, само че имаше проблем с излитането от Павлодар, тъй като там зимата е тежка. Възползваме се от всяка една опция да се забележим, да поддържаме връзка и да се поддържаме естествено.
– Говорим за вас четиримата, само че въпреки всичко има и много любимци на публиката на Левски и ЦСКА като Георги Чиликов, Саид Ибраимов, Цанко Цветанов, Тошко Янчев, Анатоли Нанков. Няма ли носталгия у всички вас към България?
– Нормално е да има някаква носталгия. Това е нашата татковина – тук се родихме, тук израснахме, тук са нашите фамилии, най-близките ни хора, приятелите. Но шампионатът стартира в първата седмица от март и свършва средата на ноември. Там няма спирка, няма спиране. Човек се концентрира в работата си. Много малко е времето, в което можем да си дойдем за два-три дни. Единствено при спирането за националните тимове можем да си дойдем, с цел да се забележим с близки и познати.
– За хубаво или за неприятно вашето име доста постоянно се свързва с ЦСКА. При всеки по-лош резултат на „ алените “, медии спрягат вас за треньор. Имало ли е в действителност контакт с вас в последния месец?
– През последния месец – не, само че в тези две години имаше диалози с господин Ганчев. Но избирам да не разясня тази тематика. Хубаво е, когато се спряга моето име за нашите почитатели. Искам откровено да им благодаря за желанието, което демонстрират, да се завърна и да бъда треньор. А тези, които не се радват, са от другата колегия. Левскарите е обикновено да бъдат недоволни от вероятно мое завръщане. Конкуренцията и битката сред тези два клуба ще продължи.
– От 2002 година насам четири пъти сте бил назначаван за старши треньор на ЦСКА. Мислите ли, че ще има пети път?
– Убеден съм в това! Всичко е въпрос на време. В доста от моментите, когато е имало контакт, аз съм бил зает с контракт. Неминуемо това нещо ще се случи.
– При последните ви два престоя ЦСКА беше в може би най-тежко положение в цялата си история и в последна сметка не можа да изплува. След като Гриша Ганчев заплати тези 8 млн. лева, смятате ли, че още има подозрения кой е същинският ЦСКА?
– Не може и не би трябвало да има подозрения. Приемствеността посредством емблемата се реализира 100 %. Няма никакво подозрение и коментарът е непотребен. Виждам наличието на почитателите, те знаят по какъв начин да поддържат своя тим. Във основните мачове стадионът се цялостни. Неприятно ми е какво се приказва от финансова позиция – какво съм имал да получавам и какво би трябвало да заделя и да върна. Мога да дам хиляди образци – постоянно съм правил взаимни отстъпки с ЦСКА, във всяко едно мое влизане от всяка една позиция, в това число и финансова, в името на ЦСКА. Ако е нужно, още веднъж бих направил каквото би трябвало за ЦСКА. Работил съм много месеци, в които не съм получавал своите почтено отработени хонорари. След това съм се лишавал от всичко от това в името на ЦСКА и още веднъж бих го направил! Абсолютно не би трябвало да се съмнявате! Стана ми неприятно от мненията в медиите – по този начин ли ще бъде, няма ли да бъде, какво ще даде и какво няма… Това е доста персонално, с цел да се разяснява в медиите!
– Заради отговорностите ви в Казахстан не можахте да присъствате на 70-ия празник. Успяхте ли да гледате малко от него и хареса ли ви?
– Беше фантастично! Имах опцията да се видя лице в лице с Ганчев и да му благодаря от мое име и от името на почитателите за това, което направи. Величествено и прелестно нещо, което остава в историята! Това демонстрира величието на този клуб, а наличието на почитателите придава още по-голямо великолепие. Знаейки Ганчев каква марка е, знам, че още веднъж ще издигне ЦСКА. Убеден съм, „ алените “ отново ще бъдат едно от страшилищата в Европа! Просто му би трябвало време.
– Бяхте главният воин на 60-ия празник на ЦСКА. Вярно е, че мина много време от този момент. ЦСКА приключи сезона без нито една загуба, само че най-после остана без лиценз. Мина ли болката от това, че нямахте шанса да се опитате да играете в Шампионска лига с оня в действителност доста мощен тим, който изградихте?
– Всичко това беше направено целеустремено във щета на ЦСКА. Борба, която мина границите в този избран миг. Много хора се постараха това да се случи. Тогава ставаше въпрос за някакви 600-700 хиляди лв., както и в този момент при банкрута на ЦСКА. И тогава, и в този момент нещата се получиха в ущърб на ЦСКА.
– Във вашия формален уебсайт преди всичко стои фотографията с шампионската купа от 2008 година, която е и последна в историята на ЦСКА на този стадий. Това ли ви е обичаният трофей?
– Това ми е обичаният трофей, тъй като знам с какво предпочитание, примамка и себераздаване от страна на спортно-технически екип и от футболистите се реализира. Знам доста добре какъв брой труд положихме, тъй като тогава имаше оповестена сума от страна на нашия съперник за всяка отнета точка от ЦСКА. Знам през какво минахме, с цел да успеем по най-категоричния метод да станем първенци.
– Бихте ли планували крайния излаз на сезона в Първа професионална лига? Знам, че сега сте надалеч и не можете да гледате всички мачове, само че все пак…
– Нямам опцията да следя. Знам, че сега ЦСКА построява един боеспособен тим. Искам да моля за поддръжка към тима и към треньора, тъй като му е належащо време, с цел да може да се приспособява. Да, в ЦСКА никой не те чака, само че в края на краищата това е доста малко време за един треньор да сглоби състав, да построи скица на игра и да обиграе всичко това нещо в придвижване. Това е извънредно сложен развой. Благодаря на Господ до този миг все съм успявал. Надявам се и сегашният треньор да успее.
– Четирима български треньори сте в Казахстан, а в България водещите тимове са все с задгранични експерти, като изключим последните няколко мача на „Лудогорец“. В Германия и Англия все водещите отбори назначават чужденци. Толкова ли е съвременно чужденец да бъде ментор на тим със съществени упоритости?
– И аз съм един от тези, които печелят прехранване за фамилията си като работя в чужбина. Не би трябвало да има граници, не би трябвало да вършим разлика сред свои и непознати, а да отличаваме триумфите и качествата на един треньор. Всеки един тим, който желае да реализира триумфи като ЦСКА, „Левски“ и „Лудогорец“, би трябвало да вземе най-хубавите треньори. След като си най-хубавият клуб, би трябвало да вземеш най-хубавия треньор. В това отношение българските клубове търпят малко рецензия.
– В чужбина сте били в Португалия, Гърция, Египет, Саудитска Арабия и в този момент в Казахстан. Къде са се отнасяли най-добре с вас? От кое място пазите най-хубави мемоари?
– Навсякъде са се отнасяли добре с мен и с моя екип. Оставяли сме отлични усещания, съумели сме да оставим вратите отворени освен за мен и моя екип, а и за българските треньори. И в Египет, и в Саудитска Арабия, и в Гърция, и в този момент в Казахстан през всички клубове, през които минаваме, оставяме вратите необятно отворени. Винаги можем да се върнем там или пък наш треньор да отиде.
– Чувствате ли злоба у локалните, когато сте треньор в чужбина?
– Не, няма такава злоба. Напротив – има едно голямо почитание сред нас. Опитваме си да си оказваме помощ. В Казахстан доста мощно усещане ми прави нещо, което доста ми се желае да стане и в България – преди мач треньорите естествено се поздравяват и си пожелават триумф, а след срещата вършат същото. И нещо извънредно значимо – преди всеки мач звучи националният химн на Казахстан. Това нещо и в България би трябвало да стане. Правя предложение и зов към Боби Михайлов да го извоюва и да го наложи.
– Минаха съвсем 25 години откогато станахме четвърти в света. Ясно е, че в този момент такива футболисти нямаме. Но въпреки всичко сякаш в националния тим има една позитивна искра. Как ще коментирате това нещо?
– Да, склонен съм. Винаги съм апелирал точно към това да се даде време на един треньор в националния тим да работи дълготрайно. Тогава може да се сътвори един боеспособен отбор и да се търсят някакви триумфи, а ние за по една-две години ги сменяхме. Надявам се Хубчев още дълги години да остане, тъй като сподели и потвърди, че може да работи на такова равнище.
– Преди няколко дни мина 17 ноември – може би най-великата дата в българския футбол. Сигурен съм, че сте гледали мача с Франция, само че датата има по-специално значение и за вас. Как изкарахте този ден?
– Това е рожденият ден на моята внучка, другата е родена на 20 септември. Радвам се на тези паметни дни за мен и моето семейство. Българският футбол също може да се радва на тази дата.
– Колко време ще почивате или незабавно тръгвате отново на работа?
– Три седмици ще бъда в Португалия, където ще следя състезатели и ще предпочитам. За тези, които преценява, че са най-хубави за нас ще водим диалози и договаряния. Надявам се задачата ми да бъде сполучлива в тази тенденция.
– Значи няма късмет да ви забележим на някой мач от българското състезание?
– Ще се върна към средата на декември. Ако тогава има някой мач, наложително ще участвам.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ