Почитат Велко Кънев на 10 ноември в Народния
Стоян Пепеланов на 10 ноември ще изиграе в Народния спектакъл премиерно „ Даскал " от фамозния белгийски драматург Жан-Пиер Допан и ще посвети моноспектакъла на своя нравствен преподавател и добър другар Велко Кънев. Режисьор на изумителния сюжет е Юрий Дачев. Той и Пепеланов засвидетелстват уважението си към един от колосите на академичната натрупа, който тази година трябваше да навърши 70. Публиката ще гледа „ Даскал " 14 години, откакто самият Велко Кънев разкри изумителния си трагедиен гений в историята за учителя по литература, който стреля по учениците си, предизвикан от ужасяващата деградация в ценностната им система и демонстративния им цинизъм. „ Напрежението сред родителите и учебното заведение нараства като лавина. Монолозите на моя воин са за разминаването сред поколенията. За задачата на даскала. Той пита: Защо обществото позволява моралът в учебното заведение да си отиде окончателно, а учителите да бъдат натикани в ъгъла? ", разясняваше приживе Валко. Сега постановката ще се завърти на камерната сцена на четвъртия етаж, която пък към този момент публично носи на Апостол Карамитев – обичания даскал на Велко Кънев в актьорлъка и живота.
„ Един влюбен в специалността си книжовник е доведен до прекаленост " – това е простичката фраза, с която може да бъде показана пиесата. Но вътре в нея стрелят ужасно доста въпроси и те раздробяват спокойствието, самочувствието, невъзмутимата дистанцираност. А също и заблудата, че сме наясно с една мощна машина за операции, която обслужваме неумишлено и безотказно ", обобщава Юрий Дачев. „ Учителят е измежду най-драматичните фигури на съвремието ни. Вдъхновен, депресиран, извисен, потиснат, заслужен, безчинен, влиятелен, чудноват, смешен... Какво ли не се пресича над главата му, какво ли не бушува в кожата му. Той по необикновен метод е главният „ длъжник " на произшествия, които не подреждаме измежду световните, само че в действителност са като тях. Учителят стои сред разнообразни култури, сред разнообразни генерации, сред разнообразни смисли на живота. В пиесата на Допан чувствам по какъв начин се „ движат " тези тектонични плочи ", безапелационен е Дачев.
" Учителят или Сянка върху дъската ", първата пиеса на Допан, му донася популярност и самопризнание, трансформирайки го в звезда на актуалния белгийския спектакъл. Новата й версия, озаглавена " Даскал ", се играе с голям триумф на доста европейски подиуми и е преведена на повече от 20 езика. Допан е създател още на " Верен другар ", " Семейни фотоси ", " Добре учтив възрастен мъж ", " Госпожицата ", " Адриан ", " Любители на положителната храна ", " Омагьосване ", " Училището свърши ". Най-новата му творба се споделя " Гладен съм ". Специално за премиерата в Народния спектакъл Допан е написал и текст. „ Веднага щом героят от " Даскал " изникна в съзнанието ми, се наложи и формата на пиесата: самотата на този човек можеше да бъде пресъздадена само посредством монолог. И все пак ми бяха нужни четири години, с цел да се осмеля да придам на героя си този му тип. Винаги съм се боял от монолозите в театъра. Питах се дали моноспектакълът въобще може да се счита за спектакъл и напълно откровено споделях мнението, че самият артист на сцената е същинско олицетворение на стопански слабия спектакъл. Лъгал съм се. Днес съм сигурен, че моноспектакълът е спектакъл в цялостна мяра и че може да се разчита на неговата трагична мощ. Това е театърът, който обичам - безпаричен спектакъл, където цари артистът. По-скоро спектакъл на близостта, в сравнение с спектакъл, натоварен от естетически искания, който в желанието си да смае фена, съумява единствено да го заслепи. През есенна вечер преди няколко години в Рим седях на скамейка във Вила Боргезе. Мечтаех, гледах дърветата, птиците, туристите... Сред разхождащите се забелязах възрастен господин, който вървеше постепенно, опирайки се на бастуна си, и водеше за ръка малко момченце, най-вероятно негов внук. Изведнъж момченцето се затича по алеята, спря се пред малко погрешно стръкче с формата на пръв ъгъл, загледа се в него, подвигна го, протегна ръка към дядо си и се провикна: " Виж, имам си револвер! ". Този ден това дете ми даде най-хубавото, най-простото и най-цялостно определение за спектакъл ".
„ Един влюбен в специалността си книжовник е доведен до прекаленост " – това е простичката фраза, с която може да бъде показана пиесата. Но вътре в нея стрелят ужасно доста въпроси и те раздробяват спокойствието, самочувствието, невъзмутимата дистанцираност. А също и заблудата, че сме наясно с една мощна машина за операции, която обслужваме неумишлено и безотказно ", обобщава Юрий Дачев. „ Учителят е измежду най-драматичните фигури на съвремието ни. Вдъхновен, депресиран, извисен, потиснат, заслужен, безчинен, влиятелен, чудноват, смешен... Какво ли не се пресича над главата му, какво ли не бушува в кожата му. Той по необикновен метод е главният „ длъжник " на произшествия, които не подреждаме измежду световните, само че в действителност са като тях. Учителят стои сред разнообразни култури, сред разнообразни генерации, сред разнообразни смисли на живота. В пиесата на Допан чувствам по какъв начин се „ движат " тези тектонични плочи ", безапелационен е Дачев.
" Учителят или Сянка върху дъската ", първата пиеса на Допан, му донася популярност и самопризнание, трансформирайки го в звезда на актуалния белгийския спектакъл. Новата й версия, озаглавена " Даскал ", се играе с голям триумф на доста европейски подиуми и е преведена на повече от 20 езика. Допан е създател още на " Верен другар ", " Семейни фотоси ", " Добре учтив възрастен мъж ", " Госпожицата ", " Адриан ", " Любители на положителната храна ", " Омагьосване ", " Училището свърши ". Най-новата му творба се споделя " Гладен съм ". Специално за премиерата в Народния спектакъл Допан е написал и текст. „ Веднага щом героят от " Даскал " изникна в съзнанието ми, се наложи и формата на пиесата: самотата на този човек можеше да бъде пресъздадена само посредством монолог. И все пак ми бяха нужни четири години, с цел да се осмеля да придам на героя си този му тип. Винаги съм се боял от монолозите в театъра. Питах се дали моноспектакълът въобще може да се счита за спектакъл и напълно откровено споделях мнението, че самият артист на сцената е същинско олицетворение на стопански слабия спектакъл. Лъгал съм се. Днес съм сигурен, че моноспектакълът е спектакъл в цялостна мяра и че може да се разчита на неговата трагична мощ. Това е театърът, който обичам - безпаричен спектакъл, където цари артистът. По-скоро спектакъл на близостта, в сравнение с спектакъл, натоварен от естетически искания, който в желанието си да смае фена, съумява единствено да го заслепи. През есенна вечер преди няколко години в Рим седях на скамейка във Вила Боргезе. Мечтаех, гледах дърветата, птиците, туристите... Сред разхождащите се забелязах възрастен господин, който вървеше постепенно, опирайки се на бастуна си, и водеше за ръка малко момченце, най-вероятно негов внук. Изведнъж момченцето се затича по алеята, спря се пред малко погрешно стръкче с формата на пръв ъгъл, загледа се в него, подвигна го, протегна ръка към дядо си и се провикна: " Виж, имам си револвер! ". Този ден това дете ми даде най-хубавото, най-простото и най-цялостно определение за спектакъл ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ