Пари за зали или за спорт
Стотици милиони се изляха в построяването на нови зали и футболни терени в България. Не дребна част от тях действително са неизползваеми, тъй като са вдигнати в региони, в които популацията е най-вече застаряващо.
Или пък така наречен многофункционални здания, които също са на загуба. Примери доста. Скоро даже ще има още една подготвена такава зала - " Арена Бургас ". За нея бяха вложени към 80 млн. лева Въпросът е кому е нужно сходно оборудване. След като в Източна България има нови зали в Русе и Шумен, както и Дворецът на културата и спорта във Варна.
Нямаше ли да е по-добре вместо да се хвърлят 100 милиона лв. за това оборудване, да бяха построени редица дребни спортни площадки, футболни терени, уреди за всеобщ спорт, стрийт фитнес и впрочем? Колко повече деца, а и освен, щяха да упражняват в тези уреди, в сравнение с ще влязат в " Арена Бургас ". Например. И по какъв начин това оказва помощ на общата цел за възстановяване на физическата кондиция на младото потомство? Отговорът е повече от явен...
В случая става въпрос за национална тактика. За явен проект по какъв начин бъдещето на България да бъде крепко, стройно, почтено. Как да имаме естествени подрастващи, а не такива, които лежат на дивана в свободното си време с телефон в ръка. Но очевидно целите на властимащите са други. Важна е далаверата, да заделим някой лев за себе си, пък елементарният човечец - " кучета го яли ".
А далаверата е точно в построяването на тези спортни бази. Част от тях обаче са безусловно безсмислени, тъй като оборудванията се строят в обезлюдени региони. След като медии, неправителствени организации и редови жители от години сигнализират за построяването на суперскъпи спортни уреди по села и паланки, хората от властта най-накрая прогледнаха за казуса.
Според експерти, с построяването на спортните бази се позволява същата неточност, както с пътната инфраструктура на някои места. Просто се оказва, че се случва само познатото " асимилиране " на евросредства по българския метод.
Типичен образец е стадион в Северозапада. Там дори са няколко такива случаи. Общото сред тях е, че са в дребни обитаеми места, където няма деца и младежи, които да ги употребяват. Но кметовете са съумели да защитят планове, получили са пари и са ги построили. Едва в този момент се слага въпросът нужни ли са тези уреди, на кого ще служат или не са единствено безсмислени способи за асимилиране на европейски средства.
Типичен образец е спортният комплекс в град Чипровци. Той е построен с близо 5 млн. лева Комплексът има стадиони за футбол, волейбол, баскетбол, хандбал, 2 плувни басейна, трибуни за публиката. Има и постройка за тихи игри, помещение за конференции и съблекални. В съседство със стадиона има и дребна спортна зала за фитнес, аеробика и тенис на маса. Проблемът е, че това съвременно оборудване става монумент на ненужните градежи. Защото в Чипровци има единствено едно учебно заведение, в което се събират децата от цялата община - 10 селища. Просто деца там съвсем няма, тъй че няма кой да употребява базите. А локалният футболен тим отхвърли да играе даже в четвърта дивизия.
Рекордьор по създаване на игрища е община Ружинци. Там са издигнати два стадиона - в общинския център и в село Дреновец, което се намира на 15 км от селото. В двете спортни уреди са вложени 6 млн. лева. И те са много съвременни - с изкуствена тревна настилка, с коментаторски кабини, зала на конференции, съблекални, бани. В село Дреновец стадионът има и баскетболно и волейболни стадиони, лекоатлетически писти, трибуни, ефектно осветяване. В двете селища живеят общо 2000 души. Двата стадиона могат да одобряват мачове, шампионати, само че и тук поражда главният проблем - те не могат да се употребяват за комерсиална активност в период от 5 години. Ето по този начин се хвърлят пари напразно.
Именно тези средства би трябвало и е трябвало да се ръководят след построена тактика. Такава обаче няма и няма да има. Дори за децата е ясно, че задачата е същата - " асимилиране " на европари. Другото не е значимо. След време обаче шамарът за обществото ще е много мощен. И неминуем.
Или пък така наречен многофункционални здания, които също са на загуба. Примери доста. Скоро даже ще има още една подготвена такава зала - " Арена Бургас ". За нея бяха вложени към 80 млн. лева Въпросът е кому е нужно сходно оборудване. След като в Източна България има нови зали в Русе и Шумен, както и Дворецът на културата и спорта във Варна.
Нямаше ли да е по-добре вместо да се хвърлят 100 милиона лв. за това оборудване, да бяха построени редица дребни спортни площадки, футболни терени, уреди за всеобщ спорт, стрийт фитнес и впрочем? Колко повече деца, а и освен, щяха да упражняват в тези уреди, в сравнение с ще влязат в " Арена Бургас ". Например. И по какъв начин това оказва помощ на общата цел за възстановяване на физическата кондиция на младото потомство? Отговорът е повече от явен...
В случая става въпрос за национална тактика. За явен проект по какъв начин бъдещето на България да бъде крепко, стройно, почтено. Как да имаме естествени подрастващи, а не такива, които лежат на дивана в свободното си време с телефон в ръка. Но очевидно целите на властимащите са други. Важна е далаверата, да заделим някой лев за себе си, пък елементарният човечец - " кучета го яли ".
А далаверата е точно в построяването на тези спортни бази. Част от тях обаче са безусловно безсмислени, тъй като оборудванията се строят в обезлюдени региони. След като медии, неправителствени организации и редови жители от години сигнализират за построяването на суперскъпи спортни уреди по села и паланки, хората от властта най-накрая прогледнаха за казуса.
Според експерти, с построяването на спортните бази се позволява същата неточност, както с пътната инфраструктура на някои места. Просто се оказва, че се случва само познатото " асимилиране " на евросредства по българския метод.
Типичен образец е стадион в Северозапада. Там дори са няколко такива случаи. Общото сред тях е, че са в дребни обитаеми места, където няма деца и младежи, които да ги употребяват. Но кметовете са съумели да защитят планове, получили са пари и са ги построили. Едва в този момент се слага въпросът нужни ли са тези уреди, на кого ще служат или не са единствено безсмислени способи за асимилиране на европейски средства.
Типичен образец е спортният комплекс в град Чипровци. Той е построен с близо 5 млн. лева Комплексът има стадиони за футбол, волейбол, баскетбол, хандбал, 2 плувни басейна, трибуни за публиката. Има и постройка за тихи игри, помещение за конференции и съблекални. В съседство със стадиона има и дребна спортна зала за фитнес, аеробика и тенис на маса. Проблемът е, че това съвременно оборудване става монумент на ненужните градежи. Защото в Чипровци има единствено едно учебно заведение, в което се събират децата от цялата община - 10 селища. Просто деца там съвсем няма, тъй че няма кой да употребява базите. А локалният футболен тим отхвърли да играе даже в четвърта дивизия.
Рекордьор по създаване на игрища е община Ружинци. Там са издигнати два стадиона - в общинския център и в село Дреновец, което се намира на 15 км от селото. В двете спортни уреди са вложени 6 млн. лева. И те са много съвременни - с изкуствена тревна настилка, с коментаторски кабини, зала на конференции, съблекални, бани. В село Дреновец стадионът има и баскетболно и волейболни стадиони, лекоатлетически писти, трибуни, ефектно осветяване. В двете селища живеят общо 2000 души. Двата стадиона могат да одобряват мачове, шампионати, само че и тук поражда главният проблем - те не могат да се употребяват за комерсиална активност в период от 5 години. Ето по този начин се хвърлят пари напразно.
Именно тези средства би трябвало и е трябвало да се ръководят след построена тактика. Такава обаче няма и няма да има. Дори за децата е ясно, че задачата е същата - " асимилиране " на европари. Другото не е значимо. След време обаче шамарът за обществото ще е много мощен. И неминуем.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ