Водородът: новото гориво за икономиката
Стотици милиарди евро се насочват към планове за произвеждане и внедряване на водород като гориво на бъдещето и средство за декарбонизация. Това може да сътвори самобитен балон, неверни илюзии или недалновидни държавни политики, защото технологията не е универсално решение. Реално хората няма скоро да стартират да употребяват водорода в всекидневието си, а може да го забележим единствено в промишлеността и енергетиката.
Как се ражда водата? Това е чудноват въпрос с още по-странен отговор - от водорода. Най-лекият и пръв в Менделеевата таблица химичен детайл се назовава водород (H) точно тъй като при изгарянето му се образува вода - когато се свърже с кислорода, се образува добре познатата формула HO. На процедура водородът е най-разпространеното във Вселената химично вещество, което няма цвят, аромат и усет и е изцяло безвредно - всеки ден всеки човек поема огромни количества от него, като пие вода.
Но може ли водата да се трансформира във въглищата на бъдещето, както написа Жул Верн в романа си " Тайнственият остров "? Вероятно да - водородът може да се създава на всички места, където има електричество и вода, да се съхранява, транспортира и употребява без замърсяване или излъчвания на CO (въглероден диоксид), а по-късно може да основава топлота или електричество без каквато и да е щета за околната среда. Според разбор на BloombergNEF водородът носи три пъти повече сила на единица тегло, в сравнение с бензина или дизела, а посредством така наречен горивни кафези доближава 60% успеваемост (35-40% при актуалните мотори на колите), освен това гори при температура, сходна на тази на природния газ.
Точно по тази причина новите проекти на Европейски Съюз, Съединени американски щати, Русия, Китай, Япония, Саудитска Арабия и други са ориентирани точно към водорода, който да размени изкопаемите горива. Но тук не става дума за водорода по принцип, а единствено за този, който се получава посредством електролиза, употребявайки ток от слънце и вятър и надлежно производството му не замърсява околната среда. Това е така наречен зелен водород. Може би към този момент ви е направило усещане, че в последно време той непрекъснато участва в осведомителния поток, даже се обрисува като основна тематика в актуалната предизборна акция. За него обаче занапред ще се приказва още повече, когато стартират да се усвояват европейските милиарди по линия на Зелената договорка.
България също включи водорода в Плана за възобновяване за 12 милиарда лева, а любопитен, само че задоволително значим и индикативен факт е, че.
Капитал - брой 11
Водородът обаче има и също толкоз дълъг лист с дефекти. И, не, тук не става дума за водородната бомба. Проблемът е, че чистият водород (H) не се среща в това положение свободно в природата, а изисква сила, с цел да се създаде. Той е извънредно запалителен и нестабилен в околната среда газ. Достатъчно е единствено смесването му с О2 от въздуха и малко повече мокрота, с цел да се самовъзпламени даже от статичното електричество. Може би най-известният сходен случай е този с взривяването на дирижабъла " Хинденбург " на 6 май 1937 година Затова съхранението на водород изисква голяма компресия - до 700 пъти атмосферното налягане и изстудяване до минус 253 градуса по Целзий. Очаква се като за начало да стартира да се смесва с природен газ (при централизация 5-10%), защото по този начин може безвредно да се придвижва посредством инфраструктурата за синьото гориво.
Съществена преграда е и цената - към момента производството на зелен водород е скъпо и лимитирано. Но с плануваните големи дотации и тласъци в идващите години до 2030 това неизбежно ще се промени. Както прочее стана със слънчевите панели и вятърните турбини през миналото десетилетие.
Новата вълна
Да се употребява водородът като главно гориво в света не е нова концепция. Тя се появява още при самото изобретение на въпросния химичен детайл през XVIII век, става настояща още веднъж 100 години по-късно при откриването на водородната горивна клетка (fuel cell) от Уилям Гроув и по-късно през 50-те години на ХХ век, когато се е считало, че водород може да се създава посредством електролиза от огромни АЕЦ, с цел да се употребява в превоза и промишлеността. Последно преди настоящия взрив концепцията закупи огромна известност с книгата " Водородната стопанска система " на Джереми Рифкин от 2002 година. Но поради галактическите по това време разноски за произвеждане и предпазване водородът посредством електролиза още веднъж мина на назад във времето.
Как се ражда водата? Това е чудноват въпрос с още по-странен отговор - от водорода. Най-лекият и пръв в Менделеевата таблица химичен детайл се назовава водород (H) точно тъй като при изгарянето му се образува вода - когато се свърже с кислорода, се образува добре познатата формула HO. На процедура водородът е най-разпространеното във Вселената химично вещество, което няма цвят, аромат и усет и е изцяло безвредно - всеки ден всеки човек поема огромни количества от него, като пие вода.
Но може ли водата да се трансформира във въглищата на бъдещето, както написа Жул Верн в романа си " Тайнственият остров "? Вероятно да - водородът може да се създава на всички места, където има електричество и вода, да се съхранява, транспортира и употребява без замърсяване или излъчвания на CO (въглероден диоксид), а по-късно може да основава топлота или електричество без каквато и да е щета за околната среда. Според разбор на BloombergNEF водородът носи три пъти повече сила на единица тегло, в сравнение с бензина или дизела, а посредством така наречен горивни кафези доближава 60% успеваемост (35-40% при актуалните мотори на колите), освен това гори при температура, сходна на тази на природния газ.
Точно по тази причина новите проекти на Европейски Съюз, Съединени американски щати, Русия, Китай, Япония, Саудитска Арабия и други са ориентирани точно към водорода, който да размени изкопаемите горива. Но тук не става дума за водорода по принцип, а единствено за този, който се получава посредством електролиза, употребявайки ток от слънце и вятър и надлежно производството му не замърсява околната среда. Това е така наречен зелен водород. Може би към този момент ви е направило усещане, че в последно време той непрекъснато участва в осведомителния поток, даже се обрисува като основна тематика в актуалната предизборна акция. За него обаче занапред ще се приказва още повече, когато стартират да се усвояват европейските милиарди по линия на Зелената договорка.
България също включи водорода в Плана за възобновяване за 12 милиарда лева, а любопитен, само че задоволително значим и индикативен факт е, че.
Капитал - брой 11
Водородът обаче има и също толкоз дълъг лист с дефекти. И, не, тук не става дума за водородната бомба. Проблемът е, че чистият водород (H) не се среща в това положение свободно в природата, а изисква сила, с цел да се създаде. Той е извънредно запалителен и нестабилен в околната среда газ. Достатъчно е единствено смесването му с О2 от въздуха и малко повече мокрота, с цел да се самовъзпламени даже от статичното електричество. Може би най-известният сходен случай е този с взривяването на дирижабъла " Хинденбург " на 6 май 1937 година Затова съхранението на водород изисква голяма компресия - до 700 пъти атмосферното налягане и изстудяване до минус 253 градуса по Целзий. Очаква се като за начало да стартира да се смесва с природен газ (при централизация 5-10%), защото по този начин може безвредно да се придвижва посредством инфраструктурата за синьото гориво.
Съществена преграда е и цената - към момента производството на зелен водород е скъпо и лимитирано. Но с плануваните големи дотации и тласъци в идващите години до 2030 това неизбежно ще се промени. Както прочее стана със слънчевите панели и вятърните турбини през миналото десетилетие.
Новата вълна
Да се употребява водородът като главно гориво в света не е нова концепция. Тя се появява още при самото изобретение на въпросния химичен детайл през XVIII век, става настояща още веднъж 100 години по-късно при откриването на водородната горивна клетка (fuel cell) от Уилям Гроув и по-късно през 50-те години на ХХ век, когато се е считало, че водород може да се създава посредством електролиза от огромни АЕЦ, с цел да се употребява в превоза и промишлеността. Последно преди настоящия взрив концепцията закупи огромна известност с книгата " Водородната стопанска система " на Джереми Рифкин от 2002 година. Но поради галактическите по това време разноски за произвеждане и предпазване водородът посредством електролиза още веднъж мина на назад във времето.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ