Стотици хора твърдят, че са чували странен шум от недрата

Стотици хора настояват, че са чували чудноват звук от недрата на Земята, а научните уреди понякога фиксират извънредно нискочестотно бумтене, идващо от океана.

Звукът е наименуван („ писък “, „ плач “). Географските координати на звука са 50 градуса южна широчина и 100 градуса западна дължина (югозападно от Южна Америка). Общият темперамент на звука разрешил да се издигне догатката, че негов източник е живо създание.

Такова творение обаче не е известно на науката. Ако се изхожда от дистанцията, изминато от звука, съществото би трябвало да е с великански размери. Доста по-голямо от синия кит – най-голямото животно, живеещо на планетата.

Още един вид: това може да е стадо от огромни животни, да вземем за пример великански калмари. Научната общност, в резултат на недоказуемостта на тези версии, много бързо се отказала от тях в интерес на по-вероятното разтърсване на ледените полета или драскащи по дъното на океана айсберги.

Любопитен факт: координатите на Bloop се намират на към 2000 км от мястото, където американският публицист фантазьор Хауърд Лъвкрафт нарекъл подводно обиталище Ктулху.

Свързват го с края на Студената война сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада, което довело до намаляване на морското разузнаване. Впрочем квакер за първи път е засечен не от какъв да е, а точно от Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики, които незабавно видели интрига и разрастване на световна пеленгация на корабите.

Вследствие на това даже била проведена стратегия „ Квакер “, занимаваща се с проучване на този проблем до 80-те години. След това тя била закрита и изпратена в архивите с гриф „ Секретно “.

И още веднъж една от версиите за източника на странните звуци се свеждала до съществуването на някакво голямо животно, евентуално незнайно на науката или даже измряло животно от рода на базилозаврите (древни великански китове, живели преди 45–36 млн. години).

Други откриватели прочее твърдели, че звуците се издават от великански калмари или от някои типове китообразни, които, както е известно, чудесно употребяват хидроакустиката.

Анализът на звука разрешава да се откри, че песента като че ли еднопосочно се издава от кит, само че кой е той, е мистерия и до през днешния ден. Маршрутите на неговото придвижване нямат отношение към пътищата на другите китове.

Животното се открива в Тихия океан годишно от август до декември. Китът плува на север до Алеутските острови и до архипелага Кодиак, преодолявайки от 30 до 70 км дневно. Фиксираното разстояние, което изминава китът за сезон, се колебае сред 708 и 11 062 км (данни за 2002–2003 г.).

Учените считат, че китът може да е мутант или хибрид сред наследник кит и различен тип и в действителност да е най-самотният кит на планетата, защото безусловно съществува в един образец.