Тези грешки на Спартак са мечта за всеки съперник
Стопкадър Диема Спорт
Във Враца тимът на Спартак за следващ път сподели непривлекателно лице и закономерно към този момент е на дъното в класирането с минимум вкарани голове и най-вече позволени.
Но това, че меко казано варненци не играят добре от началото на сезона, не е най-голямата неволя. По-лошото е, че постоянно вършат неточности в рискова непосредственост до вратата им, които се оказват съдбовни, и които от една страна вършат задачата им комплицирана, а от друга улесняват оптимално противниците и те се възползват по най-хубавия метод от тях.
Срещу Пирин „ соколите “ позволиха гол от тъч, против Хебър паднаха след попадение, пристигнало след изгубена топка при изнасяне на топката вляво от пеналта, а на против Ботев отстъпиха след глупава дузпа - да се чуди човек, за какво му трябваше на Генади Луго да протяга ръка, откакто играчът на Ботев отиваше встрани от вратата с топката.
Останалото в продукцията на Спартак бе същото като в по-голямата част от предходните дуели – липса на синхрон и връзка в отбрана, неприятна класификация, огромно разстояние сред линиите в последните 30 метра във фаза защита, липса на скорост и хрумвания в офанзива.
Хубавите неща, които пък спартаклии направиха, бяха прекомерно малко и извънредно незадоволителни, с цел да избегнат провалянето. През първото полувреме един сериозен удар на Васев, след това прелестно центриране на Менди и удар с глава на Васев, само че малшанс, че топката се отклони от напречната греда и не се стигна до равнене.
В първите 10 минути на второто полувреме Спартак искрено притисна противника и сътвори състояние след корнер, при което вратарят на домакините мазета удар с глава. Но след това дуелът още веднъж се разви по комфортен за врачани метод и само високомерното им държание в завършващата фаза, техните пропуски и положителните намеси на Иван Дичевски резервираха интригата до края.
В 82-рата минута пък от от линията на огромния пеналт Ивайло Климентов шутира в облаците, а щом от такова добра обстановка не можеш да насочиш топката във вратата, това към този момент приказва и за липса на класа, което е обезпокоително и стряскащо.
Недко Петров, petel.bg
Във Враца тимът на Спартак за следващ път сподели непривлекателно лице и закономерно към този момент е на дъното в класирането с минимум вкарани голове и най-вече позволени.
Но това, че меко казано варненци не играят добре от началото на сезона, не е най-голямата неволя. По-лошото е, че постоянно вършат неточности в рискова непосредственост до вратата им, които се оказват съдбовни, и които от една страна вършат задачата им комплицирана, а от друга улесняват оптимално противниците и те се възползват по най-хубавия метод от тях.
Срещу Пирин „ соколите “ позволиха гол от тъч, против Хебър паднаха след попадение, пристигнало след изгубена топка при изнасяне на топката вляво от пеналта, а на против Ботев отстъпиха след глупава дузпа - да се чуди човек, за какво му трябваше на Генади Луго да протяга ръка, откакто играчът на Ботев отиваше встрани от вратата с топката.
Останалото в продукцията на Спартак бе същото като в по-голямата част от предходните дуели – липса на синхрон и връзка в отбрана, неприятна класификация, огромно разстояние сред линиите в последните 30 метра във фаза защита, липса на скорост и хрумвания в офанзива.
Хубавите неща, които пък спартаклии направиха, бяха прекомерно малко и извънредно незадоволителни, с цел да избегнат провалянето. През първото полувреме един сериозен удар на Васев, след това прелестно центриране на Менди и удар с глава на Васев, само че малшанс, че топката се отклони от напречната греда и не се стигна до равнене.
В първите 10 минути на второто полувреме Спартак искрено притисна противника и сътвори състояние след корнер, при което вратарят на домакините мазета удар с глава. Но след това дуелът още веднъж се разви по комфортен за врачани метод и само високомерното им държание в завършващата фаза, техните пропуски и положителните намеси на Иван Дичевски резервираха интригата до края.
В 82-рата минута пък от от линията на огромния пеналт Ивайло Климентов шутира в облаците, а щом от такова добра обстановка не можеш да насочиш топката във вратата, това към този момент приказва и за липса на класа, което е обезпокоително и стряскащо.
Недко Петров, petel.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ