Столичната пожарна отбелязва 140 г. от създаването си
Столичната пожарна ще означи 140 години от основаването си с празник на площада и демонстрации на пожарна техника, съобщи БГНЕС.
На 14 юли софийските огнеборци ще отбележат събитието с проява на пожарна и профилирана техника на площад " Княз Александър I Батенберг ". Всички искащи ще имат опция да се срещнат с пожарникарското съоръжение, както и с опциите на пожарната техника. По време на демонстрацията е допустимо потреблението на светлинни и звукови сигнали, предизвестяват огнеборците.
Началото на столичната пожарна е сложено през 1878 година, когато на 14 юли за първи път се основава организация в София от доброволци – пожарникари, формирана от градските поданици по родове и класи. В протоколната книга на Софийския градски съвет от 1878 година, намираща се в Софийски държавен списък, е съхранен протоколът от 14 юли 1878 година, с който се регламентират основаването и дейностите на първата пожарна команда за града.
През първите десетилетия на ХІХ век София има към 10-15 хиляди население. Градът е построен от едно- и двуетажни дървени къщи. Той е многолюден търговски център за продажба на добитък и кожи. Тук се намират най-големите работилници за сарашки произведения в Турската империя – хамути, конски седла, мотиви, които се търгуват по целия Балкански полуостров.
София е известна с многочислените си минерални извори, само че тогавашната водопроводна мрежа, доколкото я има, е в окаяно положение и не работи.
На 16 април 1832 година, известната тогава Сюнгулар чаршия е обхваната от пламъци. Пожарът избухва в намиращи се в съседство обори и бързо обгръща 31 дюкяна, един хан с 5 кафенета, една хлебопекарна, 6 джамбазки обора, една турска и 7 еврейски къщи.
Разтревоженото население от близките махали се втурва по улиците, само че не е в положение с нищо да потуши огъня. Точно този ден в София е развален основният тръбопровод и вода няма. Пожарът заплашва да обхване целия град.
По това време в София се намира отделение на Тимарските конни войски (турско кавалерийско опълчение). Самата интервенция се организира с дълги стоманени куки. С тяхна помощ се събарят горящите здания и от рухването им пожарът се потушава.
Признателните софиянци в особено писмо до Високата врата благодарят на войската за спасяването на града и молят да им се изпрати една толумба (водна помпа).
Из турските държавни архиви: ферман от 23.04.1832 година:
“... Понеже от опит е открито, че вредите от сходен бурен пожар постоянно са бивали обезщетени посредством Божието снизхождение, един огромен град като София не би трябвало да остане без пожарна помпа. Поради това излязло е царско ираде да се набави една пожарна помпа с всичките ѝ такъми и да ви се изпрати, с цел да си служите, не дай Боже, при случай на пожар. Ето за какво погрижете се да приготвите уместно здание, гдето да се пази тая помпа”.
На 14 юли софийските огнеборци ще отбележат събитието с проява на пожарна и профилирана техника на площад " Княз Александър I Батенберг ". Всички искащи ще имат опция да се срещнат с пожарникарското съоръжение, както и с опциите на пожарната техника. По време на демонстрацията е допустимо потреблението на светлинни и звукови сигнали, предизвестяват огнеборците.
Началото на столичната пожарна е сложено през 1878 година, когато на 14 юли за първи път се основава организация в София от доброволци – пожарникари, формирана от градските поданици по родове и класи. В протоколната книга на Софийския градски съвет от 1878 година, намираща се в Софийски държавен списък, е съхранен протоколът от 14 юли 1878 година, с който се регламентират основаването и дейностите на първата пожарна команда за града.
През първите десетилетия на ХІХ век София има към 10-15 хиляди население. Градът е построен от едно- и двуетажни дървени къщи. Той е многолюден търговски център за продажба на добитък и кожи. Тук се намират най-големите работилници за сарашки произведения в Турската империя – хамути, конски седла, мотиви, които се търгуват по целия Балкански полуостров.
София е известна с многочислените си минерални извори, само че тогавашната водопроводна мрежа, доколкото я има, е в окаяно положение и не работи.
На 16 април 1832 година, известната тогава Сюнгулар чаршия е обхваната от пламъци. Пожарът избухва в намиращи се в съседство обори и бързо обгръща 31 дюкяна, един хан с 5 кафенета, една хлебопекарна, 6 джамбазки обора, една турска и 7 еврейски къщи.
Разтревоженото население от близките махали се втурва по улиците, само че не е в положение с нищо да потуши огъня. Точно този ден в София е развален основният тръбопровод и вода няма. Пожарът заплашва да обхване целия град.
По това време в София се намира отделение на Тимарските конни войски (турско кавалерийско опълчение). Самата интервенция се организира с дълги стоманени куки. С тяхна помощ се събарят горящите здания и от рухването им пожарът се потушава.
Признателните софиянци в особено писмо до Високата врата благодарят на войската за спасяването на града и молят да им се изпрати една толумба (водна помпа).
Из турските държавни архиви: ферман от 23.04.1832 година:
“... Понеже от опит е открито, че вредите от сходен бурен пожар постоянно са бивали обезщетени посредством Божието снизхождение, един огромен град като София не би трябвало да остане без пожарна помпа. Поради това излязло е царско ираде да се набави една пожарна помпа с всичките ѝ такъми и да ви се изпрати, с цел да си служите, не дай Боже, при случай на пожар. Ето за какво погрижете се да приготвите уместно здание, гдето да се пази тая помпа”.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ